Той е човек, който е преминал през Славия и като юноша, и като професионален футболист. Израснал в близост до стадиона на „белите“, носещ днес името на големия Александър Шаламанов. Черпил опит през годините от големи играчи и треньори на футболната игра. Днес изпълнява две длъжности в любимия отбор - тази на директор на школата и наставник на мъжкия тим на Славия. Ангел Славков говори, специално за Gong.bg.
Казвам добър ден на г-н Ангел Славков. Какво е за вас чувството да водите мъжкия отбор на Славия?
- Здравейте, добре дошли на стадион „Славия“. За мен първо е огромна отговорност, второ е страхотна чест и невероятно удоволствие. Тук на стадион „Александър Шаламанов“. Шами, който го няма вече, но бяхме комшии и страхотни приятели с него, и знам, че ни гледа отгоре и се радва. Той знае, че аз ще направя всичко, което е възможно по моите сили за Славия.
Очаквано ли бе назначението ви на този пост?
- Не, абсолютно не е очаквано. Знаете, че от четири години ръководя академията на Славия с прекрасни треньори до мен. Хора, с които комуникирам не като началник, а като с колеги, защото смятам, че според мен така е редно. Примерът как се ръководи една футболна школа ми е Кирил Ивков, който ръководеше мен. Трябда да си без стрес, без напрежение, без голямо его, защото то трябва да е на заден план, когато сме треньори, ръководители или дори футболисти. То може понякога много да ни пречи. Не съм очаквал това нещо, знаете и преди известно време пак бях начело на тима за два дни, при смяната, когато дойде г-н Тарханов.
Какъв стил на игра иска да наложи Ангел Славков, дори и за краткия си период начело на Славия?
- Не се знае дали ще е кратък, може да се удължи. Аз не мога да скрия, че след като започнах да работя с тези момчета, желанието ми да работя по-дълго с тях се увеличи неимоверно много. Те са едни страхотни мъжкари, хора с характер и самочувствие. Истински професионалисти, в тренировъчния процес са перфрктни – това, което за мен е важно. Тренировките дори и да са по-трудни и по-тежки от самите мачове, защото и на тях им казах, ако им е по-тежко в тренировките, ще им е по-леко в мача. Така че апетитът идва с яденето, тоест работата ми с тези момчета ми дава страхотен ентусиазъм, аз се върнах по някакъв начин 35-40 години назад, когато съм играл в Славия и когато имах още този младежки ентусиазъм за игра тогава, а сега той е за работа. Не знам кое и какво ще се случи, важното е, че в момента съм един от най-щастливите хора на Земята.
Имате ли така поставена цел до края на сезона и какво е вашето лично желание, искате ли да останете начело на мъжкия отбор на Славия?
- Да, да. Аз преди малко го казах. Аз искам да остана, но първо трябва да свърша работа. Тоест вие ме попитахте за стила. Един треньор изгражда стила на отбора спрямо футболистите, които има. Много е трудно, ако искаш да направиш стил на даден отбор, който гледаш по телевизията, с отбор, който има други качества, а и не е редно. Първо, тези футболисти ги поставяш в тежко състояние, тоест те не могат да направят това, което най-добре могат. Аз искам да направя това, което нашите футболисти най-добре умея да правят. Много ценя и уважавам един Юрген Клоп, чийто стил е много агресивен. Един футбол, който невинаги е красив, но е в повечето случаи печеливш.
Има ли вече готови вече готови юноши, които могат да влязат вече на терена и да защитават цветовете на мъжкия отбор?
- Те в момента влизат, знаете Мартин Георгиев, който беше в едно много добро състояние, е в Барселона вече. Такова нещо на много малко клубове от световен мащаб се случва да дадат техен талант на 17 години в Барселона, защото това, което каза Бакеро, като разговаряхме е, че Барса не събира футболисти просто така, за да може да ги продава, а взима само футболисти, които смята, че могат да бъдат в техните редици в един по-късен етап от тяхното развтитие. Това е добър показател за работата на нашите треньори в академията. В момента виждаме Кристиян Стоянов играе, Емо Стоев е пак продукт на нашата академия. В момента Чунг също влиза и играе и ще играе тепърва, имаме още много прекрасни деца. Към момента даже едно дете на 16 години тренира с мъжкия отбор – Кристиян Балов. Стефан Трайков и Роберто Илиев са в групата откакто съм аз непрекъснато и просто не идва момента, когато мога да ги пусна. Така, че школата на Славия работи добре, но това, което е проблемът за българския футбол, не е, че не се работи с школите и не е до това, че в България няма таланти. Първо, огромен проблем са чужденците на килограм, които не идват на достатъчно добро ниво за да помагнат за израстването на българския футбол, защото ако разчиташ на чужденец той трябва да е класи над футболисти от България според мен. Да ги превъзхожда по всеки един показател и покрай него да израстват младите футболисти. Друг от проблемите е, че когато един футболист, създаден от дадена академия, бъде взет в мъжкия отбор на 16-17 години в повече случаи се показва, че не са достатъно изградени. Тоест треньорите са работили много, но не всеки един детайл е пипнат. Такъв човек, като дойде в мъжки отбор, трябва много да работи индивидуално след тренировките, защото не може един играч на 18 години да тренира, колкото този на 35 години. На 18 си млад и има толкова още много неща да усъвършенстваш в сравнение с този на 35. Това е начинът тези играчи да се интегрират бързо в мъжкия футбол, а и след време да могат да бъдат продадени вече като изградени футболисти. Не можем все пак да критикуваме отбори като Лудогорец, където целите са много високи и там прехода от юноша към мъжкия футбол е много по труден. Поздравявам ги с първото място на тима им до 18 години и обръщам внимание и на нашите момчета до 14, които само преди дни завоюваха Купата на България. Според мен трябва да има правило за даден брой чуждестранни играчи, което и неминуемо ще помогне за развитието на националния отбор.
Сега ви предстои тук на стадион „Александър Шаламанов“ да приемете Арда - друг отбор, който играе предимно с български футболисити. Какво ще покажете на другите отбори, как трябва да изглеждат?
- Славия има своята стратегия и своя облик. Да, има понякога момчета, които не са от България, но държим общо взето повече да се българи. Същото обаче го правят и хората от Кърджали, които дават средства там. Аз поздравявам, стискам ръката и така, ако мога от тази трибуна, прегръщам всеки един човек, който дава пари за българския спорт. Без тези хора ние сме „тотал щета“, както казват в застраховането. Тук е момента по някакъв начин да помолим държавата, когато имаме държава, защото ние засега нямаме правителство и се лутаме години наред напред и назад, да се заемат сериозно с тази тема. Децата в дискотеките не газ ще дишат, ами вече не знам какво ще измислят. Децата трябва да са ангажирани със спорт, защото така ще получат една друга култура на живот. Единственият начин за това е те да са ангажирани с някакъв вид спорт.
След мача с Ботев Пловдив дадохте едно нетрадиционно интервю на колене с две деца под ръка. Това някакъв подтекст ли има или просто показвате любовта си към юношите на Славия?
- Не, първо след срещата ми беше доста висок адреналина и така някои неща, които казах,, не ги одобрявам и харесвам, а и е разбрано погрешно. Аз никога не бих унижил човек за каквото и да става дума. Аз го казах в съвсем друг контекст, но хиперболата ми беше прекалено подложена на силен адреналин. Затова така много се срамувам от това, което съм казал, защото аз съвсем друго исках да изразя. Ние уважаваме всеки един противник, всеки един футболист и всеки един клуб. Трябва да има уважение между хората, които излизат на терена. Това е една игра и за зрителите ние трябва да бъдем артисти на терена, да им представяме един спектакъл, за да са доволни. Само един треньор, който е бил тук, може да ме разбере защо съм използвал една такава голяма и неподходяща в случея хипербола. Човек, когато греши, трябва да има и достойнството да се извини, защото това вътрешно не е в мен и всички хора, които ме познават, знаят, че аз винаги се опитвам на всеки с каквото мога да помогна, пък да става каквото ще и без да искам някаква отплата. Тези дечица ме чакаха да ме поздравят и така стана много спонтанно, това са деца от школата. И така, грабнах ги, те бяха много щастливи, аз още повече и така.
Почти всички младежки гарнитури на Славия са на водещите места в класирането, това какво показва правилна работа и подход?
- Ние първо нямаме цели да сме винаги шампиони. Когато аз започнах работа тук, г-н Стефанов ми каза, че иска до 2 години да имаме прилично класираме в челото до пето място, но не и по-надолу. При нас идеята е друга. Имаме идеята да развиваме футболистите. Тези деца, които работят с нашите треньори, искаме да се опитаме да ги направим професионални футболисти и да играят в отбора на Славия и оттам евентуално да се изградят и основите на националния отбор. Моята голяма мечта в този период, както сега си мечтая да се класираме за Европа, беше и още е, поне частично да се самофинансираме с продажба на футболисти, които могат да се реинвестират и в база и много други неща. Тук треньорите при нас ,за разлика от много други отбори, са оставени да работят спокойно. Няма стрес към тях, че трябва на всяка цена да победят и на всяка цена да са първи, а и това спокойствие те го предават на децата. Отбор, който е поставен под напрежение непрекъснато да печели, става нервен, и тази сприхавост влияе изключително много на детската психика. Това обаче не ни пречи последните три години да имаме трофеи.
Догодина Славия ще има и женски футболен отбор, може ли малко да разясните ситуацията?
- Ние сега започнахме от една година да работим в този аспект, защото имахме доста момиченца, които тренираха с момченцата заедно. Тук специално моя колега Иво Градев се занимава много серизоно с тази тема и той може да ви даде по-подробна информация. При всички случаи обаче имаме към по 15-20 момиченца на възраст между 12 и 16 години, които тренират сериозно и ежеседмично. Ще видим дали от тази година ще успеят да започнат първенство или от другата.
За финал на разговора ни, какво може да си полежелаете в личен план , както и в професионален с отбора на Славия?
- Първо вижте колко е хубаво времето, вали дъжд, значи ще ни върви по вода. В личен план за мен най-скъпото и най-важното нещо за един човек е семейството и децата. Искам да пожелая да са ми живи и здрави двамата прекрасни сина, съпругата ми, родителите ми. За Славия искам да пожелая колко се може по-голяма радост за хората, които идват да ни покрепят и по-голямо спокойствие за ръкодителите, които благодарение на тях съществува футболен клуб Славия. Ако можем и да достигнем до баража и ако там успеем да се преборим, вече ще си една моя мечта и ще съм благодарен на Бог, че е прекалено щедър към мен.
2Коментара