Дъмян Попов, познат още с псевдонима Дъмян Тангра, е български кечист, който се подвизава на независимата кеч сцена в САЩ. Родом от Тервел, той заминава за Америка през 2015 г., за да преследва своята „американска мечта“, а именно – кариера в спорта, чийто фен е от малък. Седем години по-късно той се е заел с мисията да популяризира кеча в България чрез организацията на първия по рода си кеч семинар у нас.

Събитието, което ще се състои на 24 септември в зала „Орловец“ в Габрово, ще даде възможност на участниците в него да направят своите първи стъпки в развлекателния спорт чрез комбинация от физически и теоретични занимания. Дъмян сподели специално за Gong.bg какво могат да очакват всички присъстващи на семинара в Габрово и разказа за своите цели и амбиции в личния си професионален път в света на кеча.

- Дъмяне, здравей! Как си?

- Здравей, Илияне, много ми е приятно, че ще бъда част от интервюто и благодаря на Gong.bg за поканата. Чувствам се много добре и с нетърпение приключвам последните детайли по първия кеч семинар. Той ще се проведе на 24 септември в Габрово, зала „Орловец“. Нямам търпение, всичко върви много добре! Стискам палци, засега всичко се развива много хубаво.

- Това, което ми направи впечатление около семинара, е колко по-рано беше обявен и организиран. Доколкото аз си спомням – минимум преди една година, т.е. това е едно дългосрочно планирано събитие.

- Да, това е точно така. Аз имах идеята за семинар много преди това, но живея в Атланта, Джорджия. Гледам да се прибирам поне един път годишно в България, но времето ми тук е много ограничено. Идеята за семинар винаги ми е била много близка и се чудих как да подходя по най-добрия начин и си мисля, че това обявяване повече от година по-рано наистина ми даде шанс лека-полека да развия идеята и всичко по нея. Искам да кажа, че моят приятел Елтимир много ми помага в България и заедно се захванахме с този проект. Засега всичко е както трябва.

- На много хора ще им дойде наум този въпрос – защо точно в България и защо точно в Габрово?

- Когато имах желанието да започна да се занимавам с кеч, нямах тази възможност в България. Не мога да кажа, че бях принуден да напусна България, но исках да преследвам мечтата си в Щатите. Както ти знаеш, така и много други от аудиторията са запознати – това е най-развитата кеч сцена в света. Искам нещо подобно да започне да се случва в България. Мисля, че логичната първа стъпка е едно запознаване – не само на публиката, но и потенциалът на българските кечисти и на хората, които се занимават с кеч. Хората да видят за какво става въпрос, да им се представи тази идея чрез нещата отвътре от човек, който се занимава с това. За Габрово – поради една много проста причина. Исках първият семинар да е достъпен за много хора. Знаех, че ще има голям интерес в София, може би ще има интерес във Варна, но исках локацията да е колкото се може по-централна. Мисля, че Габрово е удобна точка за пътуване на много хора. Залата там много ми харесва, преди съм бил в зала „Орловец“. Това ми беше главната идея – да го направя достъпен за всички, да дам възможност да дойдат и да видят хората, които се интересуват. Има билети за гледащи, има и билети за трениращи. Спрямо интереса и кой каквото си реши като позиция, която иска да заеме, човек ще има възможност да дойде, да види, да се запознае с нещата отвътре и да прецени сам за себе си дали това е нещо, с което би искал да се занимава в бъдеще.

- Какви са основните въпроси, които получаваш към момента от хората, които се интересуват от семинара или пък които вече са се записали, но все пак ти пишат с някакви уточнения?

- Получавам много различни въпроси. Може би сред най-честите въпроси е този дали се изисква някаква физическа подготовка преди това. Аз им казвам, че това винаги е в плюс, но като за семинар не се изисква чак такава физическа подготовка. Ще направим някои упражнения и загрявки, също и някои от началните хватки от света на кеча. Другите неща, които ме питат, е дали се изискват някакви по-специални костюми. Аз им казвам, че е хубаво да има налакътници, защото лактите често се удрят. Хубаво е да си вземат наколенки, за да се предпазят ставите, както и някакви обувки, които да защитят глезените. Това са най-често срещаните въпроси. Питат ме също така защо семинарът не е в София, но мисля, че вече го изясних.

- Един въпрос, чийто отговор ти загатна вече. В какво всъщност ще се състои семинарът? Спомена вече за физическата част, но мисля, че тя няма да бъде основна. Така ли е всъщност?

- Да, прав си. Идеята е семинарът да започне между 10 и 11 сутринта на 24 септември до около 8 вечерта в зависимост от това кога ще дойде рингът, който пристига от Румъния. Там има кеч школа, ние работим с тях. Том Фултън е главният треньор в кеч училището в Румъния и те ще ни докарат техния кеч ринг, който е истински – такъв, какъвто гледате по шоутата. Искам да наблегна не само на физическата подготовка, както ти каза, но и за образите в кеча, психологията. Също така как да се държиш в съблекалнята, как да успееш след време да се развиеш в света на кеча, т.е. връзката с промоутърите, съдиите, дори мениджърите, които са образите отстрани на ринга. Да си кечист означава да си част от това, от този свят на кеча, но можеш също така и да си зад кулисите и да помагаш с всякакви неща – с камерите, осветление, музика. Има много сфери на развитие в кеча. Ще обхвана всичко това и ще анализираме мачове, когато си почиваме от физическата подготовка. Може би ще обърна малко внимание на „добрите“ и „лошите“ образи. Ще засегнем и това как да говорим на микрофона, т.н. „промота“, които са много важна част от кеча. Имаме голяма програма, в която искам да редувам физическа с психическа натовареност.

- Ти си преминал през сериозна подготовка в САЩ и си тренирал в доста престижна академия. Смяташ ли, че тези знания и всичко това, което ти си научил и сега искаш да предадеш на българската аудитория трябва да бъде по някакъв начин леко видоизменено и адаптирано за българския слушател, в случая кандидат-кечист? Знаеш, че у нас има един особен предразсъдък спрямо света на кеча.

- Най-малкото нещо, с което мога да започна – знаеш, че във всеки спорт си има различни жаргони, различни правила, наименования. Когато започнах да се занимавам със семинара, се замислих дали бих искал да преведа терминологията на български или да запазя английските наименования. Но ми дойде идеята, че ако запазя английските думи, то по този начин кечистите, които ги научат, ще могат да работят в Европа, Щатите, Япония, защото имената, ако не са на 100 процента еднакви, то са на поне 80 процента. След време, ако си развием наша собствена сцена, тогава може да видоизменим някои наименования, но със сигурност някои от нещата мисля, че трябва да бъдат променени. Както знаеш, много от по-големите държави си имат собствен стил. Мисля, че и ние тук трябва да имаме наш собствен стил – български кеч. Това няма да е предмет на семинара, тъй като той ще бъде един въвеждащ урок, с който искам да покажа на хората, които имат желание да видят за какво става въпрос и да видят какво се случва зад кулисите, да преценят дали това е нещо, с което искат да се занимават, преследвайки мечтата си. Много хора, които ми пишат, са много въодушевени и ако това е тяхната мечта и е нещо, с което искат да се захванат сериозно, бих им показал някои пътища в тази посока след семинара.

- Струва ми се, че ти и твоите партньори вече имате едно наум за крачка напред, тъй като видях, че във Facebook организатор на събитието е „Българска кеч академия“. Предполагам, че вие вече сте знаели, че у нас има много хора, които искат да се занимават с кеч и семинарът е просто първата крачка, която правите в тази посока. Напипвам ли нещата?

- Харесва ми колко детайлно гледаш. Ще отклоня малко този въпрос и ще ти отговоря, че времето ще покаже. Отворени сме към различни предложения, но се стараем да дадем максимума от нас и всички наши качества за семинара, а след това ще видим какво ще се случи.

- Спомена вече, че ще заемете ринг от румънската академия. Каква е обратната връзка от тях от гледна точка на интерес, тъй като все пак румънците имат доста сходства с нас като начин на мислене и народопсихология?

- Поддържам връзка с Том Фултън, той е главният треньор в RPW, което е румънското кеч училище. Те си имат и федерация. Освен, че ще ми помогнат с ринга, може би той ще подпомогне и част от семинара. Не е в неговите задължения, но мисля, че той ще прояви такава инициатива. Искам да изградим една хубава, дългосрочна връзка с тях, все пак сме съседи. Би било хубаво да имаме такава връзка и да си помагаме един на друг. Дори тук мога да обявя, че след семинара ще пътуваме заедно до Румъния и ден по-късно ще имам мач за тяхната федерация.

- Това ще е много интересно, надявам се ние в България да имаме възможност да наблюдаваме този мач.

- Ако те не го излъчат, аз със сигурност ще го излъча в моя YouTube канал, така че абонирайте се и ще видите (смее се).

- Един много важен въпрос, който със сигурност трябва да бъде зададен и най-вероятно това ще е първото нещо, което ти ще кажеш в рамките на семинара, поне така предполагам. Дъмяне, какво е кеч?

- Кечът е един хибриден спорт, който съчетава много различни качества от различни сфери в шоубизнеса. Трябва да си много добре подготвен физически, говорим за това да си на най-високо ниво, в най-големите федерации. Трябва умело да знаеш как да влияеш на хората по добър или лош начин. Най-лошото в кеча е да няма никаква реакция и когато излезеш, никой нищо да не каже. Ако те освиркват, това е хубаво. Ако ти скандират името, това също е хубаво. Двете крайности са хубави, но средата, когато никой нищо не каже, е най-лошото нещо. Кечът събира спорта, психологията, актьорската игра, как да се промотираш, да си предприемач. Кечът е един уникален спорт, хибрид от всички тези неща. Ако си успешен в кеча и знаеш как да ги миксираш и как да се възползваш от всички плюсове и да премахнеш минусите, то мисля, че може да си успешен във всякакви други сфери. Виждаме Скалата, Джон Сина, Батиста, Крис Джерико, който пък е музикант. Виждаме толкова много хора, които се развиват в много различни насоки и са били успешни по един или друг начин в кеча.

- Смяташ ли, че в последните години, включително преди пандемията, която може би е забавила малко нещата, дойдоха нови добри години за кеча? Виждаме, поне според мен, цяла една нова вълна на интерес и виждаме, че все повече зрителите биват отворени да гледат кеч извън мейнстрийма като WWE и AEW.

- Съгласен съм с това, което казваш. Мисля, че пандемията, както ти отбеляза, малко забави нещата за две години, грубо казано. В момента различните кеч организации в Англия, Франция, Германия, Япония, Мексико набират изключително голяма популярност, както и някои от по-малките организации в Щатите. Това е наистина много интересно и мога да го сравня с това да гледаш Б група във футбола. Там може да видиш кой ще бъде следващият голям кечист или кечистка, следващите големи имена в А група. Малко или много, поне за мен като фен, има една такава страст в това да видя този човек как израства и дали аз ще позная правилно неговите качества. Виждам го и си казвам – добре, той е много добър, може би след 2-3 години ще го видя по телевизията. На мен ми е интересно като фен да проследя това израстване. Мисля, че това много хора го виждат, а отделно виждат в по-малките организации това, че има по-малко правила, тъй като има по-малко рекламодатели и спонсори. Малко или много се правят по-екстремни неща, което вярвам, че привлича вниманието. Кечът е навлязъл в една много интересна фаза и мисля, че в момента е най-хубавото време не само да си кечист, но и фен на кеча.

- Нека да си поговорим малко повече за теб. Как едно момче от Тервел се озовава в САЩ в преследване на съвременната американска мечта, която в случая е да стане кечист?

- Както отбелязах по-рано – аз винаги съм бил фен на кеча. По едно време, когато вече трябваше да завършвам училище, може би една година преди завършването, се появи моментът, в който трябваше да реша с каква кариера искам да се захвана. Тогава имах интереси и към китайския език, затова план Б ми беше да се запиша във Великотърновския университет с английски и китайски. Но кечът винаги си ме влечеше. Моята идея беше да отида на студентска бригада и при първа възможност да отида на кеч шоу. Тогава WWE бяха в Кливланд, а аз бях в Охайо. Отидох, естествено, и моята любов към кеча стана още по-голяма. Това ми доказа силно, че кечът е нещо, което искам да преследвам. Година след година създавах своя голям план и го разбивах на много малки стъпки. Не става лесно, няма какво да се лъжем, но когато имаш такава голяма цел, независимо от сферата, е хубаво човек да си направи своите малки стъпки в преследването й. След няколко месеца, година, когато гледаш назад, тогава виждаш и своя прогрес.

- Какви са следващите твои стъпки или мини-цели, които си си поставил в близък период от време?

- Най-голямата ми цел за тази година беше семинарът. След това искам да пътувам до Тексас и там да направя няколко кеч мача, защото там кеч сцената е много нашумяла в момента и има изключително голяма популярност. Може би ще посетя и Филаделфия като част от плана ми. Има няколко организации, за които бих искал да имам мачове, например Beyond – те са следващото ниво при независимите федерации. Бих искал да имам мачове за Impact или MLW, като имам и други цели, но това са следващите стъпки.

- Това звучи доста обещаващо, особено щом спомена федерации като MLW и Impact. Хора като мен в България, които следят малко повече света на кеча, са наясно за какво говориш всъщност. Ако направим отново паралела с А и Б група, това е Б група. Дори съвсем спокойно можем да кажем, че това са горните места в Б група, почти класиране в елита.

- Знаеш ли за какво се сетих ей сега. Това е, когато отбори от А група и Б група играят за Купата (смее се). Да, това е целта. Имам няколко познати и приятели от кеч школата ми в Атланта, които са в тези организации и виждам как се развиват. Това ме кара и аз да искам повече, да се развивам. Стъпките са в посока нагоре, пък каквото стане, нищо не губя.

- Каква беше най-голямата трудност за теб, когато започна да тренираш кеч? Коя беше най-голямата илюзия, която разби, когато влезе с двата крака в ринга?

- Първата най-голяма илюзия, която ми се разби, беше, че когато паднеш, не боли чак толкова. Напротив – когато паднеш, доста си боли. Една друга илюзия, която доста бързо ми беше разбита още в началото, беше самото бягане по въжетата. Те често са корабни въжета, с които връзват лодките или са стоманени въжета, които са вързани с тънък слой гума или пък тиксо. Когато първоначално бягаш по въжетата, ти остават следи по гърба, защото се притриваш. От самото движение пък вратът ти постоянно играе напред-назад и след първата ми тренировка на следващия ден мислих, че съм блъснат от кола. Бях схванат и говорих с треньора си, казах си, че може би кечът не е за мен. Той ме успокои, каза, че е нормално и да дам една седмица на тялото си, за да може да свикне. Радвам се, че така се случи, защото малко се бях притеснил. Казах си: „ако това ми се случва след само една тренировка, не знам какво ще стане след един мач“. Това бяха първите ми разбити илюзии. Малко по-нататък, когато научиш хватките и си научен горе-долу на всички физически неща, дойде въпросът „Как да провокирам сега някакъв отговор от публиката, как да ги инвестирам в моя мач?“. Това си отнема много повече време. Мисля, че има някои неща, които мога да подобря, но има момент, в който всичко ти се случва ей така, хващаш идея, която работи за теб самия и оттам нататък само изграждаш.

- Имаш доста сериозен бекграунд, що се касае до бойни спортове, при това разнообразен. Смяташ ли, че всъщност си разбрал в един момент, че кечът може да боли доста повече отколкото всички тези бойни спортове, където се изправяш срещу опонент, който иска да те нарани?

- Да, това също е много интересен детайл, който мисля, че само хора, които се занимават с бойни спортове и кеч, могат да го разберат. Имам малък опит в джудо, по-голям опит от няколко години в джу-джицу и най-много опит в муай тай във Велико Търново при Досьо Досев. При бойните спортове публиката не че не е важна, но не е приоритет за мен. Целта ми там е или да предам някого, да се пробвам да го нокаутирам или да го победя по точки. Нямам проблем с публиката там, няма значение дали ме харесват или не ме харесват, изолирам ги. Там целта ми не е да имам красив мач, моята цел е да победя. Когато си в кеч ринга, целта ти е публиката да получи това, за което е платила, да имаш хубав мач, да разкажеш някаква история. Често пъти добрите мачове изискват някакви големи хватки, а те болят (смее се). Например се сещам как в началото, да кажем 2 години след началото на кеч тренировките ми, аз имах може би тройно повече контузии, отколкото за 3-4 години джудо, джу-джицу и муай тай заедно.

- Това ми напомня за едно интервю, което преди време Миро даде за Gong.bg. Той заедно с теб и Мето е част от т.н. „български тризъбец“ от кечисти в САЩ. Та той ми каза, че според него кечът е изкуство, което боли. Също така съм чел за други сравнения на кеча, където го определят като танц, тъй като комуникацията и синхронът с твоя опонент всъщност са от изключително важно значение.

- Харесват ми тези две описания на кеча. Мога да добавя от моята гледна точка, че усещам кеча като танц, когато стилът, в който правим мача, е “lucha libre”. Става въпрос за вид кеч, който се практикува основно от кечисти от мексикански произход и стилът е свързан с повече скачане от въжетата, правене на салта, прехвърляне напред-назад и с повече акробатични моменти. Тогава според мен мачът е повече като танц, защото буквално една стъпка напред или назад може да доведе до контузия за теб или за опонента ти. Когато пък имаш мачове с кечисти като мен, аз се определям като по-скоро хибриден или технически кечист, тогава знам, че отиваме едва ли не да се бием. Има синини, има удари, има някои моменти, които са със запъване. Аз се опитвам да направя захват, а опонентът също се опитва да направи захват. Не е нито толкова красиво, нито толкова грациозно, по-скоро е грубо и с удари, както и захвати, които не са толкова легални. Иначе ми харесват двете описания.

- За финал ти давам възможност да призовеш феновете на кеча в България, които не са разбрали все още за това събитие, да се запишат за него. Доколкото разбрах от теб, интересът е доста голям, но има ли все още места?

- Искам първо да благодаря на теб и на Gong.bg за тази покана и възможността да се изявя пред вас. Както всички разбрахте – 24 септември, Габрово, зала „Орловец“. Заедно пишем история с първия кеч семинар в България. Елате да гледате, има билети и за гледащи. Билетите за трениращи са почти продадени, но може да ни пишете. Максимум бройката за трениращи е 40 човека и мисля, че почти сме я достигнали. Всички са добре дошли, да видят за какво става въпрос, да си поговорим. Благодаря на всички, които са ни подкрепили, защото трябва да се подкрепяме, трябва заедно да вървим напред. Ако искаме кечът да се развива в България, а мисля, че в нашата държава можем много да дадем и да се развием, трябва да покажем подкрепа с едно начало и мисля, че семинарът може да бъде точно това. Заповядайте!