По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Лято’2017… По-точно средата юли. Минали са два дни след края на Европейското първенство за 19-годишни, което за България приключи доста по-рано. Въпреки всичко представянето на някои момчета не остана незабелязано. Калоян Кръстев получи похвали лично от треньора на английския юношески национален тим, а заглавията в спортната преса и интернет пространството окупира централния защитник Петко Христов. Славия реализира престижен трансфер на млад играч не къде да е, а в Серия А и Фиорентина. Родната надежда подписа за 5 години с „виолетовите“, което иде да покаже доверието в неговия потенциал. Естествено, с уговорката, че започва в младежкия тим и трябва да се докаже. Естествено, отговорните фактори в първия тим ще следят изявите му. И още по-естествено, ако Петко продължи във възходяща линия, ще получи шанс. Дори с всички тези условности сделката си беше сериозно постижение за родния футбол.

Защо разказваме всичко това?

Нека навием още малко лентата, за да стигнем до май същата година. Фиорентина отново оперира на Балканския полуостров, нещо, което е характерно за клуба. Отново купува централен защитник, който е на път да навърши 20-ата си година. Трансферната сума е 5,1 милиона евро според колегите на запад от Калотина. Тук обаче и дума не се обелва за буферен (и неизвестен като продължителност) период в „примаверата“. Играчът се купува директно за първия тим, без излишни условности. Просто такава е разликата във футболните курсове, по които България и Сърбия се котират в големите европейски първенства.

А в случая на Никола Миленкович отношението като към пълнокръвен футболист изглежда напълно оправдано. Ако изпитвате каквито и да е съмнения, 180 минути в двата мача на Сърбия дотук на Мондиал 2018 казват достатъчно…

Най-лесно би било до опишем младока като поредния талант от непресъхващата футболна фабрика на Партизан. Можем само да завиждаме на съседите си за умението им да вадят на бял свят нешлифовани диаманти, докато картинката в тяхното първенство из основи не се различава кой знае колко от нашата. Миленкович съвсем логично пое по пътеката, по която през последните години минаха още Андрия Живкович, Александър Митрович, Лазар Маркович, а преди тях и Стефан Савич, Стеван Йоветич, Адем Ляич.

Пътят на Миленкович не започва кой знае колко по-различно от хилядите деца, които минават през академията на Партизан. След като се изкачва през отделните възрастови групи и навършил 18-ата си година бранителят е пратен под наем в „сателита“ Телеоптик, който се състезава във втора дивизия. Хич не е случайно, че наемът бива прекратен на средата и от началото на 2016-а Миленкович вече е част от първия тим на „гробарите“. Късметът няма нищо общо и с 5-годишния професионален контракт, който Никола подписва с гранда (макар че до края на кампанията остава с двойна картотека).

Високият 195 сантиметра стопер определено може да се надява на по-успешен старт за Партизан. През април 2016-а в двубоя срещу Чукарички – който идва непосредствено след дебюта му - разгорещеният Миленкович извършва брутален фаул срещу Петър Божич, а директният червен картон е най-малкото, което му се полага. Заради невъздържаната си проява талантът е наказан за цели 4 мача и научава един от първите си важни уроци.

Санкцията дава необходимото време за размисъл, а спомага шумът да се уталожи. А Миленкович отчаяно има нужда от това, защото равносметката от зле обмислената му постъпка е скъсани връзки в коляното на Божич и месеци извън игра. Младият играч е принуден да отправи публично изявление. За негов късмет „жертвата“ му не се оказва някой отмъстителен тип като Рой Кийн, а тъкмо обратното – порода човек, какъвто рядко се среща сред футболистите, още по-малко пък на Балканите. „Миленкович ми се обади още в неделя (деня след злополучния мач – б.р.), за да ми се извини. Тогава още не знаех какъв е проблемът, тъкмо бях на преглед с ядрено-магнитен резонанс. Едва в понеделник научих, че ще трябва да се подложа на операция. Какво мога да кажа? Той със сигурност не го стори нарочно. Миленкович е млад играч, просто топката му избяга и той искаше да се поправи. Вложи 300 процента от себе си в този дуел… Не е станало нищо, всичко остава в миналото“, споделя Божич дни след успешната си операция.

Талантът има възможност за частично изкупление в последните два мача от сезона. При загубата от Раднички Ниш с 0:1 се вписва в общата незадоволителна картинка, но в горещото дерби с Войводина открива резултата още в 7-ата минута, с което за пореден път намеква за качествата, с които е надарен. По стечение на обстоятелствата този гол е под №100 за Партизан през кампания 2015/2016.

Следващият сезон донася големия пробив – Миленкович е титуляр в първия кръг, а следващите два прекарва на пейката. Поредица лоши резултати и контузии сред защитниците на Партизан принуждават треньора Марко Николич да реабилитира младока и той не го разочарова. Командно присъствие, умение да съхранява топката, помитащ във въздушните дуели – тези качества започват да искрят. През октомври 2016-а заради контузия на Мирослав Вуличевич в среща за Купата на страната се стига дотам, че капитанската лента отива тъкмо у Миленкович. През февруари 2017-а футболната библия от Апенините – „Гадзета дело спорт“ без предупреждение нарежда Миленкович в списъка си за „30-те най-добри млади играчи на планетата“.

Всичко звучи супер, нали?

Е, не е точно така… Защото доста преди от „Гадзета“ да се сетят за Никола, за него вече е имало солидни зимни оферти на масата. А Партизан отчаяно има нужда от свеж паричен ресурс. Всъщност Миленкович е бил спазарен за Андерлехт. „Гробарите“ по това време са притиснати до стената и 4-те милиона евро изобщо не се за пренебрегване. УЕФА тъкмо е наказала тима за 3 години извън евротурнирите поради неизплатени задължения (чак през март Спортният арбитражен съд отменя санкцията след представянето на нови доказателства). Историята търпи ново развитие и към края на януари 2017-а служителите в клуба заплашват да прекратят всякакъв трудов процес, докато не си получат дължимите заплати. Вицепрезидентът Владимир Вулетич налива още масло в огъня, като омаловажава ултиматума на клубната синдикална организация, като твърди, че става дума „едва 20 човека от всички 150 служителя“.

В тази напрегната ситуация бъдещето на Миленкович изглежда предрешено, а белгийските пари имат мириса на амброзия. Всичко върви чудесно до мига, когато трансферът на Кара Мбоджи от Андерлехт в Лестър Сити пропада. И офертата на „лилаво-белите“ бива оттеглена.

„Всичко стана бързо и неочаквано. Андерлехт беше силно заинтересован, но не продаде Мбоджи, така че не се освободи място за мен“, твърди самият Миленкович. „Просто двата клуба не бяха съгласни. Радвам се останах в Партизан, защото имам две цели, които още не съм осъществил – шампионската титла и участие в Европа с „парния валяк“. Вярвам, че ще успея. За мен и за клуба е много важно, че след само 6 месеца регулярен футбол вече има такива предложения за мен. Аз съм млад, може и цялата история да ми е повлияла малко, но вярното е, че съзнанието ми отново е настроено в правилната посока. Няма да има последствия. Заради факта, че всичко стана толкова неочаквано, не съжалявам твърде много и повтарям – много се радвам, че ще остана в Партизан.“

В тази враждебна обстановка е цяло чудо какво постигат Миленкович и Партизан – дубъл с титлата и Купата на страната плюс серия от 37 поредни мача без загуба. От декември нататък младокът не пропуска мач, а след януарските страсти иде ред и на непоправимия Валери Божинов да всее смут така, както само той умее. „Той ме пита хиляди неща за Ювентус. Според мен всичко там е договорено и вече чакаме само официалното потвърждение през юни“, заключва нападателя.

Трябва да му се признае, че отгатва поне първенството. Именно добрите взаимоотношения на Фиорентина с Партизан помагат на „ла виола“ да надвие конкуренцията. А тя не е малка – Хамбургер пристига с оферта за 4,5 милиона евро, докато Виляреал вади повече пари от флорентинци на масата (6 милиона от общоевропейската валута). Ювентус пък се насочва към други цели.

И така Блеки, както всички галено наричат младока, ще трябва да отложи мечтата за „парния валяк“ и Европа. И то чак за дните към края на кариерата си, защото по всичко личи пътят пред него води към високите етажи в атмосферата. А феновете на „гробарите“ ще се гордеят и ще чакат търпеливо. Може би ще попитате защо. Заради 27-и май – денят на последния (засега) мач на Миленкович с Партизан. И денят, в който неговият победен гол срази омразния Цървена звезда във финала за Купата и извая златния дубъл. Какво по-добро обещание от това!