По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

„О, Боже, спаси ни, моля те!”, бяха думите на египетския коментатор по националната телевизия на страната, когато футболистът на Конго Дилън Сейнт-Луис излезе очи в очи срещу ветерана Есам Ел Хадари. Стражът изби удара с една ръка, а рефлексът му отговаряше на реакцията на далеч по-млад вратар, отколкото всъщност бе той.

Всички погледи бяха вперени в стадион „Александрия Борж Ел Араб”. На 86-хилядната арена се играеше решаващият мач на Египет с Конго.  И всички тръпнеха в очакване. Така, както го правеха преди повече от 28 години - последният път, когато Египет бе на Мондиал. Чувството по трибуните бе същото, а воините на терена оставиха и душите си, само и само да сбъднат мечтата на африканската нация – и го сториха.

Начело с най-голямата звезда на отбора Мохамед Салах, който всъщност собственоръчно класира страната на Мондиала в Русия с двете си попадения, но плътно до него бе човекът, който бранеше египетската врата – капитанът Есам Ел Хадари.

45-годишният (тогава на 44) страж на “фараоните“ сътвори спасяване, като по учебник срещу младия конгоанец, който можеше да потопи  в сълзи една нация, изстрадала своето завръщане сред най-големите футболни сили. Дилън Сейнт-Луис е името, което сега щеше да носи кошмари на хиляди, но Есам Ел Хадари, в миг на вратарска брилянтност, лиши стрелеца от звездния момент, а в същото време увековечи своето име в историята на футбола в Египет.

Ветеранът, който по всяка футболна логика не трябва да е на терена, направи мечтаното спасяване, хвърлило в екстаз цял Египет. И не само – останалите 10 на терена преобразиха играта си, вдъхновени от чудото, сътворено от техния лидер под рамката на вратата. Играта на фараоните се превърна в магия, а  Салах направи това, което умее най-добре точно четвърт час по-късно – 1:0. Обреченият Конго се върна някак в мача, и то в болезнен период на срещата – две минути преди края на мача. Арнолд Бука Муто смълча претъпкания до дупка стадион – 1:1.

Всички предугаждаха как мечтата на Египет отново няма да се сбъдне, но в четвъртата минута на добавеното време домакинът получи дузпа. Напрежението можеше да се среже с нож. И растеше с всяка крачка на Салах към топката. Засилване, уверен изстрел с левия крак, гол... неописуема радост.  

Всички в червен екип пощуряха от щастие, когато чуха последния съдийски сигнал. Очите им бяха изпълнени със сълзи от щастие, но впечатление правеше радостта у капитана на Египет. „Не съм си и представял, че ще играя до тази възраст, на която съм, но от малък имам една мечта. Да играя на Световното първенство с моя Египет. Това бе моят блян в живота”.  

И да, изпълни своята мечта, а минути го делят от дебют на най-големия футболен форум. „Да имаш цели в живота е най-важното нещо”, изведе Хадари житейската си философия.

Ел Хадари навърши 45 години през януари 2018-а година, а записвайки и секунда по терените в Русия, ще се превърне в най-възрастния участник на Световни първенства. Към настоящия момент рекордът се държи от легендарния страж на Галатасарай и Колумбия – Фарид Мондрагон.  Роденият в Кали вратар се появи в последните пет минути на третия мач от груповата фаза за Колумбия срещу Япония, заменяйки Давид Оспина. Само и само да запише рекорда – 43 години и 3 дни.

Ето колко са важни тези цифри в съзнанието на футболистите. Аржентинският селекционер на „лос кафетерос“ Хосе Пекерман нямаше нищо против да даде шанс на Мондрагон да стане най-възрастният вратар, който участва на Мондиал, задминавайки Роже Мила. Камерунецът държеше рекорда 20 години, като игра през 1994-а година срещу Аржентина (1:6). Мила беше на 42 години, 1 месец и 8 дни.

„Важно е Египет да печели. Рекордът ще го мисля после. Въпреки това, той ще бъде първо за Египет, после за мен”, добавя вечният страж на Египет.

Първият професионален мач на Ел Хадари е през 1993-а година за родния си клуб – Дамиета. Вратарят изиграва първите си 157 срещи на професионално ниво през 1996-а година – 10 месеца преди да се роди най-младият му съотборник в Египет сега – Рамадан Собхи.

„Високата язовирна стена” е прозвището на легендата на африканския футбол сред съотборниците му, макар ръстът му да не е чак толкова внушаващ – 188 см. Прякорът му идва съвсем наскоро – през 2017 година, след като Египет допуска само три гола в шест срещи за Купата на Африканските нации.  „Фараоните”, за тяхно съжаление, са подчинени на финала от Камерун.

„Неговите дух, ентусиазъм, съпричастност към отбора… Ако имахме десетима, като него – Египет щеше да е на друго ниво” споделя асистентът на отбора Махмуд Файе след злополучния финал.

Големият нападател на Египет от близкото минало Ахмед Мидо е голяма изгряваща надежда на футбола в Египет, когато Хадари е утвърден под рамката на вратата за страната си. Години по-късно Мидо е треньор на местния Исмаили, където първи избор на вратата му е… - Есам Ел Хадари.

„Борбеният дух на Хадари прекрачва всякакви граници в спорта.Обичайно виждаме как този дух се изпарява при футболистите, след като стават по-възрастни, но при него е точно обратното. Той тренира много повече от по-младите си съотборници. Казвам го, защото лично съм го наблюдавал. Това е основна причина, на тази възраст, да играе на толкова високо ниво”, споделя бившият нападател на Тотнъм Мидо.

До този момент Хадари има 158 срещи за Египет, а откъм трофеи, визитката му е главозамайваща.  26 трофея, само с Ал Ахли – 8 титли на Египет, гарнирани с 4 купи на Африканската Шампионска лига. Вдигал е и титлата на Судан през 2011 година с отбора на Ал Мерейх.  Дори мимолетният му романс в европейски отбори, с екипа на швейцарския Сион, завършва с Купа на Швейцария през 2009 година. За три сезона Хадари изиграва 37 срещи във всички турнири за Сион.

Въпрос на време е да видим дали рекордът на Фарид Мондрагон ще остане в миналото. Първият шанс е срещу Уругвай на 15 юни на „Екатеринбург Арена”. Вторият е срещу Русия на стадиона в Санкт Петербург срещу домакина Русия, а третият – срещу Саудитска Арабия на „Волгоград Арена”.

А дали ще видим още шансове? Всичко е в краката на Салах и... може би в ръцете на вечния вратар...