По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

В дните преди големия финал, заради който цяла Франция тъне в трепетно очакване, един играч привлече вниманието. И то не с изявите си на терена. Последното би било трудно, все пак той няма дори една игрова секунда на Мондиал 2018. Адил Рами е може би една от най-странните птици в лагера на „петлите“. Предложението за брак до Памела Андерсън (която е отвърнала с „да“, ако се вярва на американските медии) и ритуала с докосването на неговите мустаци от останалите му съиграчи преди мач, колкото и да са чудати, могат да ни изведат до грешни впечатления. Същото важи и за външния му вид – не се подвеждайте от диамантените обеци, лъсната с гел прическа, перфектно оформената брада и персонално стилизираният „Ролекс“ на ръката. Те са само плиткият външен слой. Най-точната оценка за него дава Клод Пюел, треньорът, който му дава път в професионалния футбол: „Нищо никога не му е било дадено даром. В общи линии той е играч, който се появи от никъде.“

А това „никъде“ си има име – Агашон…

Агашон е един от кварталите на южното френско градче Фрежюс. Тъкмо там преминава детството на родения в Бастия потомък на марокански емигранти. Семейството се мести на крайбрежието през 1990 година, като майката Рахмуна започва работа в местния градски съвет. Адил е третото от общо четири деца – има две по-големи сестри Хафида и Соня, както и по-малък брат Самир. Баща му си изкарва работата като пътен строител и един ден хваща пътя, без дори да се обади. Единственото, което семейството узнава, че той се е прибрал обратно в Мароко. Рахмуна трябва да прави много жертви, за да осигури прехраната на 4-те си отрочета. Така Адил се оказва най-големият мъж вкъщи на крехката възраст от 13 години.

Днес Рами е горд татко на близнаци, които скоро ще навършат 2 годинки. Макар и да е разделен с майка им, той е плътно до тях и ги посещава в Париж при всеки сгоден случай. „Животът поиска нещата да се стекат така. Никога не бих зарязал децата си. От дистанцията на времето разбирам каква вреда ни нанесе нашия баща“, казва футболистът.

Още от ранните си години в главата на Рами се загнездва идеята да стане професионален играч. Любовта му към играта понякога влудява хората около него. „Той никога не оставаше на едно място, все трябваше да се занимава с нещо. Бяхме на ръба да го обявим за хиреактивен“, твърди кака му Хафида. Рахмуна не вижда друг начин освен да го запише на тренировки, което е още едно перо за изтънелия семеен бюджет. Първият му клуб се казва Етоал Фрежюс Сен Рафаел.

Малкият Адил расте, става тийнейджър и с болка забелязва колко много негови връстници вече уверено крачат към първите си професионални договори. В същото време той е принуден да се занимава със спорта по-скоро като хоби, докато през другото време работи за градската управа – предимно като служител по поддръжката и чистач. „Помня един разговор с училищния психолог, когато майка ми ме попита какво бих искал да върша като истинска работа извън футбола. Когато напускахме кабинета, с тъга си помислих, че никога няма да стана професионалист. Никой не искаше да ме чуе, дори собствената ми майка“, споделя Рами пред „Либерасион“.

На 18-годишна възраст, без никакво предупреждение, Адил Рами си стяга багажа и на своя глава отива да кара пробен период в Ница. Остава там няколко дни, докато една сутрин шефът на скаутското звено на „орлите“ не го буди в общежитието с милата молба „да се измита“. „От Етоал Фрежюс се бяха обадили на Ница и им казали: „Той е наше момче, няма да стигне далеч. Бандит е.“ По обратния път зад волана на своя фолксваген голф Рами разсъждава над изчерпващите се възможности.

В Агашон животът продължава, а Рами сериозно се замисля дали да не потърси някое не толкова бляскаво и законно поприще. „Мина ми през ума, че може би трябва да се науча да крада по малко корабен сапун. Търгувах за кратко, но за мой късмет големите момчета ни държаха ни дистанция. Една сутрин отивах на работа към пазара в 5 часа сутринта, а един от големите ме стисна за главата и ми рече: „Не се отказвай от футбола. Уважавай семейството си и не ставай като нас.“ Сега спирам да си поговоря с него всеки път, когато го видя.“

Късметът все пак се преобръща за Рами. През същата тази 2003-а година той прави аматьорския си дебют за Етоал Фрежюс, като изиграва 4 мача в четвъртата дивизия на френския футбол. През следващата кампания – 2004/2005 – Рами записва 24 участия, а отборът за първи път от доста време завършва в средата на таблицата. Интересно, но тогава снажният играч е използван в качеството му на офанзивен халф. Той винаги ще помни, и то не с добро, защо треньорите го преквалифицират в защитник. Жестока контузия сполита неговият най-добър приятел в състава. Събитието е тъжно, ала и мотивира още повече Адил да се представи на ниво. Той изиграва 30 срещи през сезон 2005/2006, Етоал Фрежюс за трети пореден сезон е в средата на класирането, а още преди да е изтекъл сезонът елитният Лил се обажда с предложение за проби. Ако някой е имал съмнения тогава, то това със сигурност не е Рами. „Исках да се махна, да успея. Не се страхувах от нищо освен от мисълта да се прибера у дома“, споделя той.

Адил се нуждае от точно седмица, за да убеди Лил, че заслужава договор. Естествено, контрактът е аматьорски, но пък носи на Етоал Фрежюс трансферна сума от 10 хиляди евро. При „договете“ Адил продължава да култивира качествата си под надзора на треньора Паскал Планк. И до ден днешен Рами не изпуска повод да му изкаже своята благодарност. Резервният тим на Лил също се състезава в четвърта дивизия и завършва сезон 2006/2007 на трето място – най-високо класираният дубъл на професионален тим в групата. Два месеца преди края на кампанията Клод Пюел вика Рами в първия тим. Всичко започва да се развива на висока скорост – дебют в Лига 1 през май и първи професионален контракт в началото на юни.

Съдбата обаче не пропуска да напомни на Рами, че всичко хубаво може да се изпари също за миг. Още в първия мач от сезон 2007/2008 той е избран за титуляр в центъра на отбраната. В 69-ата минута на двубоя срещу Лориен той контузва зверски коляното си. Най-лошите опасения се потвърждават – нужна е операция заради скъсаните връзки. Адил се заема сериозно с възстановяването си и скъсява максимално отсъствието си. След 3 месеца и половина извън игра, той се завръща през ноември, а оттам до края на сезона пропуска само 1 двубой. Силните изяви карат клуба да му предложи нов 2-годишен договор и Рами приема.

През следващата кампания Рами играе още по-силно, вкарва немалко голове за Лил, а тимът завършва на 5-о място и се класира за новосформираната Лига Европа. В офисите на клуба трудно следят всички оферти, които пристигат за новата звезда – Ливърпул, Арсенал, Милан, Олимпик Марсилия и Лион. Именно последните два тима стават причина за шумен скандал между играча и президента на Лил Мишел Сейду. Марсилия изглежда е договорил играча за 12 милиона евро, но босът изведнъж обявява, че сделката отпада и Адил остава на „Пиер-Мороа“. Изявлението разгневява темпераментният играч, който хвърля ръкавицата със заканата, че ще изпълни договора си с Лил, но ще играе само и единствено за дублиращия тим, ако не бъде продаден. Той дори заявява, че има конспирация да бъде продаден в Лион, тъй като са известни добрите контакти между двата клуба и посочва, че братът на Сейду – Жером е акционер при „хлапетата“. След седмици на обтегнати отношения Рами се извинява и потвърждава, че остава в Лил.

Той действително удържа на думата си изпълнява своя договор до края, с уговорката, че последните от януари до юни 2011-а играе като преотстъпен. Валенсия използва зимния прозорец, за да отмъкне изгодно таланта срещу сума, ненадвишаваща 10 милиона евро. Така Рами остава част от един от най-силните сезони на Лил, който завършва кампанията с дубъл – шампионска титла и Купата на Франция. Това са най-големите успехи в кариерата му, наред с трофея от Лига Европа от 2015/2016 със Севиля.

Самият Рами има много интересна история около преминаването си в Милан – приключение изключително кратко и не особено радостно. Той твърди, че тъкмо Италия го е научила на елегантност. „Преди това си мислех, че се обличам доста добре. Всъщност обаче бях ужасен. Когато видях как Найджъл де Йонг всеки път е стегнат отвсякъде, започнах тайно да си отбелязвам в телефона марките на всички дрехи, с които се облича“, с усмивка споделя днес Рами.

Може би някой ще зададе логичния въпрос – защо Рами е избрал да играе за Франция вместо за Мароко? Бранителят има готов отговор. Ще ви каже, че това не е вярно, защото – по негови думи – той „представлява Мароко в рамките на френския национален отбор“. „Дълго време се борех да се покажа, да окупирам заглавията. Толкова много се страхувах да не изостана. Бях като дете в сладкарница – исках да имам всичко, при това на секундата. Моето нетърпение ми вредеше“, анализира сам себе си Рами. Такова дълбоко осъзнаване не може да се случи от вчера за днес. Настоящият треньор на Адил в Олимпик Марсилия – Руди Гарсия го счита за безценна като значение фигура в съблекалнята. „Приятно е да общуваш с него, защото той е щедър и нищо не може да го уплаши. Създава една особена спойка между играчите, гласът му винаги се чува. Адил откри себе си, докато играеше в чужбина. Сега работи по въпроса да бъде баща. И въпреки всичко винаги е способен да ни върне ученическите години с реплики от сорта на: „Окей, този път ще издърпаме ушите на лошковците;“

Днешният талисман на Франция кой му е преподал най-ценните уроци в живота. Вече е негов ред да се погрижи за Рахмуна, за семейството, за своите мънички наследници. „Майка ми е необикновена. Днес не спира да ми благодари, сякаш наистина не знае, че ако не бе тя, изобщо нямаше да стигна дотук. Лудост е да мисли така“, казва един признателен син. А след няколко часа защо не и световен шампион…