Когато чуете за арабски принц от богата на нефт страна, какво си представяте първо? Сигурно несметни богатства, разкош и най-изтънчената и луксозна обстановка. Сигурно си представяте как гаражът на такава знатна персона гъмжи от последните модели на най-скъпите коли. Как парите изтичат през широките им пръсти като пустинен пясък...

Може би нещо такова са си мислели и неутралните футболни фенове, когато разбират, че за първи път на световни финали ще участва националният отбор на Обединените арабски емирства през 1990 г. в Италия. 

Още повече като се има предвид, че шеф на футболната федерация тогава е един от принцовете-престолонаследници на Емирствата, описаната по-горе картинка сякаш се наслагва като проекци върху футболистите на дебютиращата на такъв голям форум държава. 

Малко се знае за националния отбор на ОАЕ в навечерието на шампионата, затова започват да се съчиняват какви ли не митове и легенди за него. Като това, че се къпят в златни вани по време на престоя си в Италия, че всеки е получил по един петролен кладенец като бонус за класирането си, че си палят пурите с банкноти.

И какво ли още не, въображението на фенове и медии е безгранично. От арабските футболисти се очаква едва ли не да излизат от златисти "Ферари"-та, а слуховете за бонусите им за участието на шампионата са чисти фантасмагории. 

Само че на стадионите в Италия пристига група от 23 отрудени момчета, които уж се водят професионалисти, но всъщност са си чисти аматьори. По време на квалификациите на мнозина от тях се налага да напуснат почасовите си работни места, за да защитават честта на родината си. 

"По време на квалификациите, а и на самия турнир, ние бяхме една група аматьори. Мнозина от нас направиха сериозни саможертви, за да представят родината си на този форум. Напуснахме семействата и работните си места, за да играем в квалификациите. Всички ни отписваха, но все пак се класирахме, въпреки всички прогнози."

"Всички искахме да докажем, че колкото и да се говорят какви ли не небивалици за нас, ние сме футболисти, които имат своята класа и светът трябваше да го види", споделя Али Тани, единият от двамата голмайстори за ОАЕ по време на Световното. 

Всъщност, необичайна премия в сравнение с останалите отбори на Мондиала има, но тя не е чак толкова скандална. Надъхан от класирането на страната на шампионата местен бизнесмен обещава да подари последен модел "Ролс Ройс" на автора на първия гол за ОАЕ на Световно. 

Историята е толкова раздухана от незапознатите медии, че излиза едва ли не, че "Ролс Ройс"-ът е за всеки футболист на отбора, а за голмайсторите ще има други несметни богатства. Щастливецът обаче е само един - голямата звезда на отбора Халид Исмаил. 

"Спомням си, когато ни обявиха за тази награда. Бяхме в съблекалнята след първия мач с Колумбия, в който паднахме с 0:2. Следващата ни битка беше с Германия. Когато ни обявиха какъв приз ни чака за първия ни гол, бях толкова сигурен, че ще вкарам, че вече бях започнал да си избирам цвета на автомобила", споделя с усмивка Исмаил. 

Той споделя и за трудното битие на съотборниците си по време на шампионата - далеч от схващанията за разкош и безмерен лукс, в който се очаква от незапознатите зрители да тънат арабските футболисти. 

"Да, ние бяхме аматьори. Плащаха ни по около 1700 дирхама месечно в подготовката за Световното. Това е по-малко от 500 долара. Но не може да се отрече, че федерацията се грижеше за нас. Третираше ни като професионалисти."

"Където и да отидехме, бяхме с въоръжена охрана, а ни бяха наели и специален готвач, който да ни приготвя любимите арабски ястия, за да се чувстваме като у дома си", споделя Исмаил. Нищо по-специфично и засукано, отколкото за всеки останал участник на Световното. 

Чак след класирането на страната за шампионата и отминаването на първия мач, идват и грандиозните обещания от шефовете. Преди мача с Германия член на кралското семейство влиза в съблекалнята и обещава по 50 хил. дирхама на човек, или 12 хил. долара на калпак, ако вземат точка. Победата е оценена на по 20 хил. долара. 

Сега тези суми звучат смешно, а сигурно и тогава, особено като се има предвид за митовете и легендите, витаещи около отбора. Но за аматьори, преживяващи с по 500 долара на месец, това е грандиозна сума. И въпреки това, желанието за успех не е заради парите, а заради честта. 

"Ние бяхме отбор с изградени офанзивни навици. Селекционерът ни Марио Загало искаше от нас да играем с топката, да не се страхуваме да атакуваме. Проблемът беше, че той си тръгна два месеца преди шампионата и дойде Карлос Алберто Парейра."

"Той искаше от нас само да се защитаваме, да не мърдаме от половината си. Дойде при мен и ми каза: "Халид, не искам да атакуваш, не искам да минаваш центъра дори." И това преди мач с Германия. Представяте ли си?"

"Аз не го послушах, дръпнах се да играя напред, вкарах и историческия гол за страната ми. Така беше и срещу Югославия в последния мач, когато вкара Али. Чувството беше страхотно", споделя още Исмаил. 

Въпреки че си тръгват с три загуби от Мондиал 1990, играчите са посрещнати радушно в родината си. Обединените арабски емирства тогава са млада държава, създадена по-малко от 20 години преди турнира в Италия. Всички играчи от състава са родени преди обединението на седемте емирства. 

Затова техният успех е изключително важен за патриотизма в ОАЕ. Жалкото е обаче, че той не е използван за равитието на футбола в страната. Местните милиардери предпочитат да хвърлят парите си за скъпи играчки, а ако инвестират във футбола, го правят в Западна Европа и си купуват скъпи отбори там. 

Така местният футбол продължава да линее, местните играчи още дълго преживяват с трохи, за разлика от чуждите звезди. Постепенно обаче и това се променя, а в момента расте поколение футболисти от ОАЕ, което мечтае за подвизите на именитите си предшественици и дори беше близо до класиране на Мондиал 2018 в Русия. 

А какво правят героите от 1990 г.? Противно на очакванията, никой от тях не се е замогнал с несметни богатства от участието си по италианските терени. Малцина от тях остават свързани с футбола, а повечето работят в държавния сектор.

А героят Халид Исмаил, вкарал в мрежата на бъдещия световен шампион Германия, дори не е разпознаван от сънародниците си. Сега той работи като шеф на отдела по противопожарната безопасност и сигурност на летището в Дубай, а парите си натрупва след края на футболната кариера. Те му стигат да си купи БМВ, a Ролс Ройсът отдавна е история...