21-ото Световно първенство. Венецът на изминалите 12 месеца бе Мондиалът в Русия. Едномесечно потапяне в недрата на спортното блаженство. Най-силните тимове за най-ценния трофей. Бе вдъхновяващо и паметно.

Франция бе докосната от боговете и прегърна за втори път в историята си (след 1998 г.) златната купа. Като едни съвременни наполеонови гвардейци, Дидие Дешан и армията му осъвремениха и допълниха легендата за великия император, влизайки и излизайки от Москва като повелители на света.

А сега, в края на 2018-та, сме длъжни да си припомним какво се случи в Русия. Съзнанието на футболния фен го задължава. Частицата, която остана в душите ни. И ще бъде предавана на поколенията. Ето я. Да започваме...

Gulliver/Getty Images
11 снимки

Домакинът - Русия

През изминалата година най-голямата страна в света имаше честта да приеме един от най-революционните Мондиали. Русия за първи път се изправи пред подобно предизвикателство, като се превърна в 17-ия различен домакин (12 стадиона в 11 града, покриващи 2896 км от територията на Федерацията).

След избора на ФИФА през 2010 г. домакинството на тази страна непрекъснато бе критикувано, скандализирано и заливано от съмнения. Един от най-нажежените мигове бе отравянето на руския дипломат Сергей Скрипал в Англия в месеците преди турнира. След този случай дипломатическите отношения между Великобритания и Русия се обтегнаха до червено, а премиерът на Обединеното кралство – Тереза Мей, заяви, че страната няма да праща висшестоящи държавни чиновници и представители на кралското семейство на шампионата. Примера й последваха Полша и Исландия.

Лука Модрич получава "Златната топка" на Мондиал 2018.

източник: Gulliver/Getty Images

Диаболистичната картина бе допълвана и от огромните допинг скандали обгърнали руския спорт в последните години – най-вече след Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014-та.

На фона на всичко това Русия трябваше да опита да организира най-мащабното футболно събитие, предотвратявайки напрежение от всякакво естество – както от политическо и социално, така и екстремистко, с оглед на множеството терористични атаки в цяла Европа в последните години.

С риск да изпреварим събитията, ще кажем, че страната се справи. В десетките фен зони около стадионите, вътре в самите съоръжения, по летища, гари, хотели, ресторанти, площади и други обществени места животът бе спокоен и позитивен. Нямаше и най-малка заплаха за гражданите и посетителите на страната. Футболът победи.

Предистория

32 отбора си резервираха билети за Русия. Не всички от големите сили обаче успяха да се вместят в списъка на „призованите“. Големите отсъстващи бяха 4-кратният световен шампион Италия и трикратният финалист Холандия.

Италия загуби баража с Швеция, което остави „Скуадрата“ далеч от големия турнир за първи път от 1958 г.  Посредствените игри на „лалетата“ пък (в една квалификационна група с България) ги оставиха у дома.

Италия - Швеция

източник: Gulliver/GettyImages

Шампионатът се лиши още от присъствието на отбори като Гърция, Ирландия и Уелс. Аут бяха и симпатичните САЩ (след 7 поредни участия) и носителят на Копа Америка - Чили.

Дебютантите на Мондиала бяха Исландия – изгряла ярко на Евро 2016 (1/4-финал), и Панама. Перу се завърна след 1982 г., а Египет отново бе в компанията на най-добрите след 1990 г.

Като за начало...уволнение

Една от големите новини в часовете преди старта на Мондиала (14 юни) бе уволнението на Жулен Лопетеги от поста национален селекционер на Испания. Местната федерация взе крайното решение, след като разбра, че Лопетеги е преговарял зад гърба й за поемането на европейския клубен шампион Реал Мадрид.

Жулен Лопетеги  назначен на 12 юни 2018 година, уволнен на 29 октомври 2018 година

източник: Gulliver/GettyImages

Криза: Испанците махнаха Лопетеги

Това разгневи управниците на испанския футбол и те решиха да дадат урок по морал, разкарвайки треньора. Любопитното е, че бившият вратар си тръгна, без да е загубил нито един мач начело на „Ла Фурия“ – 20 двубоя, 14 победи и 6 равенства.

На мястото на Лопетеги застана легендата на Реал Мадрид - Фернандо Йеро. Той обаче нямаше сили да вдигне духа в съблекалнята, взе някои грешни решения в хода на турнира и стигна едва до 1/8-финал – загубен от домакина Русия (1:1 в редовното време) с дузпи.

Фернандо Йеро

източник: Gulliver/GettyImages

Фаворити

За всички бе ясно, че фаворитите отново бяха Германия (4 купи) и Бразилия (5 купи). Двата тима се срещнаха преди 4 години на домашния за „Селесао“ турнир, когато Германия потопи в траур съперника след гръмогласното 7:1.

Англия показа израстване при Гарет Саутгейт и бе сочен за отбор, който ще стигне далеч. Със своето влюбващо в себе си поколение Белгия трябваше да бъде фактор в Русия, а вечно вписваните като класни, но недоразвили потенциала си - Хърватия и Аржентина, трябваше да обръщат хода на историята.

Непредвидимата Франция беше претъпкана със звезди, но имаше ли обединителна фигура, около която „петлите“ да "закукуригат" в синхрон?

Групова фаза

Може би за първи път нямаше ясно изразена „група на смъртта“. Според мнозина най-интересен трябваше да е двубоят между Испания и Португалия от Група В. О, да. Определено си заслужаваше, защото ни предложи 6 гола, хеттрик на Кристиано Роналдо и няколко обрата, преди иберийските съперници да завършат 3:3 в Сочи.

В Група А по традиция бе поставен отборът домакин. Надпреварата бе открита с двубоя Русия - Саудитска Арабия в Москва. Още в този мач момчетата на Станислав Черчесов заявиха големите си амбиции, които в крайна сметка ги изведоха в орбитата на историята. 5:0 над саудитите и старт на едно от най-вдъхновяващите руски сказания по футболните терени.

Бесен руски казачок прати "зелените соколи" в несвяст

Останалите два тима в групата бяха Уругвай на хищниците Суарес и Кавани, и Египет на Мохамед Салах. Един Салах обаче не стигна на „фараоните“, които напуснаха разочаровани турнира. Уругвай и Русия бяха тимовете, продължили напред.

В Група В, както вече стана ясно, Португалия и Испания оспорваха кръвожадно първите две места и в крайна сметка ги спечелиха, оставяйки зад себе си Мароко и Иран.

Футболно съвършенство, шест гола и вълнение с иберийски привкус

В Група С Франция бе в компанията на Австралия, Дания и Перу. След не много бляскаво представяне „петлите“ все пак продължиха напред – втори остана „Червеният динамит“.

В Група D Аржентина трябваше да мине през ада – след загуба от 0:3 от бъдещия финалист Хърватия, за да се добере до елиминациите. Лионел Меси поведе своите при успеха над Нигерия (2:1). Преди това пък самият Меси не успя да извади „силната карта“ за целия Мондиал, след като пропусна дузпа срещу дебютанта Исландия (1:1) – момент, в който съдбата сякаш подсказа дали наистина великият аржентинец ще се нареди до Марадона, или не.

Gulliver/Getty Images
47 снимки

Хърватия удари с големия чук прехваления тим на Аржентина!

В Група Е 5-кратният шампион Бразилия трябваше да подгрее за големите битки с мачове срещу Сърбия, Швейцария и Коста Рика. Три много коварни съперника, които в крайна сметка не създадоха чак толкова главоболия на „златистите“. Най-напечен бе двубоят с „кръстоносците“ (1:1) – след него обаче и двата тима не срещнаха трудности по пътя си към следващата фаза.

От Група F дойде и най-голямата изненада в първата фаза на шампионата. Световният шампион Германия се сбогува с мечтата да изравни Бразилия с 5 трофея, след като бе посечена от Мексико (0:2) и Южна Корея (0:2). Въпреки емоционалния гол на Тони Кроос и победата над Швеция (2:1), „Маншафтът“ трябваше да стяга куфарите. От групата излязоха Мексико и Швеция.

Трябва да кажем, че с отпадането на Германия се затвърди традицията световният шампион от последните Мондиали да се проваля при защитата на титлата. В последните 20 години така бе с Франция (шампион 1998 г.) през 2002 г., Италия (шампион 2006 г.) през 2010 г. и Испания (шампион 2010 г.) през 2014 г.

Gulliver/Getty Images
42 снимки

Група G сякаш бе най-предвидима. Още от самото начало бе ясно, че Белгия и Англия едва ли ще срещнат особени трудности срещу Панама и Тунис. Въпросителната падна върху първото място, което в крайна сметка бе спечелено от тима на Роберто Мартинес.

Последната Група H бе любопитна до последния миг. Там попаднаха равностойните Колумбия, Полша, Япония и Сенегал. Тезата, че Фалкао, Хамес и Кинтеро са с едни гърди пред съперници си се потвърди, но в началото бе трудно.„Лос кафетерос“ бяха шокирани от Япония (1:2), но след това латиноамериканците затанцуваха. Второто място бе спечелено от японците, които имаха по-добри голови показатели от Сенегал.

Gulliver/Getty Images
14 снимки

Отборите, белязали елиминациите

Трябва да кажем, че за пръв път от 1982 г. насам нито един африкански отбор не стигна до елиминационната фаза - Египет, Сенегал, Мароко, Тунис и Нигерия се провалиха в групите.

Франция

Страната на кроасаните, фриволната буржоазия, художествените ателиета и любовта. На футболния терен „петлите“ покориха света чрез своя крайно компактен, експлозивен и максимално обмислен футбол. Отбор, който не блестеше, но триумфираше.

Отбор, който мислеше и печелеше, пресъздавайки на „зеления килим“ великата рационалистична сентенция на своя праотец Рене Декарт („Мисля, следователно съществувам“). Да, Франция бе изчистена откъм груби грешки, бе колективна и солидарна. Притежаваше класа в предни позиции и силно позициониране в задни.

Мач, който спира дъха! Франция сложи край на мечтата на Меси

Франция вдигна втората си Световна купа след 1998 г. след славни мачове с Аржентина (4:3), Уругвай (2:0) и Белгия (1:0), преди на финала да бъде повалена Хърватия (4:2). Дидие Дешан пък се превърна в третия с отличието в ръце и като футболист, и като треньор – след Марио Загало (играч - 1958, 1962 г., треньор – 1970 г.) и Франц Бекенбауер (играч - 1974 г., треньор – 1990 г.).  

Най-ярко за „петлите“ заблестяха Килиан Мбапе, Антоан Гризман, Пол Погба, Н‘Голо Канте, Самуел Умтити, Рафаел Варан и Бенжамен Павар (вкарал и най-красивия гол на шампионата).

Хърватия

Финалистът Хърватия сътвори нечуван подвиг. Малката балканска страна, 27 години след войната, която трябваше да изживее, се появи на футболната карта като сребърен медалист. И 20 години след бронзовите си медали от 1998 г. във Франция, разбира се.

Големият лидер бе Лука Модрич (избран и за „Най-добър играч на турнира“), който израстваше с всеки мач. Монументалните му мигове бяха вкараната дузпа при наказателните удари срещу Дания (1:1, 3:2 дузпи), брилянтния му футбол срещу Англия - лекотата в движенията му, визията към прецизното подаване и цялостната му класа. Двамата с Иван Ракитич бяха големите герои в този исторически състав на Златко Далич.

Най-великият миг бе победата над Англия (2:1 след продължения) в 1/2-финалите. Победите с дузпи над Дания в 1/8-финалите и Русия в 1/4-финалите бяха главозамайващи и атрактивни за всеки зрител.

Gulliver/Getty Images
97 снимки

Белгия

Стигналата само до полуфинал Белгия бе един от най-силните в турнира. Емоционални успехи над Япония (3:2) и Бразилия (2:1) преди бъдещият световен шампион Франция да укроти белгийския вихър.

Белгия продължава да се развива, след като Мишел Саблон и компания реставрираха футбола в началото на новия век и го превърнаха в люпилня за най-големите таланти на планетата – Еден Азар, Ромелу Лукаку, Кевин де Брюин и още десетки. Тимът надделя над Англия (2:0) в мача за третото място и спечели бронзовите медали.

Gulliver/Getty Images
35 снимки

Англия

Албионът запя „It’s coming home“. Англия повярва силно, че 52 години след първата световна титла триумфът отново е много близо. Тимът надделя с дузпи за първи път след повече от 20 години на голям форум, преодолявайки Колумбия в 1/8-финалите (1:1, 4:3 при дузпите) и Швеция (2:0) в 1/4-финалите. Грохотът на „Трите лъва“ обаче бе заглушен от устремилия се към небесата хърватски отбор – двата тима изиграха епохален мач и след 120 минути балканците надделяха с 2:1.

Елечето на Саутгейт, „влакчето“ при статичните положения, головете на Хари Кейн, помъдрялата Англия – светът видя прогресивното лице на Родината на футбола.

Gulliver/Getty Images
17 снимки

Русия

Домакините бяха една от най-приятните изненади. Категоричните им победи над Саудитска Арабия (5:0) и Египет (3:1), и величественото удържане на разиграващата безкрай Испания (успех след дузпи, 1:1 в редовното време), олицетвориха непримиримия руски дух. Стожер на цялото първенство. 1/4-финалите срещу Хърватия бе маниакална драма (2:2, 4:3 при дузпите), завършила с поражение за момчетата на Черчесов.

Gulliver/Getty Images
72 снимки

Бразилия

Бразилия крушира тежко и трябваше за четвърти пореден път да изтърпи провала от това да не стигне до финалния мач. Играчите на Тите не успяха да се справят с Белгия (1:2) и вездесъщия в срещата Тибо Куртоа, напускайки турнира в 1/4-финалите.

Gulliver/Getty Images
74 снимки

Финалът! Франция - Хърватия 4:2

За трети път в последните четири турнира, финалът бе изцяло европейски. В двубоя видяхме и първата дузпа на финал на Мондиал, отсъдена с помощта на видео технологията ВАР. Това се случи, след като Иван Перишич игра с ръка в наказателното си поле, а реферът Нестор Питана посочи „бялата топка“ - решението повдигна огромна вълна от дискусии по целия свят.

В последния мач имаше и автогол – този на Марио Манджукич, с който Франция поведе в резултата. Това бе първият автогол на финал на Световно първенство. 

Gulliver/Getty Images
63 снимки

Головете за успеха на „петлите“ вкараха Антоан Гризман – чрез третата си точна дузпа в турнира, Килиан Мбапе (вторият тийнейджър след Пеле с подобно постижение), Пол Погба и Манджукич (автогол).

За Хърватия историческите попадения реализираха Иван Перишич, след прекрасна атака и матиращ шут от дистанция, и Марио Манджукич, след груба грешка на Уго Лорис.

Голмайстори

Нападателят на Англия Хари Кейн взе „Златната обувка“ на турнира. Той вкара 6 гола в 7-те мача на „Трите лъва“. С по 4 попадения зад него останаха Антоан Гризман (Франция), Килиан Мбапе (Франция), Ромелу Лукаку (Белгия), Кристиано Роналдо (Португалия) и руснакът Денис Черишев. С головете си Кейн изравни най-доброто постижение за Англия - на Гари Линекер от 1986 г., като е и първият с три реализирани дузпи.  

Хари Кейн

източник: БГНЕС

Разочарования за най-големите – Меси, Неймар, Роналдо

Лионел Меси претърпя пореден провал с Аржентина. Болката за играча е още по-голяма, имайки предвид и трите загубени финала в последните години – от Германия на Мондиала през 2014-та и на два пъти от Чили в Копа Америка (2015, 2016 г.). Меси отново не успя да поведе нацията си към третата Световна титла (след 1978 и 1986 г.) и да се нареди до Марадона и Кемпес в пантеона на безсмъртието. Самият нападател вкара едва 1 гол и направи 2 асистенции, но това бе крайно недостатъчно за нещо повече от 1/8-финал.

Бразилецът Неймар се прочу със своите театрални изпълнения по време на турнира – падания и симулации. Той бе вторият най-фаулиран играч (26 фаула в 5 мача) след Еден Азар (27 фаула в 6 двубоя). Неймар обаче бе и човекът с най-много удари (26) и вторият с най-много създадени шансове пред противниковата врата (23). Вкара 2 гола и направи 1 асистенция.

Кристиано Роналдо все пак остави отпечатък на шампионата. Той оформи митичен хеттрик срещу Испания (3:3), а след това направи всичко възможно, за да избута страната си колкото се може по-напред. Вкара 4 гола.

Равносметката за тримата големи е – 1/8-финали за Аржентина и Португалия и 1/4-финал за Бразилия.  

Други величия в играта, които не успяха да блеснат, бяха Томас Мюлер от Германия и Роберт Левандовски от Полша – отборите им отпаднаха в групите.

ВАР и дузпите

Най-голямото нововъведение бе системата за видеоповторения - ВАР. Знакова промяна, която преобърна представите ни за играта. Системата позволява на главните съдии да се консултират с група свои колеги, които гледат повторения на спорните ситуации в отделни стаички и дават сигнали.

Видео се гледа само на следните положения – (1) дали голът е отбелязан по правилата (съмнения за засада и тн.), (2) има ли дузпа, (3) трябва ли да бъде показан червен картон, (4) показан ли е картонът (жълт или червен) на провинилия сe играч, или санкцията е наложена погрешно на някой друг. Главният съдия може да приеме препоръчаното от ВАР, или самият той да гледа запис на спорната ситуация, и след това да вземе решение.

ВАР

източник: Gulliver/Getty Images

Едно е сигурно – футболът никога няма да бъде същият. Определено ще бъде по-справедлив, но не окончателно. Крайно спорните ситуации остават такива - с ВАР или без него.

Все пак технологията превърна Мондиала в Русия в шампионата с най-много отсъдени дузпи – цели 29.

Килиан Мбапе ли е новият Пеле?

Ярка звезда започна да свети на футболния небосклон. Това е 20-годишният французин (тогава на 19 г.) Килиан Мбапе – той вкара 4 гола, осъществи няколко изключително взривоопасни пробива, игра смело, дръзко, с креативност и авангардизъм. Донесе свежия полъх и вече е смятан за следващия голям доминант на световната футболна сцена.

Килиан Мбапе – детето-чудо на Франция

За историята остава 60-метровият му пробив срещу Аржентина (4:3), след който бе повален в наказателното поле на „гаучосите“, а Франция получи дузпа. Също така младият играч се превърна в първия тийнейджър след Пеле, вкарал гол на финал на Световно първенство (един гол за 4:2 над Хърватия). Пеле вкарва две попадения за успеха с 5:2 над Швеция през 1958 г.

Килиан Мбапе

източник: Gulliver/GettyImages

Изводи

"Тики-Така" пое към своя залез. Испанците направиха умопомрачителните 1137 паса за 120 минути срещу Русия в 1/8-финала, но в крайна сметка отпаднаха след дузпи.

Gulliver/Getty Images
40 снимки

На Мондиала крайно позиционният футбол отстъпи на реактивния, реакционния и рационалния тактически план. По подобен начин успехи постигнаха Русия, Хърватия, Белгия (не изцяло, но в някои мачове) и, разбира се, Франция.

Футболните отбори постигат все по-малко победи с комбинативен и позиционен футбол, като за сметка на това победите идват след компактен и бързо преливащ стил.  

Друга видна световна тенденция е парадигмата за "компактността". Успешните отбори в турнира са по-компактни, а отделните играчи стоят все по-близо един до друг - средното разстояние между най-далечните състезатели по вертикала на терена е 26 метра.  

Статистиката показва и голям брой голове от статични положения – цели 43% от попаденията (общо 169 гола) падат след този игрови маниер. Това е най-много спрямо всички други първенства.  

2018-та. Годината на един от най-великите футболни шампионати. Годината на ВАР. Годината на Лука Модрич. Годината на Русия. Годината на „Петлите“. На мелодията на „Петлите“.

Франция попари хърватските мечти и стъпи на световния връх!

Французите са в рая!

С какви постижения ни обогати Мондиал 2018?

От квалификационна група с България до световния връх.