По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Той има шест имена и песен, написана за него. Изпитал е всичко, което човек може да усети в живота... Нека да надникнем през какви перипети е преминал шведският футболист Джон Гуидети.

Джон Алберто Гуидети е роден в столицата Стокхолм през 1992 година. Като голяма част от момчетата в скандинавската страна той иска да стане професионален футболист. Но животът му предлага приключение още в ранна детска възраст. Стартира юношеската си кариера в Бромпойкарна, но на 10 години заминава да живее в… Кения. Сериозен контраст, нали?

Причината се корени в професионални ангажименти. Майк Гуидети, бащата на Джон, заминава за столицата на Кения – Найроби. Там започва работа като учител в шведско училище. Освен преподавателската дейност, Майк изпълнява и благотворителна дейност за намиране на по-добро препитание на кенийски деца.

Корените на футболиста са, меко казано, ужасяващо преплетени. Дядото на шведа е италианец – Джон Алберто Фернандо Андрес Луиджи Олаф Гуидети. Бабата на Джон е наполовина бразилка и наполовина шведка.

Играчът сменя три отбора в кенийското си приключение. Футболните му заложби си проличават отрано, а Джон пристига в кенийската столица с хубави футболни обувки. Отивайки на първата тренировка, се преобува, но вижда, че съотборниците му излизат на терена боси. Това малко смущава първоначално Джон, който сваля обувките от нозете си, за да се приобщи към своите съотборници, без да си придава важност.

Джон учи и тренира с тъмнокожите си приятели, а след края на деня придружава татко си, за да изпратят децата по бедните квартали. Майк е приел дейността като лична кауза и не пропуска случай да се грижи за децата от Найроби. Фамилията заживява в един от най-бедните квартали на кенийската столица – Кибера.

„Споделих това на баща ми, тъй като ми бе много трудно да играя на сгурията и да опитвам да правя нещата, както трябва. Той ми каза, че ще правя нещата, както го правят другите деца. Ние не сме семейство, което е заможно и не е нужно да правим показност, спрямо другите”, разказва футболиста.

Живеейки в Кения, Джон е следен изкъсо от всички шведски футболни съгледвачи, които го считат за изключителен футболен талант, макар да играе на 12 хиляди километра от родния си град.

Джон се адаптира бързо към живота и новата култура, която трябва да открие. Всичко е заради футбола, който той практикува в Импала Академи.

„С Джон спечелихме турнир и достигнахме два финала. Той бе душата на отбора, винаги се шегуваше и правеше обстановката в съблекалните ведра. Има феноменален пряк свободен удар. Винаги ще го смятаме за наше момче. Следим го навсякъде. Гуидети е много популярен в Кения, а неговата история вдъхновява. Стискам палци да се представи чудесно на Мондиал 2018”, сподели бившият треньор на Гуидето в Импала - Тирас Ваяки.

Остава в Импала една година, след което се присъединява към Матар Юнайтед - друг отбор от беден квартал на кенийската столица. Последният му тим е Лиги Ндого. Представлява трите клуба за петте години, изкарани в Кения.

„Този период е безценен за мен и моето израстване. Играл съм на различни терени там. С малко трева, на чакъл, на сгурия, на асфалт. Това са официални терени. Топките не винаги бяха с правилна форма, но това никога не ме притесняваше – напротив. Бях още по-амбициран. Имам силна връзка с Кения и винаги, когато се прибера, получвам топло посрещане”, споделя Гуидети.

През 2006 година семейството се завръща в Стокхолм, в столичния квартал Брома. Рестартира заниманията с Бромапойкарна, но му е странно да играе на нормални терени и предпочита условията да са като в Кения.

Джон фантазира с топката и е следен от Милан, Рома, Сампдория и Лацио. Но футболният му живот продължава в Англия. Свен-Горан Ериксон привлича младия футболист в Манчестър Сити. Джон е едва на 16 години. Първо играе за юношите на „гражданите” преди да бъде върнат в Бромапойкарна под наем. Продължава да доминира по шведските терени и е върнат на „Сити ъф Манчестър” от Роберто Манчини, който му дава шанс да покаже качествата си срещу Уест Бромич Албиън в мач от Купата на Лигата. През лятото на 2011 година, Гуидети подписва нов тригодишен договор с манчестърци и е пратен под наем в Бърнли, където отбелязва първия си гол в Англия. Стилът му на игра се харесва на английските фенове, които му лепват прозвището „шведския Уейн Рууни”.

Следва нов наем – този път в холандския Фейеноорд. Там Гуидети достига свръхуспех. В 23 мача за холандците той поразява противниковите врати 20 пъти. Това му доставя първа повиквателна за националния отбор на Швеция.

Месеци по-късно, вирусна инфекция едва не прекратява кариерата на амбициозния нападател.

Във вечерта на 20-ия си рожден ден шведа е събрал приятели и приятелката си на ресторант, за да отпразнуват събитието. Джон споделя, че не се чувства добре и трябва да се прибере по-рано. Впоследствие му е открит вирус в стомаха. 10 дена по-късно се връща на тренировки, където бързо усеща, че нещо не е наред. Гуидети губи чувствителност в десния си крак и при един спринт се строполява на земята. Не намира баланс в тялото си и е закаран директно в болницата. Вирусът влиза в организма на играча заради неприготвено пиле. Птицата има рядка и опасна бактерия, която не се разсейва в организма на човек. След изпитанието Джон татуира на дясното си рамо текст от песен на ямайския певец Таръс Райли – „Ние всички плачем, но когато усетим сълзите, трябва да станем по-силни”.

Натравянето, което му установяват лекарите, атакува нервите под торса и той е принуден да премине през мъчително лечение. „Беше много дълъг процес, който психически беше ужасен. Работих във фитнеса по осем часа на ден, за да върна формата си, но нямах никакъв напредък. Ден след ден, и нищо...”, споделя Гуидети.

След редица процедури и изследвания той се завръща на „Етихад” в действие през зимата на 2013 година. Бележи шест пъти в седем срещи за резервите на Сити, но там идва ужасяваща контузия в крака, която е със задължителна операция. Аут е от терените за дълъг период. Играчът отново демонстрира невероятен характер и запазва самообладание.

Следващият сезон пак е деликатен за Гуидети. Той изкарва пореден наем в Стоук Сити, където играе едва 59 минути във Висшата лига. Определено лош избор на играча.

После преминава през пети наем, за да играе за шотландския Селтик. Стартира ударно в Шотландия, вкарвайки шест гола в първите си две седмици за „детелините”. Отбелязва пет гола и за Купата на Шотландия и е избран за играч на месец октомври. Вторият полусезон в Глазгоу е поредното изпитание за Джон, след като вкарва едва два гола, но вторият му гол срещу Интер в 1/16-финалите в Лига Европа ще се гледа дълго време в кадрите за турнира.

На 6-и юни 2015 година, Джон е в селекцията на Швеция за Европейското първенство за юноши до 21 години. Той е луд футболен фен и се наслаждава на голяма част от телевизионните мачове. След една от тренировките на „тре крунур” малко дете го пита дали може да поиграе с него. Джон му се извинява, че не може сега, тъй като иска да гледа финала на Шампионската лига между Барселона и Ювентус. Обещава му, че ще го чака на терените след края на финалния сблъсък. Момченцето е уморено, но устисква и издържа до 23,30. Малчуганът стъпва на тренировъчния терен в уречения час и вижда Гуидети, който го чака с топка в крака.

„Не струва нищо да доставиш удоволствие на дете”. Представете си сиянието в очите на кенийските деца, които имат Гуидети за пример.

Гуидети изиграва невероятен шампионат в Чехия. Бележи гол в групите, за да класира „тре крунур”, пронизвайки Италия в последния мач. Вкарва дузпа в полуфинала срещу Дания и открива резултата срещу Португалия на финала, в който Швеция побеждава. Феновете в скандинавската държава го считат за идол.

Гуидети е един от малкото футболисти, които могат да се похвалят, че има написана песен за тях.

Кения продължава да е дълбоко в съзнанието на футболиста, който учредява фондация на негово име в африканската страна. Идеята ѝ е да помага на малки деца да се развиват във всички сфери на живота (спорт, икономика, образование). Целта му е да изгради тренировъчни комплекси в квартала Кибера, както и в други бедни квартали на Найроби.

В интервю Гуидети признава, че нямаше да стори нищо, ако баща му не е бил до него. „Той е най-добрият ми пряител. Моят ментор без значение какво се случва. Баща ми е като швейцарско ножче, с онези хилядите ножчета, които имат различни функции. Може да го смятате за лудост, но ако някой ден се оженя – моят баща ще бъде мой кум”.

През лятото на 2015 година Гуидети е продаден на Селта, за да започне на чисто. Впечатлява в първия си сезон на „Балаидос”, достигайки полуфинал в Лига Европа с бившия отбор на Любослав Пенев. Вторият му сезон е слаб, според ръководството на Селта и е пратен под наем в Алавес.

Въпреки това, Гуидети е част от състава на Швеция на Мондиал 2018, а всички шведи се надяват той да понесе тежестта, за да замести звездата на шведския футбол Златан Ибрахимович. След като е реминал и видял толкова много, тази задача едва ли ще го натовари прекалено…