Всяко поколение, имало щастието да гледа футбол, винаги е разказвало за големия отбор, белязал една голяма част от битието му. За клубния футбол сякаш изглежда по-лесно даден тим да постигне доминация, защото може да събере звезди от различни националности. Точно това прави доминацията на един национален отбор далеч по-вълнуваща, а и дори запомняща се, именно заради подобно естествено възникнало ограничение.
Затова доминаторите в национален екип се помнят много ясно и дълги години след края на властването им. Има ли някой, който може да забрави "Страховитите маджари" на 50-те години, наследени от фините бразилци на Пеле, а после дошли и "летящите холандци" на Йохан Кройф и тоталния им футбол...
Или пък да забрави бразилската доминация през 90-те години на новия "дрийм-тийм" на "селсао", сменен на трона от Франция на Зидан. Както и последвалата испанска доминация с "тики-така", властвала като последната засега "футболна династия" на национално ниво. Няма как, това са отборите, блязали с дълбока диря различните епохи на любимата ни игра.
Тези "суперотбори" на национално ниво обаче водят началото си още от началото на миналия век. На практика първият подобен хегемон, след като футболът придобива все по-голяма масовост, е "Вундертимът" на Австрия от началото на 30-те години.
Тим, положил началото на красотата във футбола с много подавания, определян от мнозина футболни историци и специалисти като далечния основоположник на днешната "тики-така", докарана до съвършенство от Испания.
Тим, който обаче има малшанса да разцъфти в неточното време и да не успее да се окичи с медали за красивата си игра. И тим, чийто символ няма как да е по-различен от предводителя и вдъхновителя на всички на терена - Футболния Моцарт Матиас Зинделар.
Роденият в Моравия футболист, която тогава се намира в пределите на австро-унгарската империя, е определен за най-великия спортист на XX век на Австрия и има колкото романтична история на терена, толкова и драматично-тъжна извън него. Но за всичко поред.
Зинделар е човекът, който въплътява на терена идеите на Хуго Вейзъл, селекционерът на тогавашна Австрия и човекът, построил Вундертима на 30-те години. Елегантното му движение по терена, гъвкавото отбягване на грубостите на съперника, фината техника, съчетана с убийствено точен изстрел, му печелят обичта на цяла Австрия и възхищението на футболна Европа в началото на 30-те години.
Освен Футболния Моцарт, той си печели и прозвището Вестникарчето точно заради умелото слаломиране между съперниците, наподобяващо карането на колело от малко вестникарче, бързащо да достави сутрешната преса на абонатите.
Зинделар, който сега би бил определян с популярното "фалшива деветка", е човекът, който твори, а когато не е в позиция сам да огорчи съперниковия вратар, винаги може да разчита на тежката артилерия в предни позиции, на типичния таран, грубата сила на иначе финия до безобразие австрийски отбор - Йозеф Уридил.
Впоследствие в тази роля се изявява и друг велик футболист, един от най-великите в световната история - Йозеф Бицан. Роден също в Моравия, той остава в световната история като футболистът реализирал най-много голове в официални мачове от създаването на великата английска игра досега.
Красивото цвете, посадено от Хуго Вейзъл и добило еманацията на изяществото си чрез играта на Футболния Моцарт, обаче има малшанса да разцъфти в най-неподходящия момент. То сипе красотата си точно в периода между първото и второто Световно първенство, неговият блясък започва да увяхва в навечерието на Мондиала в Италия през 1934 г., за да бъде стъпкано от физическата мощ и непоколебима, на моменти дори откровено груба, игра на "адзурите" в полуфиналите на Световното първенство на Апенините.
В началото на 30-те години официалните мачове не са толкова често явление, колкото сега, затова всеки такъв сблъсък е истинско събитие, а понякога националните отбори не играят двубои дори в продължние на цяла година. Точно заради тази разреденост на календара можем да поставим и точния момент на началото на австрийския Вундертим.
Всичко започва през 1931 г., по-малко от година след края на първото Световно първенство, когато Матиас Зинделар се връща в националния отбор на Австрия след почти две години отсъствие. В мача срещу един от най-силните отбори тогава - Шотландия, той се завръща с гол, невероятна игра, хиляди комбинации и разбит от бой съперник - победата е с 5:0 във Виена.
Този мач поставя началото на серия от 29 битки в следващите три години, в които австрийците са страшилището за своите съперници. От тези 29 мача те печелят 20, завършват наравно в 6 и губят само 3. Именно и последното поражение слага фактическия край на Вундертима, но за него малко по-нататък.
Австрийците газят наред в тези години. Бият Германия на два пъти - веднъж с 6:0 в Берлин, а на реванша "само" с 5:0 във Виена. Швейцария пада неколкократно, веднъж с 1:8, винаги силният тогава унгарски отбор също не може да хване ръка, Белгия е помляна с 1:6, а Франция с 0:4. Е, трябва да отбележим, че и България става жертва на този Вундертим, падайки с 1:6, но тогава футболът у нас все още е като неукрепнало малко дете, което тепърва ще прави сериозните си крачки.
Най-одумваната загуба в тези години за Австрия е в гостуването на "Уембли" на Англия. Островитяните се гордеят с непревземаемата си крепост в Лондон и очакват да бият лесно на своя територия този толкова нашумял съперник.
Е, правят го с 4:3, но са разпилени по терена от австрийците и само прекалено наивната игра на съперника, втурнал се в неспирни атаки и забравил за защитата, позволява на "трите лъва" да запазят аурата на непобедими на "Уембли".
Постепенно обаче с течение на мачовете блясъкът все повече потъмнява и Вундертимът все по-трудно печели. За нещастие на цяла Австрия, повехването на класата идва точно за Мондиал 1934 в Италия. И въпреки че стига до полуфинал, тимът на Хуго Вейзъл си тръгва с горчив вкус в устата, че не се е преборил за световната титла. А Зинделар и компания, макар и да се борят геройски, не успяват да увенчаят усилията си с трофея.
източник: Gulliver/Getty Images
С две трудни победи по пътя си над Франция с продължения в първия кръг и над набиращия все по-голяма скорост тим на Унгария, който ще играе финал на Световното четири години по-късно, Австрия все пак достига полуфиналите. Там обаче чака решеният на всичко домакин Италия.
Футболните историци определят мача между двата тима, като противопоставянето на "Дунавския валс" на Хуго Вейзъл срещу "Грозилището" на Виторио Поцо. Стилът на "адзурите" тогава е изпъстрен с единоборства, играчите не се свенят да фаулират съперника, когато е необходимо, а в състава е и натурализираният аржентинец Луисито Монти, който четири години по-рано играе на финала на Световното първенство за истинската си родина Аржентина.
Сега обаче има шанса да спечели с новата си татковина световната титла, а той е човекът за "мръсните поръчки" на Поцо. Именно той преследва навсякъде по терена Зинделар, с няколко груби влизания го прави неефективен и на практика обезврежда най-силното австрийско оръжие.
Полуфиналният мач се играе на "Сан Сиро", а по това време домакините подло са го превърнали в жалко подобие на терен, като тревата е разорана и нарочно са насипани бабунки с пясък - само и само да се затрудни максимално техничната и изтъкана от множество подавания игра на австрийците.
Мачът завършва 1:0 за Италия, а единственото попадение е на Енрике Гайта. При него обаче остават повече от сериозни съмнения, че Джузепе Меаца е фаулирал вратаря на съперника Петер Платцер преди гола.
Този мач убива австрийския устрем на международната сцена, а обезвереният Вундертим въобще не взима насериозно утешителната битка за бронза с Германия и губи отличието, което несъмнено би прилягало на това златно поколение.
Впоследствие все пак Австрия стига финала на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г., за да го загуби отново от Италия. А две години по-късно е и аншлусът на Австрия от нацистка Германия, с което окончателно се слага и фактически край на Вундертима. А съдбата на Зинделар е трагична и белязана именно от футбола.
Последният му мач като футболист е на 3 април 1938 г., когато по идея на нацистките власти се играе контрола между Германия и Австрия, която би трябвало да скрепи аншлуса и да затвърди "добрите чувства на австрийците към новата власт". Зинделар обаче не изглежда съгласен.
Мнозина очакват този мач да завърши с лек успех на Германия, но гениалният футболист прави всичко възможно това да не се случи. Той е навсякъде по терена, плете комбинации, стреля и в крайна сметка бележи единия гол за успеха с 2:0. Впоследствие се радва бурно и показва неприлични жестове към нацистката върхушка, която е на стадиона.
Това му докарва "наблюдение" от Гестапо, прекратява кариерата си и става сервитьор в заведението си, в което не се свени да обслужва низвергнатите от режима евреи. Той неколкократно отклонява покани да играе за новосформирания отбор между Германия и Австрия, който участва на Световното първенство през 1938 г., но отпада невзрачно.
Това неподчинение към фашисткия режим съвпада мистериозно със смъртта му 9 месеца след въпросната контрола. Той е намерен мъртъв на 23 януари 1939 г. в леглото на приятелката си, като и двамата са умрели след задушаване с въглероден диоксид. Официалната причина е, че коминът на къщата се е запушил и двамата са се отровили от пушека.
Никой обаче не си прави труда да разследва смъртта им, а с нея се слага край на първия Футболен Моцарт от Дунава, който повежда Австрия към висините на световния футбол. Но за негово съжаление, а и на цялата страна - в неточния момент, а и оказало се и в неточната епоха на историята като цяло. Така по тъжен начин умира мечтата на алпийската страна за футболна доминация...
Коментирай