По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.
Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум. Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.
Помните ли Скот Карсън? Стражът на Англия, който бе поредният в редиците на английския тим, заклеймен от всички фенове на „трите лъва” и футболни специалисти. Англия има проблеми с вратарския пост от много години – това е всеизвестен факт. "Ахилесовата пета" осакатяваше британците във виталните моменти, когато отборът все беше готов за нещо голямо. И сякаш, когато всички най-малко очакваха това нещо да се преобърне, на сцената се появи едно момче. Едно момче от Севера в Англия. Без очаквания, без натоварване на психиката за задължителен краен успех. Джордан Пикфорд. Стражът на Англия, който гордо брани вратата на родината си, а и му се получава повече от добре, ако трябва да бъдем честни. Дотолкова добре, че покрай силните изблици на колективна игра от англичаните, често се стига до случаи, в които той „краде шоуто”.
Джордан Лий Пикфорд е роден на седми май 1994 година в малкия град Уошингтън, Северна Англия. Много близко до Съндърланд, или по-точно 7,1 мили.
Израствайки в малкото градче, Пикфорд е записан от родителите си, Сю и Лий Пикфорд, в местното училище – "Сейнт Робърт ъф Нюминстър". Школото е с религиозна организация, целяща децата да се възпитават във вярата от крехка възраст. Такива училища не са рядко на Острова и са с по-специфична автономия в сравнение с останалите.
Майката Сю работи като икономка, докато татко Лий е строител на сгради.
Още в училище малкият Джордан изпитва интерес към футболната игра. От малък иска непрестанно от родителите си да му подаряват вратарски ръкавици, тъй като интересът му клони към голлинията. Причината е била проста. Джордан винаги е бил най-високият от всички свои съученици. Той стартира футболната си кариера в училищния отбор, а родителите се убеждават в неистовото желание, което „гори” у малкия им син. Те взимат решение да го запишат в академията на Съндърланд, докато той е едва на 8 години.
„Когато погледнете всички осемгодишни ученици, оценявайки тяхната височина, то вие виждате, че малките искат да играят непрестанно. Те са атлетични, бързи, но не винаги имат правилното изграждане на физика. Джордан имаше всички тези неща”, споделя треньор Каръл от училищния отбор.
Кариерата на Джоордан при юношите минава по чудесен за него начин. Пикфорд е обучаван от едни от най-добрите майстори във вратарския занаят, попивайки всяко указание. Но дебютът му за Съндърланд идва след… сто мача за други отбори. Той прекарва шест наема преди да дебютира за родния си клуб.
Преотстъпванията са тежки и безкомпромисни, но му помагат да израсне от малък юноша и да стане мъж.
„Когато погледнем във времето, то ние виждаме, че се е случвало и на вратари като Дейвид Джеймс или Дейвид Сиймън. Говорим за млади момчета, които, вече изигравайки стотните си мачове на сериозно ниво, чак тогава започваха да осъзнават за какво става дума”, споделя един от треньорите на Пикфорд в школата на Съндърланд Марк Пръдоу.
Учителят в училището Алан Фишър обаче твърди друго. Той споделя пред медии, че Пикфорд всъщност е стартирал, като нападател, а прякорът му е бил „Спиди”.
„Ние знаем, че той е трениран за вратар в Съндърланд, но може да играе навсякъде. Имаше много талантливи момчета в неговия набор, но той се отличаваше с пъргавината си. Джордан притежава невероятно фокусиране в детайлите на играта и не ме учудва, че успя във футбола. Още го давам за пример пред учениците ми, че когато човек работи здраво и с концентрация, то успехът е неизбежен”, заявява Фишър.
През 2011-а Пикфорд подписва първия си професионален контракт с „черните котки”и веднага бива преостъпен в Дарлингтън, където изиграва 17 срещи. Следва втори наем в Алфретън Таун. Там той е резерва на Фил Барнс, който се контузва в хода на сезона. На негово място застава Пикфорд, който пристига с много добри отзиви в отбора, един вид гаранция за „сухи" мрежи. И това е факт. В Алфретън той записва 21 чисти мрежи в целия сезон и му лепват прякора „Повелителя на голлинията”. Така стоят нещата в отбора, докато близките му приятели в града се обръщат към него с просто "Пики".
Рекордьорът по сухи мрежи изиграва над 100 мача за Дарлингтън, Алфретън, Бъртън Албиън (12), Карлайл (19), Брадфорд Сити (33) и Престън (24), докато дойде дебютът за Съндърланд. На елитно ниво в родния си клуб Пикфорд записва 38 срещи и прави пълен сезон за „черните котки”, а солидните изяви водят до многомилионен трансфер (30 млн. паунда) в Евертън. Това го прави третият най-скъп вратар в историята и най-скъпият в историята на Висшата лига (преди пристигането на Едерсон в Манчестър Сити).
Джордан печели и наградата за Най-добър млад играч във Висшата лига, но Съндърланд изпада.
„Ужасът да изпаднеш е огромен. 40 човека загубиха своята работа, а финансите във втора дивизия не удовлетворяват клуба. За мен, който съм отраснал тук, виждайки тези хора, за които знам от много време, че ще загубят своята работа, определено не е хубаво”, сподели Пики.
Пикфорд е със своята приятелка Мегън Дейвисън, откакто са на 14. Двамата се съученици в училището и са неразделима двойка. Тя се мести с него в Ливърпул веднага, след като трансферът става факт. Меган редовно го описва като „бебето” в Instagram, но винаги стои до неговите решения. Тя е завършила висше образование, с магистър графичен дизайн, а двамата обожават да пътуват из целия свят. Самата Мегън споделя пред местни медии, че любимата дестинация на двойката са Бахамите.
Джордан е огромен фен на бокса, като дори успоредно с футбола е практикувал бойния спорт (между 9-ата и 11-ата си година). Също така е голям привърженик на голфа и мотокроса. Пикфорд споделя, че е бил в ужас, когато една вечер се е прибрал вкъщи и техните забравили да платят пакета на Sky, поради което не е успял да гледа голямата боксова галавечер. Почитателите на спорта между въжетата знаят за какво иде реч.
Пикфорд споделя, че е вдъхновението си черпи от играта на легендарния вратар на Манчестър Юнайтед – Петер Шмайхел.
Джордан Пикфорд дава интервю пред клубната телевизия на Евертън минути, след като трансферът е обявен. Запитан за силните си страни, той отговаря:
„Много съм състрадателен и имам чувство за хумор. Смятам за интуитивен и мъдър. Забравих да кажа, че съм музикален."
Какво му харесва? "Обичам да оставам сам със себе си. Обожавам да спя и слушам музика. Вълнувам се от визуални проекти и ходя редовно да плувам. Не обичам хората, които твърдят, че знаят всичко, тези, които критикуват. Жестокостта у хората не харесвам, както и лошото минало”, споделя вратарят.
Пикфорд се описва като безкористен човек, който е готов винаги да помогне, без да се надява да получи нещо в замяна. Вратарят често се намира в различни компании, тъй като е много социален.
Семейството на 24-годишния страж е от средна класа, а след фурорът му в Англия английските медии започнаха бързо-бързо да се ровят в живота на новия си №1. Последните им доклади твърдят, че семейството му има дълбоки корени от Азия, поради което е причина името на баща му – Лий.
Пикфорд твърди, че не харесва да яде навън. Напротив – обича да яде всяко нещо, което майка му приготви. Любимото му ядене е пилето на майка му, както и паста направена от нея.
„Всеки път, когато имах мач с Алфретън, баща ми Лий ме караше. Правех грешка, тъй като се хранех с паста с пилешко на задната седалка. Със сигурност не е много професионално, но ме спасяваше факта, че всеки път ставах играч на мача. Нещата се промениха после, тъй като баща ми работеше, като строител в съботните дни, а мачовете от аматьорските лиги са тогава. Майка ми ме караше на мачовете с такси. Проблемът не бе, че работи като строител, а че замина да работи в Честър, което е далеч от вкъщи. Майка ми винаги е седяла до мен и брат ми и ни е помагала. Баща ми също. Семейството е най-важната част от моето семейство".
Брат му, Ричард Пикфорд, е човекът заради, който Пикфорд е избрал футбола, като професия. Двамата играят играта, откакто са малки деца. Ричард никога не достига до постиженията на брат си, но сервира целият си житейски опит на малкия си брат, за да може той да сбъдне своите амбиции и да достигне до повиквателна в състава на Гарет Саутгейт за Мондиал 2018.
Повиквателната за Джордан идва, след като вратарят на Бърнли Том Хийтън получава контузия по време на тренировка на „трите лъва” преди квалификационния мач със Словения. Тогава идва мечтаното позвъняване по телефона от Саутгейт.
Разказът на Пикфорд за историята е: „Точно влизах в къщата на мама и татко, когато ми се обадиха по телефона. Повикаха ме и ме помолиха да се появя възможно най-скоро. Бях си глътнал езика. Отидох при майка ми и ѝ казах: „Мамо, аз отивам с отбора на Англия, сега ми се обадиха и ме повикаха”. Тя ми каза:„Не, не си”. Тя си мислеше, прегръщайки я, че пак се шегувам. Беше за кратко, но да бъда с най-добрите играчи в страната бе страхотен опит за мен”, довери Пикфорд.
Пикфорд има сериозна история с националните отбори на Англия при юношите. Той има мачове за всички селекции от 16 до 21-годишните.
Стражът бе част от турнира в Тулон през 2016 година, под ръководството на Гарет Саутгейт. Това бе първият английски отбор, който спечели надпревара за пръв път от 22 години. Година по-късно помогна на отбора да достигне до полуфиналите при юношите под 21 години на Европейското първенство. По-късно през годината той бе избран за играч на селекцията.
Пикфорд има осем мача за националния отбор на Англия – пет от тях на Мондиал 2018. След геройския мач срещу Колумбия, в който англичаните триумфираха след дузпи, героят Пикфорд бе сравнен с Тибо Куртоа, а той отговори:
„Не ме интересува, че не съм най-големият на размери вратар. Важното е да правя правилните неща в точните моменти. Бях там и го сторих - това ме интересува. Бяхме сигурни в успеха по време на мача. Сигурни бяхме и при дузпите, както и стана.”
На една от снимката се вижда му в Instagram се вижда как Пикфорд е взел автограф от някогашния титуляр за Англия Джо Харт. Е, Харт сега играе крикет в Шюръзбъри, докато Пикфорд пълни с радост английските сърца.
Тези, които чакат успехи трепетно декади наред. Успехи, които рано или късно ще настъпят, а новият страж е виталната част от тима, който трябва да извърви пътя до самия край. Днес следва полуфинал с Хърватия, а дали Англия ще мечтае още по-силно след няколко часа? Е, бъдете сигурни, то Пикфорд със сигурност ще направи, каквото трябва.
1Коментар