По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Борис Елцин е първият президент на Руската федерация, но в следващите редове няма да говорим за него, а ще стане дума за Йелцин Игнасио Техеда Валверде. Сигурно не сте чували за него. Костариканският национал, който придоби изключителна популярност в Русия, домакинът на 21-то Световно първенство. В страната домакин на Мондиал 2018 всички се радват на играча, който е кръстен на президента Борис Елцин. Самият Техеда неотдавна призна, че няма руски корени. Необичайното си име получил, тъй като майка му се интересувала от световна политика и харесвала бившия президент на Руската федерация, който почина през 2007 година.

Дами и господа, запознайте се с Йелцин Игнасио Техеда Валверде. Енергичният полузащитник е основен играч в националния отбор на страната си, а вероятно няма да е изненада, че в родината му е известен с прозвището El Ruso (б.р. - Руснакът).

Той е роден в мъничко костариканско градче на брега на Карибско море, носещо звучното име Лимон. С население от скромните 58 хиляди жители, през годините пристанищното селище е дало на света десетки професионални футболисти, но един от тях определено изпъква над другите. Спорно е дали заради името си или заради това, че е национал на Коста Рика.

Кариерата на 26-годишния футболист започва в местния Саприса. След силните му изяви на Световното първенство в Бразилия той успява да осъществи трансфер във френското първенство – в Евиан. В момента Техеда играе за швейцарския Лозана. 

Талантът на Йелцин започва да се разкрива през 1999 година. Само на седем години той участва в шампионата между отборите от центъра на Лимон и завършва като голмайстор. След това играе като креативен футболист в отбора на бившия футболист на Лимон Хулио Фулър, който тренира на плажа на Сеинегуита.

 „Когато треньорите се появиха в квартала, всички искаха да изберат Йелцин и всички се бориха за него“, казва Дилън, който е по-малкият му брат и също е футболист.

Световното първенство в Бразилия през 2014 година е истинска награда за Йелцин, който е принуден да напусне своя дом още като дете, за да достигне до мечтите си. Майката на Йелцин – Росио Валверде все още си спомня с носталгия за деня, в който синът ѝ дошъл при нея и ѝ казал: „Мамо, моля те пусни ме да отида да живея в Сан Хосе, това е моят шанс.“ Сед няколко дни разговори Доня Росио взима решение да пусне Йелцин, който започва своето футболно приключение, което продължава и до ден днешен.

По това време Йелцин е 15-годишен и току-що е получил покана за националния отбор на Коста Рика до 17 години, но за да стане част от него трябва да живее в Сан Хосе и да тренира от понеделник до петък. Техеда оставя своите близки и най-добрите си приятели в квартала Лос Кокос в Лимон и заминава да следва голямата си мечта. Без съмнение това са първите стъпки в осъществяването на мечтата, която Йелцин изгражда от шестгодишна възраст.

„В началото, когато отиде в Сан Хосе прекара 15 дни без да ни вижда. Аз пътувах само през уикендите, за да го посетя“, спомня си майка му.

„Заминаването на Йелцин бе много трудно. Той отиде в свят, който му беше напълно непознат, но въпреки това беше много зряло момче“, разказва баща му Игнасио Техеда.

През първите години в Сан Хосе Йелцин живее с по-големия си брат Йошимар, който започва своето обучение в града.

„Двамата живеехме в едно помощение заедно. Винаги съм се възхищавал на неговата отдаденост. Той тръгваше в 5 часа сутринта, за да е навреме за тренировка“, споделя Йошимар.

Автобусите не са нещо ново за футболиста, тъй като в детството си той често е трябвало да пътува с такъв от Моин до спортния център в Хапдева, в центъра на Лимон, за да тренира след училище.

Днес,  години по-късно семейство, Техеда Валверде оценява много високо постиженията на това тихо момче, което напуска Лимон, за да постигне своята мечта.

Неговите родители казват, че той никога не е отделял много часове за учене, но е имал добри оценки. Това е условието, което майка му поставя, за да може да продължи да играе футбол.

Има нещо, с което всички се съгласяват. Йелцин е като треска, всичко за него се въртеше около приятелите му и футболната топка. „Той бързаше да се прибере вкъщи, за да си хвърли нещата след училище и да вземе топката, за да излезе на улицата и да влезе в състезанието, за да се срещне с децата от квартала.“

„Представете си, когато една учителка ме извика в училището и ми каза: „Йелцин мирише като пиле. Той влиза в клас и е винаги изпотен.“ Това беше нещо обичайно“, спомня си майка му.

Много често Йелцин се връща у дома си с непокътнат обяд, защото е използвал цялото си свободно време, за да играе футбол със своите приятели и съучениците си.

Дори, доня Росио разказва, че един съсед е напуснал квартала, тъй като е бил уморен от счупените стъкла и топките, които Йелцин и неговите приятели са изпратили в неговата къща.

„Той се роди със страст към топката. Сутрин, следобед и вечер беше постоянно с топката. Минималното свободно време, което имаше отделяше за футбол с братята му“, каза Дон Игнасио, който не крие с тона на гласи си гордостта, която изпитва към децата си.

Йелцин Техеда е пример за това как никога не трябва да се отказваш от мечтите си и само ако силно вярваш и ги преследваш, можеш да ги постигнеш. Нищо не може да спре волята и желанието на човека.Борис Елцин е първият президент на Руската федерация, но в следващите редове няма да говорим за него, а ще стане дума за Йелцин Игнасио Техеда Валверде. Сигурно не сте чували за него. Костариканският национал, който придоби изключителна популярност в Русия, домакинът на 21-то Световно първенство. В страната домакин на Мондиал 2018 всички се радват на играча, който е кръстен на президента Борис Елцин. Самият Техеда неотдавна призна, че няма руски корени. Необичайното си име получил, тъй като майка му се интересувала от световна политика и харесвала бившия президент на Руската федерация, който почина през 2007 година.

Дами и господа, запознайте се с Йелцин Игнасио Техеда Валверде. Енергичният полузащитник е основен играч в националния отбор на страната си, а вероятно няма да е изненада, че в родината му е известен с прозвището El Ruso (б.р. - Руснакът).

Той е роден в мъничко костариканско градче на брега на Карибско море, носещо звучното име Лимон. С население от скромните 58 хиляди жители, през годините пристанищното селище е дало на света десетки професионални футболисти, но един от тях определено изпъква над другите. Спорно е дали заради името си или заради това, че е национал на Коста Рика.

Кариерата на 26-годишния футболист започва в местния Саприса. След силните му изяви на Световното първенство в Бразилия той успява да осъществи трансфер във френското първенство – в Евиан. В момента Техеда играе за швейцарския Лозана. 

Талантът на Йелцин започва да се разкрива през 1999 година. Само на седем години той участва в шампионата между отборите от центъра на Лимон и завършва като голмайстор. След това играе като креативен футболист в отбора на бившия футболист на Лимон Хулио Фулър, който тренира на плажа на Сеинегуита.

 „Когато треньорите се появиха в квартала, всички искаха да изберат Йелцин и всички се бориха за него“, казва Дилън, който е по-малкият му брат и също е футболист.

Световното първенство в Бразилия през 2014 година е истинска награда за Йелцин, който е принуден да напусне своя дом още като дете, за да достигне до мечтите си. Майката на Йелцин – Росио Валверде все още си спомня с носталгия за деня, в който синът ѝ дошъл при нея и ѝ казал: „Мамо, моля те пусни ме да отида да живея в Сан Хосе, това е моят шанс.“ Сед няколко дни разговори Доня Росио взима решение да пусне Йелцин, който започва своето футболно приключение, което продължава и до ден днешен.

По това време Йелцин е 15-годишен и току-що е получил покана за националния отбор на Коста Рика до 17 години, но за да стане част от него трябва да живее в Сан Хосе и да тренира от понеделник до петък. Техеда оставя своите близки и най-добрите си приятели в квартала Лос Кокос в Лимон и заминава да следва голямата си мечта. Без съмнение това са първите стъпки в осъществяването на мечтата, която Йелцин изгражда от шестгодишна възраст.

„В началото, когато отиде в Сан Хосе прекара 15 дни без да ни вижда. Аз пътувах само през уикендите, за да го посетя“, спомня си майка му.

„Заминаването на Йелцин бе много трудно. Той отиде в свят, който му беше напълно непознат, но въпреки това беше много зряло момче“, разказва баща му Игнасио Техеда.

През първите години в Сан Хосе Йелцин живее с по-големия си брат Йошимар, който започва своето обучение в града.

„Двамата живеехме в едно помощение заедно. Винаги съм се възхищавал на неговата отдаденост. Той тръгваше в 5 часа сутринта, за да е навреме за тренировка“, споделя Йошимар.

Автобусите не са нещо ново за футболиста, тъй като в детството си той често е трябвало да пътува с такъв от Моин до спортния център в Хапдева, в центъра на Лимон, за да тренира след училище.

Днес,  години по-късно семейство, Техеда Валверде оценява много високо постиженията на това тихо момче, което напуска Лимон, за да постигне своята мечта.

Неговите родители казват, че той никога не е отделял много часове за учене, но е имал добри оценки. Това е условието, което майка му поставя, за да може да продължи да играе футбол.

Има нещо, с което всички се съгласяват. Йелцин е като треска, всичко за него се въртеше около приятелите му и футболната топка. „Той бързаше да се прибере вкъщи, за да си хвърли нещата след училище и да вземе топката, за да излезе на улицата и да влезе в състезанието, за да се срещне с децата от квартала.“

„Представете си, когато една учителка ме извика в училището и ми каза: „Йелцин мирише като пиле. Той влиза в клас и е винаги изпотен.“ Това беше нещо обичайно“, спомня си майка му.

Много често Йелцин се връща у дома си с непокътнат обяд, защото е използвал цялото си свободно време, за да играе футбол със своите приятели и съучениците си.

Дори, доня Росио разказва, че един съсед е напуснал квартала, тъй като е бил уморен от счупените стъкла и топките, които Йелцин и неговите приятели са изпратили в неговата къща.

„Той се роди със страст към топката. Сутрин, следобед и вечер беше постоянно с топката. Минималното свободно време, което имаше отделяше за футбол с братята му“, каза Дон Игнасио, който не крие с тона на гласи си гордостта, която изпитва към децата си.

Йелцин Техеда е пример за това как никога не трябва да се отказваш от мечтите си и само ако силно вярваш и ги преследваш, можеш да ги постигнеш. Нищо не може да спре волята и желанието на човека.