Аржентинските футболни фенове, а това със сигурност е около 99% от населението на болната от футболна треска страна, винаги ще помни 1978 г. Това е годината, в която страната влиза завинаги в историята и печели първата си световна титла, с която се утвърждава като една от вечните сили в този спорт. 

Всеки жител на страната със сигурност ще изброи, дори да го бутнат насън, целия отбор на "гаучосите" - от изгряващата звезда Диего Марадона, през Марио Кемпес и Ози Ардилес, до капитана Даниел Пасарела и селекционера Сесар Луис Меноти. 

Но със сигурност всеки от тях ще иска да отклони темата за начина, по който аржентинците стигнаха до това отличие. С безспорно силния си отбор, но и с петното на държавната намеса в ключови моменти. И най-вече на мача с Перу от втората групова фаза. 

Много се е изписало, много се е изговорило за този мач, спечелен от "синьо-белите" с достатъчно голяма разлика, за да се класират на финала срещу Холандия за сметка на голмия регионален съперник Бразилия. 

Но колкото повече се отдалечава във времето този сблъсък с "инките" и колкото по-малко значими стават водещите политически фигури от онзи период, толкова повече нови разкрития се появяват на бял свят. 

Като това, например, че дейно участие в изковаването на победата зад кулисите в полза на Аржентина има и уважаваният бивш американски държавник, бащата на дипломацията - Хенри Кисинджър. 

Нека започнем малко по-отдавна. Аржентина в тези години е тежко място за живот. Държавата е управлявана от военния диктатор генерал Хорхе Видела, който не се свени да пролива кръв, за да удържи властта си. Десетки хиляди са жертвите на режима му, предимно профсъюзни лидери, опозиционни дейци и журналисти. 

Той има спешна нужда да зарадва страната с добри новини. И какво по-хубаво от това целият болен по футбола народ да се радва вкупом на световната титла, при това извоювана на домашната сцена? 

Хенри Кисинджър идва като гост и приятел на генерал Видела на това първенство, двамата са снимани заедно на десетки места. Дипломатът вече няма работа в американската администрация, но връзките му са пословични, а влиянието му - огромно. 

Според перуански футболисти от онзи състав, пожелали анонимност, той е влизал в съблекалнята им, за да оказва влияние на крайния изход. Самият Кисинджър отрича, твърдейки, че е бил на онзи Мондиал само зрител и не се е намесвал по никакъв начин в мачовете. 

Бившият капитан на "инките" Ектор Чумпитас разказва: "Кисинджър и лидерът на Аржентина влязоха в нашата съблекалня преди мача. Нищо сериозно не казаха, само ни пожелаха успех. Ние се спогледахме и се чудехме какво правят в нашата съблекалня и не трябваше ли да са в аржентинската."

Но дори и без участие на Кисинджър, все пак едва ли някой би забранил на толкова влиятелна фигура да влезе и да си побъбри с играчите на даден отбор, сянката на политическата намеса в мача Аржентина - Перу, остава.

Домакините печелят с 6:0, като им е нужен успех с минимум четири гола разлика. Перуанците не са толкова слаби, а на почивката незнайно защо най-силният им футболист е сменен. Тогава резултатът все още е само 2:0 за "гаучосите". 

Според перуански издания, излезли с версиите си дълги години след Мондиал '78, диктаторът генерал Видела, който излежава доживотна присъда след края на управлението си, е договорил изхода на този мач лично с перуанските ръководители на най-високо ниво. 

Бившият перуански сенатор Хенаро Ледесма твърди, че е имало договорка на най-високо ниво между двете държави да "си разменят услуги". Перуанците пращали в Аржентина политическите си затворници, сред които и самият Ледесма, да бъдат мъчени, изтезавани и наказвани. Голямата част от затворниците просто "изчезвали" там. 

И за да върне услугата, тогавашният перуански президент Моралес Бермудес предложил идеята тимът на страната да загуби с колкото е необходимо. Аржентинската хунта само това и чакала, защото имала нужда от положителен PR сред народа. 

Един от играчите на Перу Хосе Веласкес разказва: "Бяхме ли пресирани? Бяхме! За какво влияние говорим? За влияние от най-високо ниво! От държавническо ниво! Президентът на страната казва на треньора, той казва на играчите и така се задейства една верига". Случайно или не, Веласкес е сменен на почивката на този мач, а играе в него на върха на силите си.

Останалото в този двубой е история - Аржентина печели с 6:0, изхвърля Бразилия, а на финала побеждава Холандия с 3:1 след продължения. Интересното е, че "лалетата" са един от отборите, който обмисля да бойкотира първенството още преди началото му точно заради ужасяващия режим в Аржентина и незачитането на човешките права там. 

Но отиват да играят, падат на финала, а "гаучосите" печелят първата си световна титла. Върху която обаче винаги ще остане едно петно на съмнение дали не е постигната по втория начин с намесата на един кръвожаден режим, който има отчаяна нужда да излъска имиджа си в страната, а и по света.