По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Има неща в живота, които хората не могат да променят. Войните са бич за всяко поколение, което пада под ударите на въоръжените конфликти. Най-вече за личностите, които тепърва израстват, като хора. Сърбо-хърватската война е белязала много лица. Някой успели, някой не. Историите са много, а днес се впускаме в една, която е парченце от хилядния пъзел около цяла Югославия.

Даниел Субашич е роден на 27 юни 1984 в хърватския град Задар. Любовта към футбола в днешния ни герой го намира още в ранна детска възраст, а първият му треньор е Яков Пинчич. Наставникът му дава напътствия още от първия му ден в школата на Задар и го учи на тайните във вратарския занаят. Пинчич споделя, че първият път, когато е видял Даниел да се стича към терените е видял странен блясък в очите на дете. „Отидох при него и го попитах дали се притеснява от нещо. Това е съвсем нормално при новите момчета, тъй като нивото е съвсем различно от мачовете в квартала. Малкият вдиша дълбоко и каза. Тук съм, за да докажа, че е най-добрият вратар в света. А бе едва на 11 години”, доверява Пинчич.

Субашич стартира уверен в школата на отбора си, но след Яков Пинчич е освободен от треньорския пост при юношите. Новият треньор не го слага в плановете си в самото начало, а като всяко малко дете, Даниел почва да губи увереност, когато не се разчита на него. Треньорът на по-големите момчета обаче го привиква, след като един от вратарите му е „откраднат” от Риека и му е нужен още един на този пост. Там кариерата му тръгва отново със сериозно темпо, макар и при „батковците”.

Субашич е плод на любовта на бащата Йово Субашич. Таткото е православен хърватин, който е роден в селцето Заград, което е близо до Бенковац. Майка му – Боя е католик от Раштевич. Субашич е приел вярата по майчина линия.

Малкият Субашич е научен от невръстна възраст, че няма кой да ти „опази гърба”, ако направиш грешка. Ако си защитник, то ти си последният, който може да спаси отбора си, но ако ти сгрешиш няма връщане назад. Идолът на хърватина е Джанлуиджи Буфон. Субашич винаги е искал да бъде добър и успешен, колкото легендарният №1 на Италия.

Субашич е национален вратар на Хърватия, но за него предшественика му – Стипе Плетикоса е истинско „божество”. Точно Субашич е наследникът между гредите за „ватрените”, след като Плетикоса се отказа от футбола.

През сезон 2003/04 вратарят е на прага да подпише първият си договор със Задар, но отборът разчита за административните дела в клуба на външен човек – Рене Синочич. Финансистът се опитва всеячески да възпрепятства подписването на договора, след като не вижда потенциал във вратаря, макар да е само футболен фен. Най-силният му коз е, че Субашич е юноша на клуба и не е нужно да парафира договор за сериозна сума, а да отдава парите бевзъзмездно на отбора. Лично президентът на клуба се намесва и уговаря среща със Субашич, за да може да го запази в отбора си, предвид интересът, който е от големите „риби” в Хърватия – Динамо Загреб и Хайдук Сплит.

Кариерата на Субашич стартира в отбора на Задар, за който играе шест сезона. Той се утвърждава на стадиона „Станови”, след като отбора отпада във втора хърватска дивизия. Остава шест години верен на родния си клуб, стараейки са да гради играта си все повече, сезон след сезон.  Добрите му намеси в отбора не остават незабелязани и е преследван от редица европейски клубове, а футболните треньори в Хърватия преценяват, че трябва да му бъде даден шанс в юношеския отбор. Нещо, което е мечта за младия Даниел.

„Не мога да си представя нещо по-хубаво от това да играеш за Хърватия. Не мисля за най-добрите отбори в света. Хърватия е най-добрият отбор в света”, заявява Субашич след контрола с Дания през 2006.

Представянето му жъне невероятен успех и интересът към него от Хайдук Сплит се усилва. След дълги преговори Задар склонява да пусне своя играч под наем през първия сезон под наем на „Полюд”, През 2008 той прави добър сезон за отбора от Сплит и трансферът му е факт през 2009 година, а година по-късно вдига националната купа с Хайдук. През 2012 Субашич е трансфериран в княжеството Монако, за да подсили втородивизонния, тогава, френски тим. През сезон 2011/12 той записва 17 мача за монегаските, а в последния мач на отбора дори отбелязва попадение след свободен удар – срещу Булон.

В следващия сезон той е важна част от отбора, който печели промоция за Лига 1 във Франция. Дебютът му в най-високото ниво във френския футбол идва през август 2013 срещу Бордо. Монако побеждава с 2:0.

Футболните хора станаха неволни свидетели на една от най-съкровените истории за Даниел в последните ни около Мондиал 2018. Стражът излиза във всяка една среща, без значение дали е за Хърватия, или за актуалния му клуб – Монако, с фланелка с лика на много близък негов човек – Хървойе Чустич. Полузащитникът загива трагично, практикувайки любимият спорт в официален мач за Задар. При едно единоборство Чустич си удря главата в бетонна преграда край терена, а лекарите се борят за живота му няколко дни. Хървойе претърпява операция и е няколко дни в кома. На 2 април получава инфекция, която засяга телесната му температура, а 24 часа по-късно почива.

Ужасът е пълен, след като именно Субашич дава старта на това единоборство, хвърляйки една топка към най-добрия си приятел. Часове по-късно Чустич издъхва в местната болница и започва да практикува играта на безбройните игрища на небесата. Субашич няма да свали фланелката с лика на добрия си приятел до края на кариерата си. Вратарят е изградил кът в собствения си дом, който наподобява малък музей, и е свързан с неговата кариера, а голяма част от мястото е заето с атрибути на Хървойе. Розовата му фланелка от Задар, жълтата от Хайдук Сплит, който трансфер настъпва през 2011, както и на Монако и националния отбор.

Легендата на хърватския футбол Дадо Пършо разказва в днешни дни, че го е срам, когато види малките деца от Задар да играят на същите места, които и той преди три декади. Задар е една от най-продуктивните школи в Хърватия, а инфраструктурата на школата не се променя по никакъв начин.

Хората в Задар са изключително гостоприемни. Всяка една професия се работи, сякаш трябва да бъдеш отдаден спрямо живота си. Те са обикновени хора, които раждат и възпитават герой. Майката на Даниел Субашич – Божа споделя, че не може да седи на едно място, докато националният отбор на Хърватия играе официални срещи. „Не мога да седна да гледам мач. Въртя се непрестанно из къщата. Не ме свърта на едно място”.

Още един признак как хората в Задар са научени да си търсят занимание. Ако нямат – те си намират такова. И имат един съвет към децата си: „Дори и да станеш обущар, то бъди най-добрият обущар на земята”.

От 2002 Даниел е във връзка с Антониа Боз, която хич не обича медийното внимание. През юни 2007 бащата на Анониа споделя, че детето му ще го боли, ако се ожени за сърбин. условия.

Болката му е изразена в първобитно отношение, спрямо неговата дъщеря – пребива я и я заплашва с думите, че ще я заколи, ако се ожени за сърбин… Въпреки това, тя решава да остане с Даниел и въпреки всички драми край всички народи в бишва Югославия те се женят.

Бащата е прибран в ареста, а лично дъщерята обвинява настойника си в съда, че е насилвана в домашни условия, но съдът не приема доказателствата на момичето като съществени.

Двамата нямат деца, а сега живеят заедно в луксозна къща в Монте Карло с двете си котки. Антониа има категоричната забрана от своя любим да присъства на футболните му мачове. „Когато тя дойде няма вариант да не загубим. Забранил съм и да посещава мачовете ни. Нека гледа по телевизията, но не и от стадиона”, сподели Субашич през усмивка.

Е, Антониа не присъства на нито един мач от Мондиал 2018, а нейният любим е основен коз в ръкава на селекционера на „ватрените” Златко Далич. Спасени дузпи, опасни удари към вратата му – Субашич парира всичко. Сега предстои още една крачка към заветната цел за хърватите. Заветна цел ли? Може би преди сезона всеки казваше, че „шахматистите” са изключителен отбор, който има потенциал, но не до самия край. Самите хървати доказаха, че са готови за нещо велико, а сега ги чака дуел с Англия. Дуел, който е в душите и сърцата на хората и само те могат да решат изхода му. А Чустич ще остане завинаги в сърцето на Даниел. Показаха му го сълзите, показват го и всички, които са с корени от Задар. Защото стената там още стои, а мечтите на десетки деца се реализират около нея.