ФК Фратрия е сред малкото клубове, който записва две последователни промоции в пирамидата на българския футбол, при това като шампион. Тимът е основан през 2021 г. във Варна, а след два сезона съществуване прескача окръжните групи и вече е част от Североизточната Трета лига. В школата на клуба тренират над 150 деца, като най-талантливите от тях получават възможност да се състезават и за първия отбор. Амбициите на Фратрия и собственика Виктор Бакуревич обаче надхвърлят аматьорския футбол. Специално за Gong.bg предприемачът, който е познат у нас с притежаваната от него популярна верига хранителни магазини, се съгласи да разкаже за своите амбиции с клуба от Североизтока и защо вярва, че може да направи успешен футболен бизнес проект в България.

- Разговаряме с Виктор Бакуревич, който е собственик на може би най-бързо развиващия се футболен клуб в България - Фратрия, както и собственик на популярна верига хранителни магазини в България и чужбина. Г-н Бакуревич, Вие от дълги години правите бизнес в България, но как така решихте да влезете във футболния бизнес?

- Това е дълга история поради няколко причини. Когато бях млад, се занимавах с футбол, но на детско и аматьорско ниво. Едновременно се занимавах и с шах, но по-сериозно. На 13 години трябваше да избера кое да остане, защото не ми стигаше времето за двата спорта. В шаха имах определени успехи – на 12 години бях кандидат-майстор на спорта и реших да остана с него. Обаче в душата ми остана футболът! След четири години се разделих с шаха, когато трябваше да направя избора между спорта и дискотеките (смее се).

- Това не знам дали е добър избор…

- Аз разбрах тогава, че ако искам да остана в шаха, то трябва да се занимавам по 5-6 часа дневно и че не съм готов за това нещо. Това беше в началото на 90-те години и бях принуден да мисля за нещо друго, защото трябваше да храня себе си. Бяха трудни времена, знаете. Трябваше да се готвя за някакво висше образование, имах идеи. Тогава приключих със спорта изобщо, но си останах фен на футбола като цяло. Дори след няколко години аз попаднах на работа в Том Томск. Там работих няколко години като заместник на изпълнителния директор. По това време вече имах и висше юридическо образование и бях фактически и спортен юрист в клуба. Освен юридическите функции, изпълнявах и някакви бизнес задачи. Ние тогава играехме във Втора руска лига, но имахме претенции към Висшата лига. Работих там няколко години, после получих адвокатски статус и реших да започна собствена дейност като адвокат. През 2008 година взех решение да избера друго място за живеене за себе си и семейството, защото имах сериозни разногласия с режима още от самото му начало, така да се каже – от нулевите му години. Не съм Баба Ванга, обаче още тогава знаех накъде вървим.

- Но дотогава не бяхте идвали в България? Дори на почивка?

- Не, не, нито веднъж. Когато взех решението да замина в друга държава, първо пробвах в Чехия. Отидох да разгледам страната и не се почувствах добре там, честно казано. После пробвах България и веднага ми хареса. Четири дни, след като пристигнах за първи път в България, си избрах къща в едно село до Варна – Бенковски и я купих. На сто процента реших да се преместя да живея тук. И досега много ми харесва и съм доволен, че избрах тази държава. Тогава вече имах две деца, две момчета. Така се случи, че един от тях, макар и късно – на 11 години, прояви желание да играе футбол. Аз го записах в една школа във Варна, Шампиони се казва, и той започна да играе. Тук стана един много интересен момент. Те с негов приятел играеха в Морската градина и жонглираха с топката. Идва един човек при тях, гледа ги и ги пита къде играят. Те му казват, че са в Шампиони. Той им дава номера на треньор в Черно море и им казва: „Обадете му се и му кажете, че препоръчвам да ви погледнат. Казвам се Илиан Илиев“. Аз не бях свидетел на тази случка, но синът ми идва, показва ми и вика, че човекът си е оставил номера и е казал, че може родителите да звъннат от негово име. Да Ви кажа честно, и до този момент не съм се запознавал с Илиан Илиев.

- Но пък синът Ви се познава…

- Да, да (смее се). Звъннах на този номер и обясних, че разбирам, че е малко странна ситуацията. Те казаха: „Окей, идвате значи и ще ви погледнем“. Оставих сина в Черно море, той е набор 2007 г. и покрай него започнах да наблюдавам детски футбол, водих го и на тренировки, гледах. Запознах се с един човек, който също е руснак и е също от Сибир като мен, само че аз съм от Томск, а той от Иркутск. Казва се Евгений Гащук, а синът му тогава беше лидер на този набор в Черно море. С него започнахме да си говорим за футбол, как се развиват децата, това-онова. Синът му Миша е талантливо момче, беше преди това в Лудогорец, сега е в Ботев Пловдив, привличат го във втория отбор, а е на 16 години. Говорихме си много с Евгений, а аз бързо разбирам, когато човек е увлечен по футбола, аз обичам такива хора. Той просто живее с футбола, нищо друго не съществува за него! Аз имах също голяма страст като него от години и му предложих да направим нещо заедно – детски клуб например. Аз имам определени средства, но не съм олигарх. Нямам някакви милиони, за да инвестираме в голям проект, но имам нещо и мога да помагам. Работя, развивам се, имам печалба и по принцип нямам претенции към покупки на яхти и скъпи коли, нямам изобщо интерес към подобни неща. Смятам, че не е лошо да харчиш някакви излишни пари, ако ги имаш, за нещо интересно и полезно, от което изпитваш удоволствие наистина. Окей, някои изпитват удоволствие от яхта, не съм против това, обаче аз не изпитвам. Нямам нужда от това нещо (смее се). Тогава се запознах с Ивайло Станчев, Евгений го познаваше отпреди това и ни запозна един с друг (б.а. Ивайло Станчев е син на легендарния нападател от близкото минало Валентин Станчев. Работи с деца и юноши и бе избран за треньор на сборния тим на Североизтока до 14 години в „Турнира на талантите“, провел се само преди месец) . Той тогава беше треньор на Тича и аз му казах: „Ивайло, имам една идея. Искам да създам детски клуб без такси. Ще ти плащам заплата, събираме колкото можем отбори и пробваме да участваме в зоналните първенства“.

- Нека Ви прекъсна. Той повярва ли Ви, че искате да правите отбор без такси?

- Не повярва. Той каза, че не може такова нещо да стане и че чува за първи път за нещо подобно. Казах му, че това е моята идея, в която има малък парадокс, за което превъртам малко напред във времето. Аз разглеждам Фратрия като бизнес проект, но в бъдеще.

- Тоест в момента сте само на ниво разходи или по друг начин казано – инвестиции.

- Да, инвестиции. Аз не искам от самото начало да печеля и разбирам, че това не може да бъде от самото начало като бизнес. Да, можеш да се поддържаш, получавайки някакви такси от родителите. Можеш да имаш така няколко треньора, терен, но това не може да бъде бизнес проект. Според мен обаче таксите имат обратна страна. Родителите, плащайки такси, после изискват. Трудно е и събирането на тези такси и неприятно.

- Освен това, за да те допълня, самата мотивация на децата и родителите, дори и на треньорите, е малко по-различна, когато таксите не са „в играта“. Може и на теб да са ти казали, че някои треньори в България са мотивирани от таксите, защото събирането на повече деца води до повече такси. Какво тренират, какво не тренират, вече е друга тема.

- Абсолютно е така. Има няколко отрицателни страни, от които губи тренировъчният процес, губи се и мотивацията на треньора, децата и родителите. Това е и една от причините, поради която сега в момента българският футбол не е на това място, което всички ние желаем да бъде. Предложих на Ивайло това нещо, той беше много учуден, ясно, но се съгласи. Ние събрахме двата отбора негови възпитаници от Тича, после дойдоха още няколко момчета, които не бяха нужни на никого в града – нито на Спартак, нито на Черно море, нито дори на Олимпик. Събрахме каквото изобщо имаше във Варна и които можеха да се движат (смее се). Но пък имаха желание. Обявихме първо условията, после организирахме екипи и в края на лятото организирахме един лагер.

- Да уточним – като хронология всичко това се случва през 2021 г.

- Да, лятото. През месец септември заявихме двата отбора на U15 и U17 в зоналното първенство на Варна. Съвсем неочаквано малките започват да печелят. Почти през цялото първенство бяхме втори след Лудогорец и накрая загубихме няколко точки заради неопитност, поради което не можахме да стигнем до баража, за да попаднем в Елитната група. Същевременно събрахме няколко мъже, основно от Берьозка (смее се), които обичат да играят футбол. Също така Иво Станчев, понякога с нас играеше и Пламен Маринов на врата, както и няколко момчета от набор 2005 г. Те пак бяха отхвърлени от Спартак, Черно море и все още искат да играят футбол, но нямат перспектива в професионалното ниво. Заявихме участие в Б окръжна група, която е пета дивизия, с такъв малко смешен състав. Там играехме срещу хора, които са аматьори като нас. Спечелихме първенството и с това свърши нашата първа година като клуб. Да кажа честно, от самото начало ние нямахме някакъв конкретен план и коя ще ни е първата стъпка, втора, трета. Започнахме да строим план след първата година. Аз в определен момент разбрах, че с този футболен клуб си реших проблема с кризата на средната възраст (смее се). Аз вече съм на 47 години и тя ме достига вече. Човек обикновено до тази възраст има някакви успехи и се оглежда вече назад, разбира, че първата половина на живота вече свършва. Той вече преминава Екватора и започва да мисли какво предстои нататък. Имаш къща, имаш семейство, имаш деца, имаш дърва…

- Вие си имате и бизнес, който сигурно вече работи и без Вас, както се казва.

- Още не може (смее се). Аз разбрах, че с тази идея намерих занятие, което ми харесва и за което аз мисля. Така се появяват някакви нови идеи, нови цели в живота. Една година, след като започнахме дейност, седнахме да помислим какво да правим. Междувременно войната започна в края на февруари и през пролетта във Варна се появиха много украинци, както деца, така и големи хора, като някои от тях имаха отношение към футбола. Знаеш, че в Украйна е много високо нивото на развитие на футбола и има много футболисти, бивши такива, треньори, както и деца, които играят на високо ниво. Аз на 24 февруари изразих своята позиция, както и тази на фирмата, в която работят минимум 500 човека и поне половината от тях имат отношение към Украйна заради роднини, семейство в тези места, където има война сега. Това беше абсолютно антивоенна позиция и за мое съжаление – антируска позиция. Тук визирам най-вече държавата, защото войната беше започната от нея. Доста хора в Русия, за мое съжаление, поддържат тази война, но те със сигурност не я искаха. Някои хора имаха определен интерес и той продължава. Аз от самото начало изразих абсолютно несъгласие с тези действия и съответно втората стъпка беше някаква помощ към хората, които пострадаха от това нещо. Започнахме да помагаме на бежанци с продукти, с пари, с работа, а в това число обявих и абсолютно безплатен набор на деца, които са играли футбол в Украйна. Те могат да поддържат ниво, да поддържат форма без пари, а аз им осигурявам екипи, терен, треньор и т.н. Дойдоха може би 15-20 момчета и това бе може би една от причините да продължим да се занимаваме сериозно с това дело. Имаше и един човек, който каза, че е бил професионален вратар и че иска да ни помага, за да поддържа форма. Не искаше пари или каквото и да е, просто да тренира с децата. Той се казва Александър Лавренцов и е играл на високо ниво, пазил е в Криля Советов много години. Достатъчно популярен е като вратар в Украйна (б.а. Лавренцов е двукратен бронзов медалист в украинската Премиер лига като вратар на Кривбас, пази и три сезона в руския елит на вратата на Криля Советов) . Запознахме се и се разговорихме. Той започна да ни помага, работи с вратарите и т.н. Тогава вече ни се беше появила амбицията да прескочим А окръжна и по някакъв начин да попаднем веднага в Трета лига. Тогава не знаехме как и дори Иво Станчев тогава ме предупреждаваше. Аз бях само от една година в българския футбол и може би дори и сега не разбирам някои неща, но много добре се уча (смее се).

- Усещам накъде отивате и трябва да Ви прекъсна. Как успяхте да ангажирате треньор като Александър Бабич, който е бил начело на отбори като Черноморец Одеса и Мариупол, като с последния е бил два пъти в Лига Европа? Как се взима такъв треньор и то в отбор от четвърта дивизия в България?

- Ще разкажа предисторията, ако имаме време (усмихва се). Да се върна, докъдето стигнах. Тогава Ивайло ми каза, че ние ще изпаднем веднага от Трета лига, ако заиграем с нашите футболисти от Берьозка и че всички ще ни бият там. Аз бях упорит и ходихме няколко пъти при Георги Мирчев.

- Това е председателят на Зоналния съвет във Варна.

- Да, да. Молихме го, но той каза, че това не е възможно. Вика ни, че може да стане, ако вземем нечий чужд лиценз, да се съединим с друг отбор. Ние опитахме, не се получи и накрая решихме, че ще продължим стъпка по стъпка, продължавайки с А окръжна. В този момент вратарят Александър Лавренцов, който също е работил в Черноморец и Мариупол в щаба на Александър Бабич, ни казва, че в Констанца седи самият Бабич и не знае какво да прави, но тогава всички не знаеха какво да правят. Предложи ми да се видим и да поговорим. Аз се съгласих, бях чувал за Бабич, но се чудих какво мога да му предложа (б.а. начело на Черноморец и Мариупол Бабич постига победи над Пауло Фонсека и Фабрицио Раванели, няма загуба в срещите си с популярни в България треньори като Ангел Червенков, Вячеслав Грозни и новия наставник на Левски Николай Костов). Тогава решихме да не говорим за пари в тази ситуация, защото тогава хората са съгласни да работят и за неголеми пари, но пък на ниво. Направихме една среща, той дойде от Констанца. Аз се готвих за дълъг разговор, но той се оказа много кратък. Казах му: „Виж, Александър, аз имам стартъп и много добре разбирам на какво ниво сме. Ти се оказа тук, за съжаление. Нека започнем с нещо, да стиснем ръце, да пием по бира и да останем приятели за цял живот. На мен ми е приятно да работя с хора с такъв опит“. Той веднага се съгласи, не водихме никакви преговори.

- Не сте говорили и за пари?

- Аз предложих сума. Веднага да кажа, че няма как да му предложа 500 или 1000 лв. Човек трябва първо да живее, а освен това има и определено ниво на специалист. Ясно е, че това са пари, които не се плащат на другите треньори в А окръжна.

- Това е така със сигурност, но в А окръжна няма и треньори с ПРО лиценз. Предполагам, че има такъв, щом е ръководил отбори от украинската Премиер лига.

-Има, да. Той се оказа много приятен и интелигентен човек. Освен това той в миналото има голям опит да работи с млади футболисти. На нас фактически от самото начало и до ден днешен идеята ни е, че искаме да направим отбор, в който още от академията и от най-малките възрасти момчетата виждат, че има асансьор. Тоест те могат стъпка по стъпка да влизат в отбора, който играе на по-високо ниво. Тогава още си казахме, че на нас не ни трябват повече от един-двама опитни футболисти и че фундаментът ни ще бъде винаги от млади футболисти. Те, за съжаление, не са оценени в България, а за това има много причини. Аз вярвам, че такъв отбор има право на съществуване и може да стигне до определени успехи, визирам отбор, съставен от такива основи. Той сега говори лошо български, но тогава пък въобще не говореше. Започна обаче веднага да работи с младите футболисти. Впоследствие дойдоха и няколко млади украинци, юноши на по 17-18 години. Започнахме да тренираме, да играем контроли. Фактически първият ни официален мач за новия сезон 2022/23 беше за Аматьорската купа с Черноморец Балчик.

- За които трябва да кажем, че през изминалия сезон станаха шампиони на Североизточната Трета лига.

- Да, точно така. Загубихме с 1:7, беше някъде около началото на септември 2022 г. и преди старта на първенството в А окръжна. Малка вметка – ние играхме приятелска среща с тях през пролетта на 2023 г., април месец. Гостувахме в Балчик, загубихме само с 1:0 и то с дузпа.

- Тоест сте постигнали сериозен прогрес за няколко месеца.

- Да, да. Имахме добри препоръки от треньора на Черноморец Балчик Мартин Христов. Не се познаваме с него, но той вдъхва уважение заради неговите думи и начина му на мислене. Иначе аз не се меся в треньорската работа.

- Да разбирам, че не сте типичният президент на футболен клуб в България?

- Нямам право да се меся (смее се).

- Ама то всички така казват…

- Всички казват, ама при мен е наистина (смее се). Иначе обсъждаме неща, аз понякога от любопитство питам защо този играе на тази позиция. Но това е само от любопитство и то след мача. Никога не коментираме такива неща преди или по време на мач. Аз много обичам да бъда на пейката, защото е по-живо там, а не защото се намесвам. Повече ми харесва оттам да гледам футбол, защото там усещаш енергията на мача много по-добре, отколкото да седиш на трибуните. Та аз започнах да гледам какво можем да построим и имам собствен поглед върху футбола. Много обичам, когато отборите играят атакуващ футбол и ми хареса това, което прави Бабич и неговото виждане за футбола и работата му с момчетата. Най-важното нещо, което забелязах още в началото, бе това, че макар да имаше езикови трудности, момчетата гледаха с други очи на него. Очите им блестяха! Те ходят с голямо желание на тренировки. Той е тип интелигентен човек, но може и да смачка интелигентно. Имам предвид, че не го прави грубо и с оскърбление, но може да оказва такъв натиск и то по време на игра. Той много изисква от момчетата и по време на мач те не могат да спрат да бягат. Много пъти съм стоял при него и виждам, че те нямат право и възможност да не бягат. Той толкова ги гони и оказва такъв натиск върху тях, че… Той много обича единоборствата и може веднага смени играч, ако види, че той не влиза в единоборство. Така футболът ни става това, заради което ние обичаме тази игра – интензивен, жесток и агресивен в хубавия смисъл на думата.

- В отбора, с който всъщност станахте шампиони през изминалия сезон в А окръжна група, най-възрастният е роден през 2000 г. Повечето са родени през 2003, 2004 и 2005 г., имали сте и играчи, родени през 2006 г. Как се справя този треньор с опит в европейските клубни турнири и украинския елит с тези млади момчета?

- Първо – той има опит. Второ – доста е интересно да работиш с младежи. Най-важното е, че те се справиха, защото знаеш какви хора играят в А окръжна.

- Хора, които могат да са им бащи, да не кажа и по-възрастни.

- И друго, че мачът едва е започнал, а първото, което викат, е „счупи му краката“. Има някакви отбори от турски села и те говорят понякога помежду си на турски. Ние в Берьозка имаме едно момче, което разбира турски и той обича да гледа мачове с нас. Един път ни разказва, защото разбира всичко, което си говорят помежду си, че са си говорили: „виж с какви тънки крака бяга, веднага му ги чупи да не бяга“. Там така разбират футбола, но нашите момчета не им отстъпват и не са в ситуация да си пазят краката. Да, понякога виждам кръв и сълзи, но те играят здраво и това изисква Бабич. Това е неговата философия, защото футболът е единоборства. Гледаме европейските първенства и виждаме, че интензивността на единоборствата там е няколко нива по-висока, отколкото в българския футбол. Да вземем за пример последния мач с Унгария – там разликата беше в единоборствата, в сблъсъците. За съжаление тук губим, за което има много причини – съдийство, треньори, родители. Още децата не са научени на това нещо.

- Вас лично не Ви ли беше страх за всички тези деца и млади хора, че ще прегорят или че ще се контузят много тежко покрай нивото в А окръжна?

- Нека започна оттам, че когато аз самият се занимавах с футбол, запомних едно изречение на моя треньор за цял живот. Той казваше, че ако влизаш, няма да бъдеш контузен, а ако се пазиш, ще те контузят. Това според мен е закон. Да, казвам честно, че играех на много аматьорско ниво цял живот, но нямам нито една контузия. Да, сега се пазя малко, обаче преди години не се пазех изобщо. Моят аргумент се потвърждава и от това, че за цял сезон в А окръжна ние нямаме нито една сериозна игрова контузия. Имаме една, която се случи на тренировка, беше сериозна. Най-лошите контузии се случват без сблъсък. Да, имахме някакви удари, но нямахме сериозни травми, а играехме буквално с юноши и взехме първенството (усмихва се).

- Предполагам, че понякога на тренировки нивото на физически сблъсъци е било по-сериозно, отколкото в мачовете.

- Да, абсолютно. Виж, те сами са си избрали тази професия. Не искам да бъда човек, който говори, че нямаме футбол. Аз искам да има футбол в България и това е една от причините да започна да се занимавам с клуба, опитвайки да внеса някаква част от моите знания, навици, желания, за да се получи нещо. Тук има традиции, има футболисти, имало е и звезди, които са били такива в световен мащаб. Нека се сравним с Гърция например. Можем ли да си спомним от отбора им, който беше европейски шампион, някои футболисти, които наистина бяха звезди? Не, но тук имахме. В нашата академия има поне 150 момчета, които тренират и преди няколко месеца проведохме сред тях анкета с въпрос „Мислите ли за професионален футбол?“. От 150 мисля, че 149 отговориха с „да“. Това, за мое съжаление, е неистинско „да“. Това са техните илюзии, може би мечти. Ако вземем за пример юношите на 15-16 години, аз им казвам на тях, че те още от 12-13-годишна възраст са в професията. Така трябва да се мисли, защото професията на футболиста е много къса като продължителност. Тя започва рано и свършва рано, затова не можеш да започнеш с нея например на 24 години. Затова трябва да започнеш от много рано, поне на 12 години. Още оттогава ти трябва да го разбираш сам, макар родителите да оказват влияние. Според мен, ако едно дете наистина иска нещо, никакви родители няма да му пречат. Проблемът е, че не достигат такива деца. Те уж искат, уж мислят, че ще станат професионални футболисти, гледат футбол, фенове са на Ливърпул и говорят помежду си за футбол, но те не разглеждат това занятие като своя истинска професия и не се отдават на сто процента. Тази професия е и много избирателна. Колко футболисти изобщо са професионални? Това е професия, която изисква. Ти можеш да станеш юрист, икономист, продавач, сервитьор. За да станеш човек с такава професия, може да не й се отдадеш на сто процента. Имаш си други занятия, пак можеш да станеш среден икономист, среден юрист и пак да си намериш някаква работа. Във футбола обаче, ако си среден, няма да си намериш хубава работа. Продължавам да отговарям на въпроса ти – ти дори да си на 15, 16, 17 или 18 години, ако избираш тази професия, трябва да си наясно, че част от нея са болка, сълзи и кръв. Няма как, това е шоу и то гладиаторско шоу за зрителите, които ти плащат пари заради емоцията. Не може да стане по друг начин, затова търпиш.

- Вие тренирате в Бенковски и играете в Старо Оряхово, съответно не сте базирани в големия град наблизо – Варна. Това плюс или минус е?

- Постоянно споря с всички по този въпрос, дори и някои от моите треньори настояват да намерим начин за тренировки там на малките деца. Нали знаеш каква е ситуацията във Варна със спортната инфраструктура?

- Ограничена е.

- Никаква! Много е трудно да намериш терен, на който да тренираш. Моите треньори постоянно ми говорят за това. Дори днес, когато се върна във Варна, имаме довечера оперативка и ще обсъждаме много неща, в това число и къде да играем, къде да тренираме и т.н. Постоянно ми казват: „Виктор, децата се отказват, родителите им се отказват, ако продължаваме да тренираме в Бенковски“. Сега започваме да разработваме и нова база в Оброчище. Та аз им отвръщам: „Тогава трябват ли ни такива деца на нас, които се отказват да играят в нашия клуб и с всички предимства, които им даваме?“.

- Доколкото знам, Вие им поемате транспорта и ги превозвате от точка до точка с автобус.

- Абсолютно, имаме клубен транспорт. Брандиран и голям клубен транспорт с 50 места, в който могат да пътуват деца през целия град. Колко деца в България пътуват така за тренировка? Дори тук, например в ЦСКА София, дали возят децата за тренировка в големия и удобен брандиран клубен автобус? Идваш с хубавия клубен екип на спирката, всички те виждат. Влизаш с целия отбор във фирмения брандиран автобус. Пътуваш само 25 минути за тренировка. Не ги караме да ходят пеша като някое момче в Африка или Бразилия, те там ходят по 10 километра за тренировка, защото нямат друг начин. При нас идваш, отвличаш се от целия живот и градските неща като това къде продават хотдог, газирани напитки или дали ще закъснееш с пет минути, защото си още в училище. При нас може да тренираш колкото искаш, а не само един час или за колкото там ти е наето игрището. Имаме си сграда, имаме си съблекалня, изобщо всички условия, за да се чувстваш като професионалист още от малките си години. Затова смятам, че децата и техните родители, за които това е пречка да се занимават с футбол, нека да се занимават на друго място, аз не съм против.

- От друга гледна точка е хубаво това, че по никакъв начин не могат да Ви извиват ръцете, казвайки Ви: „Ето, ние даваме пари и ще стане каквото искаме“.

- Аз съм вече почти на 48 години и имам три деца. Мога да кажа, че основната разлика между нашето поколение и следващите поколения е в това, че ние имахме трудности, а те нямат трудности. Това за тях е проблем, защото те не преодоляват. После, когато уж искаш нещо и то се случи, ти не си готов. Това според мен е проблем.

- Сега предстои дебютен сезон в Североизточната Трета лига. Какви са плановете за него? Преди началото на интервюто си говорихме с Вас и аз се пошегувах дали ще гоните класиране в професионалния футбол. Вие бяхте абсолютно сериозен, че това и ще направите. Потвърдете сега и през читателите, че гоните първо място в Трета лига и класиране във Втора лига.

-Аз съм на 98 процента сигурен, че ще станем първи и че ще се класираме за Втора лига. Освен това веднага мога да кажа, че ще играем във Втора лига след това. Аз лично ще осигуря бюджет, който е необходим, за да играем във Втора лига. Оттам нататък вече не мога да прогнозирам, но ако се срещнем с теб след една година, то тогава може да кажа какво ще се случи в следващата година.

- С най-голямо удоволствие ще направим такъв разговор. Сега знаете, че със сигурност ще ви трябват нови футболисти и че ще трябва да се вдигне нивото. Също така ще продължите ли да играете през новия сезон в Трета лига в Старо Оряхово?

- Направихме партньорство с човека, който сега прави базата в Оброчище. Там има нови терени, имаше и стари терени малко преди това. Той сега прави два терена с естествена трева и със сигурност там ще си организираме тренировки, защото през новия сезон ще имаме два мъжки отбора – един в Трета лига и един в А окръжна. В Трета лига ще играем с по-сериозни момчета, а в Окръжната ще играем с момчета 2005 г. и 2006 г. С тези два отбора ще тренираме в Оброчище и най-вероятно ще играем официалните си мачове в Албена, тъй като вече имах среща с директора по спорт там.

- За тези, които не са от Варна и региона, можем да кажем, че Албена изобщо не е далече от Варна и дали ще ходите до Старо Оряхово или Албена…

-Горе-долу е едно и също, дори Албена е малко по-близо. Имаме там предварителна уговорка, а когато имаме програма, ще говорим пак. Може би ще стане така, че не всички мачове ще играем там, защото те имат ангажимент да провеждат там различни европейски мачове и турнири на юноши и жени. Може би ще се наложи няколко домакински мача да проведем в Старо Оряхово, ако календарът не позволи да го направим в Албена. Общата ни идея е да играем на естествена трева с трибуни и с хубава обстановка в Албена.

- Има ли във Вас допълнителен ентусиазъм заради това, че ще играете с дублиращите отбори на Лудогорец, Черно море, Спартак Варна и традиционни отбори в региона като Септември Тервел и Черноломец Попово?

- На Лудогорец това ще е третият отбор, а например сега на 27-ми ще имаме контрола с втория им отбор, ще ходим до Разград. Ще проверим нашето ниво. Преди малко ме пита за засилване на състава. Ще имаме такова, като поне пет-шест футболиста ще дойдат, основно млади. Ще дойде един нападател от Украйна, който има хубава визитка. Играл е във Ворскла, Черноморец Одеса. Той вече не е млад за футболист, но ще ни помогне.

- Как се казва това момче?

-Казва се Денис, но не му знам фамилията (смее се). Той ще започне да тренира с нас, имаме договорка с него (б.а. цялото име на футболиста е Денис Васин, на 34 години. Бивш младежки национал на Украйна, има над 170 мача в украинския елит). Има още няколко футболисти и дори днес, когато се върна във Варна, вечерта ще имам две-три срещи, за да потвърдим окончателно условията за сътрудничество с няколко играчи. Аз мисля, че горе-долу знам нивото на Североизточната Трета лига и мисля, че имаме всички шансове. Буквално преди ден-два Спартак Варна обяви, че ще гони първото място. Аз нямам нищо против, ще бъде интересно. Те имат своите идеи, ние пък имаме нашите, ще видим какво ще стане. Ние с треньорския щаб обсъждахме дали изобщо ще обявяваме, че гоним първото място и искаме да влезем във Втора лига. Решихме, че няма да крием тази информация, няма никакъв смисъл. Дори, когато правим уговорка с футболистите, ние веднага им обявяваме бонуса, който те ще получат за класиране във Втора лига. Дори им казвам, че мога сега да изплатя този бонус, защото така или иначе ще бъда принуден да го изплатя (смее се).

- Това е много добра мотивация. Искам да Ви питам за нещо, което със сигурност се е случвало покрай мачовете и е свързано с тази война, която споменахме вече и е отвратителна. Имало ли е случаи, в които сте били обект на негативизъм Вие лично, хора от клуба, футболисти, треньори? Имало ли е обиди, освирквания?

- Първо да кажа, че в отбора има както доста руснаци, така и доста украинци. Ние помежду си добре се разбираме, намираме общ език, нямаме никакви проблеми. Има го и това, че хората понякога не обичат да губят и когато това се случва, те могат да изразят някакви мнения, които може би дълбоко стоят в тях. Знаеш, че ако си седиш във „Фейсбука“ и си на трибуната далече, то можеш да си позволиш всичко. Това го казвам със съжаление, такива са времената, хората си го позволят. Разбира се, всички знаят, че Берьозка спонсорира Фратрия и че имаме доста украински футболисти. Имаме репутация на руски клуб, макар че не знам вече как да го нарека – съветски, славянски, руско-украински (смее се). Но ние сме български клуб, защото 90 процента от хората в клуба са българи. Това е малко изкривена ситуация. Иначе понякога чувам: „ей, тези ш*бани руснаци“ и подобни неща, но не обръщам внимание. Първо, че това са единични действия и второ е това, че аз разбирам тези хора защо правят това нещо, но то си е техен проблем, а не мой. Щом не са стигнали поне до някакво културно ниво, значи нека си живеят с него и да си продължават, ако им харесва.

- Видях на видеата от ваши мачове, че вече си имате свои ултраси, които са доста емоционални и които ще бъдат сериозна атракция през новия сезон.

- Да, да, ще се развиваме и в тази посока. Имаме едно момче, което се казва Ангел. Той играе при нас при родените през 2008 г., но се увлича много и като фен. Той е много умно и интелигентно момче, а и като футболист. Всичко това се случва по негова инициатива, той събира момчетата. Понякога изискват от нас някакви знамена и други неща, но не много. Основно дори сами си събират помежду си, купуват някакви потници, петарди дори. Измислиха някакви песни, много е интересно. Това създава обстановка. Дори в последния мач, в който играхме срещу Девня и спечелихме там първенството, може би имаше толкова зрители, колкото на финала за Купата на България (смее се).

-За финал на този разговор – пожелахме си догодина по това време пак да се видим и да си говорим. Но ако с Вас се срещнем след пет години, то какво си пожелавате да ми разкажете тогава от гледна точка на развитието на клуба?

- Както вече ти казах, аз гледам на клуба като на бизнес проект. Може би това звучи малко утопично и аз много добре разбирам, че сега доста хора, които прочетат това нещо, ще се подсмихнат и ще си кажат, че много са искали нещо такова и нищо не се е случило. Аз съм бизнесмен и знам как да направя един добър бизнес проект, правил съм го вече няколко пъти в моя живот, дори и в съвсем нова за мен държава. Берьозка започна от един малък семеен магазин във Варна и знам колко беше трудно, но и интересно едновременно. Вярвам, че ще успеем да направим един клуб, който дори може би по-рано от 5 години ще играем в А група, както и да се опитаме да влезем в европейските турнири. Вярвам, че ще успеем един отбор със съмишленици, защото аз лично смятам, че най-важно във всеки проект, в това число и във футболен такъв, не са инфраструктурата и материално-техническата база. Да, те имат значение, но не са най-важното. Най-важни според мен са хората, с които работиш. Това е важният ресурс и актив, за да стигнеш до своите цели. Самата идея какво ще правиш също е важна. След това може би идва материално-техническото обезпечение. Аз често чувам, че заради това, че нямаме база ние не можем да се развиваме. Да, но моят любим футболен клуб от Русия Спартак Москва 90 години нямаше собствен стадион. Това обаче не му пречеше да бъде шампион десетки пъти. Аз вярвам, че ние можем да направим такава система и такава структура, при която аз например искам. Говоря за скаутинг за покупко-продажба на футболисти, в което няма нищо лошо. Аз мисля, че в нашия клуб ще има система, при която ние ще правим добри професионални футболисти и задължително след сделка част от нея ще получава и самият футболист, както и треньорският щаб. Това е моята идея. Да ти кажа – в Берьозка всеки сътрудник, който работи при нас, получава всеки месец някаква част от печалбата, която е направил. Това е моята идея за бизнеса изобщо. Аз винаги правя голямо партньорство, в което всички хора са въвлечени и мотивирани, за да вършат своята работа най-професионално. Дори сега някои хора скептично да се отнесат към моите думи, аз мога да им дам съвсем свеж пример с шампионата на Румъния и Фарул от Констанца, който стана първи в последното първенство. Те започнаха този проект преди 7-8 години, а сега са шампиони на Румъния. Аз смятам, че румънският шампионат е по-силен от българския, защото те са 20 милиона и вероятно имат повече пари. Имат и клубове като Стяуа, който беше европейски шампион. Аз не мога да се сравнявам с Хаджи, различни категории сме, но той направи нещо уникално. С какви играчи той спечели шампионата? Само двама опитни футболисти! Те играха решаващ мач със Стяуа в Констанца в предпоследния кръг, когато станаха шампиони. Спечелиха 2:1 и то само с двама опитни футболисти. Други двама в стартовия състав пък бяха родени през 2005 г. С какво се отличаваме от румънците в Констанца, които са на 130 километра от Варна? Защо да нямаме право тук нещо подобно да направим?

- Пожелавам Ви от сърце да се случи и след пет години, ако не и по-рано, да си говорим отново за това.

- Имаме уговорка!