През вече изминалия зимен трансферен прозорец Димитър Велковски бе сред малкото български национали, сменил своята клубна принадлежност. След тригодишен престой в белгийския Серкъл Брюж той реши да предприеме ново предизвикателство, озовавайки се в полския Медж Легница. Врачанинът изтъкна пред Gong.bg, че битката за оцеляване в Екстракласа го мотивира допълнително и вярва, че скромният клуб има своите шансове да запази мястото си в елита и през следващия сезон. Велковски също така сподели за приятелските отношения с някои от новите си съотборници, сред които е бившият нидерландски национал Лусиано Нарсинг и даде своята перспектива върху това какво можем да взаимстваме от поляците във футболно отношение.

-Изминаха два месеца от преминаването ти от белгийския Серкъл Брюж, където прекара три години, в новия ти клуб Медж Легница, който е част от полския елит. Кажи ни като начало как се стигна изобщо до преминаването ти там, защо се стигна до раздялата ти със Серкъл Брюж и как се спря на предложението от Медж Легница?

-По принцип не искам да задълбавам изобщо в миналото. Не получавах достатъчно минути в Белгия през последния сезон. Имахме няколко разговора с Борда на директорите и с треньорското ръководство и стигнахме до извода, че ще бъде най-добре за мен да потърся някое място, където наистина да получа повече игрово време. Напуснах с добри чувства, нямам абсолютно никакви негативни отношения към никого там и съм оставил доста приятели. Относно преминаването ми в полския Медж Легница – стигна се до него, защото те бяха може би най-настъпателни в преговорите и в искането си да ме привлекат. Имаше предизвикателство и в това, че отборът се опитва да се спаси в Екстракласа. Може би и това ме накара до някаква степен да приема тяхното предложение, че много искаха да дойда тук. Имах и още няколко предложения, но смятам, че не съм направил грешен избор въпреки класирането до момента и с оглед мачовете, които сме изиграли.

-Да кажем на нашите читатели, тъй като все пак те не знаят какво е класирането на твоя клуб. Вие към този момент сте последни, 11 точки ви делят от спасението 8 кръга преди края. Но преди да си говорим за битката за оцеляване, разкажи ни малко повече за самия клуб.

-Това е малък клуб в Полша. Доколкото съм запознат, това е второто участие на отбора в Екстракласа в цялата им история. Какво да кажа, малък град, малък отбор. Но от друга страна имат доста хубав стадион за такъв тип отбор със 7-8 хиляди места, 4 затворени сектора, напълно нормален стадион по европейските стандарти.

-Сред прекарани три години в Белгия бърза ли беше адаптацията ти към Полша? Все пак това е изцяло нова страна за теб, както за живот, така и за футбол?

-Мога да кажа, че и за двете неща се адаптирах доста бързо. Моето виждане, поне на първо впечатление, е, че поляците са една идея по-близки до нас като манталитет. Знаеш, че белгийци и немци са малко по-студени и имат друго виждане, не само за футбола, но и чисто социалното им поведение. Откъм футболна гледна точка смятам, че нямах проблем. Моето лично мнение е, че белгийското първенство е по-силно от полското. Там има доста по-силни футболисти, доста по-добри отбори. Смятам, че адаптацията ми премина бързо.

-Ако говорим за адаптацията ти в самия клуб – на мен ми направи много сериозно впечатление твоята лична статистика в едно от приложенията за футболни резултати и данни, където ти си с втората най-висока оценка в състава след вашия вратар. Вече си и сред основните изпълнители на статичните положения. Толкова ли бързо те приеха като част от отбора?

-Както ти казах, ръководството и треньорският щаб имаха голям интерес към мен. Още с идването ми те ми показаха, че те ще разчитат на мен. Беше нормално веднага след идването ми да имам някаква адаптация все пак и първите два мача не започнах като титуляр. В следващите мачове играх като такъв с изключение на последния. Но да, треньорът знаеше за това, че мога да изпълнявам статични положения и имаше идея за това как да стигнем до повече голове. Лошото в ситуацията е, че когато отборът няма резултати… Сега знам, че каквото и да кажа, всеки един зрител и фен ще каже: „Голяма работа, че имаш статистика, когато отборът ти е на последно място“. Когато гледаш нещата от друга гледна точка и малко по-различно – смятам, че имаме добър отбор с добри индивидуални качества. В някои мачове не ни достига спокойствието. Има го и напрежението, което класирането и липсата на точки оказват и тези неща не ни позволяват да достигнем до победа. Имаше мачове, в които имахме доста ситуации да отбележим, дори да победим с разлика, но просто не можем да стигнем до попадение.

-Виждам, че в момента сте в една много неприятна поредица от резултати с пет поредни двубоя без успех, като в три от тях губите минимално. С цялото ми уважение, в някои от тях сте го направили с доста нелепо допуснати голове. Имате и едно домакинско равенство в тази серия. Изцяло на това, което спомена преди малко ли го отдаваш?

-Още с първоначалното ми идване тук видях, че има качество в отбора, има добри футболисти и треньорите работят доста добре, анализира се абсолютно всеки мач. Въпросът е, че в някои моменти на мача, било то в завършващата фаза или пък в защитна фаза, когато трябва да се изчисти топката. Има някакво напрежение, което влияе. Така бе и в последния мач, когато ни вкараха гол от 30 метра с шут в средата на вратата. Да, хубав удар, всичко добре, но за мен, ако имаш самочувствие и т.н., всичко това ще мине без никакви проблеми. Имахме възможност да отбележим два гола в края на мача, мога да го кажа спокойно, но нямаме това самочувствие. Това липсва според мен: самочувствието.

-Казахме вече, че сте последни в класирането и че 11 точки ви делят от спасението 8 кръга преди края. Каква е нагласата в клуба и оптимисти ли сте, че ще успеете да запазите мястото си? Ако не се лъжа, Медж Легница се завърна през този сезон в Екстракласа, т.е. е новак в елита?

-Да, миналата година са спечелили Втора лига и са се класирали за Екстракласа. С всеки изминал мач, особено след загуби, не е добро настроението. Опитваме се всеки мач да го забравим максимално бързо, но натрупването на тези негативни резултати си оказва влияние под една или друга форма. Колкото по-малко мачове остават, толкова по-зле ще става с оглед на това, че сега ще срещаме доста трудни противници. Имахме последните 6 мача шанса да играем срещу преки конкуренти, но не съумяхме да вземем максимален брой точки, дори малко точки не успяхме да вземем. Сега ще е още по-трудно, особено срещу Легия Варшава и Раков, които се борят за шампионската титла. Хубавото е, че играем вкъщи и знаеш, че там е различно. Силно се надявам да успеем поне да се доближим до това поне да имаме шанс да останем в Екстракласа, но да видим какво ще покажат мачовете.

-Спомена имената на отборите, които се борят за титлата в Екстракласа, а именно Раков и Легия. Макар преките ти наблюдения тепърва да предстоят, защото още не си играл срещу тях, но все пак кой е фаворит за шампион до момента според теб?

-Абсолютен фаворит към момента е Раков. Те имат доста стабилна игра и доминират в 95 % от мачовете. В миналия кръг играха срещу Легия и загубиха, но не смятам, че играха по-слабо. Все пак Легия са отбор с големи традиции и имат добър треньор в момента. Според мен ще е здрава битка за титлата, но лично мое мнение е, че може би Раков ще станат шампиони тази година.

-Сред твоите съотборници има едно много любопитно име, което предполагам, че е популярно сред доста футболни фенове в България. Говоря за Лусиано Нарсинг, който е играл във Висшата лига на Англия, дълги години стаж в Ередивизие, национал на Нидерландия. Какви са впечатленията ти от него и ако можеш да отличиш и други имена на твои съотборници, защото вие сте доста интернационален състав?

-Лусиано е супер земно момче. Аз съм доста близък вече с него, което може би е заради това, че съм играл в Белгия, а той е холандец и имаме някакви общи теми за разговор. Много е земен, ако го срещнеш на улицата, няма да кажеш за него, че е играл в най-високото ниво в Англия и в такива отбори (б.а. Нарсинг е бивш играч на Суонзи, ПСВ и Фейенорд). Само позитивни неща мога да кажа, той е и абсолютно качествен футболист. Имаме също и нападател, който смятам, че е доста качествен – Анжело Енрикес. Той е играл в Динамо Загреб, бил е като по-малък в Манчестър Юнайтед. Преди малко казах, че имаме много индивидуални качества, но липсата на резултати кара играчите да се чувстват по такъв начин, че не могат да покажат максималния потенциал, който имат.

-В Медж Легница играеш на позиция, която не знам дали ти е любима, но играеш на нея в последните години – халф-бек или уинг-бек в схема 3-4-3. По-трудно ли е за теб в Полша откъм опоненти, срещу които се изправяш?

-Не, не бих казал, защото в бившия ми отбор Серкъл Брюж играхме именно с такава схема, а там се изискваше огромен капацитет – пресиране, високо пресиране, затваряне и т.н. В Белгия футболът е изключително интензивен, затова казах, че белгийското първенство според мен е по-силно. Според мен интензитетът тук е малко по-нисък. Лигата също е доста силова, но самият интензитет за мен е по-нисък и не срещам затруднения да играя на тази позиция.

-Какво можем да си „откраднем“ ние в българския футбол от това, което правят поляците?

-На първо време това, което инвестират чисто финансово във футбола и в академиите им – терени, стадиони. Като цяло трябва да започнем да инвестираме в младите таланти, за да можем да оберем плодовете след години.

-Ти успяваш ли всъщност да следиш какво става в българското първенство? Остава ли ти време да гледаш някакви мачове, да следиш резултатите и вдига ли се нивото според теб?

-Следя доста от мачовете, имам много приятели, които играят в България. Опитвам се да следя абсолютно всеки мач. Относно нивото и дали се вдига - наистина не мога да кажа. Иска ми се да се вдига нивото и да имаме повече фенове и хората да ходят с кеф на мачовете. Да има мач в събота и хората да си кажат: „Ей, живея за този ден!“. Да можеш да отидеш с приятели, с деца и да се забавляваш, отделяйки три часа. Иска ми се да имаме такава обстановка, но ми се вижда доста трудно на този етап.

-Дай своята прогноза за това кой ще стане шампион според теб. Ще успее ли ЦСКА да задържи преднината си пред Лудогорец?

-Доста ще им е трудно на ЦСКА. Надявам се да стане интересен шампионат тази година, защото все пак 11 години Лудогорец са шампиони. Не омаловажавам по абсолютно никакъв начин това, което са постигнали, но със сигурност ще е по-интересно за феновете да има някаква интрига. Много ще им е трудно на ЦСКА, защото все пак след като завърши основният сезон, има и плейофи, където ще играят по още един път. Има доста мачове до края и не мога да прогнозирам какво ще стане, но силно се надявам да е интригуващо.

-Няма как да не те попитам за националния отбор. Макар да не бе сред повиканите за мачовете с Черна гора и Унгария, аз съм сигурен, че ти си гледал въпросните двубои. Имаше ли възможност да разговаряш с някое от момчетата след това и какво ти споделиха?

-Конкретно с някой не съм разговарял, защото не мисля, че беше моментът. Каквото и да попитам, знам какъв отговор щях да получа. Опитах се да се дистанцирам максимално от ситуацията. На всеки един българин му е болно от състоянието на националния отбор. Силно се надявам, както казах, от инвестиране в академии и млади таланти лека-полека да започнем да прогресираме, защото както виждаме от немалко години има една деградация, която на този етап вече е отличителна.

-Не знам дали това е така, но в Интернет пише, че ти имаш договор с Медж Легница до края на сезона. Смяташ ли да продължиш с клуба, дори и да изпадне или ще търсиш ново предизвикателство?

-Да, аз подписах до края на сезона. Имах договор до края на сезона и със Серкъл Брюж, но както вече казах, аз предпочетох да дойда тук и един вид да довърша договора си. Фокусиран съм изцяло върху това да завършим сезона. Силно се надявам да успеем да спасим отбора и ще видим какво ще стане. Ако отборът изпадне, едва ли ще остана. Наистина се надявам да успеем да спасим отбора и на този етап съм изцяло фокусиран да помогна това да се случи, пък по-натам ще мисля какво ще се случва.