По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Нюансите и контрастите донесоха допълнителен пласт в международния футбол през последните две десетилетия. В това спор няма. Клишетата и стереотипите, които се поставяха върху футболистите през 90-те години, че са се противопоставяли на възприемания „логичен” избор за алтернатива на национална страна, се замениха от тотално разнообразие в мисленето.

Наред с това, следва и спорният въпрос за натурализацията на състезателите. Темата става все по-популярна, а най-сериозните примери идват от големите футболни държави. Добър образец  е Диего Коста, който избра Испания, след като бе разочарован от отношението на бразилската футболна федерация към него. Коста изигра два мача за „селесао”, като бе повикан от селекционера Луис Фелипе Сколари през 2013 за контроли с Италия в Женева и с Русия в Лондон. Дебютът му за Бразилия е на 21 март 2013, заменяйки Фред срещу „скуадра адзура” през втората част при равенството 2:2.Четири дни по-късно сменя Кака на „Стамфорд Бридж”, за да доиграе последните две минути при второто равенство за „златистите” срешу Русия (1:1).

Макар да изиграва две контроли за Бразилия, Коста изяви гласно желанието си да играе за Испания, пренебрегвайки възможността да води атаката на петкратния световен шампион. В последствие кариерата му се разви така, че на 90% той щеше да е новият №9 за „селесао”. Испанската футболна федерация реагира мигновено и пусна молба към ФИФА, която да бъде уважена и Коста да може да се състезава с фланелката на Ла Роха. Бразилия реагира яростно както на Коста, така и на испанските футболни комисионери, които дадоха отговор, че не нарушават футболния правилник и дават „зелена светлина” на играча, удовлетворявайки желанието му.

Ситуацията при Диего Коста промени мисленето на футболистите, които почнаха да боравят хитро с правата си, които ФИФА е заложила. Също така, футболните федерации са изключително гъвкави за такива възможности, пренебрегвайки тяхната вярност към местните играчи.

Ходът на Мондиал 2018 през това лято добави допълнителен щрих към цялата ситуация около натурализираните играчи, а една от тях отново засяга Бразилия. Защитникът Марио Фернандес избра да представлява домакина Русия. Съществуват известни разлики в съдбите на двамата. Причините да пренебрегне своите южноамерикански корени, на футболно ниво, са само в него. Фернандес е считан за „брилянта” сред талантите в Гремио, където започва футболната му кариера, като е комфортен да играе и в двете зони на централния защитник. Бразилският му клуб не съумява да го задържи достатъчно дълго, а самият той настоява за експресно преместване на европейския континент, тъй като вижда бъдещето си там. Уверен е, че ще може бързо да впечатли европейските сили, където ще играе, и ще се утвърди много по-бързо, отколкото в Бразилия.

Фернандес е съпътстван с обичайните спекулации за трансфер на обещаващи южноамерикански таланти в европейски грандове. Постфактум той е преместен в категория „полутежки” като офертата от ЦСКА Москва, на стойност 15 млн. евро, идва като „каца с мед” за Гремио и той осъществява трансфер преди старта на сезон 2012/13. Периодът му в Русия стартира по повече от прекрасен начин. Печели три титли с московските „армейци” и се утвърждава като ключова фигура в отбора под ръководството на Леонид Слуцкий, а после и при Виктор Гончаренко.

Марио Фернандес

източник: Gulliver/GettyImages

След като показва солидни игри на руска земя, той получава „втори шанс” да облече фланелката на Бразилия, след като през 2011 отказа повиквателна за първи път.

Той е силно критикуван в Гремио, както от бразилските футболни критици и деятели, а също така и от феновете.  Те са бесни на решението на младока да откаже възможността да играе с фамозната „златна” фланелка. Отговорът на Фернандес идва на терена с удивителна зрялост, разграничавайки се с мненията на пресата поради лични причини. Той смята, че животът в Бразилия е неприемлив и вреди на шансовете му да продължи като професионалист. Марио Фигейра Фернандес продължава, че алкохолът и липсата на „потупване по рамото” биха го погубили, така както се е случило с много негови близки приятели. Повиквателната, която е пратена на играча е за СуперКласико на Южна Америка. Безспорно това е най-големият мач на континента – срещу Аржентина. Причините, които са изтъкнати са „лични”.

Трансферът в Русия се явява като „манна небесна” за защитника и той се чувства длъжен на страната.

Завръщане за Бразилия има… през 2014 година. Бранителят играе в контролата срещу Япония, но след края ѝ усеща все по-силно връзката си със Сборная.

Бразилия води подготовката си за Копа Америка 2016, а Фернандес отново се отказва да репрезентира страната си. Руската федерация е постоянна в разговорите с футболиста, а също така е в добри контакти с московския гранд, който се явява като солидна опора за желанията на играча.

Играчът прави своя краен избор по-късно през 2014 година, като изчаква да мине административната петгодишна рестрикция, която би му гарантирала свободно руско гражданство и възможност да представлява националния отбор. Интересен аспект е, че примерът с неговото натурализиране стига до ушите на спортния министър на Русия Виталий Мутко. Както и до самият президент на страната – Владимир Путин. Двамата приемат идеята с отворени обятия и спомагат за бързата намеса от държавните органи.

Натурализирането на играчи в Русия е сравнително нов способ. Ромай Нойщедтер е единият пример, а другият Гийерме Маринато. И двамата са включени в състава на Русия за EURO 2016. Любопитен е случая с Роман Петрович Нойщедтер, който е роден в Днепър, Украйна, но цялата му кариера преминава в Германия. Той играе за две от юношеските гарнитури на Маншафта, изигравайки дори официален мач и за Бундестима, който е контрола с Холандия през 2012. Украинската футболна федерация има афинитети към това да „придърпа” полузащитника в отбора си, а той винаги твърди, че е отворен за идеята да представя родната си страна. Правилата на ФИФА позволяват това да се случи, ако играчът е с издаден паспорт за дадената страна. И докато от футболния съюз на Украйна се ослушват, то руски представители започват да водят преговори с играча за бъдещето му в националния отбор на Русия.  Дебютът му е срещу Чехия на EURO 2016 срещу Чехия, влизайки като смяна в 64-ата минута.

Роман Нойщедтер в игра за Русия срещу Англия на EURO 2016

източник: Gulliver/GettyImages

Той не очарова никой с играта си, но все пак е включен в разширения състав на Сборная за Мондиал 2018. В края Станислав Черчесов се отказва от услугите му.

След ужасяващото им представяне с руската фланелка, то феновете изразиха негативното си приемане и пожелаха бърза промяна в отбора. Домакинът на Световното първенство през 2018 година желаеше да се покаже пред света в светлина, която да се понрави на хората, и честно казано се получава донякъде, с оглед резултатите, които записва тима на домашния Мондиал.

Това усилие започна веднага след кампанията на Европейското първенство и всички фигури от спорта, политиката и сигурността се стремяха да покажат, че има промяна, която е направена. С това „справяне” от руска гледна точка, дойде въпросът за преобръщането на лошото представяне на EURO 2016. Не бе лесна задача, след като се има предвид стареенето на отбора и липсата на млади руски таланти на хоризонта. Така че, гъвкавостта и прагматизмът бяха на дневен ред.

Да се върнем на днешната тема. Документацията на Фернандес бе завършена през април 2017 година, като медиите в Русия съобщиха, че лично президентът Путин е дал съгласието си за паспорта. Звучи странно, но не е малко вероятно, като се има предвид, че руският лидер е склонен да се включи дълбоко във вътрешните работи на страната. Фернандес е избран да представя страната на Мондиал 2018, но отношението на феновете на Сборная към него остават неизяснени.

Марио Фернандес

източник: Gulliver/GettyImages

Руската футболна лига има едни от най-строгите ограничения за чужденци в първенството. Цялата футболна страна не крие желанието си да гледа местни играчи, които да играят по терените на Премиер лигата. Национализмът е вкоренена черта на руското спортно представяне и трудно се правят изключения като случая „Фернандес”.

Феновете на ЦСКА го боготворят, а играчът изразява задоволството си, че трудът му е оценен. Въпреки това има непрестанни критики, че има много ниско ниво на говорим руски език и това е допълнително перо, за което критиците могат да се хванат.

Ясно е, че всички очи са вперени в Русия, освен като страна-домакин, и като футболна нация. Самоуверената нация изисква непрестанно най-доброто от своите представители и е недопустимо да бъдат правени отстъпления. Преди старта на Мондиал 2018, Фернандес увери всички по националната телевизия, че е в готовност да даде всичко най-добро за страната, а веднага бе контриран с въпроса, какво би станало, ако страната претърпи провал още в груповата фаза. На това той отговори  - „Не виждам как може да стане. Няма да го допуснем. Всички тук сме се събрали с една идея – Русия да бъде изведена възможно най-високо на световната футболна сцена”.

Марио Фернандес

източник: Gulliver/GettyImages

Не само, че прескочиха групите. Ето, че днес е следващата крачка на „световната сцена за Русия”. Сборная излиза срещу Хърватия в четвъртфинален дуел. Нещо, което малко хора си представяха преди старта му, че може да стане.

На Instagram страницата на Марио Фернандес можем да видим „закачен” пост, в който е цитиран първата библейска книга – Евангелието от Матей. „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави”.