По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Сега той е главната атракция, играчът на Швеция, за когото всички внимават…

Да, изстрелът му към вратата на Ян Зомер не беше най-блестящият, нито пък най-издържаният технически. Докосването от Мануел Аканджи направи разликата между това топката да замре във вратарските ръкавици и да влети в горния десен ъгъл…

Като класа изпълнението изобщо не може да се сравнява с виртуозната задна ножица на Златан срещу Англия. Никой не може, никой не иска да се мери с футболното божество от Малмьо. Само че каква е неговата равносметка с Швеция на световни финали? Мондиал 2002 – осминафинал, Мондиал 2006 – осминафинал, Мондиал 2010 – не се класира, Мондиал 2014 – не се класира…

Неговата ера, за да добро или лошо, отмина. Днес е времето за наследника, който е нещо съвсем различно. Всъщност можем да го наречем „Анти-Златан“.

Швеция на Емил Форсберг – четвъртфинал на Мондиал 2018…

Ако има човек, който знае почти всичко за превратностите на съдбата, то това е отрочето на скромния откъм успехи ГИФ Сундсвал. Реално Емил Петер Форсберг е трето поколение играч на 114-годишния клуб. Дядо му Ленарт е посял наследството, което преминава в ръцете на бащата – Лайф „Фопа“ Форсберг, който къса мрежи през 80-те и началото на 90-те години на миналия век (150 гола в над 400 шампионатни мача). Докато расте, Емил почти не пропуска тренировка на своя първи идол. Това помага за важния избор, защото още от малък е бил дребничък и е имало вероятност да се захване с хокей в зала.

А, странно или не, Емил просто е щял да приеме ситуацията. „Всички знаят, че шведите са тихи и почтителни. Ние на север сме дори по-резервирани. В сравнение с нас южняците се явяват на практика испанци. Културата на север гласи: никога не надигай глава, винаги оставай на заден план“, заяви съвсем наскоро плеймейкърът. И ако това не ви е достатъчно, то татко Лейф е напълно безцеремонен, определяйки сина си като „без съмнение най-скучния футболист за интервюта“. Няма ги бисерите на Златан, няма и помен от напереност…

Още като юноша Форсберг осъзнава какво му липсва. „Често гледах записи на мачове с участието на моя баща и виждах, че помежду ни има много сходни черти. При него обаче имаше и агресия: летеше за изстрел с глава, риташе другите играчи, а в замяна получаваше лакти. Тогава разбрах – нямах това нещо у себе си. Липсваше ми тази твърдост.“

Първото голямо разочарование във футбола го връхлита много скоро. Емил полага какви ли не усилия, за да стигне до елитния камп „Халмстад“. Защо това е толкова важно? Ами, защото от него са тръгнали голяма част от шведските национали. Форсберг е отхвърлен заради пренебрежителните си габарити.

Горе-долу по същото време – когато е 14-годишен – той се запознава с настоящата си съпруга Шанга, която също е футболистка. „Нейните родители са от Кюрдистан, а там хората далеч не са толкова резервирани. Така че, ако бъдат изправени пред проблем, те се конфронтират с него. Ако искат да кажат нещо, го правят. Шанга е точно такава – наистина директна, супер напрегната и не се плаши от никого. Затова я наричам „малкия шериф“, признава Форсберг.

Три лета по-късно – през 2009-а – талантът започва полека-лека да излиза от черупката си. Емил Форсберг дебютира за Сундсвал, а през следващия сезон не изпуска нито един от 30-те мача. Още тогава си личи, че е надарен с око за гола, а в третата си кампания отбелязва 11 попадения в 27 мача, извоювайки промоция в елита. Там нивото му също е добро – взема участие в 21 срещи и вкарва 6 попадения, ала отборът изпада.

Въпреки лошото стечение на обстоятелствата, Емил е по своему спокоен. Защото е под крилото на – както той сам го нарича – „най-добрият скандинавски агент“. Хасан Четинкая не губи много време и се представя пред младока малко след пробива му при мъжете. „Той ми каза: „Емил, знам всичко за теб – знам кой си и как играеш. Просто играй твоя футбол, а аз ще се погрижа за останалото. Ще постигнем нещо голямо.“ Точно тук той ме спечели. Тези думи звучат много готино, когато си на 20. Почти веднага след края на нашата среща, му звъннах и казах, че искам да работим заедно.“

Лятото на 2013-а носи първия голям трансфер, а Емил за първи път научава колко неприятно нещо могат да бъдат преговорите. Докато те текат, футболистът е на почивка в Тайланд, от която трябва да се прибере, за да бъде представен. Програмата е тежка: 11-часов полет до Сундсвал, кацане, а оттам нов полет към Малмьо в 5 часа сутринта. Една малка инквизиция дори и без вируса, който грубо експлоатира отделителната система на таланта по пътя към Швеция. „На следващата сутрин потеглихме към Малмьо, а аз чувствах, че умирам. Очите ми бяха кръвясали, цялото тяло ме болеше. Бях толкова смазан, че не знаех къде съм. Когато пристигнах, хората от клуба ме упътиха към пресконференцията, а аз просто седях там и треперех. Всеки мой отговор звучеше ето така: „Д-д-д-да, много с-с-се вълнувам.“

Първият сезон на Форсберг в Малмьо единодушно е определен за успешен, след като той изиграва 28 мача от 30 възможни и отбелязва 5 гола в шампионската кампания. Едно нещо човърка младока – треньорът Рикард Норлинг неизменно го вади от игра в 60-ата минута. Смяната се превръща в рутина, а в характерния си стил Форсберг си казва, че просто трябва да сведе глава, да работи по-усърдно и така евентуално ще играе повече. Неговите съпруга и мениджър обаче са на коренно противоположно мнение. Двамата го съветват, понякога почти брутално, че трябва да превъзмогне себе си и да изрази открито позицията си пред наставника. Емил събира сили и го прави… Резултатът е, че през следващата кампания играе 29 пълни мача и вкарва 14 гола. Мнозина го определят като най-важната фигура за защитата на титлата. Получава и наградата за най-добър полузащитник в шведския елит.

„Летях, вкарвах голове за забавление. Изведнъж се появиха всички тези слухове, че отивам в по-голям клуб“, спомня си Емил. „Отново оставих нещата в ръцете на Хасан и отидох на ваканция с Шанга. Този път Хасан се държеше тайнствено. Каза ми: „Окей, Емил, просто се наслади на ваканцията си. Когато се върнеш, всичко ще е уредено.“ Попитах го: „Чакай, какво? Кое ще бъде уредено.“ Той не каза повече, така че изкарахме две седмици в Лос Анджелис, без да зная какво се случва. Когато се върнахме, се оказа, че Хасан ми е уредил мечтан трансфер… във втора дивизия на Германия.“

До ден днешен в родината на Форсберг все още могат да се чуят критики за този негов избор. Всички са наясно, че големия концерн „Ред Бул“ дърпа конците в Лайпциг и всеобщото мнение е, че се опитва да купи успехи с пари. Скоро и за Емил започва да се говори като за сребролюбец. Не е чудно, че и самият той започва да храни собствени тревоги. Те обаче бързо биват безжалостно пометени. „Започнах да разбирам, че Лайпциг не е обикновен клуб от втора дивизия. Те имаха амбиции. Казаха ми, че аз ще бъда човекът, който ще ги вкара в Бундеслигата и Шампионската лига. Тяхната визия за клуба ме впечатли, затова в крайна сметка подписах“, разказва Форсберг.

Две години по-късно клубът действително влиза в германския елит. В кампанията, която донася промоцията, Форсберг играе толкова добре, че Лайпциг бързо го обвързва с нов 5-годишен договор и заплата от 3,5 милиона евро на сезон. „Ако хората ме считат за глупав и смятат, че съм предал футбола, то тогава… могат да мислят каквото решат“, заявява тогава той пред ежедневника „Афтонбладет“.

По това време дребничкият някога Емил, който бе загубил всяка надежда, че може да представлява родината си, вече е пълнокръвен национал. Той е част от отбора, който спечели драматичния бараж срещу Дания за място в UEFA EURO 2016. Златан е водещата фигура за „тре крунур“. Има пълно единодушие, че този път скандинавците разполагат със силен отбор.

Развръзката? Последно място в групата…

„Беше истинско бедствие. Хората в Швеция ни съсипаха. Златан и аз бяхме двамата, от които наистина се очакваше много, така че бяхме длъжни да слушаме. Ако четяхте пресата тогава, бихте си помислили, че във всеки мач съм си вкарвал по един автогол. Тази спънка обаче не ме притесни. Все пак, имах си Шерифа у дома… Вече знаех, че съм играл зле. И в крайна сметка какво се очакваше от мен? Да легна и да умра? Нямаше шанс. Помислих си: „Забрави Европейското, то вече е в историята. Предстои нов сезон, а аз ще бъда крал.“ После един гласец изскочи в главата ми: „Ще бъда крал? Ти наистина ли каза това?“ Може би времето около Златан ми се е отразило, но аз наистина го казах. Повече не ме бе страх да мисля по такъв начин“, твърди новият Емил.

Онзи, който в следващата кампания експлодира с 8 гола и 22 асистенции.

Онзи, който класира Швеция в топ 8 на планетата.

Добре дошъл, кралю. Брани трона си добре…