Мариян Огнянов е възможно най-подходящият събеседник преди предстоящото дерби Ботев Пловдив – Левски и откриването на новия стадион „Христо Ботев“, на който ще се изиграе този мач. Автор е на небезизвестния първи гол за „сините“ в Шампионската лига, печелил с тях също така 3 шампионски титли и 2 Купи на България. За „жълто-черните“ пък записва впечатляващите 133 официални срещи и е част от силния тим на „канарчетата“, който разбива Астана в Лига Европа и след това е на косъм да отстрани Щутгарт заради несъществуващото към момента правило за гол на чужд терен. Историческата връзка със стария стадион „Христо Ботев“ пък ни връща към сезон 2013/14, когато на 5 декември Огнянов бележи последното попадение преди разрушаването на съоръжението за 2:1 в двубоя Ботев – ЦСКА.
В специално интервю за Gong.bg Мариян Огнянов се върна към спомените си от този мач, коментира текущата ситуация в Ботев Пловдив и Левски и сподели своите очаквания преди срещата. Опитният техничар, който понастоящем се подвизава в Гърция, сподели и своето мнение за проблемите в българския футбол и работата с подрастващите у нас.
-Разкажи малко повече за твоето гръцко предизвикателство. Как се озова в Гърция и отбора на Елас Сирос?
-Доста изненадващо се получи. Предложението дойде чрез контакти в България и реших да опитам. Аз лично го приех като предизвикателство и като приключение за мен и моето семейство. Условията, които предложиха, ни устройваха и реших да опитам. Така или иначе съм вече на години и общо взето заради това дойдох - да опитам, да видя как е, какво е. Островът е много красив, работи се добре спрямо нивото на отбора и нивото на групата, така че засега всичко е наред.
-Какви са впечатленията ти от това ниво на гръцкия футбол? Как върви отборът до момента в първенството и ще останеш ли там и през следващия сезон?
-Ние първенството го спечелихме. Аз не съм толкова запознат с нещата тук откъм първенство и класиране, но доколкото разбрах отборът, който спечели първенството, трябва да играе баражи за влизане в по-горна група. На финал сме и за Купата, вчера отстранихме един отбор и се класирахме на финала, който мисля, че е другата седмица. След този финал чакаме баражите, които всъщност се явяват най-важната стъпка, защото хората тук имат амбиция да влязат в по-горна група. Нивото по моето скромно мнение е нещо от типа на нашата Б група, като изключа първите 3-4 отбора в нея. Гърците са доста темпераментни, стремят се да играят бързо, динамично. Разбира се, нивото не е професионално, но все пак се опитват наистина колкото им позволят силите да тичат. Моите впечатления са, че се опитват доста динамичен футбол да играят. Като знам нашата Б група каква е, нивото е подобно. Нашият отбор специално за групата е добър. Както казах, ние спечелихме първенството вече и това ни даде правото да играем на баражи. Има интересни футболисти, които според мен може да играят в нашата Б група предвид нашето ниво. Ние много се залъгваме, че едва ли не нашият професионален футбол, говоря за Б група и изключвам А група, е доста силен. Това не е така.
източник: LAP.bg
-У нас Втора лига се счита за професионална, поне официално. Предполагам, че преките ти впечатления са всъщност, че професионалната организация е сред доста малко отбори.
-Да, без да искам засегнах нивото на нашата Б група и на професионалния футбол, част от който се води Б група. Като изключим едни 4-5-6 отбора, които се стремят да гонят А група, но го правят до края на първия полусезон, след това вече не я гонят. За другите отбори какво да ти кажа, предполагам, че си запознат с условията, начина на работа, заплащането.
-Защо не се получава преходът от В към Б? Със сигурност се сещам, че ти беше част от един такъв преход с Левски Лом, когато влязохте от аматьорския в професионалния футбол. Не съм сигурен дали не направи и това със Спартак Плевен. Защо не се надгражда откъм ниво?
-Да, Спартак дори още са във Втора лига и се справят доста добре. Специално за Лом мисля, че се надгради заради взетите грешни решения от страна на ръководството. Те тръгнаха по един много грешен път според мен, а впоследствие се оказа, че бях прав. Доста пъти им бях казвал и на кмета на града тогава, както и на президента, тъй като те взимаха решенията в клуба, да не се изхвърлят, тъй като нивото не е чак толкова голямо. Те бяха подлъгани според мен, че нивото е страшно голямо, сравнявайки Б и В група, а то не е било толкова голямо. Те взеха футболисти, докараха се даже някакви чужденци и тръгнаха в тотално грешна посока. Отидох и им казах, че няма да продължа по този начин. В крайна сметка след няколко месеца отборът беше закрит. А за Спартак Плевен – те също влязоха от В в Б група, но те се представят според мен доста по-достойно. Там ситуацията е малко по-различна, защото те много по-лесно могат да намерят футболисти. Специално за Лом допуснаха много грешки и най-вече от това естество, че главно президентът и кметът допуснаха хора, които да им се обаждат. Визирам мениджъри, съветници и т.н., които да им предлагат футболисти. Стана голяма каша… Жалко, защото аз съм ломчанин и имах съвсем друго виждане и съвсем други идеи за това как да продължи отборът. Вярвам, че с това влизане в Б група можеше и градът да спечели много. Лом можеше все още да има отбор в професионалния футбол.
-Нека се върнем обратно в Гърция за малко. Видях чрез Фейсбук, че големият ти син Даниел играе в една от юношеските формации на клуба ти. Как върви неговото развитие и прилича ли на теб като стил на игра?
-Може би да. Аз на неговите години повече предпочитах да играя с топката, да бягам от единоборства, общо взето същите неща, като при него. Той има добра визия за играта и разчита повече на техническите си качества. Разбира се, с него трябва да се работи много. Това е нещо друго, което е хубаво да кажем, правейки сравнение с България. Остров Сирос, на който съм в момента аз, е с население около 20 000 души. В 20-хиляден остров има 4 или 5 школи за деца. За сравнение с Лом, тъй като ми е малко болна тема и се пропусна като развитие, там можем да направим едва една школа. Но не само за Лом е това. Представи си колко града с 20-хилядно население в България имат по 3-4 школи. А тук става въпрос за остров! Иначе има какво да се работи със сина ми, надявам се да продължи да има най-вече желанието да се развие. Аз мога да го насоча, мога да му показвам и мога да тренирам с него, но той трябва сам да изяви това желание, за да успее.
-Какви са твоите наблюдения – по-трудно ли е сега да станеш професионален футболист спрямо твоето време? Визирам и нещата, които сега те разсейват повече като социални мрежи и дигиталния свят като цяло.
-Ако говорим за това – да. Има доста неща, които могат да разсейват днешната младеж, ти ги изброи. Ако говорим чисто футболно, тук нещата са други. Направо да си го кажем – по-лесно е. Когато аз бях юноша в Левски, няма смисъл да изброявам в какъв отбор бях. Беше ми адски трудно да се преборя с толкова големи футболисти, аз бях на 17-18 години, а те са спечелили толкова много неща тогава. От гледна точка на технологии и Интернет е по-трудно, да, но откъм липсата на добри футболисти сега е по-лесно да станеш такъв.
-В момента футболът, в това число и българският футбол, е в една голяма борба за вниманието на младите хора. Виждаш и ти, че тяхното внимание е ангажирано с всякакво съдържание, което е директен конкурент с футбола. Има много неща, които ги разсейват и им хващат по-бързо вниманието. С какво може да ги привлече футболът, да не говорим пък българският футбол? Това е голямото предизвикателство според мен, сподели и ти твоето мнение.
-Прав си за тези неща, но не съм сигурен, че аз съм човекът, който може да каже какво трябва да се промени. Разбира се, аз мога да кажа моето мнение и моето наблюдение. Може би трябва повече работа и повече отговорност от хората, които отговарят за футбола като президенти, треньори. Трябва повече работа с децата, повече внимание. Трябва по някакъв начин да се опитаме да върнем обичта към футбола, страстта към него и да ги запалим, както се казва. Едно дете тренират час-час и половина, а след това е през цялото време на телефона. Трябва да обърнем повече внимание на мотивацията в това естество и специално за малките градове, имах поглед в последните две години в Лом. В България, че е зле, си е зле, но Северозападна България е нещо страшно. Опитват се хората кой колкото може, но освен, че не се работи добре и правилно с децата, те тръгват и започват, стигат донякъде и спират. Измислят си някакви причини, било то от финансова гледна точка или друго, но според мен проблемът е в тази мотивация, това истинско желание да успееш. Мога да дам пример със себе си отпреди 15-20 години. Аз също не съм бил от богато семейство с богати родители, а и в моя случай предвид произхода ми на мен ми е било изключително трудно да пробия. Не може само това да е оправданието – липсата на пари и финанси. В България много обичаме, когато с някой футболист нещо не се получи, да кажем: „Да бе, тука едни пари трябвало, корупцията…“. Да де, ама не е само това. Липсва и качество, липсва желание, мотивация. Да, има го и другото нещо – да отидеш и да платиш, „връзкарството“. За мен обаче трябва да се обърне повече внимание чисто върху самата работа с децата, за да може да ги запалим отново към футбола. Иначе до няколко години си мисля, че ще стане още по-трудно, няма да е по-добре.
-Един от проблемите у нас, за който ти не спомена, е наличието на спортна инфраструктура. Тази събота обаче чисто нов стадион в България ще бъде открит – нещо, което се случва веднъж на много години. След дългогодишно строителство стадион „Христо Ботев“ в Пловдив ще бъде официално открит и то с двубой между два клуба, които са ти на сърце – Ботев и Левски. Какви са очакванията ти за предстоящия мач на „Колежа“?
-Първо искам да кажа, че съм изключително радостен за феновете на Ботев и ги поздравявам още веднъж, бях написал и във Фейсбук една публикация. Наистина съм изключително радостен, защото те го заслужаваха и без тях този стадион нямаше да стане. Без тях изобщо нямаше да си говорим за предстоящото откриване. Аз се надявам да има футболна битка, футболен спектакъл на самия терен, защото съм сигурен, че на стадиона ще е уникална атмосфера. Надявам се това нещо да се предаде и на терена, двата отбора да покажат добър футбол и да стане наистина хубав мач. Пожелавам това да стане на терена, защото аз съм убеден, че по трибуните ще е невероятно.
-Позабравен факт е, че ти си автор на последния гол, отбелязан на „Колежа“ преди неговото разрушаване. Вкара победното попадение в мача Ботев Пд – ЦСКА 2:1 през месец декември 2013. Какво си спомняш от този мач и като цяло какво беше чувството да играеш на „Колежа“ спрямо другите стадиони в България?
- Какво си спомням за мача? Аз този гол ще го помня винаги не защото съм последният, който е вкарал гол на „Колежа“. Помня го, защото това ми беше първи мач след 2 месеца и половина контузия, която беше много неприятна и ме извади от игра. Това ми беше първият мач след нея. Мисля, че влязох в 70-ата минута и играх 20 минути. Успях да вкарам гол, който не беше красив или кой знае колко хубав, но пък беше ценен – с него спечелихме и то срещу ЦСКА. Какво е да играеш пред „Колежа“? Аз пожелавам на тези млади момчета, които обичат Ботев и тренират в Ботев да изпитат чувството да играеш на „Колежа“, защото наистина е невероятно. Играл съм там в хубави мачове, да не говоря за дербитата. Дори с непретенциозни отбори имаше по 5-6 хиляди човека на „Колежа“! Атмосферата е неописуема, това трябва да го изпиташ, човек не може да го обясни с думи. Играли сме дербита с Левски, с ЦСКА… Чувството е уникално и незабравимо!
-Предполагам, че хвърляш по едно око на настоящата ситуация в Ботев Пловдив. В последния мач срещу Славия отборът излезе с цели 11 чужденци в стартовата 11-ка. Трябва ли да свикваме с подобна гледка и какво мислиш за това, което се случва около клуба?
-Да ти кажа честно, от известно време точно заради тези неща не гледам мачове на Ботев. Какво да кажа… За мен с тази 111-годишна история на клуба, уникален клуб във всяко едно отношение, е срамно това нещо. Но какво можем да направим ние? Наистина не знам защо се стигна дотук, че да се залага толкова и предимно само на чужденци. Нямам обяснение за това нещо, макар че, ако поразговаряме, можем да стигнем до някакво обяснение. Думата „бизнес“ е много модерна в наши дни и общо взето натам клонят нещата – да се продаде някой футболист, да се спечелят някакви пари. Но така се бяга от идентичността на Ботев! Не знам и феновете, ако се продължи така с тези резултати, доколко ще имат търпението. Защото сега е ясно, че покрай стадиона ще има еуфория и хора, но не знам това нещо колко време ще продължи. В Ботев според мен в момента нямат отбор. Имат, разбира се, добри индивидуални футболисти, но като отбор според мен не са добре или поне аз не мога да видя нещо такова.
-Цитирам по памет отговора ти на въпроса за стадиона, но каза нещо от рода на това, че младите и подрастващите в Ботев трябва да се вдъхновят от новия стадион и атмосферата там. Няма ли обаче те в крайна сметка да се демотивират, виждайки, че тези над тях предпочитат да залагат на чужденци и техните шансове да пробият в първия отбор някак изглеждат изкуствено по-малки?
-Да, прав си. Аз недоумявам наистина защо не се разчита на момчета от школата. Допреди известно време мислих, че в Ботев се работи наистина добре, но може би не се обръща внимание на школата. Ясно е, че тези момчета не са готови, но трябва да се работи с тях. Когато човек има желание да развива собствени кадри, дава цялата си енергия за това и в крайна сметка успява. Те явно нямат като приоритет това нещо и затова не го правят. Дано да не им послужи за демотивиране, надявам се в скоро време нещата да се променят. Необяснимо е, мисля, че в момента в Ботев 90-95 процента са чужденци. Ясно ми е, че идеята може би е да се продадат футболисти и да се спечелят пари, но се бяга твърде много от идентичността на Ботев и не знам как ще продължи там това нещо.
-Няма как да не те попитам за твоето мнение за актуалните събития в Левски и раздялата на Станимир Стоилов с клуба. Кой е крив и кой прав в цялата ситуация и защо при „сините“ винаги рано или късно се стига до някакъв раздор?
-Едва ли аз съм човекът, който ще коментира толкова големи личности и легенди на Левски като Стоилов и Сираков. Какво да ти кажа? Към двамата изпитвам уникално уважение и уникална благодарност за всичко. Аз покрай тях и чрез тях съм станал футболист. Изпитвам изключително уважение и ми е трудно да приема, че се е стигнало дотам да има конфликт между тях. Трудно ми е дори да коментирам. Със Стоилов през годините съм имал по-голям допир и той винаги е говорил за правилно управление, за визия и поглед върху нещата. Той никога не е говорил за един мач, за един месец или за два месеца, а винаги е гледал в дългосрочен план. Аз мисля, че в последните години, в които той не е бил в клуба, хората си дадоха ясна сметка, че той е бил прав за нещата, които е говорил навремето. Не знам дали това ще се повтори сега. Ясно е, че Левски ще го има, но въпросът е какъв ще е този Левски.
-Забелязах, че във Фейсбук често публикуваш постове с мотивационен характер, включително и с твои лични примери. Какво целиш с тях?
-Целя най-вече да помогна на младите да разберат малко по-отблизо за нещата как са ставали при мен и как по принцип се случват, че не е толкова страшно. Опитвам се някой път и реално да им говоря, директно казвам нещата как са във футбола. Някои ми се обиждат със сигурност, но реалността е такава, че това си е общо взето за тяхна сметка. Хората, които ме познават, знаят, че аз винаги казвам нещата такива, каквито са. Не съм от тези хора, които ще седнат и ще заблуждават. Ще дам пример пак със сина ми. Той вкарва хубави голове и има хубава техника, но няма да седна и да му кажа: „Браво, супер си, утре недей да работиш. Нещата ще станат, понеже имаш техника“. Това няма как да стане при мен. Ето, работиш с такъв човек като Стоилов, бях го написал и във Фейсбук. Ние с Тошко Неделев си мислихме, че играем добре, а той след мача идва и ни казва, че общо взето беше посредствено. Работил съм с хора и съм научил, че прекаленото хвалене е голяма пречка за младите. Трябва да си умерен и да внимаваш какво говориш с тях, защото те бързо летят от едната крайност в другата. Със сигурност има много момчета, които не приемат нещата, но това си е за тяхна сметка. Аз казвам, пък който иска да види, да чуе, да разбере и да се позамисли.
-След няколко месеца ще навършиш 35 години. Колко още време се виждаш като активен състезател и мислил ли си какво ще правиш впоследствие?
-Първо да съм жив и здрав и да се предпазя от контузии. Не знам наистина, вече усещам след мачове и тренировки повече проблеми. Стремя се да поддържам някакъв професионализъм все още. Ще видим, не знам, общо взето го карам от година на година. А какво ще правя след това… Въртят ми се някакви идеи в главата. На мен като цяло ми се занимава с деца, но ще видим как ще стане. Една от мечтите ми е да се върна в моя град и там в Северозападния край, за да мога да помогна на колкото се може повече момчета да пробият по някакъв начин, защото аз виждам, че не се работи добре с тях. Мисля си, че мога да им бъда от полза. Мен лично това ще ме направи щастлив, ако мога да дам насока, знания. Според мен мога да ги насоча, аз съм работил с може би най-добрите треньори в България и със сигурност мога да им бъда от полза. Това е като идея, но дали ще стане, не мога да ти кажа.
подкрепя българския спорт
Коментирай