Когато наближава едно Световно първенство, гладът на фенове и медии за събития е изострен. В очакване на битките, за които се тръпне по четири години, репортерите са готови да направят сензация от всичко. 

Истинска новина си е дори пристигането на някоя национална делегация в страната-домакин. На летището се тълпят журналисти, фотографи, фенове в очакване да зърнат звездите на слизане от самолета, да им вземат интервю, да ги снимат в ексцентрична поза. 

Такава еуфория има на всеки голям шампионат, а от началото на 80-те години става все по-масова с глобализирането на Световните първенства. В Испания през 1982 г. за първи път участват 24 тима на Мондиал и тръпката е голяма. 

Затова изглежда учудващо как пристигането на цяла една делегация остава незабелязано. Далеч преди началото на шампионата на летището в Мадрид пристига националният отбор на Кувейт, предвождан от председателя на местната футболна федерация, местния олимпийски комитет, председател на азиатската конфедерация и не на последно място брат на емира на страната - шейх Фахад ал Ахмед ал Джабер ал Сабах. 

За ексцентричен принц като него, публичността е най-важното нещо, той иска да е в светлината на прожекторите и мисли, че е заслужил тази чест, след като родината му е на Мондиал за първи път. Но реалността е съвсем различна. Всъщност, никой не се интересува от тима и особата му...

Емирът обаче не смята да остави нещата така. След като вижда нулевия медиен интерес към Кувейт и пристигането му, той решава да вдигне скандал още на летището. Лошото е само, че няма никакви медии и няма кой да отрази гнева му. 

Намира се обаче един заблуден репортер, който се е объркал, че в същия ден пристига френският национален отбор. Когато го забелязва, кувейтският принц му заявява разгорещено, че ще си събере отбора и ще го върне обратно, ако не му позволят да докара в хотела си талисмана на тима. 

Това е напълно достатъчно набързо да се създаде търсеният медиен шум около кувейтците. Може на никого да не му пука, че някакви дебютанти пристигат в Испания. Но щом тези дебютанти заплашват да напуснат шампионата, още преди да е започнал, това вече е не новина, дори сензация. 

Само часове по-късно хотелът на кувейтците е обграден от медии, които искат да видят кой, аджеба, е този талисман, който не е пуснат в Испания. Шейх Фахад излиза пред медиите и казва, че испанските власти не са му позволили да доведе камилата Хейду, която носела късмет на отбора в квалификациите. 

С оглед на създалата се сензация, испанците набързо дават разрешение животинката да акостира в страната, а ръководството на хотела се съгласява, макар и с неохота, да подслони Хейду, но под условие, че си стои само в градината, а не се качва в стаите, каквото е едно от кувейтските желания. 

В крайна сметка мирът се възцарява, а медийният шум набързо отшумява. Но кувейтският принц не е доволен и не се спира дотук. Той облича Хейду в цветовете на кувейтския национален отбор и му слага голяма шапка във формата на футболна топка. 

Камилата обикаля улиците на Валядолид, докато националният отбор на арабската държава е на Мондиала, а това печели симпатиите поне на местните фенове към един от аутсайдерите на шампионата. 

Но шейх Фахад ал Ахмед ал Джабер ал Сабах малко по-късно наистина влиза в историята на Световните първенства, макар да не е ясно дали това е търсен ефект, или просто ексцентричността му взима връх. 

Пълните аутсайдери от Кувейт са спечелили вече първата си точка в мача с Чехословакия, а след това им предстои мач с Франция на Мишел Платини. Съвсем очаквано "петлите" водят с 3:1, до края на мача остава малко време и крайният победител изглежда ясен. 

И в един момент пада четвърти гол в кувейтската врата. Той е дело на Ален Жирес, но става факт, когато целият отбор на противника е спрял да играе. Кувейтците твърдят, че са чули съдийски сигнал и са оставили Жирес непокрит, защото са помислили, че реферът е спрял играта. 

Но такова нещо не се е случило и реферът посочва центъра. Това вбесява шейх Фахад ал Ахмед ал Джабер ал Сабах и той слиза от ложите, в които гледа мача с другите знатни особи от семейството си, в целия си аристократичен блясък, разбутва играчите и стига до рефера от СССР Мирослав Струпар. 

Принцът въодушевено му обяснява, че неговите играчи са спрели да играят, защото някой от публиката е дал сигнал със свирка. И, о, чудо! Арбитърът се съобразява с исканията на кралската особа и отменя попадението!

За първи, засега и последен, път официално лице отменя решението си по време на мач под намесата на зрител от публиката. Пък макар дори и принц. А намесата на шейх Фахад се оказва залудо, защото в крайна сметка Кувейт така или иначе инкасира четвърти гол и мачът приключва 4:1 за Франция. 

Стреснатият рефер повече не помирисва терен на Световното първенство, низвергнат е и от големите мачове в международен план до края на кариерата си и общо взето изпада в пета глуха. 

Краткият флирт на Кувейт и шейх Фахад ал Ахмед ал Джабер ал Сабах със Световното първенство приключва минорно, след като тимът печели само една точка и отпада в първата групова фаза. Не, че някой е очаквал друго от тях...

А пък тимът така и не успява да се добере до обещаната награда от кралското семейство от по 200 хил. долара на човек, космическа сума за онова време, за поне един успех или излизане от групата. 

Такова отпадане по принцип не би събудило любопитството на неутралните зрители, но за Кувейт има изключение точно заради предводителя на състава. Без шейх Фахад ал Ахмед ал Джабер ал Сабах Световното първенство губи от колорита си и навлиза в руслото на оспорваните мачове и развръзки - нещо напълно нормално и очаквано за такъв шампионат. 

И макар в следващите 36 години Кувейт така и да не се класира на Мондиал, всички запалени фенове на футбола си спомнят единственото участие на тима досега, а и едва ли някога ще се забрави.

Поне докато не се появи някой също толкова колоритен предводител, колкото шейх Фахад ал Ахмед ал Джабер ал Сабах. Ако не друго, той поне вече завинаги е записал името си в историята на световните шампионати. Макар че не и по начина, по който се е надявал да се случи.