По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Ако търсите град, който толкова дълбоко е вплел в същността си идеята за кръстопътя, Марсилия изниква на преден план. Имиграцията и търговията са втора природа на пристанищното поселище, което гърците основават около 600 година преди Христа. Мнозина го определят като града с много лица. В 12-те кантона можете да откриете всичко – от луксозни минидворци до улички, в които е противопоказно да замръквате. И да не забравяме морето. Огромната водна шир сякаш те подканя да поемеш на дълъг път. И дори когато се завръщаш, знаеш, че е за кратко, че новото предизвикателство предстои.

Такава е и историята на момчето, с което ще ви запознаем днес. Една личност, която обича да прави нещата по своя начин, често без да обръща голямо внимание на последствията.

Героят ни се ражда преди 25 години в Централна Франция и по-специално Орлеан. Столицата Париж е само на някакви 111 километра разстояние, но съдбата на влюбеното във футболната топка хлапе е далеч пὸ на юг. Тя започва да се оформя със записването в непретенциозния детско-юношески клуб Ингре, а след 5-те години там иде ред на малко по-големия Сен-Жан-дьо-ла-Рюел, после и кратък престой в местния Орлеан.

Цялата му по-нататъшна кариера свидетелства за търсене, което дори днес не е стигнало до своя край. Момчето много рано поема по пътя на съзряването, тъй като неговите родители се развеждат, когато е на 10 години. Не е чудно защо футболът е негово упование и източник на стабилност.

Лека-полека югът придърпва все по-отчетливо блестящия талант. Гренобъл е клубът, където възмъжаващият юноша за първи път се докосва до футбола на най-високо ниво. След 36 месеца в академията на 11 март 2011 година и на 18-годишна възраст той прави кръщението си в професионалния футбол. Още тогава хлапакът с полираните финтове знае, че може да се цели много по-високо от Лига 2. Търсенето трябва да продължи, особено след като в края на сезона Гренобъл изпада от втория ешелон.

Компасът сочи все така на юг. Бастия с голяма охота се възползва от факта, че нашият герой все още няма подписан професионален договор. Така той остава в Лига 2, а през октомври 2012, над година след трансфера си, вкарва своя първи гол при победата с 3:1 над Бордо. Приносът на младежа за спечелената през същата кампания титла е твърде очебиен, най-вече за клубовете от елита.

Така стигаме до първия път, когато момчето ясно демонстрира своята непреклонна воля (и чепат характер, ако щете). През януари 2013-а Бастия се съгласява да продаде „златната кокошка“ на Лил срещу 3,5 милиона евро. Играчът дори подписва договор за 4,5 години, като договорката е да довърши кампанията под наем при корсиканците. Излишно е да даваме оценки за представянето му, наградата на Лига 1 за Най-добър млад футболист говори сама по себе си.

Ще попитате – къде е проблемът? Всичко като че ли се развива по план. Не и по този на хлапето обаче. То решава – причината засега си остава неизвестна – че не желае да играе за клуба, който го закупил само преди 6 месеца. И от който си тръгва без да е записал нито един мач. Юли и август младокът прекарва в един вид стачни действия, за да си издейства трансфер. Публичното мнение за него бързо се променя към по-лошо. Все пак отсъствието от тренировки и желанието за уж по-добър контракт няма как да бъдат приети добре.

Младежът не се интересува от целия шум, за него е важно търсенето да продължи. Трудно му е да устои на повика на Олимпик Марсилия. Клубът от най-голямото френско пристанище се намира в съвсем не цветущо финансово състояние, а обкръжението на футболиста явно му подсказва, че така ще му е по-лесно да осъществи трансфер зад граница. След изнурителни и напрегнати преговори сделка все пак има – Марсилия привлича таланта с 5-годишен контракт срещу сумата от 15 милиона евро плюс бонуси.

„Те всъщност направиха голям удар“, смята журналистът Нейтън Стейпълс, който е запознат с всяка стъпка в кариерата на порасналото момче. „Той е талантлив играч, показвал го е и преди. Макар че все още бе далеч от това да бъде френски национал, си личеше, че той е човек, който е способен да играе на голямата сцена и по тази причина си струваше риска.“

Докато кара първия си престой на „Стад Велодром“, момчето усети наказанието на провидението. На 4 януари 2015 – дни преди своя 22-и рожден ден – вече утвърденият титуляр в редиците на марсилци коства елиминацията на своя тим в турнира за Купата на Франция. Той се оказва единственият, който пропуска при изстрелите от бялата точка срещу бившия си тим Гренобъл, сринал се тогава до 4-а дивизия.

След над 80 мача за 2 сезона при Марсилия, южняците са принудени да продават. За първи път в своя живот Фло изневерява на изпипания маршрут. И не говорим толкова за пресичането на западната граница и Ла Манша. Като никога преди той поема на север, за да акостира в Нюкасъл. Олимпик просто няма как да откаже 15-те милиона паунда (почти 17 милиона евро), още повече, че в обратна посока поема готов заместник в лицето на Реми Кабела.

Събитията не изглеждат никак зле, но промяната за Фло е голяма. Морето се е отдръпнало, а новият при „свраките“ взима номера на тръгналия си Кабела. Това се оказва някак символично, защото само сезон по-рано неговият сънародник пристигна с не по-малки очаквания към себе си и не ги оправда.

Само 3 дни след трансфера си с №20 на гърба младият мъж прави дебют не къде да е, а на „Олд Трафорд“. Най-интересното около това е, че заменя настоящата звезда на Левски – и бивш играч на Манчестър Юнайтед – Габриел Обертан. Далеч по-успешно Фло се представя в първия си мач като титуляр – срещу Нортхемптън Таун за Купата на Лигата той бележи гол и дава 3 асистенции.

И това е. Шокиращо, но е така.

Престоят му на „Сейнт Джеймсис Парк“ се равнява на 6 месеца или 13 мача. С всеки изминал ден порасналото момче разбира, че не на това се е надявал, не това е търсил. Фло така и не успява да се впише. Стига се дотам, че клубната легенда Алън Шиърър го критикува яростно. Но не толкова заради играта му, колкото, че си позволява да се яви в смокинг за домакинството срещу Уотфорд. „Тук се работи сериозно. Смокингът може и да е бил забавен преди първата тренировка, но вече никой не се смее. Когато Нюкасъл излезе за мача, те не изглеждаха концентрирани или подготвени, а говоря само за загрявката. Вижте как Алан Ниом (десният краен защитник на Уотфорд – б.р.) минава покрай Товен. Тези неща може и да са ти позволени във френското първенство, но във Висшата лига нямаш право на подобно нещо. Трябва да го пресираш“, беснее бележитият нападател. Нюкасъл губи с 1:2 в този ден.

Забележката на Шиърър е зле приета не само от Фло. Бившият нападател на „свраките“ Давид Жинола си позволява да репликира голмайстор №1 за всички времена на Висшата лига, като отсича, че се държи арогантно спрямо френските играчи. Календарът в този миг е отгърнат на септември, не е минал и месец от пристигането на играча, за когото мениджърът Стив Макларън използва епитети като „вълнуващ, креативен талант“, „перфектен за този клуб“ и „един от най-добрите млади футболисти в Европа“.

Стейпълс връща лентата назад към онези мигове. „Дали той получи реален шанс? Не, не мисля. Той изигра 13 мача, а това изобщо не е достатъчно, за да покаже какво умее. Той беше много млад и трябваше да свикне с ново първенство – времето съвсем не беше достатъчно.“

И нека отново бъде на юг…

През януари 2016-а Нюкасъл обявява публично, че Фло се връща под наем в Олимпик Марсилия до края на сезона. „Футболът там бе съвсем различен, много по-физически. Има много повече контакт. Трябва да си готов, трябва да наякнеш преди да отидеш във Висшата лига. За мен се оказа твърде рано. Този трансфер се случи прекалено бързо. Обикновено имаш време за размисъл, но при мен се случи твърде бързо. На 22 години напуснах моята родина, открих нова култура, нов език, ново първенство, а и храната не беше същата. Сложно е, но тези неща те учат да пораснеш“, заяви самият Тувен.

Във Франция чувствата към него са смесени – от една страна медиите отчитат, че плеймейкърът не е получил доверието, което се полага на млад футболист. В същото време обаче липсват и изненаданите от провала му, тъй като своеволията при Лил не са забравени. Изглежда, че това е петно, което ще тегне над играча във всичките му бродения оттук нататък.

Логичното се случи в първия ден на юли миналата година, когато Марсилия плати 10 милиона паунда, за да си откупи обратно Товен. И едва ли можеше да направи по-верен ход. Сезон 2017/2018 донесе финал в Лига Европа за „финикийците“ и макар загубата от Атлетико Мадрид да бе болезнена, те демонстрираха, че отново са фактор на европейската сцена. За последната година и половина в клуба Флориан записа 78 мача, в които отбеляза 30 гола и даде 26 асистенции.

„Той порасна. Взе си бележка от миналите грешки и сега се фокусира само върху това да играе за клуба си. Вече има и нужната свобода да изразява себе си“, добавя Стейпълс с известно задоволство.

Всъщност през миналия сезон Товен е третият играч в Европа – след Неймар и Лионел Меси – записал двуцифрен актив и при голове, и при асистенциите. Той върна спомена на марсилските фенове за годините, когато Франк Рибери без грам жал разнищваше съперниците по крилото. Той може и да е изиграл точно 1 минута на Мондиал 2018 (в лудия осминафинал срещу Аржентина), ала бъдещето е пред него и търсенето… Търсенето сега не произтича от Флориан, а се завихря около него.