Библията разказва за вдъхновяващия момент, в който Давид побеждава исполина Голиат само с прашка в ръце във вълнуваща метафора за силата на човешкия дух. Тази история идва да докаже, че силната увереност в собствените качества може да ти помогне да преодолееш и най-голямото препятствие, колкото и непосилно да изглежда това. 

Ако си говорим за футбол, при това на Световни първенства, най-категоричният пример за двубой между Давид и Голиат, при това спечелен от аутсайдера, безспорно е финалът на Мондиал 1954 в Швейцария. 

На финала в Берн Бундестимът надделява с 3:2 над великия отбор на Унгария след феноменален обрат, а мачът е кръстен "Чудото от Берн". Истинско чудо, защото германският отбор не е тази велика сила в спорта, както е сега, а "маджарите" са истински хали на терена. 

Всъщност, онзи унгарски отбор от 50-те години е смятан за най-силният, който някога е бил събиран като състав от една страна в историята на футбола. И ако някога е имало по-сигурен шампион на Световно първенство в очакванията преди започването му, то това са именно унгарците от 1954 г. 

В него са ненадминати за времето си майстори с топка в крака, като Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш, Йозеф Божик, Гюла Грошич, Нандор Хидегкути, Золтан Цибор и много, много други. Това поколение на "летящите маджари" не просто бие съперниците, то ги прегазва като валяк. 

Отборът е в серия от 31 поредни мача без загуба преди финалния сблъсък с Германия, а в групите е победил - не просто победил, а смлял - същия този съперник с 8:3. Унгарците премазват всичко по пътя си, а Купата изглежда предопределена за тях. 

Но там губят с 2:3, след като водят с 2:0 и се слага край на серията им, край на "Златното поколение на Унгария", край и на надеждите на страната някога да стане световен шампион. За този мач сме писали много, така че няма да се спираме на развитието му. 

Този мач е символът на непримиримия германски дух, на прераждането на една мразена от всички държава по онова време, която се опитва да скъса с фашисткото си минало и да заживее отново достоен живот сред останалите в света. 

Този мач безспорно е най-яркото доказателство как Давид може да победи Голиат и да вдъхне надежда на цял един изтерзан народ. Ако не друго, точно този мач запалва по футбола едно 8-годишно хлапе, което после се превръща в символ, в легенда не само на Германия, но и на целия световен футбол. 

Става въпрос за Франц Бекенбауер. Елегантният великан на футбола, който единствен е успял да стане световен шампион като футболист и капитан на отбора си, а 16 години по-късно и като треньор. И единственият, който освен това е и организирал Световно първенство още 16 след това...

Само че този мач, този символ на величието и силата на човешкия дух, има и своята тъма страна. Всъщност, може би в случая Давид не е победил Голиат само с прашката си, но е имал много по-силно оръжие, с което е повалил много по-силния си опонент. А именно - със силата на стимулантите.

Една конспирация кръжи около успеха на германците тогава. Според нея, играчите от германския отбор са получили инжекции с метамфетамини и веществото Первитин на почивката на мача и това се оказала тайната на феноменалната им издръжливост срещу толкова велик съперник. 

Въпросниият медикамент Первитин е бил инжектиран на нацистките войници по време на Втората Световна война, за да издържат по-дълго време в боя. По време на конфликта, в Германия са били произведени огромни количества от него и девет години след края ѝ все още е имало големи запаси в страната. 

Първоначално никой не говори за тези инжекции, преди домакинът на стадиона в Берн Валтер Брьониман да разкрие в ефира на обществената ARD, че е намерил огромно количество спринцовки, захвърлени до дренажната система. 

Това кара лекаря на германския национален отбор по онова време д-р Франц Лооген да признае, че е инжектирал играчите. Но по думите му, той вкарал в телата им само безобидния Витамин Ц, който би трябвало да увеличи сериозно издръжливостта им в следващите до три часа. Това доказвали опитите върху лабораторни мишки...

"Имаше доказани опити, че инжекция с Витамин Ц увеличава издръжливостта при лабораторни мишки до три часа. Опитите нямаха доказателства върху човека, но играчите вярваха в това, малко като плацебо ефект. Затова ги инжектирах с въпросния витамин", ракрива д-р Лооген 50 години по-късно. 

Самите играчи също твърдят, че са се инжектирали на почивката, но с нищо смущаващо. "Полудявам, че толкова години по-късно се изкарват подобни обвинения срещу отбора. Ние не знаехме какво е допинг. Инжектираха ни с глюкоза", заявява десният халф Хорст Екел на тържествата по повод 50-годишнината от "Чудото в Берн".

"Всичко, което казва нашият доктор, е вярно. Той ни даде само витамини, които да ни държат свежи. Не са ни инжектирали допинг и не страдаме от угризения на съвестта", споделя и левият халф Ханс Шефер. 

Само че години по-късно историкът д-р Гуидо Кноп твърди, че на играчите са поставени инжекции с допинг като на "войници, на които са поставени задачи от висшето ръководство и те просто ги изпълняват". Според него, германският отбор е станал жертва на "политиката в спорта от 50-те години". 

Да се върнем отново на д-р Лооген. Той е уважаван лекар, който в следвоенните години прави много за медицината и конкретно в борбата с болестите на сърдечната система. Той си отива от този свят на 91 години и повечето от съзнателния му живот е преминал в служба на човечеството. 

Само че той е бил и нацистки войник по време на Втората Световна война, прекарал е три години на фронта и още пет като военнопленник. Той е бил наясно с методите, използвани от тогавашната нацистка войска по време на битка, а според някои от историографите на Мондиал 1954, не се е посвенил да използва подобни методи и към играчите. 

Макар категорично да отрича, че е вършил нередни неща, в началото на 1955 г. цели осем членове на отбора на вече новите световни шампиони се разболяват тежко и са пратени на лечение в СПА-център. Трима се разболяват от жълтеница, двама хващат черна треска, а още двама - от тенорея.

Впоследствие двама играчи на този отбор умират от цироза на черния дроб, какъвто е и случаят с крилото Ричард Херман, който си отива от този свят на 39 години от тази страшна болест. А доказано е, че Первитинът има тежко въздействие именно върху черния дроб. 

Но докторът е категоричен, че не е вършил нередни неща. "Играчите са се разболели от хепатит поради факта, че ползваха едни и същи игли и спринцовки. Тогава нямаше много изследвания върху този вирус. Още повече, че имахме само един стар, пробит съветски стерилизатор, с който стерилизирах уредите си", споделя д-р Лооген. 

Огромна доза съмнения върху честността на успеха на германския отбор хвърля и мащабно изследване на Университета Хумболд, наречено "Допингът в Германия от 1950 г. до днешни дни", което излиза през 2011 г. 

В него се разкрива, че е имало политика за стимулиране на спортисти с ефедрин, тестостерон, метамфетамини и други вещества до началото на 70-те години. Там не се акцентира върху отбора, станал световен шампион през 1954 г., но съмненията се засилват. 

Живите членове на състава, сътворил "Чудото в Берн" през 1954 г. продължават да отричат категорично, че са постигнали успеха си с неморални средства. А не трябва да се забравя и нещо много важно - през 50-те години няма списък със забранени стимуланти във футбола. 

Така че дори да са използвали Первитин и други медикаменти, германците на практика не са нарушили нищо в правилника. Остава моралният аспект на цялата история, но няма как да знаеш дали не нарушаваш някой морален канон, който към момента на деянието ти не е съществувал. 

Конспирацията за "назобаните германци" е използвана най-много в Унгария като начин за оправдаване на загубата на великия им отбор, който така и не става световен шампион. Но макар и с доста косвени доказателства, преки такива за употреба на допинг от Бундестима няма, а всички преки участници са категорични, че са ползвали Витамин Ц и глюкоза. Докато не се появи нещо по-различно, ще вярваме на тях и в чистотата на "Чудото от Берн".