Италия е родината на много велики футболисти. На великани, донесли радост с представянето си на не един и двама фенове не само на Апенините, но и по целия свят. Един обаче е истински символ на страната си. 

Обичан до полуда от враговете Интер и Милан, уважаван и от всички останали големи грандове - това е Джузепе Меаца. Човекът, който е бил символът на красотата във футбола през 30-те години и който е един от осовните фактори за втората поредна световна титла на "скуадра адзура" през 1938 г. 

Меаца, на когото е кръстен стадионът в Милано, който местните грандове си делят, е личност, въплъщаваща в себе си колкото голямата любов към играта, толкова и голямата страст към хубавото в живота. 

Тотален непукист, който може да пие и прави секс цяла нощ, да се успи за тренировка, да цъфне пет минути преди мача с натежала глава и да реализира хеттрик. Кариерата му е пълна с невероятни истории, които днес сигурно биха донесли дисциплинарно уволнение за играча, който ги твори. 

Но не и за Джузепе. Една от многото му истории е как се събужда до две мацки в дома си в късния следобед и като вижда, че мачът на отбора му започва след малко, се отправя към стадиона, който после ще носи неговото име, по пижама. 

Стига в съблекалнята буквално пет минути преди старта на битката, а всички в отбора са му бесни. Шефовете на Интер го заплашват, че ще имат разговор с него за похожденията му след двубоя. Меаца обаче се преоблича, излиза на терена, вкарва хеттрик, "нерадзурите" взимат важния мач, а за изцепката му дори не става въпрос след двубоя. 

Това е само една от многото му забавни истории, от престоя в Интер. Но ако си мислите, че в националния отбор на Италия е по-различно, значи се лъжете. Бъдещата легенда на Италия играе и в двете Световни първенства, които родината му печели през 30-те години - домашното през 1934 г. и това във Франция през 1938 г. 

Именно в страната на любовта и виното, Джузепе Меаца е във вихъра си. Той е капитан на "адзурите", лети по терена, както лети и по нощните заведения в Париж. Веднъж дори се събужда в бордей, а не в хотела на отбора си. Но никой не смее да му направи забележка. А дори и не си помисля да го стори. 

Защото това е легендата, символът на победата на Италия. А че Джузепе може всичко с топка в краката, е ясно на всеки. Той продължава да разминава съпернците с леката си, почти танцувална стъпка. Причината за подобното му придвижване е, че е влюбен в тангото и не спира да го танцува. Оттам е и елегантността във финтовете му. 

Най-запомнящата се случка с Меаца е на полуфинала с Бразилия. Точно в този мач пада и единственото му попадение в турнира. Но мнозина смятат, че именно то е в основата на световната титла на "адзурите", защото идва в един от най-трудните за тях мачове. 

Макар "селесао" тогава да не е тази сила, в която се превръща в годините след това, винаги е имал отбор, изпълнен с талант. И преодоляването на този състав никога не е било лесна задача. Както се уверяват и италианците. 

Те водят с 1:0, когато в 60-та минута получават правото да изпълнят дузпа. Зад топката застава капитанът Джузепе Меаца, който се засилва и тъкмо да тръгне към топката... гащите му падат. Мнозина биха се смутили от това, но не и непукистът от Милано. Както казва самият той: "Толкова народ ме е виждал без гащи, това ли ще ме притесни."

Меаца само хваща увисналите си шорти с една ръка, елегантно пристъпя към топката и с фирмения си фин удар я праща покрай вратаря на бразилците, който в този момент се залива от смях и не очаква изпълнението. А то е не просто фино, но и точно, въпреки че опонентът е зает да си държи и гащите. 

Впоследствие Италия печели този мач с 2:1, а всички поздравяват Меаца. На финала са преодолени и унгарците, но в много по-лесен мач, отколкото този полуфинал. Герой на турнира безспорно е друга легенда - Силвио Пиола, който вкарва пет гола в четирите мача на тима си, но душата на този състав в именно капитанът му. 

Така Италия триумфира с втората си световна титла, а ако не е Втората Световна война, която да прекрати Мондиалите в следващите 12 години, кой знае колко още е щяла да продължи хегемонията на "адзурите".

Но дори и само с тези титли през 30-те години, поколението на Меаца прави нещо грандиозно, правено само от Бразилия - да защити световната си титла. А това не е никак малко постижение.