Световното първенство би трябвало да е фиеста на хубавия футбол и въпреки напрежението, което тегне върху участниците, те се стремят да заложат на красивите отигравания и да блеснат с феърплей. Или поне такива са разбиранията в момента. Но невинаги е било така.
Нека се върнем 56 години назад. Мондиалът се играе за трети път в Южна Америка, домакин е Чили, участниците са 16, всичко изглежда нормално като обстановка преди старта... Но пристигайки в страната-домакин, всички са натоварени с изисквания за добро представяне и това слага кръст на всякакви амбиции за феърплей.
Всъщност, защото никой не иска да напусне рано-рано надпреварата, този шампионат става известен като най-бруталният в историята на Световните първенства. Има редица контузени, грубите влизания са нещо обичайно, счупени са редица крайници, ребра и глави... И всичко това в името само на победата.
Още след първите два дни на турнира, чилийският вестник "Кларин" излиза със статия, в която твърди: "Това не е Световно първенство, това е една кървава баня. Всъщност, Световно първенство ли гледаме или Световна война?".
Италия и Германия играят във втория ден на шампионата, а отзвукът за това нулево равенство е оглушителен. И не заради някакви фамозни отигравания, а заради бруталната корида на терена. Играчите буквално бягат от топката, за да не бъдат контузени.
"Тук футбол нямаше, а имаше кървава баня. Играчите си влизаха безумно, търсеха не да отнемат топката, а да се унищожат един друг. Това беше всичко друго, но не и спорт", пише вестник "Обзвървър" в материала си за мача.
Само за осемте двубоя от началото на шампионата, играни в първите два дни, съдиите са изгонили четирима от терена, а пораженията по футболистите са следните: трима са със счупени крака, един е с тежка фрактура на глезена, има куп оплаквания от счупени ребра...
Да не забравяме, че на този Мондиал дебютира и националният отбор на България. Пълният с талант роден отбор играе първия си мач на такъв шампионат с Аржентина. Южноамериканците са далеч по-обиграни на такива форуми и това си проличава.
Те не спират буквално да ритат, хапят, скубят, блъскат и щипят българските си съперници. Една от звездите ни Тодор Диев е със счупен нос, а на краката му има десетки следи от бутонки на противника.
По време на мача са отсъдени 69 фаула, средно по един на всеки 78 секунди. А Диев се оплаква след двубоя и казва, че аржентинците са излезли да играят бокс, а не футбол. И всъщност кой го интересува резултатът от такава футболна корида?
И това не е всичко. Мачът от първата фаза между СССР и Югославия. Кракът на Едуард Дубински от състава на руснаците е счупен на две места от брутално влизане на Мухамед Мужич, а съдията дори не гони югославянина. Но на най-високо ниво местната федерация решава да извади Мужич от футбола за една година.
Общо взето, съдиите се страхуват да гонят играчи в тези битки, защото няма да остане кой да играе на терена. Но пък и контузиите следват една след друга, така че тази заплаха остава, но заради потрошените футболисти, а не заради наказаните гамени.
Вече споменахме за мача на Германия и Италия от първия кръг на груповата фаза, но във втория си мач "адзурите" се изправят срещу домакина Чили. И този мач е толкова груб, че чак си спечелва собствено прозвище за годините напред. Кръстен е "Битката за Сантяго", защото се играе в столицата на Чили.
Европейският отбор е известен с мръсните си номерца на този шампионат, а отсреща застава южноамериканският състав, подкрепян френетично от хиляди на стадиона и милиони извън него. Едва ли не цялата страна е сложила като ултиматум за играчите да станат световни шампиони и те са готови да използват всички средства, за да се сдобият с тази слава.
Италианците допълнително нажежават обстановката преди мача с коментарите си по местните вестници. Вестниците "Кориере дела Сера" и "Ла Национе" пишат следните впечатления в навечерието на мача, с което разпалват още повече войната:
"Идеята да се даде Световното на Чили е истинска лудост! Сантяго е черна дупка, там телефоните не работят, такситата са толкова редки, колкото да видите съпруг, който не изневерява на жена си, обаждане до Европа е на цената на крак и ръка, а ако изпратите писмо до Италия, ще пристигне след пет дни... до кораба на пристанището."
"Населението е недохранено, бедността е навсякъде, всички са алкохолици и неграмотни. Жените от цели квартали са се отдали на проституция", пишат журналистите и още на следващия ден са изгонени от Чили от властите. Един аржентинец е сбъркан с италианския кореспондент и е набит, след което се озовава в болница с тежки травми.
Италианците не спират - федерацията им се оплаква, че е назначен испански рефер на мач на Италия срещу латиноамериканци. И това кара ФИФА да го смени с англичанина Кен Астън, но това не впечатлява "адзурите", които се оплакват този път, че той пък свирил първия мач на чилийците на турнира. Но молбата им не е уважена.
От началото на мача двата тима са се захапали, плюят си в лицата, ритат се, провокират се. Първият фаул е даден още в 12-та секунда, а първият изгонен - в 4-та минута. Изгоненият италианец Джорджо Ферини отказва да напусне терена, мачът е прекъснат за 10 минути, та се налага въоръжена охрана да го изкара от стадиона, подритвайки го.
източник: Gulliver/Getty Images
Мачът се превръща в бойно поле, топката е ритана по-рядко от краката на опонента. Леонел Санчес от Чили чупи носа на италианския капитан Умберто Машио. Той му забива страхотно ляво кроше, явно научен от баща си, който е професионален боксьор, но съдията или не го вижда, или се прави, че не го вижда и го оставя на терена.
Впоследствие италианците остават само деветима на полето и домакините стигат до два късни гола срещу тях. До последната минута мачът се превръща в кървава битка, играчите се плюят, обиждат, ритат... След края на мача "адзурите" се оплакват именно от неизгонения Леонел Санчес за боксовия му удар.
Реферът Кен Астън е категоричен, че не го е видял, защото е бил с гръб към ситуацията. Но е 1000% сигурен, че асистентът му Лео Голдщайн го е видял, но не му е дал никакъв сигнал. Въпросният Голдщайн е страничен съдия за първи и последен път на Световно първенство, а получава този шанс само заради факта, че е оцелял в Холокоста.
Остават съмненията, че той е подкрепил чилийците в този момент, а и в течение на мача, заради фашисткото минало на Италия и властването там на Бенито Мусолини. Но официално потвърждение на това няма. Грешките му се отдават на младостта и липсата на опит.
След края на мача враждата между двете държави не секва. Всички италианци получават забрана да бъдат допускани до барове в цяло Чили. Играчите нямат достъп до ресторанти, магазини, публични сгради, дори до улицата. Те са пазени от въоръжена охрана и почти не напускат хотела си. Където са подложени на враждебно отношение от персонала...
Дори президентът на Чилийската федерация Хорхе Пика твърди, че "адзурите" са били дрогирани на този мач и ги нарича канибали. А ответните реакции в Италия спрямо чилийците са подобни. Местните карабинери са оформили огромен кордон около посолството на страната, а дипломатите са посъветвани да не излизат извън сградата.
източник: Gulliver/Getty Images
Тази футболна война сякаш поутихва, но пък са разпалени страстите между други държави. Югославия и Уругвай правят подобна корида на терена, съдиите дават гонят двама, но са ритани по терена и унижавани от играчите.
Това прелива чашата на търпението им и те пишат на президента на ФИФА сър Стенли Роуз: "Вземете мерки това да не се получава повече, защото не сме пътували хиляди километри дотук, само да ни унижават", пишат съдиите.
А са минали само четири дни от шампионата...
Все пак страстите леко се поуталожват, играчите продължават да се ритат като магарета, но вече сякаш такива ексцесии, както в първите четири дни, няма. Но с напредването на турнира и увеличаването на залога за играчите на всички отбори, старият призрак на грубиянщината отново се появява.
На първия полуфинал между Югославия и Чехословакия реферът по едно време вика двамата капитани и ги заплашва, че ще спре мача, ако играчите на двата отбора продължават да се бият така грозно по всяка точка на терена.
А във втория полуфинал, и по-точно след края му, се случва долна постъпка, пример как по време на този шампионат не са властвали никакви закони и всеки е правел, каквото си иска и се е облагодетелствал от това.
В този мач един срещу друг се изправят Бразилия и домакините от Чили. Там има двама изгонени, като единият от тях е голямата звезда на турнира Гаринча. Той е малтретиран постоянно на терена, главата му е сцепена, а феновете го замерят от трибуните. Нервите му не издържат, той фаулира грубо съперник и му е показан пътят към съблекалнята.
"Селесао" се очертава като победител в момента, в който звездата е изгонен, а той предусеща, че няма да играе на финала. Влиза в съблекалнята, облян в сълзи, като дава обяснението си за ситуацията при изгонването:
"Да, заслужено ме изгониха. Но и аз съм човек, разберете ме. Цял следобед не спряха да ме ритат, блъскат, плюят и обиждат. И последният след като ме изритаха, просто отвърнах. Може би не бях прав, но ще си понеса последствията за това", споделя Гаринча. Но последствия всъщност няма.
За да не играе на финала, формално наказанието трябва да се постави от Дисциплинарната комисия на ФИФА. Тя от своя страна трябва да получи доклад, в който е описано провинението на играча от съдиите. Но такъв доклад така и не стига.
Рефер на този мач е перуанецът Артуро Ямасаки, който обаче веднага след мача получава обаждане лично от президента на родината си. Той му казва да опише провинението на Гаринча по начин, който да оневинява бразилеца.
Всичко обаче зависи от показанията и на страничния арбитър Естебан Марино от Уругвай, който е сигнализирал за инцидента. Ако той каже, че Гаринча е заслужавал изгонване, ФИФА няма какво да направи. Уругваецът обаче така и не се появява на изслушването.
После се разбира и каква е ситуацията. Бразилската федерация дава 10 хил. долара на Естебан Марино, връчени му на ръка по бразилския рефер на шампионата Джон Етцел. Така уругваецът мистериозно изчезва от заседанието, ФИФА решава, че няма достатъчно доказателства да накаже Гаринча и гениалният футболист играе на финала. Впоследствие Бразилия го печели с 3:1 срещу Чехословакия и защитава титлата си от 1958 г.
А самият рефер Джон Етцел сам разкрива с доволна усмивка: "Аз бях този, който спечели световната титла" и разказва цялата случка. И дори споделя, че всъщност дал на уругваеца само 5000 долара от сумата, а остатъка прибрал за себе си.
Какъв край само на най-грозното Световно първенство?!
6Коментара