Националният селекционер Младен Кръстаич не говори често, но винаги е интересно да го слушаш. Сръбският специалист даде интервю за Gong.bg, в което коментира работата си с Борислав Михайлов и Георги Иванов-Гонзо, от какво се ръководи при изпращането на повиквателни на играчите, както и предстоящите мачове от евроквалификациите.
- Г-н Кръстаич, през следващия месец България стартира участието си в квалификациите си за европейско първенство, където сме в група със силни отбори като Сърбия и Унгария. Какви са целите, които са поставени пред Вас от ръководството на Българския футболен съюз?
- Всяко начало е трудно. Когато дойдохме преди няколко месеца, имахме сериозни проблеми. Предполагам, че в този момент спортната общественост в България е била скептична относно бъдещето на българския футбол. Стигна се дотам, че се договорихме със спортния директор и с президента на футболния съюз да поема този пост, който не е никак лесен. Нашата краткосрочна цел беше да запазим мястото си в нашата дивизия в Лигата на нациите и в останалите два приятелски мача да оформим един отбор, който да бъде бъдещето на българския футбол. Проблемът е в това, че няма толкова много млади играчи, които в българското първенство да играят редовно. Повечето стоят на пейката, нямаме и толкова голям брой, които да са в чужбина и да отговарят на съвременните изисквания, най-вече, що се отнася до динамиката.
Нашата основна задача при тези обстоятелства беше да спечелим мачовете в нашата група C срещу Гибралтар и Северна Македония, да видим с какъв отбор разполагаме, да направим необходимата тактика и по този начин да организираме нашата работа, за да имаме един отбор за бъдещето. Моите уважения към всички футболисти, които са защитавали цветовете на България, но аз имам свое виждане за това кои играчи трябва да вземат участие в националния отбор. За мен не е важно как се казва даден футболист, а дали той отговаря на тази система и на тези изисквания. Хората, които са със статут на звезди, нямат нищо гарантирано при мен. Важното е дали ще бъдат добра част от колектива или не. Как е неговото име и фамилия – мен не ме интересува. Важното е, че приоритет е отборът и от тази гледна точка свършихме много добра работа в отминалите мачове.
Сега ни предстоят квалификации в една група, която в никакъв случай не е лесна. Знам какъв е манталитетът на Балканите – и в България, и в Сърбия, и в Черна гора сме едни и същи. Когато направим нещо добро, веднага започваме да говорим за световно и европейско първенство. Аз също искам да побеждаваме във всеки мач, но за някои неща просто трябва да бъдем реалисти.
Не искам да си изграждам алиби, но не трябва да забравяме къде сме били преди 5 месеца, къде сме в момента и най-вече това, което ни предстои. Това са мачове със Сърбия, който е фаворит в групата, с намиращия се в подем отбор на Унгария, с неудобен съперник като Черна гора ис Литва, който е сочен за аутсайдер, но мачовете също ще бъдат тежки. Така че ние трябва да дадем всичко от себе си, без значение дали става въпрос за играчите или за треньорския щаб и ще видим докъде ще стигнем. Играчите трябва да бъдат концентрирани в това, което правят, да знаят, че защитават цветовете на България и да бъдат спокойни, тъй като неуспехите ще се припишат на мен, а ако има успехи, те ще са техни.
- След добрите игри, които националният отбор показа под Ваше ръководство, той за първи път от много време се радва на положителни отзиви. Това носи ли Ви някакво допълнително удовлетворение?
- Знаете ли, достатъчно неща чух за това какво е било преди мен. Нямам желание да коментирам това, което се е случвало преди моето идване. В тези 4 мача имаше както положителни, така и отрицателни неща, които ще анализираме. Най-важното беше, че не допуснахме загуба, т.е. има някаква сигурност в отбора. Това, което мога да кажа като бивш национал, помощник-треньор и селекционер на Сърбия, е, че най-важното е хората, които идват в националния отбор, да знаят, че защитават цветовете на своята родина, да бъдат патриоти, а не да играят за себе си и да си правят някакви свои сметки. Затова аз винаги ще защитавам отбора, а не отделни играчи.
- В личен план носи ли Ви някакво по-особено чувство това, че ще се изправите срещу Сърбия?
- Сърбия е държавата, за която съм играл, моята страна, но от друга страна имам произход и от Черна гора, а съм роден на територията на Босна и Херцеговина. Аз съм много неща в едно. В това отношение мога да бъда професионалист – едно е личната гледна точка, друго пък е фактът, че вече работя в България, следя българското първенство, гледам българските играчи. За мен те са най-добри и не трябва да има разлика между това дали ще сме срещу Сърбия и Черна гора или Унгария и Литва. Ще посветя всичко на това да може да постигнем успехи срещу който и да е съперник, като в същото време се отнасям с необходимото уважение към тях.
- Да очакваме ли нови изненадващи имена в селекцията, която ще повикате за мачовете с Черна гора и Унгария и каква е ситуацията с Лукас Петков, за който вече бе споменал Георги Иванов?
- Вие винаги може да се изненадате, когато получите списъка от селекционера. Това, естествено, е при положение, че не следите футбола и не сте обърнали внимание на това, което казах преди това. Ако обръщате внимание на думите ми и критериите, които имам, то повиквателните няма да са изненадващи за вас. В бъдеще ще има такива случаи, в които ще питате защо този е в състава и защо другият го няма. Това е нормално, в България мисля, че имате 7-8 милиона жители и всеки от тях се изявява като селекционер, но аз съм този, който в крайна сметка ще рискува и ще избере състава. Цялото това нещо го говорим, за да може в крайна сметка България да се върне на стария път, когато беше уважавана в Европа и в света.
Лукас Петков в момента се намира в процес на издаване на българско гражданство, оформят се документите му, но той не е единственият. Със спортния директор Георги Иванов постоянно говорим за подобен тип играчи, на които трябва да се обясни какво е България и защо те трябва да се състезават за националния отбор. Така че той не е единственият, който може да се очаква.
Тук е моментът да изкажа своето задоволство за това, че имам възможност да работя със спортен директор като Георги Иванов, тъй като ние имаме обща визия за бъдещето на българския футбол не само за следенето на играчи или повиквателни, но за целия тренировъчен процес, за програмите за подготовка, семинари. Смятам, че можем заедно да изградим основите на бъдещето на българския футбол.
Същото важи и за президента на футболния съюз Борислав Михайлов, който със своя опит разбра, че ние сме млад треньорски щаб, който иска да направи всичко възможно България да се върне на своите стари позиции и ни е гласувал пълно доверие. Не е никак лесно, тъй като е необходимо време, за да се реализират тези неща. Началото е добро, но резултатите са тези, които ще определят колко дълго ние ще имаме възможност да работим.
- У нас във футболната общественост се счита, че на националния селекционер най-редовно му се обаждат различни агенти, треньори или хора, които препоръчват своите футболисти. Случвало ли се е и на Вас някой да Ви се обажда и да Ви каже: „Вземи моя човек“?
- Уважавам всички, които са свързани с футбола, без значение дали са футболни агенти или президенти. Аз ги уважавам от чисто човешка гледна точка. За мен не е важно кой колко пари има. Може би някои си вадят грешна оценка за мен, съпоставяйки личността Младен Кръстаич в личния живот и в работата, но моето семейство ме е учило на дисциплина и затова, когато става въпрос за работа, съм един човек, а когато говорим за нещо друго, съм съвсем друг.
Знам, че в миналото е имало подобен натиск от клубовете и от хора, които да се обаждат и казват: „Здрасти, какво правиш?“. Когато започне даден разговор по този начин, се усеща накъде се отива, но истината е, че аз съм човекът, от който зависят нещата и ако резултатите не са добри, вината ще падне върху мен. Когато националният отбор побеждава, всички са доволни, но всъщност аз, президентът на футболния съюз и спортният директор сме тези, които определят визията за българския футбол. Към всички останали най-голямо уважение, но те просто не са част от този процес. За периода, в който съм тук, за тези 5-6 месеца, досега не съм срещал никакви проблеми, що се отнася до моята работа.
- Във времето назад предишни селекционери на България са викали чужденци, които са получавали български паспорт и са били натурализирани. Това предизвиква в българското футболно общество много голяма полемика „за“ или „против“. Какво е Вашето мнение и ще осъществявате ли подобна политика?
- Знам, че това е политика, както на клубовете, така и на българската държава. Това е нещо, което се случва навсякъде по света. Някой играч, който остане две години в някое първенство, да получава съответния паспорт – това е нещо напълно законно. Що се отнася до повиквателните на натурализирани играчи, то всичко зависи от техните качества и дали изпълняват тези изисквания, за които вече споменах. Ако се стигне до случай да има подобен играч, ще го дискутираме индивидуално.
Засега съм доволен от играчите, с които работя. Всички са много дисциплинирани и осъзнават каква е отговорността да носиш герба на България. Докато това се случва, аз няма да променя своето мнение. В случая не говорим само за качествата. Даден играч трябва да има и характер, манталитет. Това е нещо, което се взима предвид, за да се прецени дали той може да бъде част от националния отбор или не.
- Забелязван сте често на мачове от българското първенство. Какво Ви прави впечатление, когато отидете на някой стадион в България?
- Тъй като работя в България, най-нормално е да върша работа на терен. Интересувам се не само от играчите, но и как функционират самите клубове, футболният съюз, дори и медиите. В крайна сметка ми се плаща за това да имаме една обща представа за българския футбол. Ако я нямам, няма изобщо за какво да си говорим с Вас.
Не е трудно, тъй като футболният съюз ми е осигурил кола и заедно с моите помощници пътуваме. Днес можем да сме в Пловдив, след това ще сме в Разград, след това ще се върнем в София и за 4 дни можем да наблюдаваме 4 мача. Аз харесвам да наблюдавам играчите на място. Още повече, че 50-60 % от националния отбор е съставен от футболисти от вътрешното първенство. Няма да е добре да демонстрирам неуважение към играчите, ако не дойда да ги видя. Важното в това, което правим с футболния съюз, е да селектираме най-добрите от тях, а аз трябва преди това да ги видя.
- Чисто спортно-технически в какво най-много изостават българските футболисти от тези в Западна Европа?
- България разполага с доста футболисти с потенциал. Това, което трябва да им се даде, е време, възможност да работят, да участват в силни мачове. За това трябва една силна българска лига, отбори, които да играят редовно в Европа. Някои от тях по-рано излизат в чужбина, други се връщат след това. Важното е, че те имат потенциал. Вече всичко останало зависи от средата, в която попаднат. Играчите трябва да получават повече игрово време, тъй като по този начин се постигат две цели.
От една страна, клубът има футболист, който да продаде в чужбина, а от друга националният отбор се сдобива със завършен футболист. Качествата се изграждат с игровата практика. Колкото и богат да е един клуб, никой няма да откаже да получи пари за футболист, който сам е произвел, стига да му се даде възможност. Аз не искам да се бъркам в работата на колегите, но във футбола понякога трябва и да се рискува.
- За финал, г-н Кръстаич, какво бихте казали на българските футболни фенове?
- По отношение на посещението на мачовете смятам, че нещата стоят добре. Има 4-5 отбора, които имат сериозна фенска маса, като ЦСКА, Левски, Лудогорец с резултатите, които имат и постигнаха в последните 10-11 години. Като цяло българското първенство е изравнено. Това, което ми прави добро впечатление, е, че феновете искрено обичат своите отбори и натискът не е толкова голям, колкото в Сърбия. Затова трябва да бъдат похвалени най-вече за това, че те запазват тази своя обич към футбола.
2Коментара