Мексико. Денят е 22 юни, а по това време в латиноамериканската страна слънцето обикновено пече безмилостно. Така е и през 1986 г., но палещата жега не спира 115 хил. жадни за футбол и зрелище зрители да изпълнят до краен предел митичния стадион "Ацтека". 

Съоръжението е видяло не един и два грандиозни сблъсъка, приело е два финала на Световно първенство, но винаги ще бъде помнено с мача между Аржентина и Англия от 1/4-финалите на Мондиал '86 и изявите на Диего Марадона в този мач.

А именно моментите, в които смятаният за един от най-великите футболисти в историята, а за мнозина и най-великият, показа и злата, и грандиозната страна на гения си. Това е мачът на Божията ръка и на Гола на века. 

Но нека започнем отначало. Преди всеки 1/4-финал на Световно първенство винаги има по-голямо напрежение, но преди тази битка е някак по-специално. Аржентина и Великобритания бяха във война за Фолклендските острови само четири години по-рано и феновете изпитват огромна омраза помежду си. 

Преди мача аржентинците пребиват един куп английски хулигани, които после гледат двубоя по телевизията от стаите в болницата. Откраднати са английски знамена, горени са по улиците, общо взето напрежението е огромно, очакванията също. 

След нулево първо полувреме и позатихнали емоции на трибуните, идва времето за избухването на гения на Марадона. В 51-та минута той прави двойно с Хорхе Валдано, който му центрира в наказателното поле. Вратарят Питър Шилтън скача да избие високата топка, но изведнъж тя се озовава в мрежата му. 

Англичаните са обезумели от яд, а Марадона бързо отива да се прегръща със съотборниците си. Островитяните наобикалят съдията, искат голът да бъде отменен. Коментаторът на "Би Би Си" възкликва: "Има засада, играчите искат засада." Но играчите не искат засада, искат игра с ръка. 

В момента на гола тунизийският главен арбитър Али Бен Насер и българският му помощник Богдан Дочев се споглеждат продължително, всеки търси от другия да поеме отговорност и да отсъди това, което е видял. Или което се предполага да е видял - Марадона слага ръката над челото си и побутва топката в мрежата. 

Но флагът на българския арбитър е долу, тунизиецът тича към центъра и голът е признат. Англичаните са в шок, но няма какво да направят - Аржентина повежда, Марадона и съотборниците му ликуват.

И докато англичаните се тюхкат за Обира на века, четири минути по-късно в мрежата им се оплита Голът на века. И пак се проявява геният на Марадона, този път Божието докосване на дарованието му. Аржентинският гений минава на слалом през цялата защита на англичаните и бележи за 2:0. 

Отиграването му е просто феноменално. Той поема топката в собственото си поле, прави 60-метров рейд, като минава като на парад през Питър Биърдсли, Питър Рийд и Тери Фенуик. А през нещастния Тери Бучър минава два пъти... За да излезе сам срещу вратаря Питър Шилтън. 

Когато всички очакват Марадона да подаде на останалия сам срещу голлинията Хорхе Валдано, той елегантно преодолява стража и пронизва мрежата - най-красивото попадение, отбелязвано някога на Световно първенство. Така само за четири минути Геният от Аржентина показва и дяволската, и ангелската страна на недостигнатия си талант. 

Мачът свършва, Аржентина бие с 2:1 след късен утешителен гол на Гари Линекер за Англия, впоследствие "гаучосите" стават световни шампиони за втори път, а страната ликува дълго време и с обиди към Маргарет Тачър и всичко английско. Този мач и развитието му подслаждат неимоверно много успеха за аржентинците и превръщат Марадона в божество. 

Но върху това футболно божество винаги остава петното на първия гол от мача. Както сам го нарича той - "Божията ръка". Години по-късно Дон Диего чистосърдечно си признава, че е играл с ръка. Единствените, които не са го видели обаче си остават Али Бин Насер и Богдан Дочев. Или по-скоро може и да са го видели, но не са поискали да поемат отговорност. 

Двамата не си проговарят никога повече след този мач и сипят взаимни обвинения в късогледство. Богдан Дочев почина през 2017 г., но никога не прости на тунизиеца за петното, което лепна на цялата им съдийска тройка в онзи мач.

Дочев никога повече не свири важен международен мач, Бин Насер също. Но лекето върху българското съдийство беше по-голямо, защото вече 32 години ФИФА не се доверява да викне роден арбитър на Мондиал. 

Двамата рефери мълчат дълги години за този инцидент, защото имат правило от ФИФА да не коментират решенията си на терена. Едва през 2001 г. Бин Насер проговаря пред аржентинското издание "Оле". 

"Като видях гола на Марадона, за миг се поколебах. Почаках реакцията на Дочев, но той се затича към центъра и аз зачетох гола. После гледах повторенията по телевизията и бях много разочарован", споделя Бин Насер. 

Неговите обвинения подтикват и Дочев да отговори след дългите години мълчание: "Този говори глупости! Имахме разпоредба от ФИФА, че като странични арбитри не можем да се месим в решенията на главните. Чуждите медии ме обиждаха, вярно е, но у дома, в България, ме наричаха предател и това ме нарани", споделя Дочев. 

Още няколко години по-късно Бин Насер продължава с разкритията. Той твърди, че е страдал от хемороиди в дните преди двубоя и е приел лекарства, които са повлияли на зрението му. Но продължава да обвинява Дочев за решението.

Тунизиецът дори твърди, че всяка година след този мач българинът му пращал писмо, в което пишел, че единственото, което видял в тази ситуация, била "високо вдигнатата ръка на Шилтън". И изведнъж спрял да му пише. Но Дочев твърди обратното. 

"Вината за всичко това е на ФИФА, за цялата тази ситуация. Не можеш да повериш такъв важен мач на съдия, който не е от Европа. Този тунизиец преди това беше водил важен мач само на камилите в пустинята, как очаквате от него да види такава ситуация", споделя Дочев. 

32 години минаха вече от този мач, но англичаните не го забравят. Явно и никога няма да го забравят. Това си пролича и на Мондиала в Русия тази година. В деня преди годишнината от "Божията ръка" Аржентина падна с 0:3 от Хърватия в груповата фаза, а Марадона се разплака на стадиона. 

Веднага след това тогавашният вратар на Англия Питър Шилтън написа в Туитър, че това е един от най-щастливите мигове в живота му - да види как Аржентина страда, Марадона плаче, а всичко това се случва в навечерието на годишнината от "Божията ръка". 

Цялата тази английска омраза за този случай се стоварва върху Дочев, но всъщност изглежда, че може би тунизиецът е може би по-виновният. Най-малкото, защото е главен съдия. А много години по-късно аржентинските медии уредиха среща между Бин Насер и Марадона, като на тази среща гениалният бивш футболист го прегърна, засипа го с подаръци и го нарече "мой вечен приятел". 

А самият Бин Насер гордо заявява: "Ако не бях аз, Марадона нямаше да вкара Гола на века. Англичаните го фаулираха на три пъти в тази атака, но аз винаги давах авантаж, без да съм длъжен да го направя. Горд съм, че имам участие в този велик гол, в този велик мач", споделя Бин Насер. 

И по всичко личи, че е голям фен на Марадона, макар да не разкрива откога. И така май обвиненията към Богдан Дочев трябва да са отправени към тунизиеца, както изглежда по всичко...