По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Той е на 29 години и може да се похвали с шампионската титла на Израел, а в момента играе в Англия. На всичкото отгоре е европейски шампион от 2016-а и наред с всички други португалски национали е кавалер на Ордена на честта. Изкара 15 години в Спортинг Лисабон и като че ли предусети бурните времена, които настъпиха за този клуб. 6 месеца бе далеч от единственото препитание, което познава, заради закъснение от 14… секунди. Това е Адриен Силва.

Историята на полузащитника стартира в скромното френско градче Ангулем. Странно звучащото му за португалец първо име дължи на своята майка, която е французойка. Не е ясно къде и кога футболът и Адриен за първи път преплитат пътищата си, но 10-годишен той постъпва в академията на Бордо. За съжаление той изкарва там само година и определено не защото му липсват умения. Неговият баща, който работи в сферата на аеронавтиката, трябва да се завърне в Португалия заради професионалните си ангажименти. Така цялата фамилия се мести в Аркош де Валдевес – 22-хилядно градче в най-югозападната част от страната и току до границата с Испания.

Релокацията съвсем не прекършва футболните амбиции на Адриен. Той моментално постъпва в скромния АРК Пасо, където разликата между него и останалите млади таланти е очевидна. Неслучайно само след два сезона там Силва получава покана да премине в академията на Спортинг. В АРК Пасо никога обаче не забравят таланта и от 2008-а досега ежегодно организират футболен турнир, кръстен на него.

Кое е впечатляващото в случая? Че инициативата стартира само година след дебюта на Адриен в мъжкия футбол. Силва търпеливо си пробива път през различните юношески формации на „лисабонските лъвове“ и гарнира преживяването с трофеи – в периода 2002-2007 той завоюва цели 7 титли. Изглежда пъзелът започва да се нарежда…

… и тогава идва посещението от Жозе Моуриньо. През 2005-а Специалния е мениджър на Челси, а Адриен е едва 15-годишен. Моуриньо вече е култова фигура в родината си, затова когато се свързва с младока, Силва е като гръмнат, но сетне бързо събира две и две. „Беше много странен миг, а аз бях толкова млад“, спомня си Силва пред интервю за „Гардиън“. „Да те потърси такъв клуб, особено когато Моуриньо идва да говори с теб. В онзи миг нямахме идея защо е дошъл. Когато обаче един клуб иска нещо, ще направи всичко. Моуриньо дойде да се види с мен в Португалия, а после заедно отидохме в Челси, за да разгледаме клубната база. След това се върнахме обратно и вече беше станал голям, голям проблем със Спортинг.“

Освен към Адриен, „сините“ от Лондон проявяват интерес към други двама юноши на Спортинг – Фабио Ферейра и Рикардо Фернадеш. Въпреки че португалският клуб подава официално оплакване до ФИФА през 2005-а, Ферейра и Фернандеш парафират с Челси. А ако се чудите дали сте чували имената им – не, не сте. Двамата изкарват 4 години на „Стамфорд Бридж“ преди да бъдат освободени без да записали нито секунда игра за първия тим.

Силва също е на кръстопът, особено след като е наказан от Спортинг да не тренира в рамките на 2 месеца. Младокът се обръща към единствените хора, на които вярва безрезервно – своите родители. Те му помагат да проумее, че трябва да поеме друг път, защото „Челси търси бързи успехи и няма да чака младите играчи“. „Слава Богу, че стана така“, добавя днес Силва.

Постепенно скандалът избледнява, а две години по-късно – през март 2007-а – Силва подписва 5-годишен професионален контракт със Спортинг. Това му позволява да изиграе последните 2 месеца от сезона с дублиращия тим. По време на лятната пауза треньорът Пауло Бенто промотира таланта в първия тим и на 17 август Силва записва дебют като късна резерва при 4:1 над Академика Коимбра. През същата кампания Адриен изиграва общо 15 официални мача, като записва първи минути в Шампионската лига и Купата на УЕФА.

Както всяко начало, и това не е леко. В следващите 2 сезона Силва не успява да демонстрира нужното постоянство, за да стане пълноправен член на първия тим. Неговият дебют в Лига Европа през сезон 2009-2010 сумира идеално неравномерният ритъм на кариерата му: срещу Херта в груповата фаза халфът вкарва първия си гол и благодарение на него Спортинг печели с 1:0. За Силва обаче мачът приключва преждевременно, защото си изработва глупав втори жълт картон в добавеното време. В края на ноември 2009 при нулевото реми в лисабонското дерби младокът събира погледите на всички, като пробягва най-сериозна дистанция от всичките си съотборници (10,049 км). Треньорът Карлос Карвалял му гласува доверие като титуляр в 13 от следващите 15 мача, ала в крайна сметка младокът не успява да блесне. Кампанията приключа злополучно за „лъвовете“ – 4-о място с едва 48 точки.

Най-логичното изглежда клубът да прати Адриен под наем, за да трупа опит, но никой не очаква, че през юни 2010 дестинацията ще бъде Макаби Хайфа. Голяма роля за сделката изиграва агентът на Силва по това време – Пини Захави. Израелците пускат полузащитника от дъжд на вятър в първенството и му дават повече шансове в турнира за Купата. През януари 2011 самият Силва започва да говори за завръщане в Португалия. „Просто не виждам как ще се получи в Израел“, споделя той пред „А Бола“.

Така наемът в Макаби е прекратен и Силва бива преотстъпен в същия този Академика Коимбра, срещу който дебютира при мъжете. Той бележи още в първия си мач, ала фрактура на метатарсална костица го вади от сметките. Въпреки всичко „студентите“ договарят удължаване на престоя му и това се оказва ходът, който чупи каръка. Благодарение чудесните изяви на Адриен скромният тим печели Купата на Португалия едва за втори път в историята си (и 73 години след първия). Адриен е повече от инструментална фигура – в четвъртия кръг от надпреварата вкарва едно от попаденията при шокиращата победа 3:0 над Порто, а в следващия вкарва два гола на Лейшоеш (5:2 след продължения). По ирония на съдбата Спортинг е противникът във финала, а Силва записва пълни 90 минути при успеха с 1:0.

Този епизод отново отваря вратите на Спортинг за Силва, който записва 241 официални мача за столичния гранд, а в немалко случаи носи и капитанската лента. Не е пресилено да се каже, че с годините той се превръща в един от съвременните символи на „лъвовете“. През 2014-а получава първа повиквателна за мъжкия национален отбор. И през цялото това време би било омаловажаване, ако кажем, че оферти от чужбина не липсват.

В крайна сметка Силва се решава на тази стъпка, използвайки триумфа на UEFA EURO 2016. Спортинг обаче отклонява няколко предложения и така до лятото на 2017-а. В самия край на прозореца Лестър пристига с предложение на стойност 22 милиона паунда, което е повече от щедро. „Лъвовете“ склоняват и се чака само международният клирънс на сделката. За зла беда от Лестър закъсняват с 14 секунди, които се оказват фатални. ФИФА отказва да оторизира трансфера, което значи, че Силва ще прекара следващата половин година в „чистилището“ – нито ще има право да играе за новия си тим, нито да тренира с него. Англичаните и футболистът използват всички налични възможности за обжалване, но без резултат. „Имал съм контузии в кариерата, но тогава поне знаеш защо не играеш, така че приемаш ситуацията. Тук обаче беше различно. Решението спрямо мен не беше коректно, защото физически бях в състояние да играя и не бях направил нищо, с което да предизвикам ситуацията. Никога няма да проумея решението на ФИФА. Лестър опита всичко, за да се пребори. Истината е, че в такава ситуация играчите нямат никаква защита. Защо да не се направи изключение? Разбирам да бяха часове след крайния срок, но тук става дума за секунди. Определено това бе много слабо решение“, заяви самият играч.

Така реално трансферът на Силва става факт на 1 януари 2018-а. Още същият ден халфът, който е преодолял не едно и две препятствия в кариерата си, записва дебют при 3:0 над Хъдърсфийлд. Когато се появява като смяна в края на мача, на гърба му изпъква №14. Да, ФИФА, в този живот няма нищо случайно…