По време на Световното първенство в Русия всички погледи са вперени в  обичайните заподозрени - Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Неймар, Бразилия, Германия и Аржентина…. Списъкът е не особено дълъг и в същото време – до болка познат.

Затова в Gong.bg сме си поставили за задача да ви пренесем на Мондиал 2018 по малко по-различен начин. Заедно ще се опитаме да се докоснем до колоритните лични истории на някои от останалите участници в най-големия футболен форум.  Неизбежно е - едни от тях може би ще ви бъдат известни, а други не чак толкова. Нашата цел е да отклоним фокуса далеч от големите звезди и да обърнем внимание на онези, които не живеят под светлината на прожекторите, а в същото време – по един или друг начин – заслужават своята доза респект.

Следващият ни герой успява да извърви пътя от продавач на сладолед до шампион и един от основните футболисти в националния отбор на Колумбия, където Хосе Пекерман разчита изключително много на него. Става дума за Уилмар Бариос. 24-годишният футболист, който е много вероятно още в следващите седмици да осъществи много сериозен трансфер и да напусне Бока Хуниорс в посока Тотнъм. Бариос е пример за онези деца, които изпитват трудности, но смело преследват мечтите си и успяват да ги реализират. Той е доказателство, че когато вярваш силно, няма недостижими неща.

Уилмар Бариос е роден в много бедния квартал Ла Канделария в Картахена. Животът му не е лесен. Той е най-малкото от двете деца в семейството. Майка му има още две деца от друг мъж, а баща му ги напуска, докато Уилмар е още много малък и заживява с друга жена. В този труден район, семейството му живее в края на „Сиенага де ла Вирхен“, където са най-лошите условия. Майка му отива да работи във Венецуела, за да изкарва повече пари. Така Уилмар е отгледан от неговата баба- Доня Силия, която не му позволява да тръгне по лошия път и го напътства в живота. Бариос никога не е преставал да следва своята мечта – да бъде футболист. Въпреки скромния си начин на живот, Уилмар винаги е искал да играе футбол и го е правил, дори понякога бос е ритал топката. От училището му „Бока де Бианки“ е записан и започва да тренира футбол в Комфеналко – програма за социална интеграция, която организира дейности за деца от квартала, но поради дългите разстояния, които трябва да изминава е принуден да напусне, тъй като няма пари, за да си плаща транспорта.

„Не можеше да го пратим да тренира и той се разболя, плачеше, но не се предаде, а започна да изкарва пари, като продаваше лед. Той започна да пълни пластмасови торбички с вода и да ги замръзява, след което излизаше на улицата и ги продаваше“, разказва чичо му Ричард.

„В къщи много често нямаше дори хляб за ядене. Много пъти ходех да тренирам в Кали, но ми беше  трудно, защото разстоянието бе по-голямо. В Картахена много често използвах автобусите. За това продавах лед и го продавах за 100 песос. Така си изкарвах парите за автобусни билети“, припомня Бариос.

За да не попадне в изкушенията, които обграждат Ла Канделария, Бариос се съсредоточава върху голямата си любов – топката. „Аз се фокусирах върху топката. Бях отгледан в квартал, където хората живеят в трудни условия и трудно се прогресира. Там има насилие и убийства. Много пъти съм бил по средата на престрелки и съм поставян пред изкушението да извърша престъпление. Много често са ми предлагали наркотици, но никога не се поддадох“, спомня си футболистът.

Първото му бягство от тази среда е на едно място, което прилича на прашен плаж, където няма разделителни ивици и се намира между къщите. Там той започва да изгражда и калява своята личност. Сега този терен събира привържениците на Ксенеисе. Понякога бос, а понякога с обувки назаем, показва първите си проблясъци. Уилмар винаги е бил най-малкият от онези, които са се осмелили да играят там, в сърцето на Ла Канделария, един от най-бедните квартали на Картахена, но още тогава загатва за големия си талант, с който разполага. Този район е считан за най-критичния от социалната дезинтеграция, липсата на доходи и образование.

След като не може да продължи да тренира в Комфеналко той продължава да следва своя път в Сиклонес. От типична 10-ка се превръща в класическа 5-ца. След това преминава в Сиклонес де Кали, който е един от най-обещаващите проекти по това време. Въпреки това Бариос среща проблеми с адаптацията, и решава да се върне.

Тази стъпка се оказва от изключително важно значение за кариерата на Бариос, за да се превърне във футболиста, който е в момента. Уилмар попада в полезрението на скаута на Депортес Толима – Умберто „Ел Тучо“ Ортис, който е обсебен от таланта на 16-годишното момче. В дебюта си Бариос е изгонен, а Депортес Толима губи с 0:3 Бояка Чико „Никога не съм виждал такъв плач, като този в съблекалнята. Той бе изключително разочарован и смяташе, че е провалил всички свои роднини и съотборници“, разказва треньорът на Толима, Карлос Кастро, относно дебюта на Уилмар, който е на 23 февруари 2013 година. „Точно в този момент се приближих да говоря с него. Казах му, че не е нужно да плаче, защото тези неща се случват в живота. Казах му, че трябва да забрави тази загуба и да мисли за бъдещето си, за да постигне това, което иска. Мисля, че той успя. Оттогава Уилмар е по-добър играч. Той съвсем заслужено успя да пробие в националния отбор и да се превърне в основен играч на Бока Хуниорс“, добавя Кастро.

Бариос пристига в Депортес Толима само с чифт обувки и без пари. Той е тих, но с личността си бързо печели уважението на по-големите си съотборници. Веднага, след като получи първата си заплата той купува футболни обувки за най-младите си съотборници в отбора. Въпреки че е толкова млад, Бариос става капитан на отбора.

„Моят отбор в Картахена бе Сиклонес, оттам отидох в Сиклонес де Кали, но поради неща, които ми бяха чужди, се върнах в моя град и това бе мястото, където „Ел Тучо“ Ортис ме убеди да тръгна за Толима. Винаги ще оценявам доверието и безусловната му подкрепа“, разказа Бариос.

През 2012 година Уилмар Бариос е най-младият футболист, титуляр в състава на Депортес Толима, който играе на Копа Либертадорес. Той взима участие във всичките шест мача на отбора в турнира, а треньорът му гласува голямо доверие, което Уилмар ззаслужава със силната си игра.

За Толима той изиграва 114 мача и отбелязва 5 гола преди да премине в Бока Хуниорс, където среща своята половинка Емили Ванегас.

В Бока, както и в живота, Бариос среща много трудности, но не се отказва и се бори за своя шанс. В началото той не попада в плановете на Гийермо Барос Скелото, но колумбиецът се възползва максимално от всяка една минута, която получава за изява. Със своята игра той бързо успя да спечели овациите на феновете и накара треньора да промени мнението си за него. През сезон 2016/17 той става шампион на страната с аржентинския гранд. Уилмар Бариос се превърна в ключов футболист за Бока Хуниорс и благодарение на силната си игра е пред трансфер в Тотнъм.

Пътят му към националния отбор на Колумбия е открит от Хосе Пекерман, който му гласува доверие още на Копа Америка 2016. Оттогава Бариос е неизменна част от състава на „Лос Кафетерос“. Уилмар вече получи своя шанс на Световното първенство в Русия в мача срещу Япония, когато влезе на пожар.

Уилмар Бариос – момчето, което „босо“ измина пътя от бедния квартал на престъпленията, убийствата и наркотиците до футболния връх.

[evid]5ab79fa4ee[/evid