Кристофър Риндов е роден на 8 октомври 2001 г. в Мериленд, САЩ в семейство на българи. В края на 2022 г. се присъединява към тима от MLS Спортинг Канзас Сити, като прави дебют за „магьосниците“ на 23 април тази година. Той играе като централен защитник, носи специална яка на врата си и решава Рубик кубчета преди всеки мач. Крис се съгласи да говори специално за Gong.bg, давайки първото си интервю на български език и сподели, че би се отзовал, ако дойде покана от българския национален отбор по футбол.

- Крис, благодаря ти, че се съгласи да направим това интервю. Как си?

- Много съм добре, благодаря за интервюто!

- Към момента си част от тима на Спортинг Канзас Сити. Преди да ни разкажеш повече за това, искам да те върна към самото начало. Как се запали по футбола предвид това, че в САЩ той все още не е сред най-популярните спортове сред младите хора и изостава от далеч по-популярните спортове там като баскетбол, бейзбол, американски футбол?

- Бях на 4-5 години, когато с моя баща гледахме Световното първенство през 2006 г. Гледах го и много ми хареса. След това си казах, че искам и аз да играя, ако може. Така и до ден днешен.

- Да разбирам, че баща ти по някакъв начин е фен на футбола и това е подпомогнало твоя стремеж?

-Да. Когато моят баща е бил малко момче, е играл в училище с приятели, знаеш как е в България. Ти играеш навсякъде, когато можеш. Играл е малко и баскетбол, но футболът му е бил номер 1, както е и за мен сега.

- Какъв беше футболният ти път преди да стигнеш до Спортинг Канзас Сити? Къде започна да играеш футбол организирано?

- Аз съм от Мериленд и играех 5-6 години в малък местен отбор – Монтгомъри Сокър Институшън. Когато започнах да ставам по-добър в играта, отидох в по-добър клуб и това бе OBGC - Only Boys and Girls Club (б.а. превежда се буквално като „клуб само за момчета и момичета“) в Мериленд. Бях там от 10- до 17-годишна възраст, т.е. 7-8 години в този клуб. Оттам отидох да играя в Университета на Мериленд за около три години и половина – четири. След това от драфта преминах в Канзас.

- А кога стана централен защитник? Още като мълък ли се ориентира на тази позиция или си играл ли си на други позиции преди това? Играл ли си всъщност нещо различно от централен защитник, защото ти си висок?

-Още когато започнах, бях централен защитник. Още от малък бях по-висок от другите. Аз много обичам да играя там. Знам, че ако съм отпред, ще мога да вкарвам голове и ще е хубаво за мен, но аз обичам да предотвратявам голове.

- Аз видях в клипчета в Интернет, че ти всъщност много обичаш да атакуваш и другото наказателно поле. Май си скрит нападател.

- Ако мога да имам голове, съм много щастлив, но аз съм повече за защитата и много обичам да съм там.

- Избран си на 37-а позиция в супердрафта на MLS от Спортинг Канзас Сити. Обясни на зрителите и читателите в България как работи системата с драфта, защото тя няма еквивалент в европейския футбол. Тук трансферите се правят директно.

-Когато си в последната година в университета, можеш да участваш в драфта, където могат да те вземат всички отбори от MLS. Аз бях на нещо, когато се нарича MLS Combine, което е нещо като проби, където всички отбори могат да те гледат. Аз говорих там със Спортинг и те ми казаха, че ще видят дали могат да ме вземат, тъй като потенциално мога да бъда взет отвсякъде. Взеха ме във втория рунд на драфта.

- Тоест не е станало абсолютно случайно, а двете страни сте имали някакво желание това да се случи?

- Да. Когато аз говорих с тях, те казаха, че ако съм в драфта, ще могат да ме вземат. Не казаха, че е сигурно, а по-скоро, че ще видят. Говорих с още два-три клуба от MLS, те също казаха, че ще видят и ще знаят до две-три седмици. Беше на 22-и декември, когато отидох за първи път при отбора. След това бях на предсезонна подготовка и ако не те харесат в тези седмици, си отиваш вкъщи. Аз бях там за два месеца, останах в отбора и започнах.

- Как се почувства в момента, в който разбра, че нещата са сигурни и че ще бъдеш част от отбора? Разликата между колежанския футбол и професионалния такъв в MLS е огромна.

- Не искам да казвам, но го знаех две-три седмици преди това. Когато играех, аз усещах, че мога да играя в тези отбори и че мога да съм там. Когато треньорът ми каза официално, че ще подпиша преди една от тренировките, не знаех как да реагирам, защото след 5-10 минути трябва да изляза на терена, да тренирам. Не бях там направо, бях усмихнат широко. Бях много щастлив и след тренировката говорих с мама, татко и цялото семейство. Беше много хубаво!

- Бързо ли те приеха момчетата в отбора и как премина адаптацията ти?

- Бързо се адаптирах, отне една-две седмици. Всички, които са тук, са много приветливи и аз влязох много бързо в отбора. Ние играехме предсезонни мачове в Аризона и там беше 30-40 градуса, беше много топло. Когато мога, искам да правя повече от това, което е включено в тренировките. Те видяха това и всички в отбора знаят какъв съм аз и какво мога да дам на целия тим. Всичко бе много хубаво.

- Ще ти кажа една дата и да видим какво си спомняш за нея. Това е 23 април тази година, давам ти още един жокер с Ню Ингланд Революшън. Кажи ми какво си спомняш за този ден.

-Да, това беше моят първи мач в MLS. Аз влязох в игра към 87-ата минута и играх 11-12 минути. Беше нереално! Съперникът играе на изкуствен терен, ние губихме с 1:2 и трябваше да вкараме един гол. Преминахме в схема 3-5-2, започнахме да играем по-атакуващо. Беше си нереално, страхотно за мен. От 10- до 17-годишен съм гледал мачове на ДС Юнайтед и знаех колко е хубаво в MLS, исках да съм там. Когато влязох в игра, беше страхотно.

- Сещам се и за един друг мач, който най-вероятно не си забравил. Имаше възможност да стартираш и като титуляр в US Open Cup, където изигра цял мач срещу Хюстън. Четох добри отзиви за играта ти въпреки минималната загуба с 0:1. Как се почувства, когато разбра, че ще започнеш мача като титуляр за първи път?

- Отново беше нереално и страхотно. Това беше два-три месеца след преминаването ми в отбора и, както вече казах, аз много обичам да правя повече след тренировка. Когато ми казаха, че ще играя в този мач, отговорих: „Добре, там съм. Ще направя каквото мога“. След 15-20 минути игра те получиха червен картон и играхме с човек повече до края на мача. Ако можех тогава да вкарам гол, щеше да е хубаво. Имах две положения, но пратих топката над горната греда. Беше топло, бяхме в Хюстън, но си е много хубав спомен.

- Когато не си част от първия отбор, играеш редовно за дублиращия тим в MLS Next Pro. Даже забелязвам, че когато играеш, почти винаги печелите. Какво можеш да ни разкажеш за нивото там?

- Нивото е по-ниско от това в MLS. Там има много повече млади играчи – от 17-18-годишни докъм 22, 23. Много е различно, защото всяка седмица играчите се качват към или слизат от първия отбор. В първите ми 10 мача например аз бях в групата на първия тим и не играех с втория, но така е и с всички, що се отнася до първия и втория отбор – понякога си в първия, понякога във втория. За мен това е хубаво, защото това, което правя на тренировка, мога да го правя там в мачовете. Така поддържам и форма, за да може, когато трябва да играя за първия отбор, да съм готов.

- В първия тим треньор е Питър Вермс – шампион в МЛС като играч и треньор, бивш национал на САЩ, който е начело впечатляващите 14 години. Това в България е невъзможно да се случи, просто искам да го вметна. В дубъла треньор ти е Бени Фейлхабър, играл в Бундеслигата с Хамбургер и английската Висша лига с Дарби Каунти, също бивш национал на САЩ. Опиши ми какво е да работиш с такива големи имена в местния футбол и какво би могъл да кажеш, че си научил от тях до момента?

- Да, за мен е много хубаво. Във втория отбор има още имена – там асистент е Айк Опара, който е играл в Спортинг като централен защитник. Когато мога, гледам всичко това, което те правят и казват. За мен футболът е по-бързо в професионалния футбол спрямо този в университета и ти трябва да си по-добър във всичко. Те ни го казват това и когато видят нещо, което аз не правя, те казват: „Прави това, това и това“. Например при мен това се случи с първото докосване, подавания на късо и дълго разстояние. Всичко, което те ми казват, аз го правя след тренировка, сам си тренирам. За мен е много хубаво, защото както ти каза, те са играли много години на високо ниво и сега те са много полезен ресурс, от който мога да науча нещо.

- Знаеш много по-добре от мен, че към MLS се присъедини може би най-голямото име в световния футбол - Лионел Меси, който вече е част от отбора на Интер Маями. Вие ще играете с тях през септември. Как ще се почувстваш, ако имаш възможността да се изправиш срещу него на терена?

- О, не знам, но аз ще съм там и ще видим какво ще стане. Той е друго ниво и прави неща на терена, които ти не виждаш от други футболисти. За мен ще е толкова много добре и грандиозно. Не знам какво ще направя срещу него.

- Донякъде да те е страх да играеш срещу него, да не вземе да те изложи.

-Не ме е страх да се изложа срещу него. Повече ме е страх, ако стане нещо друго, когато играя срещу него. Тогава целият свят ще знае, че съм направил нещо на Меси (смее се). Ако мога да играя срещу Меси, ще е много хубаво за мен.

- Желая ти от сърце това да се случи. Кой ти бе любимият футболист като дете и кой е този, който харесваш най-много като стил на игра и копираш най-много?

- Аз съм фен на Манчестър Юнайтед още откакто бях малък. Знаеш, че Бербатов беше там и бе играчът, който гледах най-много. Що се отнася до централен защитник там – Рио Фърдинанд и Неманя Видич. Също така Серхио Рамос, Тиаго Силва. Аз гледам какво правят тези по-опитни централни защитници, защото те са по-възрастни и имат много опит в играта. Във всеки мач, който им гледам, наблюдавам какво правят. В нашия отбор също гледам двама от по-възрастните играчи, които играят като централни защитници – Дани Розеро и Андреу Фонтас (б.а. бивш футболист на Барселона в периода 2009-2012). Фонтас е играл в Ла Лига и има много опит. Аз гледам всичко, което прави и искам да го правя. Да, сега е малко по-бавен, защото е по-възрастен, но в главата си е друга класа. Ако мога да науча нещо оттам, ще го науча.

- Договорът ти със Спортинг е до края на годината с опция за удължаване до 2026 г. Оптимист ли си, че ще останеш в клуба и какви са сигналите, които получаваш в това отношение?

- Ще съм много щастлив, ако мога да играя за този клуб дотогава. Засега всичко, което чувам, е добре. Когато играя във втория отбор, те виждат какво правя. От март досега аз съм много по-добър спрямо това, което бях в университета и те виждат това. За мен това е много хубаво, но засега не знам нищо. Не казват още, много е рано, но имам добро чувство относно това дали ще продължа и съм обнадежден.

- В крайна сметка трябва да те държат и малко под напрежение, има го и този момент. Видях, че носиш специална яка на врата си, казва се Q-Collar. Защо го правиш, каква е нейната функция?

- Аз започнах да играя с това преди една година в колежа. Имаме бивш играч, който работи в компанията, която се казва Q-Collar. Той дойде в университета и каза, че ако искам да го пробвам, може да опитам и ще видим какво ще стане после. Усещането е като яка, ще ти обясня по-подробно. Тя е за мозъка и това, което прави, е да оказва малък натиск върху вената, което забавя циркулирането на кръвта, идваща от мозъка ти и това поставя бариера от кръв между черепа и мозъка. Когато удряш топката с глава, то ударът не е толкова силен. Няма да спре мозъчно сътресение, т.е. ако те ударят много силно, няма как да го предотврати. Но за отигравания с глава и подобни, ще помогне да минимизира. Аз съм с компанията вече една година и очаквам да удължим скоро. Не ми пречи по никакъв начин на играта и се радвам, че я имам.

- Ще споделим още нещо интересно за теб – ти си изключително добър в решаването на Рубик кубчета. Ако не се лъжа, рекордът ти е 16 секунди и половина. Как се появи страстта към този пъзел?

- Когато бях на 8-9 години, моят татко ми купи едно кубче за рождения ден. Аз гледах от Интернет как се решават и за мен беше много интересно. Когато аз го решавах и не можех да го наредя, аз се амбицирах и си казвах, че искам да го направя. От 9-годишен докъм 12-13 сигурно всеки ден играех с кубчето и се опитвах да го направя по-бързо. Нося си кубчето и до ден днешен и си играя. Сега го използвам повече, за да отпочина или го решавам преди мачове. Помага ми да се фокусирам. Докато го решавам, гледам само кубчето. Когато го приключа, е време за мач. За мен работи и така го правя.

- Предполагам, че твоите съотборници са те гледали много странно. Поне свикнаха ли ти вече?

- Да, да. Първите два-три мача ме гледаха и ме пита какво правя там с кубчето. Казваха: „Ние ще играем мач, ти тук правиш някакво кубче“ (смее се). Сега всички знаят какво правя. Още в университета започнах да го правя и там имаше същата ситуация. Гледаха ме и ми се чудиха какво правя. Те знаеха, че обичам да решавам Рубик, но когато го правих пред тях, те ме гледаха изумени.

- Кога за последно си бил в България? Идвал ли всъщност някога и често ли си идвахте с твоите родители?

- За последно преди 7-8 години. Моите мама и татко бяха тази година там през месец май за две седмици, за да видят моята баба. Цялото семейство е там. Да, имам няколко братовчеди в Америка, но цялото семейство е там. Аз искам да отида, бил съм 3-4 пъти досега и за мен е много хубаво там. Иска ми се да дойда, когато имам време, например през тази година или следващата.

- Какво най-много ти харесва в България?

- За мен това е страна-майка, честно казано. Ние имаме ферма, имаме и други неща там. За мен е много хубаво да почиваш там и да си със семейството. Аз искам да виждам моето семейство, защото много неща се промениха спрямо когато бях на 13-14. За мен София е много хубав град, можеш да се разхождаш навсякъде, да виждаш неща.

- Говорейки за България, предполагам, че имаш и български паспорт. Ако получиш обаждане от българския национален отбор, би ли приел да се състезаваш за България?

- Мисля, че бих. Ако се обадят, определено ще се отзова. Не знам дали ще стане след два-три месеца… Бих отишъл в националния отбор. За отбора на САЩ не знам дали ще стане, най-вероятно ще се разбере до 2-3 години. За мен, ако България се обади, ще разбера на момента и ще знам.

- За финал – какво си пожелаваш да постигнеш във футбола до края на тази година и като цяло в твоята кариера?

- За тази година искам да играя още поне в един-два мача за първия отбор, говоря за цели мачове, както и да вляза в два-три от скамейката. Искам да видя дали мога да играя и ако не се справям, ще тренирам повече и ще правя от всичко повече, пък след това да видим дали съм готов. За цялата кариера… Искам да играя в Европа – Англия, Испания, Франция, някоя от топ 5 лигите. Ако играя с някой национален отбор, ще е страхотно. Ако е България, да играя на Европейското или Световното. Ако пък съм със САЩ, то подобно – да съм на Световното или на Копа Америка.