Шампион с Арис изяви желание да играе за България и заяви: Не искам Лудогорец или ЦСКА в Шампионската лига, харесвам много Десподов

Иван Панков е роден на 12 ноември 2005 г. в София, но още като малък заминава с родителите си за Кипър, където преминава основната част от живота му. Баща му е бивш футболист и оттам се запалва по футболната топка. Преминава през две академии в Лимасол, преди на 15-годишна възраст да бъде привлечен от амбициозния тим на Арис. Само няколко месеца по-късно той е качен да тренира с мъжкия отбор, състезаващ се в елита и прави дебюта си едва на 16 години. Сезон 2022/2023 носи и първия медал за младия българин, като той е част от историческия шампионски сезон на Арис. Броени дни след вдигането на трофея Иван се съгласи да говори специално за Gong.bg, споделяйки за емоциите през кампанията, футболния си път до момента, кои са неговите любими футболисти и отбори в България, както и защо предпочита да играе за родината си, а не за Кипър.

-Няма как да не започна с: „Честито, шампионе!“. Празнувате ли още в клуба? Видях, че организирахте изключително бляскава шоу церемония по награждаване.

-Ние още не сме започнали (смее се). Това е първата ни титла след 93 години и е много важно за този отбор и за нас. Със сигурност ще остане в историята на този клуб.

-Ти сам каза, че това е най-големият успех в историята на клуба, първа изобщо титла в елита на Кипър. Този успех е още по-ценен предвид това, че най-после и Арис може да се нареди до градските съперници АЕЛ и Аполон, които са били вече шампиони на Кипър. Как приемат всичко това вашите фенове?

-Да ти кажа честно – ние нямаме много фенове, както имат Аполон и АЕЛ. Те имат и от тези лудите ултраси, много хиляди, и почти всеки мач е пълен стадионът. Ние сме нов отбор, преди две години бяхме във втора дивизия. Влязохме в първа дивизия през миналата година и този сезон ни е вторият там. Нямаме много фенове, имаме към 3-4 хиляди всеки мач, там някъде. Не пеят много, ама съм сигурен, че са много щастливи сега с този успех.

-Три-четири хиляди фенове не са малко, искам да ти кажа. Заповядай на стадионите в България да видиш дали 3-4 хиляди са много. Добре, какво ви беше поставено като цел преди началото на сезона?

-Знаехме, че ще е много по-трудно от миналата година, когато завършихме на четвърто място и взехме билет за Лигата на конференциите. Там в първия кръг бихме тук 2:0 и после загубихме общо с 2:3 след 0:3 навън (б.а. срещу Нефтчи Баку). Беше много шокиращо, защото ние си мислихме, че вече всичко е свършило и защото вече бяхме били 2:0 у дома. Всичко в един ден се обърна наопаки само за 90 минути. В началото на сезона си казахме пак да завършим в първите три места, които пак ти дават билет за европейски мачове. Това ни беше целта – да завършим в първите три места.

-Вие в кой момент или след кой мач разбрахте, че всъщност има шанс да станете шампиони и си казахте: „Нека опитаме“?

-Беше към януари месец, когато имахме много мачове, където не победихме. Имаше шест-седем мача, където правихме само равни. Събрахме се целият отбор без треньора и си говорихме, защото между нас си имаме много добра връзка, говоря за играчите. Много сме близки всички. Дори аз, дето съм най-малкият, всички ми помагат и ми говорят, не само за тренировките, но и за всичко. Беше се чуло, че може да изгонят треньора и си казахме, че трябва да работим по-силно. От този момент мисля, че имахме 16 мача, в които не загубихме. Този ден беше много важен за нас и от него всички излязохме по-силни и по-обединени, след което 16 мача не загубихме.

-Очакваш ли с нетърпение предстоящите мачове в квалификациите за Шампионската лига? Предвид това, че сте непоставени във втория кръг, със сигурност ще играете със силен тим – Динамо Загреб, ФК Копенхаген, Ференцварош?

-И с Лудогорец може също (усмихва се).

-Ако станат шампиони.

-А не са ли станали вече?

-Още не, има два кръга до края и даже в момента ЦСКА води с една точка. Може да стане ситуация, подобна на тази в Германия в последния кръг.

-Да, да. Е, ще видим тогава, ЦСКА или Лудогорец. От една страна дано, защото ще може да дойда до България, а и мисля, че ще е по-лесно, отколкото с Динамо Загреб и Копенхаген. Но от друга не искам Лудогорец или ЦСКА, защото знам, че са много добри отбори.

-Това е така, потвърждавам. Нека си поговорим малко за теб. Къде си роден всъщност, откъде родом са твоите родители и ти къде израсна?

-Роден съм в България, в София. Майка ми и баща ми са и двамата българи. Аз дойдох в Кипър, когато бях много малък, защото майка ми работеше на корабите. Минаваше през много държави, но й хареса Кипър. Искаше да останем в Кипър и после е довела там и баща ми. После съм се родил и аз, но в България и после дойдох в Кипър. Така си продължихме да живеем тук. През цялото време сме били в Лимасол.

-Успявате ли да си идвате често в България и къде ходите обикновено?

-В София, но вече четири-пет години не можем да си дойдем, защото беше пандемията. Сега не намираме и много свободно време и искаме да си стоим тук.

-Кога и как се появи твоето влечение към футбола? Има ли други спортни или футболни хора в семейството ти, които са повлияли на избора ти да станеш футболист?

-От много малък харесвам футбола. Един човек, който много ми повлия, е баща ми, който има една малко смешна история с футбола. Той е бил също футболист и е играл в по-долните дивизии в България. В една от подготовките, след като е свършил сезонът, са правили приятелски мачове и един такъв е бил с ЦСКА, които са имали един много добър играч, чието име обаче не знам. Баща ми е играл като десен защитник и е играл срещу този играч, който е бил ляв нападател. Баща ми не го е оставил нищо да направи в този мач и е ходил все подир него. След мача са му звъннали от ЦСКА да ходи при тях, което се е случило една-две години преди Световното в САЩ. От ЦСКА са му казали, че ще му дадат апартамент, което е било много голямо нещо за онова време, кола също, добър договор. Проблемът е бил, че баща ми е от Левски, обичал е Левски от много малка възраст. Не пропуска мач на Левски, плакал е за Левски и Левски е неговият отбор. Първоначално е казал „не“ на ЦСКА, но те са дошли след една седмица в дома му. Пак са му казали да дойде в ЦСКА и той пак е казал „не“. Оттам всичко е свършило за него.

-Той е бил изправен пред много тежък избор наистина – възможността да получиш звездния си миг, но в отбора, който не харесваш.

-Сега, като си го мисли, хич не му харесва (смее се).

 -Ти имаш ли симпатия към някой от българските клубове? Да не си наследил „левскарството“ от него?

-Да ти кажа честно, аз не гледам много българското първенство. ЦСКА ми харесваше, когато бях по-малък. В последните години гледам Лудогорец, който е един голям клуб в България, играл в Шампионска лига. Преди една-две години там игра един играч от Кипър – Пиерос Сотириу. Гледах мачове на Лудогорец, когато можех. Винаги гледах европейските мачове, защото това е много добре за България – да има отбор, който може да се представи в европейския футбол.

-Когато си помислиш за български футболисти, има ли имена, които ти идват наум?

-Десподов много ми харесва. Преди няколко месеца гледах един млад от Левски, тяхна звезда, играе в центъра, по-атлетичен.

-Филип Кръстев може би?

-Да, той. Има и други играчи, но не знам имената. Гледам и мачовете на националния отбор, интересно ми е.

-Нека се върнем към теб. В кои отбори си играл, преди да станеш част от Арис?

-Като малък бях в една академия, която се казва „Мариос Христодулу“. Той е бил легенда на Кипър и е бил много голям играч, играл е в големи отбори. Там бях още като петгодишен докъм 13-годишна възраст. Искаха ме други отбори, но аз не исках да се махна от човека, който ме е научил да играя с топката. След 13-годишна възраст нямаше как да продължа при него, защото клубът беше само за деца. Тъй като имаше връзка с един отбор на име Кармиотиса, решихме да отидем при тях. Бях за две-три години там и след това дойдоха хора от Арис и ми казаха за новия проект. Арис преди две-три години не беше това, което е в момента. Стана ми много интересно и исках нещо ново.

-И до ден днешен, когато влезеш в уебсайта на Арис, до твоето име пише, че си най-младият футболист в първия тим. Още на 16 години те взимат да тренираш с мъжете, където си и към този момент. Какво според теб те е отличило от твоите връстници, за да те вземат в първия отбор?

-По-целеустремен съм и като си кажа нещо, ще го направя 1000 пъти, докато го постигна. Такъв ми е характерът. Упорит съм и винаги работя повече от другите. Когато бях по-малък, помня, че макар и да е свършила тренировката и другите да са се качили по колите и родителите им да ги откарват у дома, на мен винаги ми харесваше да оставам повече на стадиона или извън стадиона да правя фитнес. Бях по-малък от тях и исках да стана по-силен и по-добър играч, а в това, в което не съм добър, да стана по-добър. Това винаги съм го правил и винаги ме е отличавало от другите.

-14 януари 2022 г. Това е датата, на която ти дебютираш в мач на първия отбор срещу Докса през миналия сезон. Какво си спомняш от този двубой и как се почувства, когато треньорът ти каза, че влизаш в игра?

-Чувството беше много хубаво. Това беше първият ми мач с големите, с мъжкия отбор. В началото се чувствах малко така страхлив, докато влизах на стадиона, защото ми беше първият път. Не знаех какво е да си в мач на мъжете, само по телевизора съм го гледал. След като започна мачът, започнах да се чувствам по-добре и по-добре. Тогава бяхме на първо място в класирането след много години и беше важен мач. Спомням си, че в състава бяха още двама-трима малки като мен и знаехме, че един от нас ще играе, ама не знаехме кой (смее се). Атмосферата беше хубава, резултатът беше 1:0 и не се знаеше дали няма да ни вкарат, не беше лесно. Помня, че към 80-ата минута ме викнаха за загрявка, а към 86-87-ата ме викнаха да влизам. Тогава всичко просто ми се махна от акъла, исках да вляза вътре и да бием. Така и стана!

-Кои съотборници ти помогнаха най-много в адаптацията в първия тим и от кои съответно се учиш най-много?

-В Кипър сме и аз говоря местния език от много години. Тук обаче има един проблем и той е, че в Кипър не пускат много кипърци да играят. Така в отбора имаме само двама от общо 28 души. Тук не считам себе си, макар мен да ме броят към кипърците. Те много ми помагат, но ако трябва да съм честен, всички ми помагат, просто с тях съм по-близък. Вратарят Вана Алвес много ми помага. Той направи през тази година най-добрия си сезон - стана най-добър вратар, влезе сред най-добрите 11 в първенството, избраха негово спасяване за номер 1, стана и шампион. Той помага на младите, както и на мен много.

-В твоя отбор има и име като Александър Кокорин, който е изключителен футболист и с визитка. Относно това, което каза по-рано, че при вас не пускат кипърци – в България има сходен проблем и българи не се срещат много-много на терена.

-Да, но като гледам клубовете, те имат българи. Тук проблемът е, че няма кипърци в добрите отбори. Това е един проблем за Кипър, защото гледам, че има талант, но няма много желание, да кажем. Говоря за моята възраст – младите ходят на партита, веселят се, но е нормално, защото сме тийнейджъри. Аз не съм така и това е още едно нещо, което ме отличава от другите. Мисля, че в Кипър има таланти и ако поработят още малко академиите и отборите, то след няколко години ще гледаме повече кипърци. А за Кокорин – той е много голямо име, всички знаем кой е. Радвам се, че на такава малка възраст съм с такива играчи и мога да гледам от него. Ако трябва да съм честен – много гледам от неговата игра, защото искам да се научавам от по-големите и по-добрите и те знаят със сигурност повече от мен. Опитвам се от всеки играч да взема хубавото, ако ме разбираш.

-От други твои интервюта, които се надявам да съм разбрал добре, казваш, че играеш като вътрешен халф и че предпочиташ да играеш като осмица, но можеш и като шестица. Винаги ли си бил полузащитник и защо ти харесва да играеш в средата на терена?

-Харесва ми да играя в средата на терена като номер 8 повече, защото ми харесва да атакувам, но ми харесва и да помагам на отбора защитно. Понякога не ми пука дали ще вкарам гол, защото ми харесва да помагам на отбора си. Затова мисля, че в средата ми е мястото. През тази година в някои приятелски мачове и преди сезона треньорът ме слагаше като десен защитник. Направих доста добри мачове и затова продължава няколко пъти да ме слага там. Но където и да ме сложи треньорът, там ще играя, нямам проблем.

-Ти нямаш и особен избор.

-Да, само победата е най-важна за мен.

-Видях, че играеш с 97 номер в Арис. Случайно ли е избран или има някаква символика?

-Да ти кажа честно – харесва ми седмицата и исках добра комбинация. Деветката е хубава и си казах: „Защо не?“. Оттам се получи 97.

-Внимавай, че ако започне да ти харесва прекалено много, няма да се отделиш от този номер и занапред.

-Ако има номер 7, го взимам, той най-много ми харесва (смее се).

-Познаваш ли се с един друг българин, който играе за градския ви съперник Аполон – Илиан Илиев? Какви са впечатленията ти за него като футболист?

-Не се познаваме, но аз искам да се запознаем, защото съм сигурен, че ще направим добра връзка. Илиан Илиев, както и Георги Костадинов са силни българи, които играят в кипърското първенство. Ще е много добре да се запознаем, иска ми се. Дано стане в близко време. Преди няколко дни, когато играхме с АПОЕЛ, аз търсих Костадинов, за да се запозная с него, но той беше извън състава. Не знам защо беше така, но така и не се запознах с него.

-Сигурен съм, че ще дойде и това време. Все още не си получил повиквателна за националния отбор на Кипър. Не си получил такава и за националния отбор на България. Би ли приел да играеш за България, ако получиш покана?

-За мен ще е сбъдната мечта да играя за България, защото все пак аз съм българин и не съм кипърец. За мен е мечта да играя за България! От много малък гледам мачове на България с баща ми и ми е разказвал повече от сто пъти историята за Световното със Стоичков, Костадинов и всички тези легендарни играчи. Да играеш за твоята държава е едно от най-хубавите неща и аз много искам това да стане един ден.

-Пожелавам ти от сърце това да се случи! Имаш ли си твой личен футболен идол и любим футболист от Европа или света, на който подражаваш и би искал да играеш като него?

-Меси! Всички гледаме от него, но на мен ми харесват и двамата – Лионел Меси и Кристиано Роналдо. От единия гледам това, което ти казах по-рано за тренировките и то много ми харесва в характера му. Гледаме и в момента на 38 години в каква форма е. Другият пък може да направи каквото поиска във футбола. Затова ми харесват и двамата много. Иначе гледам двама от Манчестър Сити, започнах да гледам и трети. Двамата от Сити са Кевин Де Бройне и Илкай Гюндоган. Третият, който започнах да гледам, е от Брайтън. Казва се Мойзес Кайседо, много ми харесва и той. Имаме един и същ стил на игра. Харесва ми да гледам мачовете на Манчестър Сити и на Брайтън най-много, защото искам да се уча от най-доброто ниво в света и от тези феноменални играчи.

-Ако стигнете до групите на Шампионската лига, ще имате шанс да играете с Манчестър Сити. Дори и да отпаднете, ще играете в Лига Европа.

-Където е Брайтън (усмихва се).

-За финал – какви са твоите мечти и цели в твоята футболна кариера, която тепърва стартира?

-Досега мога да кажа, че кариерата ми върви доста добре. От малък почнах да съм с мъжете и това много ми помага. Искам да направя една добра кариера, след която, когато стана на 36-37-38 години, да гледам назад и да си спомням хубавите ми моменти като играч. Искам да играя и в по-големи клубове извън Кипър и да стана национал един ден, да имам и там една добра кариера и да постигнем неща, които последните години не виждаме България да ги прави. Мисля, че тази държава го заслужава. Повече спомени, това ми е важното.