Георги Миланов получи няколко дни почивка от клуба си Ал Дафра, което му позволи да се прибере в България. Халфът дойде на стадион „Георги Аспарухов”, за да се види с бившите си съотборници, треньори и ръководство на Левски. Той получи и специален плакет от феновете на „сините”.
Полузащитникът даде специално интервю за Gong.bg, в което говори за атмосферата, която е заварил в съблекалнята, за престоя си на „Герена”, както и за новия си клуб.
Завърна се в може би втория ти дом. Как се чувстваш?
- Чувстам се много добре. Още когато разбрах, че ще имам пауза бяха планирал да дойда тук, да се видя с моите съотборници, да дойда на стадиона. Чувствам се прекрасно в моя дом, в София. Приятно е да се видя с близки хора, особено на нашия стадион, където съм имал толкова хубави моменти. Винаги, когато ще имам възможност и в бъдеще, ще посещавам и тренировки, и мачове. Ще е много приятно за мен.
Видя се с момчетата в съблекалнята. Какво е настроението им и вдъхна ли им увереност, тъй като отборът започна със загуба втория дял на първенството?
- Аз съм доста позитивен човек и е нормално около мен да има винаги настроение и смях. Вижда се, че настроението не е такова, каквото трябва да бъде. Това е нормално с оглед на резултатите. Сигурен съм, че момчетата ще направят всичко възможно да спечелят следващия мач и след това да направят хубава серия, за да се върнат усмивките и ентусиазмът. Сигурен съм, че това ще се случи.
Наскоро каза, че си сигурен, че отборът ще се класира за евротурнирите. Продължаваш ли да бъде уверен в това?
- С оглед на потенциала и като знам как се работи в клуб като Левски, съм убеден, че ще изпълнят тази задача. Ясно е, че в момента се намираме в много труден период, но съм сигурен, че г-н Стоилов и г-н Сираков, ще направят всичко възможно отборът да изглежда още по-добре. Сега и условията не са добри за футбол. Надявам се и времето да е добре и отборът да покаже на какво е способен. Левски разполага с изключителни футболисти – технични, бързи, които на хубави терени ще играят много по-добре от това, което беше в Търново.
Станимир Стоилов напоследък е осмиван и от колеги, и от други футболни хора за това, което говори за терените и условията в България. Ще изглежда ли Левски по съвсем друг начин при добри терени и според теб?
- Аз съм убеден в това! В България сме царе да осмиваме, да се подиграваме, да даваме акъл. Това в България е едно от най-лошите неща, защото във футбола има изключително неприятни хора като цяло. Левски е най-големият клуб в България. Левски е марка. Когато Левски е добре, има много хора, които не се чувстват по този начин. Аз съм футболист и мога да говоря от моя гледна точка – не ми е приятно да играя на замръзнали терени, на кал. Всеки един футболист се пази да не се контузи, а и не може да разкрие пълния си потенциал. Разбирам го напълно треньора и съм напълно съгласен с всичко, което говори. В България нямаме условия да играем на играем на добри терени. Мога да дам пример в момента където съм – в Дубай. Терените са прекрасни и футболът е на доста високо ниво, въпреки че има не чак толкова футболисти, с изключение на чужденците, които са изключително добри. Когато играеш на добър терен, играеш по-добре, по-освободено.
Успя ли вече да свикнеш с новия отбор Ал Дафра, с футбола в ОАЕ?
- Бързо успях да свикна, защото условията са много добри. Когато се чувстваш добре, няма как бързо да не свикнеш. Направих 7 мача за около 20 дни. Намирам се в добра форма. Надявам се да съм здрав и да продължавам със същите игри. Надявам се да помогна на отбора, макар че ще е много трудно да се спасим.
Как се стигна до трансфера ти? Повечето информации бяха за интерес и оферти към Хосе Кордоба, Андриан Краев и Ноа Сонко Сундберг, но в крайна сметка Левски се раздели с теб.
- В Левски има много млади футболисти, към които съм убеден, че има голям интерес. Нормално е да се пише повече за тях. При мен нещата станаха доста бързо за няколко дни. След Нова година получих самата оферта. Седнахме с ръководството и с моя агент да говорим. Искам да благодаря на г-н Стоилов и г-н Сираков за страхотната работа, която свършихме заедно. Те са хора, които нямам думи да опиша. Винаги си държат на думата. Когато подписах с Левски преди година и половина за мен беше важно уважението, респекта, което показа г-н Сираков. Удържа на думата си за всичко, което сме се договорили. Направих така че отборът да получи и трансферна сума и да помогна за нещо в клуба, за което да се изразходва тази сума. Горд съм с абсолютно всичко, което съм направил в Левски.
През тази седмица стана ясно, че сделката за смяна на собствеността на Левски на този етап пропада. От доста време се знаеше за тези преговори. Докато ти беше в отбора това влияеше ли ви по някакъв начин и смяташ ли, че крайният изход сега би повлиял на тима?
- Аз не очаквах този развой на нещата. Не съм и много добре запознат, но с оглед на всички положителни индикации в последно време, очаквах сделката да се случи. Жалко за клуба, че тази сделка няма да се случи. Сега отново идва ред на цяла „синя” България да са задружни, да подкрепят отбора, както го подкрепяха през последните години. Ясно е, че са изтормозени, ясно е, че живеем в трудни времена, но съм сигурен, че те никога няма да оставят отбора. В момента в отбора има много качество, има много футболисти, които могат да се продадат – дали сега, дали след време. Сигурен съм, че Левски ще излезе от тази тежка ситуация.
Станимир Стоилов, Ивайло Ивков, Наско Сираков. Това ли са хората, които могат да спасят Левски?
- Да, аз съм убеден в това нещо и ще видите, че след време ще изляза прав. В Левски се работи изключително професионално. Аз съм работил на високо ниво и в чужбина, но през последната година тук се направиха много неща. Заедно – г-н Сираков, г-н Стоилов и г-н Ивков, заедно с феновете, защото без тях не може, и спонсорите, съм сигурен, че Левски го бъде и ще имат успехи.
Играл си в доста отбори на много високо ниво. Игра година и половина в Левски засега. Където попада този период в кариерата ти?
- Това ми е една от най-ценните. Върхът по принцип е Шампионска лига. Да играеш там е най-големият връх. Като емоция, като страст и подкрепа – това ми е една от най-хубавите година и половина. Бях в много тежък период преди, футболът много ми липсваше. Левски ми подаде ръка, а аз дадох всичко от себе си. Благодаря на всеки един фен, който не спря да ме подкрепя. Това, което изживях тук, не може да се сравни с абсолютно нищо.
Какво е за теб Левски?
- Това е нещо велико за мен. Като малък винаги съм бил фен. Когато го изпиташ, когато играеш в клуба е съвсем различно. Мои приятели и съотборници от националния отбор, които са играли за отбора са ми казвали много хубави неща. Когато обаче го изпиташ, когато си тук в такъв тежък период и направим такива уникални неща, е друго. Пожелавам на всички фенове да стоят плътно зад отбора и ръководството. Само така ще излезем от тази тежка ситуация.
Успя много бързо да влезеш под кожата на феновете – за един-два мача. Спомням си дебюта ти - игра с такава страст и харизма. Вече 10 години следя отблизо отбора и в този период не бях виждал футболист, който така да дебютира и да играе по този начин…
- Това са много хубави думи. Усещам подкрепата на феновете. Винаги съм бил голям професионалист. Не обичам много да говоря. Може би това беше мой плюс. Никога не съм казвал, че съм фен на Левски. Исках просто да дойда, да играя с тази страст и този хъс, а хората да ме оценят на терена. Мисля, че го постигнах. Затова и толкова хора ме обичат и продължават да ме подкрепят. Аз съм човек, който дава всичко за Левски. Хората, които ме познават, знаят че съм доста скромен. Това е рецептата – да работиш, да си отдаден, да обичаш клуба. Когато обичаш един клуб е много по-различно. Когато играеш за клуб от чужбина го уважаваш, имаш респект, но когато клубът ти е на сърцето и го обичаш, няма как да не играеш с тази страст, за която ти говориш, още от първия ден. Тогава не бях и подготвен. Падах, ставах и пак продължавах.
Когато избраха Станимир Стоилов за треньор на годината ти пусна едно story в Instagram и написа „the best”. Той ти беше треньор и в Литекс. Какво ти даде той във футбола и в живота? На какво те научи?
- Това е човек, който за втори път ми помага в моята кариера. Когато бях на 17 години той ни взе двамата с брат ми и повярва в нас. Даде ни много ценни съвети. Сега след една година пауза във футбола съдбата явно си знае работата и той е човекът, който ме върна в големия футбол. Наистина съм му много благодарен. Винаги е откровен, честен и никога не би си позволил да излъже. За мен е изключително важно за един човек. За качествата му като треньор няма какво да коментирам. Успехите му говорят сами и аз съм много малък да коментирам треньорските му качества. Като човек наистина е страхотен.
През тази година емоциите и щастливите мигове бяха много. Кой обаче се запечата най-силно в съзнанието ти?
- Моментът, който най-много ме трогна е по време на една контрола с Пирин след тежката ми контузия. Тогава усетих подкрепа. Когато си на върха е лесно да те подкрепят. Феновете повярваха в мен. Имаше над 5-6 хиляди зрители. Тогава целият стадион стана на крака и пя моето име. Това е може би най-големият стимул и най-голямата подкрепа, която усетих. Аз давах всичко от себе си, тренирах по 6-7 часа, за да се възстановя по най-бързия начин и го направих много по-рано от очакваното благодарение на треньорския щаб, на докторите и разбира се на феновете. Тогава си знаех, че трябва да дам всичко от себе си, за да се отблагодаря, както те го направиха в този тежък момент за мен. Финалът за Купата показа абсолютно всичко.
Коментирай