Нападателят на Септември София - Мартин Петков, даде специално интервю за Gong.bg, в което говори за подготовката на тима си, целите през втория дял от сезона и личните си амбиции. Офанзивният футболист разкри къде би искал да играе, а освен това говори и за престоя си в Левски, като сподели, че на "Герена" е добил много ценен опит. Той сподели и какво за него е да има приятели като Георги Миланов и Симеон Славчев, с които тренира усилено по време на коледните и новогодишните празници.
Намирате се в средата на зимната подготовка. Как се чувстваш ти?
- Тренираме здраво. Около две седмици сме в подготовка. Лично аз се чувствам перфектно, защото в почивката се подготвих по най-добрия начин. В момента се чувствам в най-добрата си спортна форма.
По време на почивката се готвеше с Георги Миланов и с брат му. Как се тренира с тях?
- С тях от доста време сме приятели и в близки отношения. Те са доста по-опитни от мен, Жоро е играл футбол на най-високо ниво. Помагат ми много. Също така и със Симеон Славчев бяхме, който е играл на високо ниво в Европа. Лично те ми помагат доста във футболно естество, трупам опит от тях. Постоянно ми разказват различни история от кариерите им. Хубаво е да имаш такива приятели.
Предстои ви труден полусезон, в който ще трябва да се борите за оцеляване. Предполагам това са целите, които ръководството и треньорския щаб ви поставиха преди началото на подготовката – оцеляване в елита?
- Със сигурност няма как да е лесно. Вече няма лесни мачове. Дори да си в средата на класирането отново няма да имаш лесни мачове. Ще гледаме да се подготовим по най-добрия начин и да печелим точки във всеки мач, защото всяка точка е важна за отбора.
Направихте доста входящи и изходящи трансфери тази зима, изиграхте и една контролна среща. Започват ли новите футболисти да свикват с отбора и с начина на игра на Септември? Какви са твоите впечатления от тях?
- Моите впечатления са доста добри, колективът бързо ги прие. Те също така се влагат във всяка една тренировка. Мисля, че се напаснаха с отбора, а голяма част от тях са българи и се познаваме доста добра. Мисля, че ще помогнат на отбора.
Завърши силно миналата година, започна новата с гол. Намираш ли вече головата си форма?
- Още преди година отидох в Черноморец Одеса и изкарах там два месеца, които доста ми помогнаха, за да подобрявам играта си. Гледам във всеки един мач да разбирам какво ми липсва и както не ми достига. Опитвам се да вниквам във всяка една моя грешка във всеки мач. Тук е едно добро място за развитие и аз съм мотивиран да продължавам да израствам все повече и повече.
Намери ли мястото си в Септември, тъй като това е един от малкото клубове в България, които дават път на млади футболисти с качества, а след това се оказват и трамплин за тях за трансфер в по-голям клуб?
- Аз и преди съм казвал, че се чувствам доста добре тук. Заобиколен съм само от българи и млади момчета. Повечето се познаваме, има добър колектив. Има и добри условия за работа. Няма и някаква фенска маса, която да те притеснява психически. Нормално е да се чувстваш добре в един такъв клуб.
Използван си на крилото и на върха на атаката. Къде се чувстваш най-добре на терена?
- В повечето мачове, които съм играл, съм бил на крилото. Въпреки това се чувствам най-добре на върха или зад нападателя. Обичам да съм в средата на терена. Не се чувствам добре на крилото, където съм затворен само на една страна. Чувствам се по-комфортно, когато имам повече свобода. Мисля, че това са двете позиции, които ми харесат най-много.
Когато дойде тук треньор беше Славко Матич, след това го смени Светослав Петров. Какви са впечатленията ти от двамата и в какво се различават?
- По принцип не обичам да говоря за предишни треньори. Нямаше добри резултати, ръководството си прецени да се стигне до тази раздяла. Резултатите се подобриха при Светослав Петров, подобри се и колективът. Когато са млади момчетата и резултатите започнат да стават все по-добри, когато има настроение и треньорът е българин, работил е с тези футболисти, това дава увереност и мотивация. Тези неща вдигнаха отбора и имахме нелоши резултати. Играхме доста добре. Учим се от грешките и гледаме новия сезон, за да се печелят повече точки.
Преди една година направи трансфер от Левски в Черноморец Одеса, но там нещата не се получиха по нефутболни причини. Гледаш ли отново към трансфер в чужбина и има ли първенство, което ти харесва и искаш да играеш?
- Нормално е за всеки един млад футболист да гледа за трансфер в чужбина. В чужбина отборите са доста по-напред в тренировките, в манталитета и начин на работа чисто професионално. В България малко или много изоставаме в тази насока. Имам си любими първенства, но за тях трябва още много да се трудя и да вдигна качествата си. Дори за Чемпиъншип и Висшата лига. Аз харесвам Англия, но дори Чемпиъншип е висока летва. Не си фантазирам за Ливърпул или Челси. Аз съм реалист. Вторите лиги на топ първенствата – Чемпиъншип, Серия Б, Ла Лига 2, Втора Бундеслига – това също е много високо ниво за моментното състояние на българските футболисти. Ако стигна до тях ще бъда доста доволен от себе си, защото в момента нямаме доста футболисти в Европа по една или друга причина. Даден футболист няма право да се замисли, ако има оферта от нелош европейски клуб. Нещата не са както преди години.
В последните години доста млади български футболисти направиха трансфер в Европа, а шест месеца или сезон по-късно се връщат у нас. Ти предпочиташ ли да направиш малка крачка напред в чуждестранен клуб, където да знаеш, че ще получиш шанс, ще можеш да развиеш качествата си, а това да ти осигури по-сериозен трансфер в добър европейски отбор?
- Разбира се. Нещата трябва да вървят стъпка по стъпка. Не можеш да прескачаш директно на по-високото стъпало, защото ако не си готов, ще се върнеш стъпка назад и това ще забави развитието ти. Скандинавските първенства, както и Белгия са доста добри за млади футболисти. Дори да не си в гранд от тези страни, пак е добре. Важно е да бъде клуб с професионален метод на работа, за да е стъпка напред за теб. В момента българският футболист не може да си фантазира, че от нашето първенство ще направи трансфер във Висшата лига или Серия А.
Ти самият върхи кои свои качества смяташ, че трябва да работиш?
- Имам голямата амбиция да вкарвам колкото се може повече голове. Трябва да подобрявам непрестанно играта си с гръб към вратата, да подобрявам движенията си, да подобрявам отиграванията с едно докосване. Мисля, че да взимаш правилните решения е едно от най-важните неща. Ако постоянно мислиш в играта и взимаш правилните решения, това ще ти помогне. Обръщам много внимание на физическото си състояние.
Беше в Левски в един от най-трудните периоди в историята на клуба. Не се получиха нещата, но имаш ли амбиция един един отново да се завърнеш на „Герена“?
- Една от мечтите ми като дете е била да дебютирам за любимия ми отбор Левски. Много силно съм го желал това нещо и се сбъдна. Доста съм се трудил, за да се случи. Направих немалко мачове за този отбор, но не направих кой знае какво, дори бих казал, че нищо не направих, не съм и постигнал нещо с клуба. Не бях напълно удовлетворен, когато си тръгнах от Левски. Не беше доста лесно за мен, защото не си тръгнах по начина, по който аз исках. Не получавах достатъчно възможности и усещах, че не се развивам достатъчно. След това стана това с войната при трансфера ми в Одеса. В Славия също не се получи. Сега съм фокусиран върху това да се подобрявам и да изграждам себе си.
Чувстваш ли се в Септември като един от футболистите с най-много опит? Въпреки че си на 20 години, мисля че това ти е трети или четвърти сезон в професионалния футбол.
- Мисля, че 2019 година дебютирах за Левски. Краят на 2017 и началото на 2018 година ми беше първата подготовка с отбора при Делио Роси. Оттогава тренирам с професионален отбор. Мачовете с Левски са много голям опит. Дори тежкият сезон за клуба, в които резултатите не бяха добри. Тогава беше много тежко, това ти изгражда характера. Да защитаваш името на Левски и толкова много фенове, а загубиш, не е приятно. При Петър Хубчев се борехме за купа и титла. Тогава съм тренирал с доста високо ниво играчи, което малко или много е доста ценен опит. След това скромните два месеца в Украйна и всички тези неща, които станаха ти каляват характера. Има какво още да уча, но смея да кажа, че за скромните ми 20 години Левски много ми е помогнал.
подкрепя българския спорт
Коментирай