Емил Газдов е роден на 11 септември 2003 г. в Северен Ванкувър, Британска Колумбия, Канада. Младият вратар е дете на двама българи, а кариерата му в детско-юношеския футбол преминава през академиите на местния тим от MLS Ванкувър Уайткапс и германския Нюрнберг. Макар и едва на 20 години, Газдов успява да се наложи като титуляр в отбора от канадската Премиер лига Пасифик. Неговият сезон 2023 преминава през поредица от силни и слаби моменти, за които той се съгласи да разкаже специално за Gong.bg.

- Емо, здравей, надявам се всичко с теб да е наред. Мислех, че си в почивка между сезоните, но доколкото видях от социалните мрежи, тези дни си бил ангажиран с камп за вратари. Нека за начало на нашия разговор ни споделиш малко повече за него?

- Три месеца е малко дълга почивка между сезоните, затова намерих един приятел, който е треньор на вратари и прави тренировки с други вратари, които аз познавам, например от Уайткапс или такива, които учат в Щатите. Тренирахме хубаво заедно, за да съм във форма и да съм готов за следващия сезон.

- Изминалият сезон 2023 беше твоят първи като основен вратар на Пасифик. Как оценяваш твоето представяне през сезона?

- Мисля, че беше добре. Имаше много хубави моменти, имаше и много моменти за учене. Установил съм, че не е лесно с тези неща и опитът е много голям фактор при вратарите. Без него много лесно научаваш уроци във футбола.

- А като клуб доволни ли сте от представянето си? Завършихте четвърти в редовния сезон на лигата, играхте на полуфиналите. Стигнахте и полуфинал в канадския шампионат.

- Не сме много щастливи от лигата. Повече от половината сезон бяхме на първо място и с много повече точки. След това около средата на лятото паднахме малко надолу и не свършихме много хубаво сезона. В плейофите стигнахме до полуфинала, бихме два отбора, играхме добър футбол. В последния мач имахме хубава игра, макар да загубихме с 1:2. Можеше да спечелим, не беше толкова далеч. В канадския шампионат стигнахме до четвъртфиналите, където играхме срещу Уайткапс. Те бяха по-добри и ние загубихме. Като цяло мисля, че сезонът беше хубав. Повече бяха хубавите неща спрямо лошите. Готови сме за следващия сезон да направим повече.

- Искам да наблегна върху мача с Уайткапс. Мисля, че това е първи твой мач срещу отбор от MLS. Върни се към спомените си преди и по време на мача, който със сигурност е бил много емоционален както за теб като бивш техен възпитаник, така и за вашите фенове, както и за клуба, разбира се.

- Това беше много голям мач. Ние сме играли срещу Уайткапс преди две години отново в канадския шампионат и сме спечелили с 4:3. Да играем отново срещу тях на нашия стадион беше много голямо нещо, както и това да опитаме да ги бием два пъти. MLS е голяма лига с големи отбори и това да ги бием показва колко добри можем да сме. Този мач подобри рекорда за най-много фенове на нашия стадион – мисля, че беше около 5500-5600 души. Атмосферата беше много хубава. Да, нашият стадион е малък, но тълпата е много близо до игрището и затова ти чувстваш и чуваш всичко. Феновете ни са много добри! Аз имам приятели в Уайткапс, един от техните треньори беше и мой треньор, когато бях на 13-14. Познавам техния втори вратар, както и други хора. Искахме да покажем какво можем. Играта обаче не отиде в нашата посока – рано ни вкараха първия гол, малко след това и втори. В последните минути ни вкараха и трети. За мен беше много голям опит срещу отбор като тях. Има причина защо MLS е по-голяма лига, те играят по-бързо и по-точно. За мен беше просто голям опит и съм много щастлив, че играх срещу такъв отбор.

- Този мач се оказа важен за теб през сезона и от друга гледна точка, тъй като след него ти остана резерва в известен период от време – около два месеца, ако не се лъжа. Как ти повлия това и с какво според теб успя да върнеш доверието на треньорите към себе си, защото ти се завърна през юли и игра до края на сезона.

- Както казах, през сезона имаше някои трудни моменти. След този мач треньорът ми каза, че не е загубил доверие в мен, но иска да ми даде малко почивка, защото мисли, че ще ми дойде добре, както и да тренирам повече върху някои неща. И аз виждах, че в моите мачове 99 процента от времето правя всичко страхотно, но има един момент, в който концентрацията ми изчезва или нещо друго се случва. Аз се ядосвах, защото не играех зле и всичко си е перфектно, но един момент тук, един момент там… Като вратар нямаш време да правиш една грешка и да не си концентриран в една секунда. Не помня за колко мача беше, но бях на пейката, да. Работих по-здраво, отколкото преди. Треньорът винаги знаеше колко съм добър и какво мога. Затова, когато видя, че съм работил над каквото трябва и може да ме пусне пак, той го направи. Играх добре, пусна ме пак, играх добре. В отбора бяха щастливи за мен и започнахме да играем добре и да печелим. Така беше и до края на сезона, бях си на вратата.

- Направи силен край на сезона, записа две сухи мрежи в плейофите и получи много похвали от журналистите в Канада. Съжаляваш ли, че най-добрата ти форма дойде именно в края на сезона?

- Не, не, аз съм щастлив, че беше в края на сезона, защото тогава е най-важният момент. Тогава са плейофите, тогава е финалът на лигата, там трябва да си най-добър. Помня, че много пъти баща ми ми казва, че никой няма да запомни началото на сезона, но всички ще запомнят края на сезона, затова трябва да си добре накрая. Мисля, че много хора видяха, че макар да имаше много моменти за учене, научих уроците и станах по-добър и в края на сезона си намерих формата. Показах как мога да играя и сега всички, включително аз, чакат следващия сезон и дали пак ще съм в тази форма. Дано отивам нагоре и да съм все по-добре. Знам, че мога и чакам нетърпеливо за началото на следващия сезон.

- Не знам дали си спомняш, но в предишното ни интервю аз те питах за твоите силни и слаби страни. Тогава ти ми каза, че твоите силни страни са играта 1 на 1, което го видяхме и през сезона, както и че умееш да спасяваш дузпа, което също направи през сезона. Двете слабости, които спомена: едната бе липсата на опит, за което говорихме преди малко, а другата е излизането на дълги топки. Успя ли да поработиш през сезона върху излизането?

- Мисля, че съм. Имам клипове от моя треньор на вратарите, който ги направи и ми показа. Мисля, че това идва с опита да прецениш кога да излезеш и как да излезеш. Моят отбор обича да играе по-високо, съответно и аз трябваше да играя по-високо. Мисля, че в края на сезона станах по-добър на тези дълги топки.

- Успя да работиш през сезона с двама различни треньори на вратарите, които имат сериозен опит. Стартира с Даниел Ортис, който дълги години е бил треньор на вратарите в школата на Барселона, а сега е в Брентфорд. После започна работа с Педро Герейро, който е бил треньор на вратарите в цял свят - в Китай, Саудитска Арабия, ОАЕ и т.н. Как ти помогна работата с тях и ако можеш да кажеш поотделно за двамата?

- Не мога да искам по-добри треньори на вратарите. Миналата година имах треньор на вратарите, който отиде в отбора на Ванкувър, с него бяхме близки. Аз си мислих за това кой ще дойде, исках някой добър, защото това е важно за мен, а и треньорът ми го знае. Взехме Дани Ортис, който идва от Барселона, а това е голям клуб и би трябвало да знае какво прави, макар и да е от школата. Той дойде с много опит и с различна гледна точка за играта, явно е, че в Барселона играят различно. При нас искаше много да работим върху краката, защото знаем, че вратарите на Барселона трябва много да играят с крака. Наблягаше много и на ситуациите, които се случват в игра. Знам, че други отбори в света, напр. в Англия, вратарите наблягат много на техниката, как да хващаш топката, но в Испания и в Барселона искат от тях само да са готови за това, което може да стане в мача. Това беше повечето в нашите тренировки. През лятото той каза, че заминава в друг отбор – Брентфорд, който е във Висшата лига на Англия, за да работи като треньор на вратарите в първия отбор. Това е много голям нов етап за него и съм много щастлив за него. Отново бях притеснен за това кой ще дойде, тъй като Дани беше много готин. Идва Педро, а той е един от тези хора, които чувстваш, че познаваш поне от пет години. Още при първата ни среща той ме прегърна и каза: „Мой сине, как си?“. На първата тренировка ми каза: „Ти си страхотен вратар! Имаш малки проблеми, но не бой се, ще работим и ще ги оправим. Ще си перфектен!“. Това и стана накрая. Да, той има опит по цял свят, с него бяхме много близки на игрището и извън него. Много съм щастлив, че работих с тях двамата.

- Много хора, които просто гледат футбол, не осъзнават колко е важна за младите вратари, но и за вратарите като цяло работата с треньора на вратарите, тъй като това е вашият треньор. Не е толкова важен даже старши треньорът, колкото треньорът на вратарите.

- Ние сме единствената позиция в отбора, която има собствен треньор. Много пъти треньорът ми дава съвети, но после ми казва“: „Добре, говорих с треньора на вратарите. Взел съм го с причина и искам ти да говориш с него. Каквото той ти каже, ще го правиш“. През сезона имахме трима вратари и Педро казваше, че ние сме малко семейство в едно по-голямо такова. Мисля, че той е прав, така се чувствахме.

- Сега пред теб предстои дълга пауза в канадския футбол. Какво предстои за теб? Обмислял ли си вариант да дойдеш в Европа и просто да тренираш с някой отбор?

- Да, почивката е дълга. Починах си през месец ноември, защото сезонът ни също бе дълъг и без почивки. Декември започнах да тренирам пак със собствени неща, които обичам – фитнес, техника, неща, които смятам, че ми трябват. Говорим с агента ми да отида някъде да тренирам януари, това ми е желанието. Да тренирам две-три седмици в хубав отбор в Европа или където може и да си дойда обратно за предсезонната подготовка тук и да съм готов, за да не ми трябват още тренировки. Нямам нищо уредено засега, но ще видим, иска ми се.

- Пожелавам ти го, защото футболната система в Канада е малко сложна от гледна точка на професионалните вратари. Имало ли е запитвания от други клубове към теб за трансфер по време на сезона или след края на сезона от други отбори?

- Не съм чул досега. Мисля, че някои отбори са говорили с агента ми просто така, защото завършиха сезона хубаво. Сега повече очи ме гледат и то с повече интерес. Затова следващият сезон трябва да играя така, както играх накрая, но да е през целия сезон. Може би тогава ще има повече интерес да отида някъде. Засега съм щастлив да съм първи вратар на 20 години. Не много отбори ще го направят, давайки ми това. Аз съм щастлив, че играя тук. Близо съм до семейството, което винаги е хубаво, познавам всички и мисля, че е перфектно място за мен в този момент.

- За отборите, които евентуално проявяват интерес, да знаят – ако не се лъжа, ти имаш договор за още две години и ще трябва да плащат, ако искат да те вземат. За финал на разговора ни: какво си пожелаваш през новата 2024 г.?

- За себе си много неща – да спечелим лигата, да спечеля вратар на годината, както и играч номер 1 под 21 години. Това са моите цели за този сезон. Искам просто да играя, да съм щастлив. Говорих си с треньора ми как в началото бях много нервен на мачовете и ако печелехме, аз исках просто мачът да свърши по-бързо, да отида вкъщи и да бъде всичко добре. В края на сезона научих как да съм щастлив и спокоен, да обичам да съм на игрището и да искам мачът да бъде по-дълъг и по-дълъг, да играя повече, а не да спира. Това искам за следващия сезон, просто да съм щастлив във всеки мач и да имам хубава година.