Англия е родината на футбола, а мястото, където той е тачен като религия безспорно е цяла Южна Америка. И сигурно предполагате, че на този континент би трябвало да тачат англичаните заради факта, че са дали на света любимото им забавление. Е, не е точно така, защото там се корени истинска омраза на футболно ниво към британците. 

Или поне така е било за доста дълго време във втората половина на миналия век. Причината - събитията на Световното първенство в Обединеното кралство, провело се през 1966 г. и спечелено от англичаните - смятано и досега за най-големия им не просто футболен, но и спортен връх като цяло. 

Дълги години сред водещите футболни латиноамерикански държави - Бразилия, Аржентина, Уругвай, а дори и Мексико - битува вярването, че на този шампионат е имало заговор срещу тях в полза на европейците. Не само на Англия, но на европейците като цяло. 

И бразилци, и аржентинци, и уругвайци се оплакват от произвол - съдийски и организационен - на английска земя, а събитията от това Световно едва не предизвикват дипломатически скандали на няколко точки по света. 

Шампионите в двете предишни световни първенства - Бразилия, отпадат още в груповата фаза. Най-добрият им играч Пеле обаче е подложен на брутален тормоз от съперниците, те не спират да го ритат грубо, за да го изкарат от релси. А никой от тях не е изгонен.  

Първият мач на "селесао" е с България. Нашите играчи са, да го кажем така, прекалено твърди, дори повече, срещу най-добрия футболист в света. Той е така здраво наритан, че не може да играе във втория мач с Унгария, загубен с 1:3. В тази битка на бразилците скандално са отменени две попадения, а Пеле го няма за да вкара с един гол повече, отколкото влитат в бразилската мрежа. 

Терорът срещу Краля на футбола не спира и в третия мач с Португалия. Тогава той рано-рано е подкосен грубо от Жоао Мораиш, но стиска зъби и продължава да играе. Само за да може минути след това Мораиш да му влезе още по-брутално и да го откаже от Световното като цяло. 

Без легендата си и свой лидер Бразилия отпада безславно в групите, а Пеле признава след първенството: "Тук, в Англия, не се игра футбол. От изкуство за забавление на зрителите, той се превърна във война. Тук, в родината на футбола, аз не изпитах удоволствие от футбола, а само болка. Много болка", споделя Пеле. 

А това не е всичко, което вбесява бразилците. Като двукратни световни шампиони, тръгнали към безпрецедентна трета поредна титла, в страната има огромен интерес към шампионата. Медиите искат да пратят репортери и фотографи, които да следят за случващото се по терените. Но организаторите им отказват. 

Англичаните допускат само двама бразилски фотографи до шампионата, което предизвиква шумен скандал в южноамериканската страна. Дори пред посолството на Англия има протести, а посланикът в страната се изумява от буйните страсти, предизвикани на футболна основа. 

Посланикът на Бразилия във Великобритания праща протестна нота, а произволът и униженията за световните шампиони продължават и извън терена със страшна сила. Като например, че са настанени в долнопробен хотел, тренировъчното им игрище е без врати, та се налага да заемат такива от местни отбори, а дърводелци да им сглобяват горните греди. 

Върхът на всичко идва, когато бразилската делегация е поканена на прием от кмета на Ливърпул, но англичаните пращат шофьори от Лондон, които да отведат гостите до локацията на тържеството. Съответно, те се губят по пътя и бразилците отиват за финалните акорди на партито. Със сигурност никой в страната не иска да си спомня за този Мондиал...

Справедлив гняв в лагера на "селесао" има и когато им забраняват кафето заради кофеина, защото се смятал за забранен стимулант. В страната тази напитка е национално богатство и няма бразилец, който да не я употребява. Затова посланикът в Англия предлага на англичаните да им се забрани да пият чай като ответна мярка, защото в него всъщност имало повече кофеин. Разбира се, англичаните не посягат на своята национална напитка. 

Но не само в Бразилия е огромно недоволството срещу Англия. Другата световна сила от континента - Аржентина е подложена на същите мизерни условия в тренировъчната си база, а единственият местен журналист, допуснат до турнира, се оплаква, че му се налага да пише от "миша дупка", с една ламарина над главата си, докато международните телефони не работели.

Журналистическите неволи обаче били най-малката болка на аржентинците. Те толкова се оплакали от съдийските гафове в тяхна вреда, че дори смятали след края на шампионата да напуснат ФИФА, заедно с Уругвай, и никога повече да не участват на форум, организиран от централата. Причината е, че неин шеф тогава е англичанинът сър Стенли Роуз. 

"Гаучосите" за първи път усещат съдийските тесли на свой гръб в мача с ФРГ в груповата фаза. Тогава техен играч е изгонен още в 25-ата минута за груб фаул, а наставникът на южноамериканците нахлува на терена да търси обяснение от рефера. Германците не остават по-назад и обявяват съперника за "най-грубите на Световното", а треньорът им Хелмут Шьон твърди, че играчите му играли слабо, защото били "уплашени от варварите насреща". 

Но това не е всичко. На 1/4-финал аржентинците играят с домакина Англия на "Уембли". Капитанът на южноамериканците Антонио Ратин е изгонен още в 35-ата минута, той отказва да напусне терена и напрежението се покачва. 

Джеф Хърст отбелязва победния гол за домакините 12 минути преди края, а след последния съдийски сигнал се отприщват негативните реакции. Селекционерът на победителите Алф Рамзи забранява на своя играч Джордж Коен да смени фланелката си с противник, казвайки на всеослушание: "Джордж, няма да си сменяш екипа с това животно."

Роберто Фереро от Аржентина отива да бие съдията, а Ерминдо Онега се изплюва в лицето на вицепрезидента на ФИФА Хари Кейвън. Аржентинец се изпикава в тунела, докато англичаните минават покрай него, а бесните южноамериканци потрошават съблекалнята си. 

След края на мача атакуват английския рейс на излизане от "Уембли", а най-забавното е, когато играчи на домакините отиват да ги помолят да намалят страстите, в лицата им са запратени... изцедени портокали. 

Точно на следващия ден в Буенос Айрес има оперно представление. Диригентът е англичанин, а когато се появява на сцената, 7000 души го освиркат бурно и не сядат на местата си, докато клетият музикант не е изведен от залата. А и това е най-малкото, с което се отървава. 

В деня след злополучния 1/4-финал вестник "Обзървър" пише: "Това не беше мач, това беше международен инцидент." Аржентинците са бесни, обвиняват рефера, че е бил "с фланелка на Англия под официалния си екип", а дори и странични хора са възмутени как реферът от Германия нашарил южноамериканците с картони. 

Англичаните обаче се показват като доста дебелооки. Те твърдят, че всичко е наред, а грубата си игра капитанът Боби Муур оправдава така: "Тези копелета си заслужиха всичко. Дърпаха ни, скубаха ни, ритаха ни. Единственият начин да се справим с тези копелдаци, беше да ги наритаме здраво. Така и стана. Дано ги е заболяло."

Британското посолство в Буенос Айрес е подложено на атаки от феновете, а аржентински боксьор отказва да излезе срещу англичанин за световната титла в професионалния бокс, защото е убеден, че всички рефери във всякакви спортове подкрепят омразните на вече цялата му родина англичани. 

След този мач аржентинците се прибират у дома и там са посрещнати като световни шампиони. Президентът на страната ги приема на аудиенция с държавни почести като за първенци, а феновете ги посрещат с одобрителни възгласи и грозни клетви и псувни по адрес на всички британци. 

Уругвайците, третата световна сила от Южна Америка, също се оплаква от съдийски произвол. В 1/4-финала с ФРГ реферът е... англичанин. Той гони двама уругвайци в рамките на няколко минути веднага след почивката заради фаулове, а в края на мача Хулио Кортес рита главния арбитър и гори за шест мача. 

Уругвайците са бесни, искат обяснения, плашат да напуснат ФИФА. След мача футболистите излизат от съблекалнята и дават автографи на чакащите ги деца. Вместо нормалните любезни думи, те пишат в картичките на дечицата: "Реферът е престъпник! Лиши Уругвай от световната титла."

И в Монтевидео следва атака на английското посолство, но страда и германското представителство в страната. В крайна сметка обаче там е най-малкият отзвук срещу европейските държави и недоволството утихва сравнително бързо. 

Все пак негативният отзвук срещу Англия е навсякъде, а италианският вестник "Аванти" пише: "Англичаните направиха стройна организация да отстранят всички южноамерикански тимове, за да спечелят титлата". 

Цяла Южна Америка мрази англичаните в този момент, дори и страните, които не са на форума. Най-големият боливийски вестник "Прсенсиа" пише: "Англичаните предадоха вековните си традиции на джентълменство, рицарство и възпитание само и само да спечелят някаква световна купа."

"Ние може да сме животни и варвари на целия континент, но никога не бихме направили това, което уж цивилизованите англичани направиха. Те плюха на феърплея, създадоха стройна конспирация срещу цяла Латинска Америка и всичко това за какво? За една титла, с която загубиха уважението на целия свят". Силни думи...

Така вече 52 години по-късно единствената страна, в която си спомнят с умиление за Мондиал '66 си остава... Англия. Всеки друг участник има за какво да упрекне англичаните, а заради съдийските грешки и произвол, неутралните фенове се настроили срещу островитяните. Но нищо, за "трите лъва" си остава световната титла. Макар и последна засега, половин век по-късно...