По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Буйни къдрици, все още подчертано момчешко лице, телосложение, по което не лъщят релефни мускули… Сигурно ще ви мине през ума, че нещо не е наред с нашия паралел, че сме изпаднали в почти маниакална заблуда, че е време да позвъните на съответните власти. Може пък просто да цъкнете с език и да продължите нататък със сърфирането. Нямаме проблем. Това си е ваше право. Само знайте, че действате на своя отговорност. Прибегнете ли към тази стъпка ще се наредите в тъжната клика на онези, които все още си позволяват лукса да подценяват Бенжамен Павар.

Защото буйните къдрици са камуфлаж…

А зад момчешкото лице се крие стоманена воля…

Физиката е без значение, когато всяко действие лъха на висш футболен интелект…

Ако все още имате съмнения, обърнете се към клетите „гаучоси“. Не само заради ОНЗИ гол. Той е само върхът на айсберга. Именно срещата с Аржентина легитимира окончателно статута на суров скъпоценен камък за 21-годишното хлапе, което живее в своя невъзможен сън. Сънят, който започна с неочакваната повиквателна на Дидие Дешан и на когото все още не му се вижда края.

„Лудост е, че бях повикан“, признава самият Павар. „Не го очаквах, но ето че все пак ме повикаха. Очевидно се радвам и ще се постарая да се отплатя на треньора за доверието което има в мен.“

Има причина всичко да изглежда блян (и нямаме предвид само ОНЗИ гол). Само преди 2 години във Франция медии и анализатори вкупом едва ли обявиха Павар за преждевременно залязъл талант, за поредния играч, който е приключил още преди да е започнал. Ако вземем предвид някои обстоятелства, подобна теза не изглежда лишена от смисъл.

Нека преди да стигнем до съдбовния, както се оказва впоследствие, кръстопът, да върнем лентата още малко назад…

На крехката възраст от 6 години Павар започва посвещаването си на своята първа голяма любов. Едничък син на баща си и майка си, той израства в Жюмон, който е дал на света и легендата Жан-Пиер Папен. Татко Фредерик е бивш защитник, който е играл по трета дивизия, затова има един-два ценни съвети в ръкава. Неговият първи треньор в местния тим – Съливан Скиба - си спомня: „Бенжамен беше много свито и срамежливо момче. Извън футбола. Когато влезеше на терена, настъпваше пълна трансформация. Въпреки своята скромна възраст, той винаги се отнасяше сериозно към отговорностите си. И тогава не беше сред най-силните физически. Винаги е трудно, когато трябва да се изправиш срещу 8-9-годишни деца. Още тогава обаче той надхвърляше средното ниво. В тренировките схващаше упражненията по-бързо от всеки друг. Пускахме го да играе централен халф в отбор от 7 души. Качествата му обаче бяха толкова универсални, че можеше да играе навсякъде. Въпреки физическите си недостатъци, той имаше пас и шут, с които превъзхождаше всички останали.“

Когато Бенжамен навършва 10-ата си година, неговите родители вече знаят, че Жюмон е тесен за таланта на техния син. За напредва той, те са склонни да преобърнат изцяло ежедневието си. Решението е ясно – трябва да се намери по-голяма школа, при това с пансион, тъй като семейството не разполага с финансовия ресурс да се премести. Павар полага приемни тестове в Ланс и Лил и в крайна сметка изборът попада върху „договете“. „Напуснах дома ни много рано“, казва днес Бенжамен. „Моите родители пътуваха по сто километра в едната, а после в другата посока, за да се виждаме (упражнението се повтаря по 4 пъти седмично – б.р.). Никога няма да съм в състояние да им благодаря за всичко, което са направили за мен.“

Дори на толкова малък, Павар удивлява всички в Лил с решимостта да върви напред към осъществяването на мечтата. Майката на Павар държи нищо да не се случва за сметка на образованието му, затова докато расте, бъдещата звезда често си пише домашните в съблекалнята. Той дори е пред прага на това да бъде приет в колеж, когато 10-годишният му престой в школата най-сетне се отплаща.

В последния ден на януари 2015 Бенжамен изиграва първия си мач като титуляр за Лил – срещу Нант, при това е титуляр. Треньорът Рене Жирар не се страхува да му се довери. След тази среща той често попада в групата на първия тим, а към края на сезона още няколко пъти е титуляр заради контузията на опитния Марко Баша.

Сезон 2015/2016 обаче носи треньорска рокада и начело застава Фредерик Антонети. Специалистът не е склонен да гласува доверие на младоци и предпочита опитните Баша и Ренато Сивели за двойка в центъра на отбраната. Така кариерата на Павар попада в оковите на застоя. За двата си сезона на „Пиер-Мороа“ той записва едва 21 двубоя. „Комуникацията с него липсваше напълно. Когато играех, го правех на всички други позиции, но не и на моята, която е централен защитник. Той не ме включваше в сметките си, понеже бях млад. Уважавам неговите решения, но трябва да помисля за кариерата си“, откровен е младокът.

Ето така назрява мигът за важния избор – Бенжамен би могъл лесно да остане в родния си клуб и да се задоволи с периферна роля или да поеме риск, като потърси късмета си другаде. Оферти от местния елит не липсват… само че никой не е подготвен за обрата с краски на Втора Бундеслига. Щутгарт като дестинация озадачава всички (досущ като ОНЗИ гол) – падналият гигант, който е изпаднал от елита за първи път през последните 41 години. Не се отдава голямо внимание на факта, че платените 5 милиона евро всъщност прави Павар един от най-скъпите изходящи трансфери в историята на Лил.

Отново подценяване…

„Швабите“ не просто стават трамплинът, от който бранителят се нуждае. Те се оказват семейство, което го приема с отворени обятия и доверие, което израства до размерите на абсолютно сляпа вяра. Павар моментално се вписва в титулярния състав и с него в редиците си Щутгарт печели титлата във Втора Бундеслига за сезон 2016/2017. Той си дава сметка колко много се е променило разбирането му за играта. „Германия ме научи какво е студ. Отначало треньорът крещеше много по мен. Гледаше ме и не ме изпускаше от поглед. Правех неща, които бяха напълно безполезни. Днес тях вече ги няма, не поемам такива рискове. Чувствам се пълноценен. Германия ми помогна да еволюирам“, признава Павар.

Въпросният „тормозител“ е Ханес Волф, който ръководи Щутгарт от юли 2016 до януари тази година. „Ценях високо неговите професионализъм и поливалентност. Той е в състояние да играе на всяка позиция в защита, а също и в средата на полузащитата. Това че почти никога не се контузва дължи първо и преди всичко на факта, че е много сериозен и не оставя нищо на случайността. Откакто заигра в Германия, той напълно привикна към немската дисциплина. Не се съмнявам, че ще отиде дори по-далеч.“

Миналият сезон в Първа Бундеслига не стартира по най-добрия начин за Павар, а неговата универсалност донякъде бе в основата. Освен че бе пробван като ляв и десен бек, имаше и мачове, в които получи инструкции да действа като десен халф. Всичко се промени към по-добро с назначението на Тайфун Коркут за треньор. Наставникът забоде Павар в центъра на отбраната и резултатите бързо дойдоха – в следващите 14 мача отборът инкасира едва 10 гола. Вторият полусезон донесе една-едничка загуба – от Борусия Дортмунд – а тя попадна в „сандвич“ между серии от 5 и 8 мача без загуби. Така Щутгарт изплува с невероятни темпове и както се намираше на 3 точки от зоната на изпадащите, финишира на 7-о място. Само неочакваната победа на Айнтрахт Франкфурт над Байерн Мюнхен във финала за Купата на Германия лиши „швабите“ от участие в Лига Европа.

Павар приключи кампанията като един от едва четиримата футболисти в немския елит, които не са изпуснали нито минута футбол. Със сигурност селекционерът на Франция Дидие Дешан не се е чувствал длъжен да обяснява мотивите си за първата повиквателна, пратена през ноември 2017-а. Куриозното е, че Павар научава с няколко часа закъснение за нея заради… уроци по немски език. Едва когато отива на обяд след интелектуалните занимания забелязва един куп пропуснати обаждания от своите родители.

И, да, има радостни сълзи, но те не го правят по-малко корав (63 процента спечелени единоборства в Бундеслигата!!!). И по никакъв начин не го отдалечават от неговия идол – Лилиан Тюрам. А още по впечатляващото е, че славният защитник с грация и свирепост на пантера напълно приема сравненията. „Той игра заедно с моя син Маркъс на Европейското първенство за 19-годишни през 2015-а. Още тогава си личеше, че е играч за бъдещето. За своите години демонстрира огромен интелект и се доказа като много техничен футболист“, гласи лаконичната оценка на световния и европейски шампион.

Пред Павар предстои дълъг и трънлив път, за да догони постиженията на великана, който също като него със смущаваща лекота доминираше на всяка позиция в защитата. Ако не друго, то историята на мосю Универсален вече ни увери, че той не е от онези, които бягат от предизвикателствата.