По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Португалия днес има своя любим син. Не, Португалия има своето футболно божество, за което всеки ден благодари на провидението. И спартанските тренировки. Кристиано Роналдо е алфата и омегата, но дори и той не застрахован срещу хода на времето. Не става дума за наследството, което оставя. Съвсем не! Три поредни триумфа в Шампионската лига, пет „Златни топки“, европейската титла от 2016-а – това не е като да си изчегърташ инициалите с ножче върху кората на дърво. Тук говорим издълбаването на разлом с размерите на Гранд Каньон. И все пак приближава денят, когато колосът Роналдо ще затвори шкафчето в съблекалнята за един последен път.

И някой ще трябва да поеме щафетата – тежка, пареща и болезнена… Много пъти сме виждали как футболни нации имат нужда от години, понякога десетилетия, за да преболедуват раздяла от такъв магнитуд.

Португалците обаче не ги мислете… Защото на хоризонта се мержелее едно момче, чиято метаморфоза започва…

Гонсало Гедеш е името на 21-годишния младеж, който би трябвало да предусеща тежината на мантията. Но по някаква странна причина не го прави. Защото при него любовта към играта изпреварва всичко. Неговият първи треньор в Бенфика си спомня интересна случка. „Помня един епизод, когато играеше за отбора до 13 години. Имахме много решителен мач срещу нашия враг Спортинг Лисабон. Гонсало обядваше със съиграчите си и беше спокоен, дори ги подкачаше. Не помня някога да се е поддавал на напрежението. Винаги беше щастлив. Най-важното беше да излезе на терена и да играе. Нямаше търпение за началото на мачовете. Тогава един от съотборниците му го попита: „Гонсало, не усещаш ли напрежението от мача?“ Той му отвърна: „Това е просто поредният мач и искам само да играя!“ Такъв си е той“, разказва Луиш Нашименто.

Гедеш е родом от 30-хилядното градче Бинавенти, намиращо се на около час път от столицата Лисабон. Това е регион известен основно с традициите си в бикоборството, но друго няма значение за малкия динамит, когато играта с топката го открива. През цялото време Гонсало играе с момчета, които са 3-4 години по-големи от него и… ги подлудява. Бенфика го забелязва и на 8-годишна възраст Гедеш постъпва в люпилнята на таланти. Да тренира с „орлите“ е сбъдната мечта за него и днес футболистът признава, че не си е давал сметки за жертвите, които прави семейството му. Баща му, например, сменява колите, с които кара Гонсало и брат му до тренировъчната база на Бенфика, по-често отколкото е по вкуса на семейния бюджет. „Той ми обясни, че средно на година е навъртал по 60 хиляди километра, докато съм растял. Бях млад и не обръщах внимание. Сега, когато реализирах мечтата, която имах от малък, вярвам, че той е доволен и се гордее с мен. Моят баща е много, много важен човек в живота ми. Той безусловно вярваше с мен, а аз се трудех здраво, за да се отплатя за това доверие“, споделя играчът.

Амбицията на мъника да успее е почти толкова необятна, колкото и талантът му. Още от самото начало е пратен да тренира с 11-годишните, тъй като изглежда на светлинни години пред останалите си връстници. В дебютния си мач Гедеш буквално е във вихъра си – Бенфика бие с 5:0, а дребничкият дявол вкарва всичките 5 попадения.

Когато УЕФА създава своята Младежка шампионска лига през 2013-а, Гедеш е само на 16 години, което хич не му пречи да изведе своя тим до първия за турнира финал (срещу Барселона). Тогава играейки като дясно крило – днес е ползван предимно по другия фланг – Гонсало прегазва батковците с фантазия, скорост и амбиция. Този тим на Бенфика съсипва ПСЖ (вкарвайки 5 гола в 2-те срещи), после „пълни кошарата“ на Андерлехт и печели като гост срещу Манчестър Сити (Гедеш бележи в този мач), за да елиминира най-богатия клуб в турнира.

Така се стига до полуфинал срещу Реал Мадрид. В състава на Луис Мигел личат имена като това на Енцо Зидан и Маркос Йоренте. Гедеш обаче е повел Бенфика на мисия – 4:0 и от „кралския клуб“ остава само облак прах. Да, португалците губят във финала срещу Барса на Мунир Ел Хадади, но това е първият път, когато Гедеш грейва ярко на международната сцена. Той се развива в тим, където съотборници са му вратарят Едерсон (днес в Ман Сити и със статут на най-скъпия страж в историята), Виктор Линдельоф (сега в Манчестър Юнайтед), Бернардо Силва (Манчестър Сити), Нелсон Семедо (отскоро в Барселона) и Бруно Гаспар (Фиорентина). Нека пак повторим – всичките са 2 или 3 години по-големи от него.

Само месеци по-късно Гедеш получава дебют в Шампионската лига от треньора на първия тим Руи Витория. Младокът се представя достатъчно добре в 90-те минути срещу Астана, затова грабва и златния билет – титуляр срещу Атлетико Мадрид във втория кръг на груповата фаза. Ако сте забравили, това е същият Атлетико на Диего Симеоне, който по-късно ще отстрани Барселона и Байерн Мюнхен, за да играе (и загуби с дузпи) финал срещу Реал Мадрид. На 30 септември 2015-а Гедеш се оказва далеч по-върл проблем от камъче в обувката на левия бек Филипе Луис. Въпреки че опитът е на негова страна, бразилският ас на „рохибланкос“ цяла вечер изглежда като закъсняващ първокурсник. Бенфика печели мача с 2:1, а новото чудо на португалския футбол спокойно отбелязва победния гол след центриране на Нико Гайтан. След срещата Диего Симеоне признава: „Наистина ми хареса как игра това хлапе Гедеш“. Така на 18 години и 308 дни Гонсало става най-младият португалец с гол в Шампионската лига, подобрявайки постижението на Кристиано Роналдо с 4 години (22 години и 65 дни).

Двамата споделят много общи черти. „Гонсало беше същинско келеме“, директен е наставникът Луиш Нашименто. „На португалски казваме на такива хора „traquinas“, т.е. абсолютни екстроверти, но никога не е бил грубо хлапе. Беше много учтив, но не беше лесно да се оправиш с него. Трябваше да му помогнем с образованието, да загладим някои остри ръбове, както се прави с всяко дете. Винаги е бил много дързък на терена и извън него. Никога не се е страхувал от противника, нито пък от допускането на грешки. Той е амбициозен и не проявяваше много разбиране към празните приказки в съблекалнята или на терена. Той беше почти хиперактивен и пренасяше тази енергия в играта. Гонсало бе агресивен играч и истинско животно, когато участва в турнир. Мразеше да губи мач, дори и на тренировка“, добавя още треньорът.

Дали е случайно, че и в настоящия си тим – Валенсия – крилото носи фланелката с №7? Откакто Роналдо се появи на футболната сцена, тази цифра има сакрално значение за всеки португалец. Интересно, но „прилепите“ на два пъти се разминават с привличането на таланта. Първият път е през август 2016-а. „Тогава неговият агент Жорже Мендеш го предложи на Валенсия, докато Гедеш беше на лагер с младежкия национален тим на Португалия. Той получи разрешение да пътува за Испания, а по моя информация се стигна и до медицински прегледи“, разказва журналистът от „Ел Паис“ Салва Фолгадо. Всичко изглежда уредено. Проблемът се оказва цената, от която Бенфика не смята да отстъпва – 20 милиона евро. По същото време „лос че“ са платили 24 милиона за Есекиел Гарай, а също така приключват сделка и с Манчестър Сити за Елиаким Мангала. „Собственикът Питър Лим не даде благословията си. Освен това те не искаха да рискуват с играч, който все още е толкова млад. Валенсия тотално изпусна своя шанс“, твърди Фолгадо.

През януарския трансферен прозорец на 2017-а интересът се възобновява, а Жорже Мендеш пак прави първата стъпка. Този път се намесва ПСЖ и вади 30 милиона евро за футболист, който едва е навършил 20-ата си година.

Естествено, в мултимилионния свят на парижани ситуацията е съвсем различна. Това не е Бенфика, където доверието налице от самото начало и при всяка крачка. Гонсало наистина е твърде „зелен“ и пристига по средата на сезона, така че трябва да се задоволи с трохичките на опашката зад Юлиан Дракслер и Анхел ди Мария.

6 месеца по-късно Гедеш все пак акостира във Валенсия като преотстъпен. А нулевото време за адаптация, от което има нужда изумява всички в Ла Лига. Негова е заслугата за изключително силния старт на „прилепите“ в първенството и способността им да следват бъдещия шампион Барселона по петите. Дебютът идва към края на септември при домакинското 5:0 над Бетис, където се отчита с виртуозна асистенция за последния гол. В следващите си 6 мача крилото добавя още 4 асистенции и 3 гола. „Гедеш спечели феновете, макар и за толкова кратко време. Той се превръща в идол“, твърди журналистът Салва Фолгадо и прави невероятно сравнение – с легендата на „лос че“ Предраг Миятович. „Миятович промени Валенсия след идването си през 1993-а. Не мога да се сетя за друг играч, който имаше същия ефект върху отбора – и който се адаптира за толкова кратко време – като Гедеш.“

Португалският талант може и да е на 21 години, но се държи изключително зряло за възрастта си. Почти фанатично се отнася към хранителния си режим. В това отношение треньорът Марселино Гарсия Торал и кондиционните му специалисти нямат никакви грижи. Гедеш абсолютно страни от нощните клубове и подобни авантюри. Всички, които го познават, твърдят, че интересът му започва и приключва с футбола.

Жоао Мантейгаш, телевизионен анализатор и адвокат в Бенфика, все още следи отблизо кариерата на младока. „Момчето е обсебено от футбола. Последният път, когато го видях, беше преди няколко месеца и той караше стар ван. Предполагам, че колата принадлежи на семейството му. Това казва всичко за Гонсало: той  е едно от най-неподправените хлапета във футбола. Изобщо няма нищо общо с типичния млад футболист в наши дни – няма ги маниите по колите, по прическите, обувките, шапките. Само го погледнете как се облича“, казва Мантейгаш.

Да, тук намираме известни отлики между Гедеш и Роналдо, но не и в успехите им до 21-годишна възраст. Още 18-годишен Кристиано бележи гол във финала на ФА Къп срещу Милуол и печели първия си трофей в мъжкия футбол. До 21-ата си година Кристиано прибавя още Купа на Лигата и шампионската титла на Англия. Гедеш от своя страна има две шампионски титли на Португалия (всъщност три с тази от сезон 2016/2017), една Купа на Лигата в родината (и една Купа на Португалия, отново за сезон 2016/2017). Макар Гонсало да се води шампион на Франция и носител на Купата на страната за сезон 2016/2017, трябва да се отбележи колко несъществен бе приносът му в ПСЖ. Просто острието нямаше треньор, който да прояви същите настойчивост и търпение, каквито бележитият сър Алекс Фъргюсън показа спрямо Роналдо.

В чисто футболен план Гонсало от Бинавенти оставя същото впечатление за бъдеща суперзвезда както Кристиано от Мадейра го правеше навремето. Дебютният му сезон във Валенсия приключи с 6 гола и внушителните 11 асистенции. Показателите можеха да са и още по-добри, но Гедеш е твърде млад, че да се справи с общия упадък, който настъпи във Валенсия към края на 2017-а и началото на 2018-а. Никой не очаква това от него.

Все още не…