Фабиан Нюрнбергер е футболист на тима от Първа Бундеслига Дармщат. Роден е на 28 юли 1999 г. в Хамбург в семейството на баща германец и майка българка, като родният му корен е с произход Стара Загора. Преди да заиграе за „лилиите“, преминава през академиите на клубове като Хамбургер и Нюрнберг. Играе на много позиции, като най-често е използван отляво като външен халф или бек, но се чувства добре и в средата на терена. В специално интервю за Gong.bg Нюрнбергер сподели нетърпението си да облече екипа на българския национален отбор и разказа кога от щаба на „лъвовете“ са се свързали с него, както и други любопитни подробности около футболния му път до момента.

-От изказване на техническия директор на Българския футболен съюз Георги Иванов в българските медии се разбра, че ти ще бъдеш част от националния отбор на България. Кой се свърза с теб относно това да представяш България и как се стигна до това изобщо?

-Преди 3-4 седмици тим мениджърът ми писа. Оттогава си пишем, телефонирахме. Сега пробваме всичко, за да мога да играя, но е малко трудно.

-Свързвал ли се е преди някой с теб относно това да играеш за България?

-Имаше контакт, но не си спомням добре кога беше. Май беше преди една година, но не беше тогава времето. Трябваше да погледна дали имам паспорт и питах майка ми, съответно нямах и всичко беше по-трудно. Аз тогава и не играех толкова добре и после нямаше контакт, но сега пак има.

-Това говори добре за теб и означава, че играеш добре и си един вид достоен за националния отбор. Добре, разкажи ни малко повече всъщност за твоя произход. Знаем, че твоята майка е от България.

-Да, също така и баба ми и дядо ми са от България, майка ми също. От нейна страна всички са от България. Там имам и приятели, семейство, които са там още. Допреди 5 години все идвах натам, но сега заради футбола вече нямам толкова време. Дълго не съм бил там и затова българският ми вече не е толкова добър.

-Всъщност говориш доста добре на български език. Ти каза, че нямаш паспорт, но оптимист ли си, че всичко с документите ще бъде наред за следващите мачове на националния отбор през месец ноември или ще бъде евентуално чак за догодина?

-Не знам, защото имам още неща да взимам оттук и не знам колко време ще ми трябва. Ще пробвам да побързам, ама май че няма да стане за ноември, трудно ще е.

-Познаваш ли други две момчета, които са свързани с Германия? Говоря за Лукас Петков, който също като теб е роден в Германия, както и Илия Груев, който е роден в България, но пък цял живот е играл в Германия. Познаваш ли се с тях, играл ли си срещу тях?

-Май съм играл срещу Илия Груев, когато сме били по-малки в U19, но не съм на сто процента сигурен. Тогава играх в един малък отбор. Иначе ги познавам като имена, знам кои са те, но не се познаваме лично.

-Със сигурност това, че те идват от Германия като теб би ти помогнало за по-добрата адаптация в националния отбор, макар че като гледам, ти няма да имаш езикова бариера.

-Ще видим, ще видим (смее се).

-Ако трябва да се замислиш за име на някой български футболист, който си гледал като малък или чието име ти е оставило най-голяма следа, кого би назовал?

-Дядо ми все ми разказваше за Стоичков, иначе аз съм гледал повече Бербатов.

-Какво би означало за теб това да играеш за България?

-Ако можех да играя, щях да съм го направил вече, но нямаше контакт. Може би заради името ми, не всеки човек ще помисли, че съм от България. Сега съм много щастлив, че имам тази възможност. Ще видим кога ще мога да играя.

-Дано това да стане възможно най-скоро. Разкажи ни малко повече за себе си и всъщност кога и как стартира с футбола, кое те привлече към него, както и през кои отбори си преминал до момента.

-Мисля, че започнах на 4 или 5 години в малък отбор от Хамбург, а на 9-10-годишна възраст преминах в Хамбургер. Там играх до U17, след което малко спрях с футбола. Направих пауза заради училището и други неща. След това започнах пак да играя с приятели, след което поиграх в един малък отбор от Хамбург. Те се състезаваха в лигата до 19 години, която беше добра лига, но отборът беше малък. Оттам отидох във втория отбор на Нюрнберг и оттам всичко започна. Там подписах първия си професионален договор, а сега съм тук.

-Едва ли си си мислил някога, когато си спрял с футбола, че в един момент ще играеш в Първа Бундеслига.

-Да, да (смее се).

-Разкажи ми всъщност каква беше основната причина ти да избереш отбора на Дармщат. Участието в Първа Бундеслига ли е и какво ти харесва в отбора най-много?

-За мен това бе възможност да се покажа в най-добрата лига в Германия. Много съм щастлив, че Дармщат ми дадоха възможност да играя тук. Проведох много добър разговор с треньора и всички други тук и още от първата минута се чувствах много добре тук. Това е за мен добра възможност и всички тук са много добри.

-Доколкото те проучих, си доста поливалентен футболист и играеш на много позиции, но коя най-много ти харесва?

-Трудно е да кажа. Един път е така, другия път е така… Обикновено казвам, че в средата най-много обичам, но в момента бих казал, че от лявата страна много ми харесва и се чувствам добре там. В момента бих казал отляво, да.

-Ти си с ляв крак и там би трябвало да ти е предразполагащо. Кой ти е бил детският идол, когато растеше като футболист? Кой пък ти харесва най-много в момента на световно ниво и се стараеш да копираш?

-В момента не знам. От няколко години вече нямам идол, но когато бях малък и защото съм от Хамбург – тогава беше времето на Рафаел ван дер Ваарт. Не знам защо, ама много ми харесваше.

-Ван дер Ваарт беше с ляв крак също.

-Вярно, вярно. Когато бях във втория отбор на Нюрнберг, взех номер 23.

-Твоят дебют в Бундеслигата дойде срещу Айнтрахт Франкфурт. Какво си спомняш от този мач, как се почувства и имаше ли нещо по-различно спрямо всички други мачове, които си играл до момента през живота си?

-Не знам… Може би в седмиците преди това, когато говорих с приятели и семейство. Това може би беше разликата, защото знаех, че вече ще играя в Първа Бундеслига. Две-три седмици преди мача аз не мислех, че ще стартирам. Мислех си, че ще ми трябват седмици да свикна с новия тим. Стартирах още в първия мач и не бях нервен изобщо. Много хубаво се чувствах след мача.

-Успя ли да гледаш, когато Айнтрахт Франкфурт игра с Левски София в Лигата на конференциите и какво мислиш за тези мачове, ако си успял да ги видиш?

-Гледах един мач, но не помня дали го гледах целия. Май беше този във Франкфурт, където Айнтрахт победи. Гледах до 1:0 за Айнтрахт, които играха много добре. За мен те бяха по-добри, но във Франкфурт е трудно да се играе. Беше трудно за Левски.

-Ти изигра вече няколко мача в Първа Бундеслига. Виждаш ли много голяма разлика между нея и Втора Бундеслига и в какво се състои?

-Най-голямата разлика е в качеството. Знаеш кой играе в Първа Бундеслига и разликата е много голяма. На мен ми харесва това, че много повече е футболният аспект и не толкова физически, както е във Втора Бундеслига.

-Какви са амбициите на Дармщат през този сезон? Може би оставане в Първа Бундеслига или напротив – имате по-големи цели?

-Само и единствено оставане. Всичко друго не ни интересува, освен това да останем в елита.

-Какъв би бил перфектният сезон за теб?

-Ако останем в елита.

-Някой гол не си ли пожелаваш?

-Да, но и не. Ако вкарам 10 гола, но отидем във Втора Бундеслига, тогава не. Ако вкарам 1 гол и останем в Първа Бундеслига, така е по-добре.

-Забравих по-рано да те питам. Всъщност семейството на майка ти откъде е?

-Стара Загора.

-А само там ли си бил в България или си бил и другаде?

-Като си идвахме, бяхме две или три седмици в Стара Загора и после на Слънчев бряг. На други места също, но там най-много.

-За финал на нашия разговор – какво си пожелаваш през следващата година в личен и професионален план?

-Да останем в елита и да започна да помагам на България.