На 10 март се навършиха 60 години от първия мач на „Герена”. По този повод Gong.bg се срещна с уредника на клубната експозиция на Левски Петър Димитров. Той обясни, че реално първата среща, която се е изиграла на стадиона е ден по-рано, както и защо и как „сините” се озовават на „Герена” и какво е стадионът за всички левскари.

„Първо трябва да уточним едно нещо. През годините се знаеше, че на 10 март е игран първия мач, но истината е, че е на 9 март. Хубаво е сега на 60-годишнината да се изясни това нещо. На 9 март, неделя, играем със Спартак Плевен и ги бием с 4:0 на все още недостроения „Герена”. Спокойно може да се каже, че празнуваме 60 години на нашия дом и нашето училище. Имам късмета, че през всичките тези години аз съм израснал на „Герена” и знам какво е за нас левскарите.

Има два въпроса – защо и как сме на „Герена”? Когато си основаваме нашия отбор през 1911 година и през 1914 е бил озаконен кметът на тогавашна София раздава имоти за строене на стадиони. Ние започваме да си строим нашия стадион, който се е намирал на мястото на сегашния „Васил Левски”, а до нас се построява стадион „Юнак” от държавата. През август 1949 години ни го отнемат, закриват ни отбора и ни наричат Динамо. Дават ни мястото, където е басейна „Спартак”. Там не изиграваме нито един мач. 1957 години ни връщат името Левски и тогава се взима решение да започне събирането на средства за нов стадион. Дават ни пети район и ни отнемат стадиона и ни дават това място. Тук е било сметище, мочурище. Шестдесете години на стопански принцип започваме да си купуваме материали и с доброволен труд на левскарите да се строи стадион на принципа на насипите. Мотор на това нещо е бил Асен Младенов. Той е бил двигателя на строежа на нашия стадион. В знак на признателност на момчетата от текстилния техникум тук е даден шанс първи да стъпят на терена. На 9 март се изиграва мача. Съдия е Гочо Русев. Трима зевзеци вкарват головете. Патрата (б.а. Христо Илиев) е първият голмайстор на нашия стадион „Герена”. Вкарва Сашо Костов, третият и четвъртият гол вкарва Жоро Соколов. Така започва историята на нашия дом.

Идва 1965 години в мача за КЕШ срещу страшилището по онова време за Европа Бенфика. Стадионът е побирал около 20-21 хил. човека, а домакинът Бай Добри продава 61 хил. билета. Хората са стоели отвън и са слушали. С тези пари, които събираме, си правим козирката.

„Герена” дълги години се наричаше „Долината на глинените гърнета”. Така го нарекохме защото от 9 март 1963 до 23 февруари 1985 имаме само една загуба от български отбор на „Герена” – от Ботев Пловдив 1966 години с 1:2. Това са почти 22 години. Такъв факт едва ли има в световната история за друг стадион.

„Герена” ни възпитаваше да обичаме Левски, да го подкрепяме и е факт, че на два пъти ни сменяха имената. Сектор Б никога не извика друго име освен „Левски”. „Герена” е сакрално място за нас, защото тук изпратихме към вечността Гунди и Котков. Вътре на стадиона бяха не по-малко от 200 000 човека. „Герена” е повече от стадион, капище за левскарщината. Всеки носи „Герена” в сърцето си. Където и да е по света „Герена” е неговият дом”, каза Петър Димитров пред Gong.bg.

Кои са най-големите битки, които Левски е спечелил на „Герена”, както и най-значимите мачове, играни на стадиона? Завърна ли се левскарщината на „Герена”? Какви са впечатленията на новите попълнения, след като влязат в клубната експозиция, както и какви изненади са подготвили от клуба за феновете може да видите в прикаченото видео.

подкрепя българския спорт