Николай Ишков е бивш президент на Спартак Варна, считан от мнозина за най-успешния ръководител в новата история на клуба. В годините на неговото управление „соколите“ са сериозен фактор в родния елит и дори играят цели пет пъти в евротурнирите, постигайки престижна победа с 2:1 над германския Мюнхен 1860. Специално за Gong.bg Ишков, който в момента съвместява успешно амплоато на филмов продуцент и футболен агент, се съгласи да се върне към спомените си от варненското дерби Спартак – Черно море, превръщайки се в следващия ни събеседник в специалната поредица, посветена на съботния мач.

За спомените му от варненското дерби:

Моите спомени датират още от дете, като юноша бледен. Аз съм човек, който е израснал във Варна с проблемите на единия и на другия клуб. При мен имаше една вътрешна пертурбация – като млад ученик, учейки в едно училище „Гео Милев“, после „Димчо Дебелянов“, това бяха районирани училища. Тогава имаше физкултурни деятели, сега ги наричат вече скаути, а тогава си бяха направо съгледвачи. Те идваха, наблюдаваха децата и посочваха: „Ти, ти и ти. Искаш ли да играеш?“. Спомням си, че тогава имаше един емблематичен бивш футболист на Черно море – Абил Билялов. Той хареса това, че играех с левия крак и така заиграх в Черно море, мисля, че бях пети или шести клас. След седми клас се преместих от училището и районът ми вече беше друг, грубо казано. Спрях да тренирам футбол, тъй като акцентът ми се прехвърли в друга посока. Театърът някакси беше по-водещ, но аз продължих да гоня топката и да тренирам. Впоследствие отидох при един треньор в Спартак Варна, който се казваше Капанов. Когато аз бях президент, той продължаваше да се грижи за развитието на детско-юношеската школа. Имаше там една плеяда от по-стари треньори, които аз се опитах да запазя, докато вкарваме и по-млади. Иначе аз съм бил свидетел на всякакви дербита на „Юрий Гагарин“, когато се играеше пред доста по-солидна публика и доста по-голяма аудитория. Тези дербита бяха може би пулсът, ритъмът на града. Футболът тогава имаше една особена значимост за всички хора тогава – като социална препратка, като едно очакване за нещо различно. Хората живееха с футбола! Разбира се, нямаше такава инвазия на всякакви телевизии, които да излъчват нонстоп футболни мачове и да се чудиш в събота дали да гледаш италианско, френско, английско, немско или каквото там се сетиш първенство. Даже вече португалско дават. В този ред на мисли някакси футболът имаше друга стойност, друга препратка, друго послание към хората, които бяха живият организъм на града. Все пак и системата беше малко по-друга. Тогава спортът и културата бяха издигнати в култ, имаха някаква особена мисия и хората се интересуваха много. Имаше един хотел „Мусала“ в центъра на град Варна и там имаше един емблематичен спортно-информационен център. Там беше средището на варненски запалянковци и се събираха хора на тумби, в едни кръгове. Имаше, естествено, пет-шест гурута. В момента, в който те пристигнат, групата ставаше особена – от трима-четирима ставаше до двадесет-двадесет и седем. И се започваха едни диалози, едни спорове… „Ти ли ще ми кажеш, аз ще ти кажа, еди коя си година, той така я пипна и я подаде с левия крак, ама аз бях там“. Аз съм бил свидетел на тези неща и те имаха своята пиперливост във всяко едно отношение. Да гледаш как едни хора променят дори начина си на изказ, за да са по-интересни. Трупат думи, словосъчетания, които са по-сложни за другите, които слушат, за да могат да блеснат в по-интелектуален аспект. Това беше за мен приключение и то формираше някакво развитие, някакъв растеж във вкуса, в начина на мислене и как и по какъв начин другите интерпретират футбола. Така беше то - едно натрупване, едно израстване.

Всяко едно дерби беше заредено с такъв потенциал. Въпреки всичко имаше едно уважение, респект. Нещата се промениха, след като се смени системата, футболът леко изпадна в някакъв шок. Повечето отбори търсиха финансово подсигуряване и дойде тази емблематична 1994 г. Аз не знам друг случай в историята на варненския футбол, когато и двата варненски отбора изпаднаха в Б група. Тогава всъщност, когато се появи генералният спонсор на Спартак Варна, аз с тези хора имах някакви взаимоотношения. Те решиха, че аз като млад, енергичен човек съм най-подходящ. Защо го решиха това – не мога да ти кажа и до ден днешен. Моето присъствие във футбола е като някаква детска болна амбиция или мечта, която по някакъв начин се реализира, все едно някой ме е тласкал във времето да извървя този път, тази тежка задача. Та появих се аз през 1994 г. – в годината на най-великото българско футболно лято, когато България постигна най-големия си успех на световен форум, а аз през юли станах президент на Спартак Варна. Двата отбора тогава бяха в Б група и първото дерби, което аз направих с Черно море, беше на стадион „Спартак“ и свирено от варненски съдия. Тогава завърши 2:1 за Спартак и естествено, че имаше емоции от инерцията на А група и на всички тези исторически и традиционни ценности, които са се развивали в годините.

Второто ми дерби вече беше на стадион „Черно море“. Спомням си, че треньор беше Дамян Георгиев, Бог да го прости. Тогава пак победихме, този път с 2:0, но вече бяхме в един много по-силен период. Спартак се развиваше и финансово беше по-добре, както и от гледна точка на футболисти, които бяхме привлекли. Аз си спомням, че във втория ми сезон в Спартак Варна пристигнаха няколко футболисти от Черно море, които аз държах да селекционираме. Тогава си спомням, че игра Златин Михайлов при мен, Кольо Данев. Това са хора, които дадоха своя дан за влизането на Спартак в А група в този период на неговото вървене като исторически преход. От лятото на 1995 г., когато Спартак влезе в А група, вече нямаше дербита, тъй като Черно море беше във Втора дивизия.

Те влезнаха, спомням си, 2000 г. от Втора дивизия, а ние точно тогава направихме един бум. Няма да забравя този мач, когато победихме Нефтохимик с 5:2. Тогава се върна Стефан Грозданов и в отбора беше дошъл Анатоли Нанков, въобще имахме много сериозен тим. Дербито обаче беше много грозно, това няма да го забравя никога. Това беше може би заради амбицията на тези хора, които тогава представляваха Черно море, без да ги коментирам кои са, няма смисъл. Спомням си, че аз стоях редом до изпълнителния директор и собственик на Сосиете Женерал, които бяха на косъм да инвестират в Спартак Варна и да играем с тяхното лого от следващата година. Водихме доста сериозни разговори. Те тогава бяха приватизирали Транспортна банка и вече бяха влезли в България. Е, сега вече дори не са тук. Това дерби, което приключи с някаква поредица от червени картони, изгониха двама души и завършихме с девет човека, мачът свърши 0:0. Беше направено всичко възможно само и само в едната посока да се развият нещата, което беше грозно от страна на домакините, но в крайна сметка това беше тогава дневният ред – да се демонстрират силата и възможностите на тези хора, които по някакъв начин помагат с влиянието, което имат в определени структури и в определени посоки как могат, ако не футболно, то по друг начин да повлияят за развитието на един футболен мач. Такива бяха времената. Това дерби ми е останало с горчивия привкус как всъщност изпуснахме наистина едно вкарване на Спартак Варна в една друга посока на развитие. Но когато демонстрираш ниски страсти… Той ми беше казал така човекът от Сосиете Женерал: „Николай, ние сме основни спонсори на ръгбито във Франция. Вашият футбол се доближава в тази посока“. Аз му казвам: „Мосю, извинете ни“ и дотук бяха нашите разговори. Останахме си, разбира се, приятели, дадоха ни една реклама в рамките на три години, имахме табло на стадиона. Но определено не беше това, което имахме като план и стратегия за развитие. Аз сега много се надявам, че точно тази част, която, докато съм бил президент, по някакъв начин влияеше, усещаше се някаква вибрация във времето, когато един клуб, спонсориран от хора, които имат някакво влияние, което беше много по-различно от влиянието, което аз имах, все пак бях нормален човек. Не се занимавах с неща, които са свързани с нещо извън футбола. Все пак другите хора, които спонсорираха футболни клубове или бяха собственици, имаха съвсем други идеи, съвсем други виждания. Едва ли не имаха една такава лична надпревара и да покажат кой е по-по. Имаше надпревара във времето – сега шампион ще е Мултигруп, догодина ще е СИК в лицето на Славия, догодина ще е ВИС в лицето на Левски Кюстендил или Локомотив Пловдив. Имаше си една такава луда надпревара, Гриша Ганчев с Литекс също. Имаше едно такова детско предаване – „Кой е по-по-най“, точно детска история беше цялата работа, ако питате мен, но такива бяха времената, какво да правим. Човек трябва да изживее всички метаморфози на времето. Точно по това време се случи и аз да ръководя футболен клуб. От една страна ми беше забавно, а от друга хич не ми беше. Аз си знам какво съм преживял, какви неща по принцип са останали като отпечатък и белег във времето, но не съжалявам. Независимо, че много негативи съм отнесъл във връзка с това, че просто хората не знаят какво се случва. Те го виждат по време на мача, ама в дните преди мача не могат да си представят за какво става въпрос, пък и не искам да влизам в такива подробности. Някога, когато му дойде времето, ще напиша книга, а ако трябва, ще направя и някой филм.

Това беше първото дерби, след като тръгнаха отново Черно море и Спартак в А група, спомням си го ясно, останало ми е като белег в съзнанието с това разминаване, което за мен беше доста голямо, вътрешен удар. Имаше и други дербита, но те са избледнели като спомени във времето. Помня обаче за първи път, като се появи Илия Павлов като спонсор на Черно море, това беше април 2002 г. и играхме някакво дерби. Мисля, че беше за някакви плейофи и в дъжд. По стечение на обстоятелствата тогава регламентът беше с първа шестица, втора осмица и пак трябваше да играем с Черно море. Пак бяха някакви драми и няма да го забравя, тогава Рангел Вълчанов, Бог да го прости, беше тогава в моя Управителен съвет и той присъства в съблекалнята. Вика ми: „Ишков, ти не знаеш какво се случва! Хвърчат някакви кални обувки, задават си въпроси, бият си шамари! Питат се защо бил продаден мачът!“. „Какъв мач“, го питам, а Рангел отговори: „Ама ти не знаеш? Това е филм! А в същото време майката на Симеон Сакскобурготски е починала! Не, това е филм! Ние трябва да направим нещо!“. Беше много забавно от настоящата ми гледна точка, нали сега съм кинаджия. Тези детайли и нюанси ми правят впечатление сега. Явно такива са били времената, имало е и такива моменти, но в крайна сметка ние какво можем да направим нормалните хора – гледаме и се наслаждаваме, казваме си „той животът си е живот и продължава да върви“. След това се случи най-гадното нещо. Спомням си, когато разстреляха Илия Павлов и това дерби беше няколко дни след неговата кончина. Играхме на стадион „Спартак“, но явно тогава всичко е било окей и Спартак победи нормално – 2:0 или 2:1, помня, че Анатоли Нанков беше направил някакъв гол и така нататък.

За историческата значимост на варненското дерби:

Всички дербита си имат своя заряд, но най-хубавото на едно дерби е, че то вълнува града, вълнува хората, които по някакъв начин са свързани и обичат футбола. Разбира се, те сега са много млади и не помнят. Във времето тази голяма празнота 13 години Спартак да не е в А група… Някакси това дерби се разми във времето, няма тази стойност и тази сила, която е имало, когато аз имах възможността, шанса и щастието да бъда ръководител на Спартак Варна. Тогава си беше все още доста актуално. Все пак варненските отбори са били шампиони в началото на миналия век и в голяма степен те са формирали една доста важна футболна роля в развитието. Софийските дербита, пловдивските дербита, варненските – това бяха трите значими дербита, които са се случвали. След Левски – ЦСКА следват Спартак – Черно море и Ботев – Локомотив. Сега, разбира се, това дерби е едно дерби, което всеки го очаква, тъй като след тази дълга празнота и това безвремие, в което Спартак Варна беше някакси забравен от Господа и претърпя доста пертурбации. От трета дивизия влезе във втора, имаше и май някакво влизане за една година 2008-2009 г. Имаше и два Спартак-а? Добре, че не са били 22 като ЦСКА сега. Колко ЦСКА има не е ясно – единият такъв, другият онакъв. Това са, както се казва, грешките на растежа. В този ред на мисли аз вътрешно и дълбоко се надявам това дерби да мине под знака на едно взаимно уважение и феърплей. Независимо от антагонизма, в чисто спортен план го казвам, който изпитват един към друг двата клуба. Разбира се, сега е много лесно човек да каже, че в положението, в което се намира Спартак – то е ясно, че фаворитът е Черно море. С тази инерция, която имат, с този традиционно вече изграден стил на игра и водене на клуба от страна на Илиан Илиев. Те са един хомогенен отбор, който като качества, опит, футболни умения и класиране в момента е далеч по-добре във всяко едно отношение спрямо Спартак. В едно такова дерби човек никога не може категорично да каже. Сочен от всички фаворит е Черно море, но това не означава, че, видиш ли, те веднага ще победят Спартак. Всеки мач е много различен сам по себе си и специфичен и мач с мач не си прилича. Зависи и как ще тръгне самото дерби. Имайки предвид, че все пак Спартак са домакини, доколкото си спомням, те ще направят всичко възможно, за да направят една футболна атмосфера, еуфория, да покажат една страстта си към любимия си отбор и стадионът ще е изпълнен докрай. Сега времето е горе-долу „златна есен“ и ще е благоприятно в събота. Надявам се и за двете страни да има приятни атмосферни условия, за да се играе наистина хубав футбол, а и да изпитат удоволствие и хората, които ще го гледат по телевизията, тъй като акцентът на този кръг може би ще е този мач след толкова дълго време прекъсване. Общо взето, сега стадион „Спартак“ има приличен вид, вече има и осветление, общината се е постарала, инвестирала е някакви средства. Има, разбира се, неща, които трябва да се довършат, но се надявам това да се случи. Нека всички изпитат и от двете страни едно удоволствие, а не да се превърне в една батална и ниска страст, както и битки, които ще са извън стадионите. Напротив, да отидат и да се забавляват, защото в крайна сметка това е едно удоволствие – да стоиш 90 минути и да гледаш единия или другия си любим отбор, а не да минаваш в изблик и емоции на неща, които не са много лицеприятни. В крайна сметка нали уж европейски статут имаме и сме страна-членка на Европейския съюз. Трябва да демонстрираме цивилизованост и едно добро възпитание, показвайки на подрастващото поколение, че футболът не е само „айде дай сега тука да видим кой кой е“.

Прогноза за крайния резултат на дербито:

Аз леко намекнах, че за мен основен фаворит за този мач е Черно море, тъй като във футболно отношение и в състоянието, в което се намират двата отбора, е нормално Черно море да постигне успех. Въпреки всичко факторът „домакинство“, дългото време без дерби и вътрешната мотивация на по-слабия отбор, в случая Спартак Варна, ще помогнат да даде всичко от себе си. Спартак загатва за някакъв потенциал, откакто Херо се появи като консултант „зад кадър“ и негов човек е треньор, визирам бившия футболист на Нефтохимик Киселичков. Вкараха се и няколко футболисти, има някаква светлинка в тунела. Какво ще се случи, аз не мога да кажа, но мисля, че на този етап Черно море е основният фаворит и колкото и да ми е неприятно да го изрека – най-вероятно ще гонят успех. Още повече, че последния кръг като домакини направиха равен с Арда и амбициите им за влизане в първата шестица минават при всички положения през поне взимане на точка или три. Обратно пък – Спартак гледат да направят от невъзможното възможно и да обърнат всички представи и прогнози и да победят, макар и да са считани за аутсайдери в този мач, правейки мача на живота си. Налице е факторът „домакинство“, самата атмосфера на стадиона и пълнотата му, подкрепата на своите френетични фенове и могат да направят така, че да стане точно най-неочакваното – в Спартак да изиграят мача на живота си и да победят, тръгвайки към заветната си цел да останат в групата. 

подкрепя българския спорт