Последен съдийски сигнал. 11 чифта ръце са вдигнати победоносно, а други 11 чифта прикриват разридани лица. Едната част от трибуните ликува и ще празнува така, сякаш няма да има утре. Другата е потънала в гробовна тишина, мъката е изписана по лицата.
Това е обикновено картината след края на мач на Световното първенство, в което единият отбор е победил и продължил напред, а другият се прощава с мечтата си. Една емоция, която досега над милиард души не са могли да изпитат никога за любимия си отбор. А не е като да не са имали шанс да го сторят.
Става въпрос за страната с второто по големина население в света Индия. Сега индийците са луди по футбола, влюбени в него, макар и не толкова, колкото в крикета, а нещата можеха да стоят по друг начин. Ако не беше упорството им през 1950 г.
Тогава ФИФА решава да разпредели 16-те квоти за шампионата по следния начин - дава по една сигурна за домакина Бразилия и световния шампион Италия, а в Европа се провеждат квалификации за 7 квоти, докато в Южна Америка - за още шест. Остава още една, която е предоставена на Азия.
От най-големия континент има само четири участника в квалификациите - Филипините, Бирма, Индонезия и Индия. Първите три се отказват на момента, което прави индийците автоматични участници на Мондиала. Те обаче не пътуват до Бразилия, а причините са потресаващи!
Индия е млада държава, току-що отвоювала независимостта си от Великобритания. Съответно, икономическото състояние на цялата страна е доста колебливо, да не кажем и по-тежки думи. Затова индийците отклоняват поканата, която първоначално са приели, защото казват, че нямат пари да пътуват до Бразилия за шампионата.
От ФИФА обаче веднага намират решение. От там казват, че ще покрият над 90% от разноските по пътуването на националния отбор с кораб до Южна Америка, но и това не променя мнението на местната федерация.
Друго оправдание е, че индийците искали да играят боси, както на Олимпийските игри в Лондон две години по-рано. ФИФА обаче забранява това да се случи и азиатският представител вече категорично няма интерес да се подвизава в Южна Америка.
източник: Gulliver/Getty Images
Години по-късно тогавашният капитан на националния отбор на Индия разкрива далеч по-шокираща причина за отсъствието на репрезентацията от финалите в Бразилия. Те... просто не знаели, че има Световно първенство.
"Ние нямахме идея, че ще се провежда Световно първенство. Ако бяхме информирани за такова нещо, сигурно сами щяхме да се организираме и да отидем до там. За нас най-важни бяха Олимпийските игри, нямаше нищо по-велико от тях за нашия отбор", споделя капитанът на петдесетарския национален отбор на Индия Сайлен Мана.
Иначе легендата около това Световно първенство гласи, че единствената причина индийците да не пътуват за Южна Америка е точно забраната да играят боси по терените там. Това обаче наистина се оказва само мит, макар че местната федерация не планира така или иначе да осигури обувки на играчите си. Със сигурност обаче ФИФА би покрила и това, само и само да има участник от Азия на шампионата.
А в крайна сметка излиза така, че индийците повличат крак, от надпреварата се отказва още и Турция, като от местната федерация са категорични, че не могат да си позволят пътуването до Южна Америка, а в последния момент се отказва и Франция, обявявайки като причина малкото време за подготовка.
Така Мондиал 1950 протича само с 14 отбора и е на прага да се превърне в пълен провал заради масовите откази. Все пак той се провежда, а завинаги ще остане в историята заради драмата около определянето на победителя в надпреварата Уругвай в директен мач с домакините от Бразилия. Това обаче е друга тема.
А колкото до индийците, те само могат да съжаляват, че изпускат този златен шанс да играят на Световното и да заразят с футболна треска стотици милиони още преди близо 70 години. От тогава насам националният отбор не просто не се е класирал на най-престижния футболен форум, но дори не е и бил близо до това.
Сега индийците са луди по футбола, но успехите на национално ниво липсват. А можеше да е съвсем различно, ако всички усилия преди 68 години не бяха насочени към Олимпийските игри, където футболът не се ползва с този престиж, както останалите отборни спортове.
Апропо, още едно от обясненията на индийската федерация за отказа от участие на Мондиала, е желанието отборът да се подготви подобаващо за Олимпийските игри в Хелзинки. Които са две години по-късно...
Във Финландия, въпреки хладното лято, индийците имат позволение да играят боси. Е, двугодишната им подготовка се изразява в тежки загуби и изпадането на футбола в страната в миманса за дълги десетилетия.
Сега той излиза от там, но дали няма да е прекалено късно едномилиардната страна да навакса изоставането от футболните сили по света? Имаме време да разберем, но засега няма индикации за това.
1Коментар