Той бе смятан за един от най-големите таланти на родния футбол, изкара проби в Манчестър Юнайтед и ЦСКА Москва още преди да е навършил 18 години. Преминал през всички гарнитури на националния отбор, дебютира за младежкия тим на страната ни, едва когато е на 16 години и 5 месеца, превръщайки се във втория най-млад играч с подобно постижение в историята на България.
 
Днес, къде заради контузии, къде заради нещото наречено съдба, той защитава цветовете на датски клуб Вейле. Стефан Велков, специално за Gong.bg.
 
-  Казвам здравей на Стефан Велков, играч на датския Вейле. Как си първо, къде те намираме?
 
- Здравейте и на вашите зрители, намирате ме вкъщи. Днес ми е един от малкото почивни дни, които имам по време на сезона и се радвам да участвам в това интервю.
 
- Как те приемат в отбора и успя ли вече да се адаптираш към живота в Дания?
 
- В отбора ме приемат супер добре, поне доколкото съм забелязал, както и аз тях. Отборът е съставен от добър микс между чужденци и местни момчета. Предимно си говорим на английски, но имаме играчи от почти всякаква националност. Всички доста добре се спогаждаме, има много добра атмосфера и отборен дух. Адаптацията на този етап си върви в реда на нещата. 
 
- Как се разбираш с толкова много чужденци в отбора?
 
- Универсалният език е английски, но понякога си говорим на испански, на немски, на сръбски, на български - всеки както може. Като се получава доста забавна среда.
 
- Как реши да отидеш във Вейле и имаше ли други оферти за теб през лятото?
 
- Да, имах и други оферти, но с оглед ситуацията след коронавируса и последния сезон, това беше най-добрият вариант за мен във всяко едно естество. Хареса ми, че проектът е много амбициозен и отборът иска да се завърне в „Суперлигата“ на Дания, като това ни е и главната целта до края на сезона. Останах много приятно впечатлен от начина, по който се работа. От отношение, професионализъм, като цяло средата е страхотна за развитието на всеки един спортист. 
 
- Знаеш как седи проблемът със съдийството в България, има ли такова нещо и в Дания?
 
- Има да, винаги го има. Мисля, че навсякъде има такъв проблем. Като може би, не е толкова проблем, а различни мнение. Все ще се намери хорско мнение или някое професионално и все някой ще бъде ощетен. Съдията е може би най-мразеният човек във футбола. В България след всеки мач се говори, това така ли или не, „ВАР“ свършила ли е работата и така. Няма как да няма ощетени. Винаги това ще е тема на дискусия. 
 
- Какво ти е мнението за системата „ВАР“?
 
- Хем от технологична гледна точка за справедливост в играта е полезна, но пък същевременно това, което се забелязва, е едно непостоянство. Технологията трябва да е точна, от сто пъти трябва да получиш един и същ резултат, което при „ ВАР“, може би и заради човешка грешка или интерпретация, не се получава. Постоянно има различен критерии на дадена ситуация, което води до полемики и все някой ще е ощетен и ще се дразни. 
 
- През минали сезон изпаднахте от Суперлигата, сега имате ли поставена цел да се върнете?
 
- Определено имаме такава поставена цел и всички сме наясно какво ни чака. Буквално всеки един мач е крачка към заветната цел. В края на миналия сезон бяхме ощетени в последния мач. Игра с ръка в 95-та минута, нищо не се отсъжда и буквално това ни коства цяла година. 
 
- Към момента сте лидери в класирането. Кой виждаш като най-сериозен противник за първото място? 
 
- Определено това е отборът, който е на второ място към този етап. Два пъти играхме с тях до момента, като гост завършихме наравно, но после го победихме у дома. Те се най-сериозния отбор, от доста време са заедно и играят с много хъс и агресия. Друг отбор, който бих отличил са Сьонерюск. Те също изпаднаха през миналия сезон. 
 
- Можеш ли да направиш сравнение на датската Първа лига, с другите първенства, в които си играл?
 
- В сравнение с Германия, тук се играе доста повече с топката и има повече футболно качество. В Германия има предимно емоция и преход атака-защитата-атака. Много повече е интензивна работата, няма такова футболно ниво. Там имаше доста добри футболисти, които правеха разликата, но е предимно на мускули. С Нидерландия е доста сходно във всяко едно естество. Устройството на държавата, на първенството, желанието на играчите да играят с топката. И тук много се разчита на статични положение, високи топки, борба, и като цяло, ако не си подготвен добре физически няма как да успееш.
 
- Преди да се озовеш тук игра за немския Дуисбург. Какво се обърка там, особено след уволнението на треньора – Павел Дочев?
 
- Ами със сигурност са много нещата, които са се объркали, като надали моято версия ще е най-вярната за всичко. Когато дойде тогавашния нов треньор, много от нещата не се развиха за мен по добър начин. Не получавах особени шансове за игра, не бях смятан, че може да се разчита на мен и това се отрази съответно на всичко през сезона. Когато не играеш, това очетава какво ще е бъдещето ти и през следващия сезон. Докато той беше треньор аз съм записал едва два мача като титуляр. През останалото време съм влизал само като резерва в края на мачовете, когато трябва да се пази резултат. Играх на доста странни позиции като нападател. Определено беше странен сезон, но това си има и своите позитива. Кара да се мотивираш и да тренираш, в крайна сметка, ако не се случи при този треньор, то ще се случи на друго място. 
 
- Имахте ли накакъв конфликт?
 
- Силно казано конфликт. Просто не установихме връзка по между си. С него по никакъв начин не се случи да комуникираме нормално. И по мое мнение, чисто като треньор има много на футболна, но смятам че проблеми към този етап е начина, по който ръководи играчите си. Той започна да губи съблекалнята и играчите бяха недоволни от неговото отношение към тях. Когато това се случи, времето му е преброено. 
 
- Да поговорим малко за случващото се в Efbet лига, следиш ли първенството?
 
- Да, не го следя много активно, но предимно чета някои български спортни сайтове. Виждам, че тази година е една идея по интересно на върха, поне до момента. Нека видим какво ще се случи. 
 
- Как, според теб, Лудогорец стана такъв хегемон през годините, класира се и играе редовно в Европа, в България печели и купата и първенството?
 
- На първо място фактора е известен, това са пари. На второ или дори на първо са хората, които притежават тима и инвестират в него. Изключително кадърни бизнесмени. Те управляват клуба точно както трябва. Назначиха хора, които знаят как да действат във футбола. Развитието им през годините им е видно. Дори и с подмладен състав, всяка година показват защо са толкова години на върха. Развиха една модерна и европейската база за развитие на играчи. Много скоро ще имат все повече таланти от школата, които ще влизат в първия отбор и ще пробиват, както се случва в последните 5-6 години. Без значение зима или лято винаги правят много качествена селекция, която е над средно европейско ниво. 
 
- Какво според теб, най-вече трябва да променят отбори като Левски и ЦСКА, за да се доближат поне малко до нивото на „разградчани“?
 
- Най-силният удар, който след Левски направи през последните години е повторното привличане на Станимир Стоилов. Един човек, който оставя своя отпечатък, както в клуба, така и сред цялата синя общност. Това, което обаче най-много липсва на „сините“ в битката с Лудогорец са парите. Последните няколко години, това е най-големия проблем на Левски, но пък същевременно в момента това е и много голям плюс за тях. Без наличието на много средства, те успяват да иградят един истински отбор, макар и последните мачове да не успяват да победят. Те са отбор с вече ясна идентичност и стил на игра, което е най-важното нещо. Нещо обаче, което не бих казал за ЦСКА. При тях постоянната смяна на играчи и треньора им пречат, и то се вижда. През последните шест години те са били шампиони, да имат само една спечелена купа, и като цяло разочарование след разочарование. Да, правят някои стабилни трансфери в чужбина, което в крайна сметка подпомага клуба да съществува и генерира пари, но до там. Като цяло е доста трудно да се победи една „смазана машина“, каквато е Лудогорец. 
 
- Няма как да не те попитам и за отбора, в който си направил първите си стъпки във футбола, а именно Славия. Какво е мнението ти за представянето на отбора до момента?
 
- Славия определено не е най-постоянният отбор през този сезон, но това не е и неочаквано. Това, което се случва на „белите“ последните 10 години, откакто аз започнах да играя там и направих първите си стъпки е, че винаги всяка година се обновява отбора предимно с българи и млади момчета от школата. Това неминуемо води до разрив в химията между играчите и трябва наново да се изгражда състав. Това от своя страна отнема постоянството в един отбор, а без постоянство, съответно и резултатите няма да са добри. Все пак обаче целите пред Славия не се да стават шампиони, а да развиват играчи и да захранват българския футбол, което дори за мен е по важно от това да станеш шампион.
 
- Да обърнем малко внимание и на националния отбор, какво е мнението ти за Младен Кръстаич?
 
- Нямам особено мнение, тъй като не го познавам. Засега това, което е на негова страна е, че има две победи от два мача. Играчите говорят позитивно за него и има подем сред тях. Дано успее да наложи идеите си и да работи така както иска. 
 
- Ако един ден се върнеш в България има ли отбор, за който не би играл?
 
- Не бих казал такова нещо, защото футбола си е футбол, никога не знаеш какво ще се случи.
 
- Липсва ли ти чувството да носиш националния екип на България?
 
- Да, определено. Аз съм израснал с националните отбори от най-ранна възраст до първия отбор. Опитвам се обаче да не мисля за това, защото е извън моя контрол. Когато му дойде времето с удоволствие ще облека отново фланелката. 
 
- В първите срещи на Кръстаич видяхме, че той разчита основно на млади футболисти без толкова опит. Смяташ ли, че така може да се изгради един силен национален отбор?
 
- Да, определено. За да стане един играч опитен и да съзрее, той трябва да трупа такъв, не става изведнъж. За да се случи един преход от едно поколение към друго, ти трябва да бъдеш смел и да поемеш този риск. След 5-6 години, когато тези момчета придобият опит ще са гръбнака на този отбор и ще помагат на други да се интегрират. 
 
- През 2024-а година ни предстои европейско първенство. Предполагам си видял групата със Сърбия, Унгария, Черна гора и Литва. Имаше ли шанс да се класираме? 
 
- Имаме шанс, разбира се, но въпросът е, че както всеки цикъл няма да е никак лесно. Това са мачове, в които колкото повече точки спечели, толкова по-голям е шанса да се класираш, нещо обаче, с което ние не се славим последните години. На хартия имаме шанс и нищо не се знае. Аз си спомням, когато през 2017-та победихме Нидерландия с 2:0 на „Васил Левски“, а те имаха играчи като Робен и Снайдер. Нищо не се знае във футбола, шанс винаги има. 
 
- Кой виждаш като най- утвърден фаворит в тази група? 
 
- Определено би трябвало да е Сърбия. Те имат изключителни силно поколение и силен национален отбор. Футболистите им играят навсякъде в Европа. Играят на много високо ниво и определено ще си проличи.
 
- За финал на разговора ни, какво си пожелава Стефан Велков както в личен, така и в професионален план в бъдеше и към момента?
 
- Единственото нещо, което си пожел авам е да съм здрав, тъй като нямаш ли здраве нищо друго не е постижимо. Оттам насетне всичко друго ще се случи по един или друг начин.