По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Феновете на полския футбол, а и тези на Хъл Сити поне веднъж са чували прозвището на Камил Грошицки. Както често се случва в подобни случаи, крилото носи минимална отговорност за създаването му – главно със своите скорост и страхотна техника на терена. Словесната каламбура хрумва на Томаш Хайто, докато бившият защитник на Саутхемптън работи като телевизионен анализатор в Полша. Самият Грошицки много харесва прякора и моментално го лепва на акаунта си в „Туитър“.

Навършилият 30 години само преди десетина дни играч счита, че прозвището го описва в пълнота. И не само в чисто футболен план. Просто животът на Грошицки има навика да ускорява до безпаметност в най-различни посоки, често пъти отвеждайки го до мрачни места.

А най-ниската точка… Тя датира отпреди 11 години…

„Беше като затвор.“

Над десетилетие е минало, откакто Грошицки прекосява прага на изправителния център в Старе Юхи – малко селце в Северна Полша. Режимът там е почти тъмничен: ставане сутрин в 6 часа, работа като чистач, само едно телефонно обаждане всяка събота. Гледането на телевизия е сведено до веднъж седмично, и то само за новинарска емисия.

Футболистът изкарва 33 дни там. „Нямах сила за нищо. Повече не желаех да играя футбол. Като цяло не исках да живея“, признава самият той в свое интервю от 2008-а пред полското издание „Дженник“. „Беше като във филмите – стояхме накуп и говорихме за проблемите си, а после слушахме психолог.“

Грошицки не отива в центъра по собствено желание. Неговият тогавашен клуб Легия Варшава настоява за подобна мярка, защото кариерата на таланта е под угрозата да приключи преди да е започнала. Пристрастеността му към хазарта не познава граници – Грошицки дължи сериозни суми на почти всичките си съотборници. Стига се дотам, че по време на мач за Купата бързоногият техничар изобщо не може да се концентрира върху играта, тъй като само мисли за обещания от друг негов колега заем.

По онова време той е 19-годишен, но осъзнава значението на тези 33 дни в специализирането заведение. „Ако не бях отишъл там, досега да съм приключил“, заявява полският национал. И когато го казва, остава плашещото впечатление, че няма предвид само футболната си кариера…

В своя „затвор“ Грошицки успява да изчисти съзнанието си и да открие нови цели за бъдещето. Първо и преди всичко, трябва да се издължи на всичките си съотборници. Майка му е принудена да продаде техния дом. Също така той трябва да си върне мястото в Легия и да стане национал.

Година по-късно Грошицки наистина започва да се превръща в ТурбоГрошик и дебютира за Полша. Майка му пък живее в далеч по-просторна къща. Да, това е приказка за избавлението, но не от онзи, лесния тип. „Никой не идва тук и бива моментално излекуван“, казва Йежи Кшевицки, директорът на изправителния център. „Истинската битка започва в мига, в който си тръгнеш.“

Така е и при Грошицки. На 13 февруари 2008-а Легия обявява, че талантът ще бъде преотстъпен в швейцарския Сион до края на календарната година. Ходът не се оказва успешен – полякът изиграва едва 8 шампионатни мача за тима си. Успява и да закъснее за тренировка, при положение, че хотелът, в който живее, е точно до стадиона. „Мнозина ме бяха отписали“, признава сега от дистанцията на времето.

През следващата година следва ново отдаване под наем, този път в Ягелония Бялисток. Клубът договаря и опция за откупуване срещу 500 хиляди евро, която с готовност активира след края на сезон 2008/2009. Грошицки подписва 3-годишен контракт, а година по-късно участва в най-знаменития успех в клубната история на тима – спечелването на Купата на Полша. И ако това не е достатъчно, Ягелония успява да оцелее в полската Екстракласа при все, че от актива на тима са извадени 10 (!) точки.

В 700-хилядния североизточен град Грошицки намира далеч повече подкрепа. „Камил е играч с наистина сложно устроена психика“, признава президентът на Ягелония Иренеуш Трабински. „Опитвахме да го подкрепяме колкото ни беше по силите.“ Далеч по-опитният му съотборник Томаш Франковски е малко по-директен: „Ако Камил не успее във футбол, то значи е идиот.“

Разбира се, проблемите са досаден пощальон – щом веднъж са открили адреса ти, все нещо ще цъфне в кутията за писма. В Ягелония Камил се спречква сериозно с треньора си Михал Пробиеш. Следват периоди в Турция и после Франция, където е изправен на съд заради това, че е шофирал своето Порше със 170 км/ч. През 2016-а няколко полски национали бяха замесени в пиянски скандал по време на лагер. За късмет тогава фокусът не пада чак толкова много върху Грошицки.

Една от причините днес Грошицки да е по-силен характер е желанието му да работи с ментален треньор. „Той е като психолог. Мога да говоря с него за всичко – за топката и за живота“, признава футболистът през 2015-а.

Този човек е Павел Фрелик. През последните 4 години и половина той работи с над 400 професионални футболист, в това число и Грошицки. Както може да се очаква, Фрелик отказва да „поеме отговорност“ за силната форма на ТуброГрошик. Уточнява единствено, че футболът е започнал да взема предвид значимостта на менталния аспект. „Все едно да имаш мощен двигател в колата си, ала да ти липсва ключа, с който да го запалиш. Нашият ум е двигателят, а менталните тренировки ти помагат да развиеш този ключ и да се тласнеш във вярната посока. За да реализира своя потенциал, един играч трябва да развие опростено и силно мислене, вместо да се поддава на 30 различни очаквания наведнъж.“

В случая на Грошицки волята никога не е поставяна под съмнение. „Първо и преди всичко, Камил е футболист, който иска да става по-добър. Той отчаяно иска да побеждава и да оказва влияние за резултатите на отбора си. У него има глад за асистенции, голове и създаване на голови шансове. Той е фантастичен със своята енергия, която го прави непредсказуем, но в добрия смисъл. Това са неговите уникални качества и моята роля е да му помогна да ги реализира в пълна степен: например, да бъде непредсказуем пет пъти в един мач, а не само веднъж, да бъде непредскаузем не само в един мач, а през целия сезон.“

Има един цитат в сайта на Фрелик, който изглежда много подходящ за случая на ТурбоГрошик. „Може да смениш обстановката, треньора си, първенството. Но ако не се промениш или не развиеш подходящата психическа настройка, ще имаш трудности да преследваш своите цели и мечти“.

Визитката на поляка определено е разноцветна – Погон, Легия, Сион, Ягелония, Сивасспор, Рен и днес Хъл Сити. Изглежда сякаш той обикаля Европа в търсене на отговори. Не се заблуждавайте обаче – Камил знае, че трябва да се вгледа първо в себе си. И не се изкушава да си помисли, че всичко е приключило. „Когато някой каже, че се е излекувал от зависимостта към хазарта, аз знам, че това са само празни приказки. От това нещо не може да се измъкнеш просто ей така“, коментира Грошицки.

Излишно е да казваме, че крилото изгаря от желание да остави своята следа на Мондиал 2018. За последно „дружина полска“ бе на Световно първенство през 2006. Оттогава досега Грошицки и компания натрупаха някои ценни участия в европейските финали, а той счита, че разполага с важен коз. „Ще дебютирам на Световно първенство като 30-годишен. Считам, че това е най-добрата възраст за един футболист. Чувствам се далеч по-опитен сега. Направих дебют в националния тим преди 10 години, но едва от 5 години насам наистина се чувствам част от отбора. Нямам много големи успехи в клубовете, където съм играл. Най-важните си резултати и голове съм постигнал с Полша. Ще ми се един ден да ме помнят както помнят Збигнев Бониек и другите велики полски футболисти.“

Тежка мисия, но в никакъв случай не и невъзможна…