По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Пионе Систо е роден в предградията на Кампала, Уганда на 4 февруари 1995 година. Не след дълго семейството му бяга от войнната в Южен Судан. Те пристигат в Дания, когато той е на два месеца.  Озовават се в Хьойслев Стасионсби, малко по-отдалечено село в северната част на Ютланд в Дания. Семейството на Систо се адаптира добре към скандинавското общество. Систо има осем братя и сестри и всички имат образование. За Пионе футболът става неговото образование. Талантът му беше очевиден от самото начало. Когато семейството му се премества да живее в Тьоринг, Систо е забелязан от Мидтиланд, който е един от трите най-големи отбора в Дания и може би най-добрият в развитието на таланти. Симон Кяер е един от първите, който излиза от школата на клуба.

Футболните качества на Систо са забелязани, когато е седемгодишен, от треньора на Тьоринг, Кент Калхой, който го взима под своето крило. Калхой вижда големия талант на Систо и го пуска да играе срещу много по-големи деца. Това стимулира допълнително малкото дете, което с много труд успява да демонстрира големия си талант и постига все повече успехи. Следващата логична стъпка е преминаването в школата на Мидтиланд през 2010 година, където Систо се среща с треньора Глен Ридерсхолм, който се грижи за него първо в младежкия отбор, а след това и в първия тим. Ридерсхолм се опита да задържи Систо в Мидтиланд, но в крайна сметка бе невъзможно – Систо бе просто прекалено добър.

Пионе Систо дебютира за първия отбор на Мидтиланд, когато е на 17 години. Той се превръща в основен играч за отбора и става неизменен титуляр. Треньорът Глен Ридерсхолм се отнася с търпение към него и го насърчава, въпреки някои грешки, които допуска. „Грешките правят младите футболисти по-силни“, казва бившият треньор на Мидтиланд. Систо се превръща във футболист за големите мачове. През декември 2014 година е обявен за „Играч на годината“ от Датската футболна асоциация.

През 2015 година Систо бе част от отбора на Мидтиланд, който спечели титлата в датското първенство, а през следващата година вкара на „Олд Трафорд“ срещу Манчестър Юнайтед в Лига Европа и всички знаеха, че въпросът е кога той ще напусне и ще премине в някое от големите европейски първенства.

Пионе Систо е част от националния отбор на Дания през 2015 година за Европейското първенство за младежи до 21 години, където „червеният динамит“ стигна до четвъртфиналите.

Систо е изключително непредсказуем, което го прави много труден за опазване от защитниците. Той е уверен в себе си, винаги се опитва да измисли нови ходове на терена и не се страхува да стреля от трудни позиции. Систо е като светкавица. Притежава бързина и страхотни дрибльорски умения. Пионе редовно предизвиква хаос сред съперниковите защитници. Има много добра визия за играта. Може да играе и на двете крила, както и в центъра. Систо има положително влияние, както на терена, така и извън него. Той е популярна фигура в съблекалнята, а позитивното му отношение и чувството му за хумор го превръщат в лидер на Мидтиланд, дори и само на 21-годишна възраст. Въпреки че изглежда лекомислен и весел, той също така е много дисциплиниран и посветен да стане още по-добър.

Някои от големите отбори в Европа следяха отблизо изявите на Систо, но в крайна сметка той избра да продължи кариерата си в Селта Виго, където знаеше, че ще получи шанс да играе. През юли 2016 година Систо премина в испанския клуб за сумата от 5 милиона евро. Той напусна Мидтиланд с 31 гола и 11 асистенции в 112 мача.

В Селта Виго възходът в кариерата на Пионе Систо продължава. В първия си сезон на „Балаидос“  взима участие в 43 мача, отбелязва 6 гола и прави 3 асистенции.

Систо стана датски гражданин през декември 2014 година, след което веднага получи повиквателна за младежкия национален отбор, а после и за първия тим на „червения динамит“. Неговите родители направиха традиционен африкански танц на пресконференцията, за да го отпразнуват. От октомври 2016 година Систо започва като титуляр във всеки един мач на Дания. Той отбеляза своя първи гол през тази година в контролата срещу Панама.

Пионе Систо има късмет – родителите му успяват да избягат от Южен Судан в Уганда и по този начин бягат от ужасите на гражданската война. Конфликтът между Севера и Юга сякаш нямапе край. Тъжният резултат е два милиона мъртви и четири милиона бежанци, включително семейство Систо. През последните години проблемите на имиграцията растат и това се превърна в една от най-актуалните теми на съвремнието ни. През 2015 година, когато Пионе Систо вкарва победния гол за младежкия национален отбор на Дания срещу Чехия, таблоидът „EkstraBladet“ публикува основна снимка на футболиста със заглавие: „Днес той носи победата на Дания, а някога е бил бежанец.“ „Това не е политическо изявление, а факти от живота…Спортът и политиката винаги са били неразделни и е наивно да се мисли по друг начин“, каза ръководителят на отдел спорт в „EkstraBladet“ Алън Олсен.

Треньорът на Дания Оге Харейде акцентира на връзката между Систо и Кристиан Ериксен. Фокусът на съперниците на датския отбор е върху Ериксен, а това отваря страхотни пространства пред крилото. Пионе Систо е смъртоносен в ситуациите „един на един“.

Каквото и да се случи на Световното първенство в Русия, Систо знае, че никога няма да остане сам. Той ще има родителите си, които прекъснаха с пеене и африкански танц пресконференцията, когато Систо получи първата си повиквателна за младежкия национален отбор на Дания. Той има своите братя и сестри – Лоболохити, Маргарет, Акари, Кати, Анджело, Лопуняк, Аделайд и Реджина. Те вече са постигнали много заедно, чрез упорита работа и всеотдайност. Това е само началото на пътуването им. Ето един пример на пълно и успешно интегриране в европейското общество.

В Дания има много големи очаквания към Систо на Световното първенство в Русия, но дори и да не успее, не може да се съмняваме, че ще продължим да чуваме отново и отново за Пионе Систо.