По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

instagram.com/ivanperisic444
50 снимки

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Иван Перишич е роден във втория ден на февруари месец през 1989 година. „Кока”, както го наричат близките му приятели и означава „кокошка”, се появява на бял свят, вследствие на любовта между майка му Тихана и баща му Анте Перишич в хърватския град Сплит.

Иван Перишич

източник: instagram.com/ivanperisic444

Историята на фамилията е свързана предимно с фермерството. Предимно дори е меко казано – целият си живот бащата е отдал на земеделската дейност. А Иван расте с единствената си сестра Анита Перишич. Псевдонимът му „кокошка” идва от факта, че непрестанно помага на баща му с отглеждането в птицефермата, която се намира в сплитското предградие Омиш. Селцето се намира на 26 километра от големия град.

Отглеждането на птиците бил големия поминък за фамилията Перишич. Въпреки характера на прякора, който е измислен от приятелите му, то Иван никога не се е засягал от това, тъй като се е гордеел с баща си, който правел всичко по силите си да издържа семейството си.

Иван Перишич

източник: instagram.com/ivanperisic444

Помагайки на родителите си, Иван развива успоредно своя талант във футбола в самото начало. Когато има свободно време, той играе футбол и страстта към играта го отвежда в школата на хърватския гранд Хайдук Сплит. Отборът от стадион „Полюд” е юношеският клуб на Иван, който започва кариерата си, когато е бил на 11 – през 2000 година. Като всяко дете в региона, Иван не се е откроявал от другите и е бил страстен привърженик на Хайдук.

Практиката в Хърватия е тренирана от много години. Клубовете взимат все по-млади и по-млади таланти всяка година. В наши дни хърватските клубове продават своите най-ценени кадри, след като са изиграли само една „шепа” добри мачове. В идеалния случай, то клубовете желаят играчите да бъдат толкова млади, когато постъпват в академията, колкото е възможно. Младостта в хърватските ръководители е фетишизирана и е въпрос на престиж кой ще открадне най-новия голям талант от конкурент.

Не всички от тях достигат пълния си потенциал, след като се отделят от семействата си и домовете. Това е рискът, който клубовете са готови да предприемат и е разбираемо. Инвестициите, които се правят за играчите, са прекалено скромни. Не е нужно да се изсипват големи пари за трансфер на някой толкова млад играч, тъй като все още не са се установили контактите и утвърждаването в спорта с кръговете от определени хора. Ако сбъркат в оценката, то те няма да загубят прекалено много. Чист бизнес.

Перишич е един от пионерите, който се запознава с новата тенденция. Това лято е дванадесетата година, откак той не е част от отбора на Хайдук. По-точно юношеският, тъй като полузащитникът няма и един мач за представителния отбор на отбора от Сплит. Мечтата му не се е сбъднала, но пък го отвежда до нечувани висини и бъдете сигурни – някой ден ще видим Иван Перишич с екипа на родния Хайдук. Това е показателен факт за силата и неговият характер още от ранна младежка възраст.

Да, клубовете не плащат трансферни суми за играчите, но младоците трябва да внасят определени суми в касите на клубовете, които са под формата на такси. Това става проблем за семейството на Перишич, като баща му приема болезнено факта, че трябва да разпродаде запасите си от птици, за да се погрижи за изискванията, които съпътстват кариерата на сина му.

Анте вярва в сина си до мозъка на костите си и е сигурен, че инвестицията, която ще направи в него ще си струва. Дори това да означава да се откаже от всеки имот, който притежава. Анте продава оборудването си за птицевъдство в опит да събере пари, за да изпрати сина си в най-добрата школа за футбол в Хърватия.

Анте тегли кредит, за да може да закупи агро-обордуването на кредит, което по-късно би го затруднило, но въпреки това Анте е там – винаги до сина си.

Иван Перишич

източник: instagram.com/ivanperisic444

Именно птиците поставят началото на кариерата на младия Перишич, прекарвайки шестте си години в Хайдук под знака на много солидни игри. Успоредно с това не неглижирал училището, което е основният мотив хората в Хайдук да взимат играчи. Това, че тренираш футбол не означава, че трябва да обърнеш гръб на образованието.

Въпреки че изпитва трудности с погасяването на вноските по заема, Анте изтегля още един. Този път целта е Иван да замине за Франция, където синът му ще може да получи по-сериозен шанс за развитие. В този момент, халфът е викнат на проби във френския Сошо, който е воден от Жан–Пиер Пежо и е пряко свързан с френската автомобилна компания.

Младия Иван има една мисия. Да впечатли хората в Сошо, които да му предложат заплата и да започне да възстановява финансовите поражения, които баща му Анте понася в последните години, грижейки се за детето си.

Преди да замине за Сошо, Иван е спряган да води атаката на Хайдук, когато е едва на 16 години, редом до голямата звезда на Хайдук – Нико Кранчар. Медиите в Хърватия дори обсъждат варианта треньорът Зоран Вулич да използва двамата на върха на атаката. Вулич е силно впечатлен от Перишич, а интересът към него от европейските клубове нахлува сериозно в канцелариите на „Полюд”. А щенията на европейските отбори притесняваха шефовете в Хайдук, след като Перишич нямаше подписан договор с отбора и можеше да бъде отмъкнат без пари. Точно този проблем, за който говорихме малко по-рано.

Специално за него в Сплит каца частен самолет на Сошо, който отвежда младия футболист. Хайдук категорично отказва да се раздели с футболиста и се получава ситуацията: Хайдук не желае да го пусне, но той пък отказва да подпише договор с тях и се е преместил вече във Франция с майка си и сестра си. В крайна сметка, двата клуба уреждат разминаванията и Сошо плаща 360 хиляди евро за услугите на 17-годишния футболист. Накрая тези пари се оказаха прекалено малко, след като Перишич е професионален футболист и по рестрикциите на ФИФА за всеки трансфер се плаща „солидарна сума”. Преместването му от германския Волфсбург в Интер Милано коства на италианците 20 милиона и Хайдук прибави допълнително евро в касата си след обявяването. Бащата на Анте е пред прага на фалита край бизнеса си и казва на сина си да приеме предложението на французите.

Иван Перишич

източник: instagram.com/ivanperisic444

„Когато заминаха за Сошо, това бе най-доброто нещо за семейството ми по онова време”, признава Анте Перишич пред вестик „Слободна Далматия”.

„Исках да се отдалечат от мен и страданието ми”, продължава Перишич-старши.

В Сошо той играе за втория отбор на клуба, като печели с клуба си Купа Гамбрадея през 2007 година. Във френския отбор също не достига до първия отбор, по подобие на юношеския си клуб. През януари 2009 Иван Перишич е пратен под наем в Белгия. Там той защитава цветовете на елитния Розеларе за шест месеца. За половин сезон той изиграва 17 мача и вкарва пет гола за отбора от „Шиерфелде”.

Лятото на 2009 година той е закупен от белгийския гранд Брюж и играе в Юпилер лигата до 2011 година. Той също дебютира за хърватския национален отбор под ръководството на Славен Билич.

Иван Перишич

източник: instagram.com/ivanperisic444

„Ако трябва, ще гоня само най-безнадеждните топки, след като ще имам честта да играя с хора като Лука Модрич и Нико Кранчар", споделя пред белгийските медии Перишич за повиквателната си от „ватрените”.

Следва трансфер в Борусия Дортмунд, който е воден от германеца Юрген Клоп. Именно специалистът държи да привлече хърватското крило в състава си. За „Бе Ве Бе” той записва някой незабравими мачове, след като вкарва много красиви голове. С огромна стойност е гола му срещу Арсенал в Шампионската лига, след като пронизва „артилеристите” с воле, което идва от извън наказателното поле. Отношенията му с Клоп обаче претърпяват крах, след като Марко Ройс е привлечен на „Сигнал Идуна Парк”. Хърватският футболист се скарва с германеца, след като държи сметка защо не играе достатъчно.

Иван Перишич

източник: instagram.com/ivanperisic444

„Когато седя на скамейката се чувствам, сякаш умирам”, споделя веднъж Перишич. „Като не играя, го чувствам като наказание за мен. Трябваше да се науча как да бъда професионалист по трудния начин”, продължава Иван.

„Обществените писъци са присъщи за детските градини, а не за света на възрастните. Професионалният футболист трябва да работи усърдно, ако не играе и да направи така, че да убеди треньора, че е сбъркал. Не да се оплаква пред репортерите”, говори Клоп на пресконференция след въпрос за ситуацията с Иван Перишич.

И Клоп бе прав, след като го продаде две години по-късно във Волфсбург, през 2013. Там не нямаше да чуем Перишич да се оплаква от каквото и да било, защото отново се утвърди като най-надеждният футболист в състава на „вълците”. Продължиха повиквателните за националния отбор, но там пък бе критикуван заради нехайството му в защитната игра.

Иван Перишич

източник: instagram.com/ivanperisic444

Перишич се завърна във Франция десет години, за да даде ход на своите футболни ангажименти по време на EURO 2016. Той със сигурност не пази добри спомени от времето си във Франция, но това „къдраво и космато момче”, както го назовават във Франция е вече утвърден футболист. Медиите го назоваха като „Перишич 2.0”. „Качествата са му сериозни и много по-класни”.

Иван Перишич

източник: instagram.com/ivanperisic444

Както до всеки професионален футболист, така и до Иван Перишич стои много красива жена, която е с него от съвсем малък – Йосипа. Двамата се запознават в училище в Сплит и са неразделни досега. Двамата дори споделят един чин в школото.

Отначало те са просто много добри приятели, като влюбването идва по-късно. Йосипа и Иван се женят през 2012 година, когато той играе в Борусия Дортмунд.  Двойката има дъщеря – Мануела, както и син – Леонардо. Момченцето е три години по-голямо от сестра си. Леонардо Перишич дори казва, че иска да стане като баща си след време и да бъде професионален футболист. Малкият е роден във Волфсбург, а през 2015 година цялата фамилия се премества в Милано, след като италианският гранд Интер привлича атакуващия полузащитник.

Иван Перишич не е пропуснал да се погрижи за цялата си фамилия. След изтегления заем, бащата Анте е изправен пред съдебни битки заради неплащане навреме. Страхът наистина е наляга фамилията, но е кризата бива избегната, след като малкия им син плаща всичко дължимо до стотинка.

Сега Иван мечтае и мечтае много силно. Мечтае толкова ярко, както мечтаят всички хърватски сърца след втория полуфинал на Мондиал 2018. Перишич бе един от основните фигури за Златко Далич на „Лужники”, след като „шахматистите” надвиха Англия с 2:1 след продължения. Сега трофеят е на 90 или 120 минути разстояние. Съперникът ще е Франция, а хърватският блян е възможен.