Макар и едва на 18-годишна възраст, Мирослав Маринов може да се счита за основна фигура в елитния Ботев Враца. След отбелязани 2 гола през есенния дял на efbet Лига, той стартира пролетта със силни изяви и бе избран за Играч на мача още в първия мач срещу Локомотив Пловдив, завършил 0:0. Ремито на „Лаута“ бе последвано от гръмка победа над 3-ия ЦСКА 1948 с 1:0, където Маринов бе сред най-дейните в офанзивен план за врачани на терена. Броени дни преди гостуването на Ботев на директния конкурент в битката за оцеляване Спартак Варна младежкият национал се съгласи да даде специално интервю пред Gong.bg, в което разкрива от кого се е учил най-много в родния си клуб, както и кой е неговият футболен идол, на когото се опитва да подражава и до ден днешен.
- Миро, благодаря ти, че ни прие в твоя втори дом, а защо не и първи – стадион „Христо Ботев“ във Враца. Благодаря ти и че се съгласи на това интервю. Как си?
- Благодаря, много добре съм. Хубава атмосфера, слънце… (усмихва се).
- Причина за това едва ли е само хубавото време, но и отличният старт на Ботев Враца в пролетния дял на шампионата. Ти самият очакваше ли преди първия мач с Локомотив Пловдив, че ще започнете с такъв оптимистичен старт – 4 точки от 2 мача срещу отбори, които имат сериозни претенции за евротурнири? Да не говорим, че ти стана и Играч на мача в единия от тях.
- Не очаквах това за Играч на мача, но очаквах, че отборът ще тръгне добре в първенството, защото всички тук се борим за едно и също нещо – Ботев Враца да е напред в позициите на класирането. Дойдоха и доста играчи, които да помагат като Момчил Цветанов, а преди това Дани Генов, Мартин Кавдански, Чавдар Ивайлов, Антонио Георгиев. Те помагат на по-младите, ние попиваме от тях и нещата се получават. Старши треньорът ни е казал какво да правим и засега всичко се получава. Горд съм, че тръгнахме с 4 точки и дано продължим така и занапред.
- Доста впечатляващ е фактът, че в тези 2 мача вие не допуснахте гол. Ако се върнем малко по-назад към двубоите от подготовката, дори в края на предишния полусезон, вие записахте няколко „сухи мрежи“. Прави впечатление, че и вие, нападателите, много помагате за това нещо. Работите ли специално за игра в защита?
- Да, старши треньорът работи специално със защитниците и халфовете за играта в защита. Ние пък работим с бат Радо треньора (б.а. визира помощник треньора Радослав Боянов) в нападение. Доста от нещата, които бат Радо иска в нападение, ни се получават. Това пък, което старши треньорът е дал като указания на защитниците, също се получава добре и после работим заедно – нападатели срещу защитници.
- Беше ли ти трудна адаптацията от юношеския към мъжкия футбол? Предполагам, че при юношите не се е налагало да играеш в защита, там нападателят си играе напред…
- Да, беше труден период, през който преминах, защото едно е да играеш юношески футбол, а друго да играеш срещу отбори като Левски, ЦСКА и Лудогорец, които имат опитни играчи, играли на по-високо ниво. В юношеския футбол може и само напред да тичаш и да не се връщаш назад. Карат ти се треньорите, ти не ги слушаш… В мъжкия футбол обаче е съвсем различно, защото там няма как да отидеш напред и да не се връщаш. Трябва да помагаш в защита, в нападение и изобщо на целия отбор. Няма как да останеш само напред, да искаш топката и да вкараш гол, това няма как да стане.
- Това, че имаш по-развита физика от връстниците ти, най-вероятно ти е давало предимство в юношеските години, но сега като че ли трябва по-скоро да наваксваш. Има ли нещо такова?
- Да, има, но в юношеските години имах голям проблем с играта с глава, които имам и в момента. Работя по подобряване на тези качества. На корнери оставах на избита топка, не скачах вътре. Сега също виждате, че във всеки един мач съм на избита топка и правим заучените неща, които тренираме. От друга гледна точка пък се получават заучените неща. Мога да Ви дам пример с миналия сезон срещу Черно море. Тогава вкарах гол и направихме през второто полувреме един корнер, при който можех да отбележа втори, но вратарят я спаси. Едно от качествата, за които не съм работил навреме, е играта с глава. Има някои промени, върху които в момента работим с треньора на нападателите, който ни помага в момента – за гардиране, за игра с гърди. Първото ми докосване също беше зле, но сега, когато тренираме и вече правим упражнения, които трябва, виждам, че на мачове се получават. Не всеки път, но има подобрение в нещата, които сме тренирали. Мисля, че с тренировки всичко ще се получи.
- Аз имам чувството, че играеш професионален футбол от по-дълго време, отколкото всъщност го правиш. Когато ти заигра в efbet Лига с Ботев Враца, изглеждаше полуготов, ако предположим, че никой не е напълно готов. Помогна ли ти престоят в дублиращия тим и това, че ти имаше възможност да играеш мъжки футбол, макар и на аматьорско ниво?
- Да, според мен е доста по-трудно да започнеш в Трета лига, отколкото това да започнеш в Първа лига, защото там е мъжкият футбол. В Трета лига съм играл срещу отбори като Галата, където наистина се играе здрав футбол. Да, играхме на лоши терени, но там започнах да реализирам голове, подобрих и някои неща, които не можех като юноша. Много добре се бяхме сработили с втория отбор в Трета лига и ни се получаваха нещата. Вкарвахме голове, изпълнявахме указанията на треньорите, които са ни били начело. Дори в началото бяхме на първо място с голям актив от точки, водихме с доста на Левски Лом. Това, което треньорите ни казваха да правим, го правихме на 100 %.
- Признавам си, че бях забравил, че ти все още си на 18 години, тъй като изглеждаш доста зрял за възрастта си. В подготовката за интервюто един наш общ приятел ми каза: „Не забравяй, че той все пак има ангажименти с училището“. Как успяваш да съвместяваш всичко и трудно ли е да си едновременно ученик, предстоящ абитуриент и професионален футболист?
- Да, наистина е много трудно. Много от хората са ме питали как се справям с училището и с футбола. Аз съм и абитуриент тази година, защото съм 12 клас и ще завършвам. Имам лагери с националния отбор, лагери и тренировки с Ботев Враца, имаме и двуразови занимания понякога в един ден. Ходя на училище, когато мога, и винаги искам да си наваксвам часовете, които губя, защото идват и матури, а това е много важно за образованието ми. Искам след време да следвам и да стана треньор. След края на футболната ми кариера искам да стана треньор. Това е второто задължително нещо, което искам да направя след футбола. Трудно е обаче с лагерите и тренировките, нямам много време за приятели. Не ми остава възможност да излизам като нормалните момчета, които са на моята възраст. Моите връстници обичат да ходят на дискотеки и по заведения, а аз нямам това време. Отдал съм се в момента и на максимум на тренировките и училището, това ми е най-важното нещо. Отделям време и за моята приятелка, когато мога.
- Добре успя да ме препратиш към следващата тема. Ние си говорихме и преди началото на разговора за двубоя с Локомотив Пловдив, след който ти показа едни специални кори за теб, които тя ти е подарила. След като ти направи това публично разкритие, което стана тренд в TikTok, какво ти каза тя, каква беше нейната реакция?
- Първоначално тя не знаеше за това нещо, но аз й го показах в TikTok. Зарадва се, както Ви казах и преди интервюто. Тя не искаше да разкрива нашата връзка, но градът е малък и аз няма как да не изляза с нея. Когато например съм ходил на кафе с нея, малките футболисти от Ботев Враца ни виждат и казват: „Ей го Мишката с неговата приятелка, вече си има приятелка“. Тя не е от тези хора, които обича да се разкрива, но аз реших да го направя, като си показах корите. Те за мен е едно от най-ценните неща за мачовете и във футбола. Никой не знаеше, когато тя ми ги подари. Както казах и в интервюто след мача, имам някои неща, които си правя с тях като ритуал преди мач. Много хора ме питат какво точно правя, но аз не искам да го казвам, защото за мен това е много важно нещо. Тези кори ми носят много късмет и не пътувам без тях за нито един мач. Даже ми се е случвало да тръгнем за мач, да пътуваме за някъде и аз да съм си ги забравил в нас, още на момента се връщам да ги взема. Важно нещо за мен е и семейството, защото ако не са те, аз съм никой. Те ми дават кураж за игра, помагат ми, обичат ме. Това са важните неща за мен – семейството, футбола и приятелката ми.
- Любопитно е това, което ми казваш, а именно, че вече си се ориентирал какво да учиш и че искаш да станеш треньор някой ден. Задаваш ли в момента някакви по-специфични въпроси по време на тренировките, които евентуално да ти бъдат полезни в бъдеще?
- Да, има някои интересни упражнения. Сега в 12 клас ще имаме матура, на която ще трябва да тренираме малки футболисти. Това е най-хубавото нещо на цялото учене, което съм имал досега. Тази матура я чакам с нетърпение, защото много обичам да гледам малките футболисти как се стараят. Казвам им например да направят 10 „краченца“ и те ги правят. Искам „ляв, ляв, десен, десен“, те го правят. Това е най-хубавото нещо, което може един треньор да види. Според мен всеки един трябва да започне от най-ниската гарнитура, за да стигне до най-високата. Всеки се стреми да работи на най-високо ниво, разбира се. Иначе има някои упражнения, които са ми интересни и питам старши треньора и треньорите: „Това за малки може ли да стане?“. „Не, Мишо, не може да стане“, ми отговарят. Аз продължавам да питам дали нещо друго може да стане и ми казват, че това вече може. Това ми е доста интересно и гледам много клипчета в YouTube за малки футболисти, защото в нас си правя проект как ще изградя тренировката на малките футболисти на матурата.
- А те на каква възраст ще бъдат или ще са група от различни възрасти?
- Може и да са от различни възрасти, може би родени 2010 г., 2011 г. Може да са малки, може и да са на различна възраст, не са ми казали все още.
- Като гледам, ти вече имаш самочувствието за една отсега взета матура.
- Да, убеден съм, че ще я взема, защото аз съм футболист и в момента доста се интересувам точно от тази матура. За мен тя е много важна и след време ще ми трябва, ако искам да стана треньор, а аз наистина го искам. След футбола това ми е второто нещо, което искам да направя в живота.
- Те нещата са взаимносвързани, не може да се каже, че е второто, защото според мен те са едно. Просто това ще е следваща твоя стъпка във футбола. Как оценяваш работата с Дани Моралес в самия тренировъчен процес и кое е нещото, на което той най-много набляга?
- Аз ще го кажа общо. Според мен тренировъчният процес е доста добър. Горе-долу имаме условията, които старши треньорът иска. Опитват се всички заедно с шефовете на клуба и треньорите да има по-добри условия за нас, футболистите. Както знаете, имаме проблеми с терените във Враца, които не позволяваха зимата да тренираме на тях и пътувахме по лагери в Стара Загора, в Благоевград. Нямаме тези условия, които имат отборите по-нагоре като Левски, ЦСКА и Лудогорец, които имат терени с подгрев. Ние не сме сред отборите с финанси, които можем да си го позволим. Пътуваме до Криводол да тренираме и най-много наблягаме на тактиката и заучените положения. Старши треньорът много набляга на защитници и халфове да подобрят своите неща, бат Радо помага на нападателите.
- Според теб това, че останахте в България, помогна ли ви впоследствие за адаптацията? Първият кръг беше тежък за всички, тогава времето беше все още студено. Това, че си останахте на студа тук, образно казано, помогна ли ви?
- Да, според мен ни помогна. Аз съм се чувал и с Пламен Андреев от Левски. Той ми каза, че много трудно са се адаптирали с нашето време, след като са се върнали от Дубай и че са им трябвали една-две седмици, за да се адаптират, защото са дошли от топло и дъжд на студ и на сняг. Докато ние тук бяхме на сняг, на студ, на дъжд, на лед. Тренирахме усилено, понякога наистина в кал. Бяха горе-долу добри терените в Благоевград и там пътувахме на няколко места да тренираме. Нашата адаптация беше много по-добра, отколкото на някои отбори, завърнали се от чужбина, на които им трябва повече време. Ние си бяхме адаптирани вече и това ни помогна много с Локо Пловдив.
- Миро, ти си врачанин и си юноша на Ботев Враца, не си играл и за друг клуб. Прави ми впечатление от други интервюта, които си давал, че си споделял, че Ботев Враца е клубът, свързан с твоите мечти и че искаш да станеш капитан на клуба някой ден, играейки максимално дълго тук. Друго обаче искам да те питам във връзка с феновете. Ти преди началото на разговора ми каза, че обичаш да разговаряш с тях, докато знаем, че много други предпочитат да спазват дистанция. Какво според теб отличава феновете на Ботев Враца от всички други футболни привърженици в България? Имал си вече възможността да видиш всички футболни публики у нас.
- Според мен нашите фенове ни подкрепят и в най-трудните моменти. Има клубове, които не биват подкрепяни от феновете си в трудните моменти. Ние винаги имаме на стадиона хора, които ни подкрепят, пеят за нас, говорят. Те са фенове, които според мен никога няма да се откажат от отбора. Аз съм от доста години тук и като малък съм виждал трудни моменти, които сме имали в борбата да не изпаднем, както миналата година или тази. Феновете обаче никога не са се отказвали от нас, те са истински фенове и това означава да си истински фен – да идваш постоянно на стадиона и в най-трудните моменти. За мен това е да си истински фен. Според мен се отличаваме, макар да нямаме такава агитка като Левски и ЦСКА, с това, че хората идват и пеят, оставяйки си гласовете на стадиона, като стоят докрай. При други отбори, когато падат с един или два на нула, феновете започват да си тръгват. Виждал съм по телевизията как снимат феновете по стълбите, че си тръгват. Нашите фенове не си тръгват, те винаги стоят докрай и подкрепят отбора докрай. Клубът е с известна слава и история, той е стогодишен. Всеки един фен иска и тази година Ботев да остане в елита, което ние ще се постараем да го направим. Много малко отбори са със стогодишна история като нашата. Ние сме голям клуб и трябва да го спасим. Даже и в съблекалнята, както капитанът беше казал в интервюта, при нас не се говори за изпадане. Ние винаги искаме да се стремим да вървим нагоре.
- Аз не знам как може в момента да се говори за изпадане при условие, че вие съвсем прясно победихте третия в класирането, а преди това за малко да победите Локомотив в Пловдив. Сега обаче ви предстои гостуване във Варна на директен конкурент в битката за оцеляване в лицето на Спартак. Имате 10 точки аванс пред тях, но как гледаш ти на този мач, тъй като може да се окаже решителен?
- Излизаме за победа в този мач, тъй като искаме да вземем максимума от него. Той в момента е най-важен за нас. Старши треньорът и по-опитните футболисти казват, че с ЦСКА 1948 и Локомотив Пловдив ни бяха най-лесните мачове. Да, големи отбори са, но това са били лесните мачове. Сега идват важните мачове, които са преки сблъсъци – Спартак Варна, Хебър, Пирин. Тези мачове трябва да ги вземем на 100 %. Аз съм уверен в себе си и в отбора, че ще направим всичко възможно, което треньорите искат като указания. Без проблеми според мен можем да победим Спартак Варна. Ако всички сме задружни, ще си грабнем трите точки.
- В последните години си имал възможността да тренираш и да бъдеш съотборник с много любопитни имена от българския футбол. Можеш ли да кажеш кои са тези, които са ти помогнали най-много със съвети?
- Те са доста. Един от тях е Христо Златински, Дани Гаджев също. Тренирал съм кратко време и с Валери Божинов. Имах престой и с Дани Генов, който отново е тук. Помогнаха ми доста, защото ако не ме бутаха те в юношеския футбол, нямаше да стане това, което е сега. Венци Христов също ми помогна доста, Чавдар Ивайлов, Антонио Георгиев. Онзи ден, когато Чочо вкара, аз се нахъсах още повече и си викам, че сега и аз трябва да вкарам гол. Бях убеден, сигурен, че ще вкарам, само да ми подадат. Направихме една атака, Антонио ми я подаде, стрелях и мина на сантиметри от гредата. Казах си, че ще се получи, няма къде да отиде.
- Направиха ми впечатление първите имена, които спомена – Дани Гаджев и Христо Златински. Това са футболисти, които всички ние много добре познаваме като доста сърцати и здраво играещи полузащитници, основно в дефанзивен план. Дали не са ти помогнали по някакъв начин именно за това по-здраво стъпване в единоборства на терена?
- Много взех от Дани Гаджев. Той на тренировки стъпваше много здраво. Имало е моменти, в които ми се е карал и ми казваше: „Абе, ние сме българи. Стъпи им на тия чужденци, стъпи им“. И аз много се нахъсвах и влизах здрав, оттам дойдоха някои неща. Златински пък много ме караше да тренирам. Всеки ден идвах на стадиона, те се качваха горе във фитнеса, а аз не се качвах като най-малък. Той ме питаше дали няма да се качвам във фитнеса, а аз му казвах, че вкъщи съм си правил лицеви и коремни. „А, вкъщи ли си правил? Я се качи горе да видим във фитнеса“, ми казваше и аз се качвах горе и нищо не правих (смее се). Златински много ми помогна във фитнеса, казваше ми и някои неща по време на мачове. Играли сме заедно в много контроли, както и в Купата на България. Дани Гаджев и той ми помогна, но най-вече за това да влизам здраво, от него се научих да влизам много здраво.
- А кои са футболистите, които следиш в момента на българско и световно ниво, и на които по някакъв начин се стремиш да подражаваш?
- На този въпрос ще Ви отговоря директно – Димитър Бербатов ми е любимият футболист! Даже преди мачове много обичам да влизам в YouTube и си пускам негови стари мачове в Тотнъм и в Манчестър Юнайтед. Има някои ситуации, за които ми е казвал старши треньорът, както и фенове: „Ти много приличаш на Бербатов!“. Даже има някои ситуации, които треньорът бат Радо е направил как Бербатов тръгва и бие удар и аз по същия начин правя. Тръгвам и бия удар, като и двамата вкарваме гол в ситуацията. Има моменти, в които той отиграва с петичка, с едно докосване и аз я отигравам като него. Много се запалих по него. Имам му и книгата, която съм започнал сега да чета, защото аз не обичам да чета много книги, обаче неговата много ми хареса и вече съм започнал да я чета. Искам да постигна това, което той е постигнал в живота във футболно отношение, защото е играл в доста големи отбори. И аз искам един ден феновете тук да се радват, че Ботев Враца е извадил един талант, който е в Тотнъм или в Манчестър Юнайтед. Това ми е мечта да го направя.
- Ако трябва да избереш кое от негови легендарни действия на терена би могъл да повториш – асистенцията със завъртането на аутлинията, където подава на Кристиано Роналдо или например гола, който вкара на Рома, един прехвърлящ удар, когато беше с екипа на Байер Леверкузен?
- Искам да направя и двете неща. Той Бербатов е бил тогава по-голям от Роналдо, знаели са го като по-голяма звезда, но сега Роналдо е легенда на футбола и един от най-великите футболисти в историята. Но да, искам да направя и двете неща – и гола да вкарам, искам и финта да направя, защото този финт вдигна наистина публиката на крака, бил е невероятен.
- Аз гледах наскоро едно клипче, в което той обясняваше на едни пичове всъщност как се прави финтът и когато гледаш Бербатов как го прави на забавен каданс, изглежда много лесно. Ама на мен в реалността не ми изглежда толкова лесно. Ти опитвал ли си го на тренировка?
- Не, не съм го опитвал, обаче искам на един мач така и на мен да ми дойде ситуация и да го опитам наистина. Дори и да не се получи, после с тренировки ще се получи. Според мен и на него първите пъти не са се получавали, но след много тренировки му се е получило. Със сигурност го е тренирал, едва ли му се е получило, без да го иска. Вижда се, че си е тренирано нещо.
- Ти вече си оставил името си в историята на Ботев Враца като най-млад дебютант в първенството, както и най-млад голмайстор. Тежи ли ти това по някакъв начин и кара ли те да се чувстваш длъжен да даваш повече и повече, за да заслужиш това място?
- Да, кара ме да съм длъжен, защото аз искам да вкарам още повече голове. Задал съм си го като идея, че през този сезон трябва да вкарам шест гола, трябва да направя пет асистенции и трябва да вкарам три дузпи, например. Има такива неща, които си ги говоря и с приятелката ми, защото много често с нея сядаме и коментираме. Тя ми казва: „Ти онзи ден срещу ЦСКА 1948 защо не вкара гол? Имаш много пропуски, трябва да работиш върху ударите“. Тя все едно ми става треньор (смее се).
- Ти си имаш много интересен футболен съветник. С тази лексика, която използва, най-вероятно гледа футбол.
- Тя не гледаше футбол, обаче се запали по футбола, след като се запознахме и стана много бурна фенка. Идва на мачовете, вика, кара се, писка понякога (смее се). Запали се по футбола, спори с мен, макар да не разбира понякога. Казва ми, че нещо трябва да го направя по-добре. Сега например правим индивидуални тренировки за тези неща, които трябва да ги подобря – играта с глава, удар с левия крак, подаване с едно докосване, с ляв, с десен крак. Тя ми казва: „Искам да ги подобриш и след два месеца да те видя, независимо тук или в друг отбор, първото ти докосване да е по-добро“. Тя наистина все едно ми е треньор.
- Дай Боже всекиму такава подкрепа. Сега разбирам абсолютно всичко това, което каза след мача с Локомотив Пловдив, както и това, което каза сега. Това е хубаво, че имаш човек до себе си, който непрекъснато търси начин ти да се подобряваш. Чувал си най-вероятно, че в любовта не е важно да се гледате само един в друг, но и да гледате в една и съща посока. Това, което тя прави, е точно това.
- Да, така е. Тя учи съвсем друго нещо и иска да работи, но се стреми да ми помогне във футбола. Иска всяко едно мое качество, което не е максимално развито като играта с глава, да го доразвия. Тя ми казва, че иска след три-четири месеца да ме гледа в чужбина и че един ден, когато имаме деца, да им кажа, че съм играл в Ботев Враца, помогнал съм на клуба, оставил съм си името тук. Да пише, че Мирослав Маринов, талантът на Ботев Враца, 10 години е бил в школата и е бил продаден на Милан, например. Тя мечтае за това – да отида в голям гранд като Милан, Барселона, Манчестър Юнайтед, ПСЖ. Най-любимият й футболист на нея е Мбапе. Тя ми казва, че иска да стана бърз като него и да вкарвам постоянно голове.
- Вече си част и от младежкия национален отбор, която е следващата стъпка в твоето футболно развитие по пътя ти към Милан, например. Как се чувстваш под ръководството на Александър Димитров и как намираш колектива там? Предполагам, че се познавате с повечето от момчетата от отбора до 19 год.?
- Да, познаваме се, има както по-малки, така и по-големи на години. Колективът е доста сработен. Няма караници между момчетата, подкрепяме се, помагаме си и играем винаги за победа. Старши треньорът на тима до 21 год. казва: „Вие играете първо за България, после играете за вас самите“, както и че България винаги излиза за победа. Това са думите, които той ни казва. Играхме добри мачове със силни отбори. Идват квалификации, в които според мен всеки един футболист на тези години иска да стигне колкото се може по-нагоре и иска да ги спечелим. Аз съм сигурен, че с труд и тренировки ще стане. Но едно е да тренираш с клубния, друго е с националния отбор. Ние не тренираме постоянно заедно, обаче имаме доста време, за да тренираме нещата, които треньорът иска и те да ни се получат. Мисля, че можем да се класираме.
- Ти направи своя дебют в мача със Словения, игра и срещу Босна и Херцеговина. Сега обаче ви предстоят доста по-тежки мачове. Ти каза, че вярваш в класиране, но насреща ви са Германия, Полша, напредващи отбори като Израел и Косово. Сериозен ли си в това, което казваш?
- Да, наистина. Според мен както ние сме футболисти, така и те са футболисти. Те играят на високо ниво, а ние в България също играем на високо ниво. Да, едно е да играеш в Германия, защото там е наистина високо ниво, но и ние сме с един десен и един ляв крак, те също. Така че според мен можем наистина да ги бием, всеки си има силните и слаби страни. Няма какво да ни попречи да излезем и да сме дружина, да сме едно и да си помагаме във всяка една битка – във въздуха, на земята. България според на 100 % ще се класира на европейско до 21 год. Виждате, че и жените в момента вървят доста добре с победи. Ние искаме да наследим тези неща, да се пише за нас, например „Пламен Андреев, капитан на Левски, се е класирал с 21-годишните заедно с Мирослав Маринов, Иван Тасев и т.н.“. Всеки един от младите футболисти иска да се пише за неговото име в медиите или поне аз съм така. Искам например да пише, че Мирослав Маринов е вкарал гол на Израел или че Мирослав Маринов е вкарал победен гол на Германия. Дори в Ботев Враца много ще се зарадват, ако чуят, че Мирослав Маринов е вкарал победния гол срещу Германия.
- За финал на нашия разговор – скоро наближава твоят 19-и рожден ден. Май спомена доста неща, които искаш като подарък, но се опитай да резюмираш какъв би бил твоят най-добър подарък за рождения ден?
- За мен най-важното не са подаръците. На първо място искам семейството ми да е живо и здраво. Второто нещо, което искам, е Ботев Враца да продължи да върви по начина, по който и сега вървим, да натрупаме доста точки и после да ни е по-спокойно, за да може лятото да си отпочинем малко. Всеки един футболист иска почивка. Аз не съм ходил от три години на море и съм се лишавал, защото например тренирам с втория отбор и почивам от първия. Идва времето, когато аз искам да отида на море, но тогава започва първият отбор, а вторият почива. Тогава ме качваха и нямах времето да отида. Третият подарък е, ако имам време да отида с приятелката в Париж. Искахме тази година да отидем, но не ни се получиха нещата. Имаше, доколкото разбрах, убийство на един футболист, което ме стресна бая, защото ние щяхме да сме в този град и нямаше как да отидем. За 19-ия ми рожден ден това са нещата, които искам. Малко в повече подаръци искам, но може да се получат. Най-важни са ми семейството и Ботев Враца. За почивките има време. Ако победим отборите и натрупаме точки, без проблем после може да ни пуснат в почивка и да отидем.
подкрепя българския спорт
Коментирай