Приключва изнурителен мач в изпепеляващо горещо време. Играта не е важна, а резултатът, който позволява продължаване напред. Най-нормалното нещо след толкова изтощаващо събитие е релаксираща ледена бира редом с играчите, с които си постигнал целта, особено в палещата мексиканска жега. Бирата обаче, която ще коства всичко. И бира, за която има подозрения, че е пратена лично от шефа на ЦРУ, за да се създаде една от конспирациите на века...

Англия е действащият световен шампион в една ера доминирана от гениалността на Пеле и водената от него Бразилия. Постепенно обаче звездите на "селесао" залязват, макар и все още да всяват страх и ужас в съперниците на терена. 

Само един отбор изглежда не се притеснява от тях. И това е този, който единствен успява да се пребори с хегемонията им в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, за да спечели световната титла. И да е готов да повтори постижението им и да я защити четири години по-късно - Родината на футбола. 

Англичаните са на върха на славата в края на 60-те години и пристигат като несъмнен фаворит за световното отличие и в Мексико четири години след триумфа над Германия на "Уембли". Мнозина анализатори, дори в самата Англия, смятат, че "Трите лъва" сега са с много по-силен състав, отколкото на домашния Мондиал. И сега титлата му приляга дори повече. 

Стълбът в отбора на сър Алф Рамзи се нарича Гордън Бенкс. Вратарят е известен с невероятния си рефлекс, намесите му са на пъргава котка, а в навечерието на Световното е в толкова добра форма, че е смятан за най-великия на своя пост в това време. 

С такъв сигурен човек под рамката, англичаните е нормално да са уверени. Те тръгват леко тромаво в турнира, но това е правило за всички европейски тимове на Мондиал '70 в Мексико. Те трудно се аклиматизират към огромната влага, жаркото и безпощадно слънце, голямата надморска височина и въобще към всички атмосферни условия, които правят Южна Америка непревземаема крепост за еврпейски отбор чак до 2014 г. 

Постепенно обаче англичаните се окопитват и постигат своето - да излязат от групата. Това се случва след тежък мач срещу Чехословакия в груповата фаза, с победата в който си гарантират второто място и четвъртфинал срещу ФРГ. Дотук всичко върви по план, въпреки жегата и негостоприемните мексиканци. 

Малка вметка, домакините на шампионата имат за какво да връщат на англичаните. Четири години по-рано те са един от латинските отбори, който се оплаква от обидно отношение на домакините на Мондиала от Острова. Имат проблеми с хотела си, с пътуванията, с отразяването на шампионата. А отборът се оплаква от съдийски тесли в мача с Англия. 

Затова логично четири години по-късно играчите на сър Алф Рамзи, па макар и световни шампиони, са посрещнати на нож отвъд Океана. Мексикански фенове не спират с шумните серенади под прозорците на хотела им. Полицията само стои и гледа, според някои - дори окуражава мариячите. 

Хотелът е ужасен, обслужването - трагично, персоналът - войнствено настроен. Това кара англичаните сами да си носят храната, водата, напитките, дори и рейса, с който ще пътуват между градовете за мачовете си. Предусещайки войнственото настроение на местните, те не оставят нищо на случайността и се опитват да сведат щетите от мексиканците до минимум.

И така до вечерта на 12 юни 1970 г. Тогава, след тежкия мач с Чехословакия, сър Алф Рамзи позволява на играчите си да разпуснат. Те имат разрешение за една лежерна вечер в компанията на семействата си в един от най-скъпите голф-клубове в цяло Мексико - "Гуадалахара Кънтри Клъб", в който една нощувка тогава се оценява на 20 хил. паунда по днешния курс.

Там са отседнали английските аристократи, които са пропътували разстоянието до Мексико, за да гледат националния отбор. Именно те плащат и за купона с футболистите и семействата им, така че всичко изглежда перфектно. 

Играчите не се впускат в пиянско парти, защото са изтощени от мача и жегата. Те лелеят само за по една ледена бира, с която да свалят напрежението от плещите си. Заслужена награда за свършеното в един тежък ден...

Всички поръчват по едно изпотено питие, вдигат наздравица, отпиват и... половин час по-късно най-добрият играч на цяла Англия е повален с ужасяващи болки в корема. Гордън Бенкс се превива така, сякаш чудовището от "Пришълецът" напира да излезе от корема му. За разлика от всички останали, неговата бира е отворена предварително и му е сервирана отделно...

Легендарният вратар прекарва вечерта в стаята си, прегънат на две, с регулярни посещения до тоалетната. Той не успява да мигне цяла нощ, а по описанията му, "стомашните крампи бяха като мъчение от ада". 

Това обаче не е всичко. На следващия ден англичаните трябва да пътуват до Леон на няколкостотин километра от базата им за мача с ФРГ. Те искат да отидат до там със самолет, но мексиканците им обявяват, че пистата в Леон не може да побере самолета им. Това само доказва колко са мразени островитяните в държавата-домакин, защото същата тази самолетна писта побира дори по-големия германски самолет само няколко часа по-късно. 

Както и да е, англичаните се отправят на 6-часов път с раздрънкан рейс, в който няма климатик. И това само 24 часа преди 1/4-финала с ФРГ. Бенкс прекарва цялото пътуване сгънат на две на задната седалка, вкопчен в метален леген, в който не спира да излива съдържанието на стомаха си. Самият той описва чувството в автобиографията си:

"Това не беше обикновена стомашна болка. Чувствах се безпомощен като малко котенце. Всичко ме болеше, имах крампи в стомаха. Потях се, имах треска, тресях се така, сякаш съм изкаран в студен зимен ден навън само по едни боксерки. Не можех да почина и за миг, всичко ме болеше", пише Бенкс и описва мъчителната нощ и пътуването след нея. 

След пристигането в Леон и настаняването в хотела, който, апропо, е мизерен мотел, потънал в боклуци, Бенкс се чувства малко по-добре. Той спи през целия следобед и донякъде възвръща силите си. Прекарва и нощта сравнително спокойно, след което идва и големият тест на сутринта. 

Тогава селекционерът сър Алф Рамзи го вика, за да мине късен фитнес-тест и да се разбере дали може да играе срещу ФРГ. Всички знаят какви са фитнес-тестовете на именития специалист. Той изтощава максимално играчите си, така че дори и да имат съвсем леки физически проблеми, няма да могат да го минат и остават на пейката в най-добрия случай. 

Този тест обаче е различен. Първото изпитание за Бенкс е да направи две обиколки на... дърво пред поляната в хотела. Той ги прави, след което следва и тестът за проверка на рефлексите му. За загрявка е накаран да се изправи на пръстите на краката си и да разтегне ръцете си. 

След това Рамзи му хвърля топка така, както баща би я подхвърлил на 10-месечния си син. Бенкси учудено я хваща и получава одобрителното: "Гордън, ще играеш! Титуляр си!". Той се чувства по-добре, но не е очаквал чак толкова лесно да мине фитнес-теста. 

Заради мизерията в хотела, два часа преди мача Алф Рамзи събира играчите, за да им даде тактическите си указания в спалнята си. Точно тогава стомашните крампи се възобновяват, Бенкс се строполява на земята в агонизираща болка и за всички е ясно - той няма как да играе в този мач. 

После всички знаем какво се случва. На вратата застава Питър Бонети от Челси, а до 69-та минута резултатът е 2:0 за Англия. Тогава обаче резервата на Бенкс пуска левашки гол след удар на Франц Бекенбауер от границата на наказателното поле, при който топката минава под него. 

Следва смяна на най-добрия в английския състав сър Боби Чарлтън, преди в 75-та минута Бонети да пусне още един левашки гол. Вкарва му го Уве Зеелер със задната част на главата си.

Герд Мюлер оформя пълния обрат в допълнителното време и така световният шампион е детрониран от финалиста в предишния шампионат по фрапиращ начин. А от този мач се затвърждава и максимата, че германските национали никога не се предават и че дори пет минути след края на мача могат да обърнат развоя му. 

След края на този мач идват и конспирациите. Най-голямата от тях е, че лично шефът на ЦРУ е наредил Гордън Бенкс да бъде изваден от строя. Причината е, че американската разузнавателна служба е била притеснена от събитията в Бразилия и растящото социално напрежение там. 

Затова, за да се успокоят страстите в страната, вниманието на масите е трябвало да бъде отклонено с нещо голямо. Например - със световна титла. Макар и пълен с талант, бразилският отбор тогава не е така силен и доминиращ, както през 1958 и 1962 г. Според конспирацията, в ЦРУ вярват, че има реална опасност англичаните да защитят титлата си. 

А това било срещу плана на организацията. Затова неин агент бил пратен в Мексико, сипал отрова в бирата на най-добрия английски играч и лишил "Трите лъва" от него в ключовата битка с ФРГ. Това трябвало да бъде достатъчно за Бразилия да има трасиран път до световната титла, както се и случва. 

Конспирацията се подхранва и от кореспондента на "Дейли Телеграф" на Световното първенство Боби Оксби, който разправя следната история:

"Връщахме се от турнира с междинна спирка във Вашингтон. Имахме достатъчно време, така че реших да се видя с братовчед си Стюърт Саймингтън, който по това време беше сенатор в Конгреса на САЩ. Той ми каза, че ЦРУ са натровили Бенкси, защото политическата обстановка в Бразилия е притеснявала американското правителство."

Това свидетелство на Оксби изглежда достатъчно, за да разпали въображението на любителите на теорията на конспирацията. И то се вихри в продължение на десетилетия, когато най-после излиза и истината. При това разказана от човек от лекарския щаб на Англия тогава. 

Всъщност, играчите си поръчали от рум-сървиза в луксозния и изискан Кънтри-клъб в Гуадалахара преди да слязат на партито. От стаята на Бенкс си викнали сандвич с шунка, плод и листна салата. Не се знае кой какво е изял от поръчаното, но и двамата съиграчи на Гордън Бенкс, които си поръчали с него, също се оплакали от симптомите му, макар и далеч по-слаби. 

За разлика от него, те веднага се оправили, имали само леко неразположение за няколко часа. Но вратарят изглежда е изтеглил късата клечка с най-развалената храна, а бирата, вероятно леко прокиснала, усложнила състоянието му. Така конспирацията с ЦРУ увисва във въздуха, защото нямало следи за външна намеса при доставката на храна за футболистите. 

А и изглежда те сами са си виновни за натравянето, защото от лекарския щаб на Англия изрично им забранили да ядат каквото и да било, което не е приготвено от готвача на националния отбор. А храната от рум-сървиза е точно такава...

След мача вратарят Питър Бонети е скъсван от критики, феновете го псуват на летището, а майка му праща писмо до вестниците да спрат да обиждат сина ѝ. Самият той никога повече не играе за Англия, макар Алф Рамзи да твърди веднага след мача, че всички му имат доверие и не го вини лично за поражението. Действията му говорят обаче друго.

"Искаш ли питие?" - пита Рамзи кореспондента на "Гардиън" на Мондиал'70. "Да, ако вие отпиете една глътка с мен", отговаря репортерът. "Тогава си налей сам, по дяволите, копе*е", отговаря с най-гробовния си тон иначе изтъканият от джентълменство специалист. И си говори под носа: "Защо точно той, по дяволите, защо от всички, точно на Банкси трябваше да се случи?! Защо, по дяволите, защо." След което изпива чашата уиски на екс и чупи тежкия кристал на пода в яростта си. 

Защо точно Бенкси, се пита и цяла Англия почти половин век по-късно...