Велислав Вуцов е следващият събеседник в специалната поредица на Gong.bg, посветена на предстоящото варненско дерби. Настоящият наставник на устремилия се към елита Крумовград е имал възможността да участва в сблъсъка в ролите на футболист и треньор, но в любопитна последователност – като състезател се изправя с екипа на Спартак срещу „моряците“, а като старши треньор води Черно море в дерби мачове срещу „соколите“. Вили е свързан от най-ранна възраст с град Варна покрай своя баща – легендарния Иван Вуцов, ръководил Спартак, което му дава възможност да наблюдава някои от най-знаменитите играчи, записали имената си в историята на варненския футбол.

За спомените му от варненското дерби:

Аз ще започна малко по-назад. През 1980 г. баща ми стана треньор на Спартак Варна. Тогава Спартак беше в Б група, но на следващата година веднага влезе в А група. След това Людмил Горанов, неговият помощник, с който сме в отлични отношения, стана старши треньор. Аз помня още тогавашните мачове, с големи футболисти в състава си бяха Спартак и Черно море. От едната страна Краси Зафиров, Иван Петров, Стефан Аладжов, Ангел Станков, Асен Михайлов. Дойде и Живко Господинов, както и един голям български футболист като Стефан Найденов, Бог да ги прости. Казвам повече за отбора на Спартак Варна, защото баща ми беше от страната на Спартак и с тях съм отраснал. Нека споменем и от другата страна много силни футболисти като Милен Бакърджиев, Тодор Атанасов – Барона и т.н., да не ги изреждам всички. Това бяха много силни два отбора с много хубави мачове, които се играха между тях. Аз помня първия мач на Стефан Найденов, в който той вкара два гола на Черно море в един страхотен мач. Помня и пълния стадион „Гагарин“. Това са емоции, които няма да забравя. В този момент, ако са забравили хората, Спартак игра един знаменит мач с Манчестър Юнайтед. На този мач аз съм бил на пейката на Спартак. Спомените ми датират още оттогава. По-нататък през 1988 г., когато се уволних от казармата, дойдох да играя в Спартак Варна. Още през първата година имах сблъсък с Черно море, който беше исторически. Помня една контрола на игрището на Гранд хотел Варна, където бъдещият съдия и тогавашен наш футболист Кольо Данев, играещ тогава в Черно море, макар и юноша на Спартак, счупи крака на Станчо Герджиков. Едни напрежения бяха, едни войни… Много емоции, много настроение имаше в тези мачове и много зрелище за всички фенове на варненския футбол. Оттам имам едни незаменими спомени, които са исторически, дълго време мога да ги разказвам. Като футболист играх в няколко дербита между Спартак и Черно море. Играх единствено от страната на Спартак, тъй като, когато отидох в Черно море, тимът беше в Б група, а Спартак беше в А група. Това беше онзи дълъг период, когато отборите си променяха стойностите. Имаше период, в който Спартак беше в А група, а Черно море в Б група. Сега пък последва период, в който Черно море е в А група, а Спартак в Б група. Така или иначе двата отбора имат своята автентичност, както и своите страхотни фенове. Интересното тук, което при всяко положение аз мога да отбележа и е много хубаво, че играчи от единия отбор са играли в другия и обратно. Много от тях минаха както през Черно море, така и през Спартак и няма такава антагония, както има при Левски – ЦСКА. Там някой, ако е играл в Левски или ЦСКА и ако отиде в другия отбор, са готови да го грабнат и да го разкъсат. Даже, ако щеш, и в пловдивските отбори няма много играчи, които са играли за Ботев и Локомотив. Много от големите и известни футболисти минаха през единия и другия варненски клуб, в което няма нищо лошо.

За историческата значимост на варненското дерби:

Аз не бих казал, че това дерби е след софийското или пловдивското. Като стойност за града и за публиката на двата отбора то е на първо място. Във Варна има много публика, много футболни хора, които си го оценяват и в никакъв случай не на по-ниско ниво. Може би в Пловдив са малко по-емоционални, пък в София вече дербито е на национално ниво. Левски – ЦСКА не е само от софийски запалянковци, тъй като имат фенове по цялата страна. Но варненското дерби си има тотално своята стойност и то винаги е завладявало. Когато бях треньор на Черно море, ние направихме едни страхотни мачове със Спартак. За моя радост, с повече преимущество на моите отбори. Стойността тогава беше една, сега обаче за първи път този мач се случва след дълго време. При всяко положение отборите не са равнопоставени. Черно море в последните 7-8 години е много стабилен финансово, организационно и игрово. Спартак пробива, почна от ниското ниво и проби. Клубът определено не беше готов за влизане в А група. Аз през няколко приятели дадох сигнали, че не може това да е отборът и това да е вариантът. Нито треньорът, нито играчите са готови и имат класата и нивото за А група, ще им стане много трудно. Много бързо се разбра това, за жалост на спартаклии. Правят опити хората, които управляват Спартак, да направят някакво подобрение, но при всяко положение фаворит в този мач специално е отборът на Черно море. Всичко друго освен Черно море да доминира в този мач би било повече изненада. Но нека споменем, че в тези дербита винаги моментната форма не е била фатална, но има и нещо друго. Едно време имаше много играчи, които бяха от Варненския регион и които знаеха стойността или играчи от българското първенство, които също, когато дойдеха, бързо навлизаха в това нещо. И в двата отбора идваха играчи, които се задържаха по 5-6 години и знаеха стойността да ходиш с високо вдигната глава. Една такава победа в дербито те правеше цар и господар на града за дълго време. Докато сега в единия отбор има доста чужденци, визирам Черно море. В Спартак пък са много нови момчета, които се привлякоха в движение в последния момент. Не съм убеден, че за самите играчи тази стойност я има. За публиката и за спортните деятели при всяко положение е радост тази емоция да се върне, но все си мисля, че поне едно-две дербита трябва да преминат, за да могат повечето играчи да вникнат в това дерби.

Прогноза за крайния резултат на дербито:

Ще е грехота, ако Черно море не се смята за фаворит - като финанси, като организация и най-вече като стойност на играчите. Но във футбола парите не играят. Ако се играе по пари, няма да се играят мачове и който е най-богат, той си взима точките, а другият по-беден си отива победен. Няма такова нещо! Въпрос на нагласа, въпрос на влизане в мача, въпрос на ден. За мен Черно море са фаворит, но не отричам, че Спартак според мен има своите шансове да излезе морален победител, дори и да загуби мача. При всяко положение Спартак има нужда от точки, но и Черно море има нужда от точки. Аз очаквам интересен сблъсък, който отдавна не е бил. Сигурен съм, че по трибуните ще бъде изключително горещо и дано това да зарази играчите в положителна посока и да стане един хубав и динамичен двубой.

подкрепя българския спорт