Евро 2004 в Португалия беше сцена на една от най-великите приказки за аутсайдер в историята на спорта. Гърция изуми всички, като спечели европейската титла.

Те започнаха невероятното пътешествие със сблъсък срещу домакина.

„Първият мач беше най-важен за нас. Започнахме с победа и то срещу домакина и това ни даде крила. Всички помислихме, че можем да се класираме в следващия кръг. Гледахме на втория мач като на „мини финал”. Победата над Португалия показа, че Гърция има много силен тим още от началото на турнира. Последва равенство с Испания и въпреки загубата от Русия в третия мач, Гърция се класира напред по голова разлика за да срещне Франция на четвъртфинал. Когато играхме срещу Франция, който бе фаворитът да спечели турнира, те бяха спечелили световната титла и европейското първенство не толкова отдавна. Нашият треньор ни казваше преди всеки мач, че когато играеш срещу по-добри отбори, срещи играчи като Зидан или Анри, единственото, което може да направиш е да покажеш кураж, желание и да докажеш от първата минута, че това няма да е лесен мач за съперника“, коментира Ангелос Харистеас.

Мотивацията на Ото Рехагел свърши работа. Гърция победи Франция с гол на Харистеас и тяхното самочувствие нарасна.

„След мача с Франция ние осъзнахме, че всичко е възможно. Победихме световен шампион. Отбор с големи имена и страхотни играчи. След онази победа си помислихме, че съдбата ни е да стигнем до финала и да го спечелим. Приказката продължи и те победиха силната Чехия на полуфинала. Съперника на финала? Повторение на сблъсъка с Португалия в Лисабон. Направихме това, което обикновено правим преди мачовете. Мога да кажа, че нощта преди мача не мигнах въобще. Заспах чак на разсъмване. Мислех си за мача твърде много. Не вярвах дори и за секунда, че можем да загубим този мач. Точно затова и започнахме толкова силно.“

Гърция запази формата на представяне в защита, където беше изключително солиден тим и изчака своя шанс. Той се падна на Харистеас в 57-ата минута.

„Никога няма да забравя този момент. Най-специалният в кариерата ми. Това, което съм днес като човек и играч, го дължа на онзи гол. Разбира се, когато мача свърши, аз не можех да се сдържа. Бях изпълнен с емоции. Дадохме на 10 млн. гърци у дома и на толкова много в чужбина една невероятна радост. Това остави своя отпечатък върху мен като личност и като футболист. Дори сега, след като приключих кариерата си, хората продължават да ме обичат заради онзи мач. Мисля, че след края на кариерата, няма по-хубаво нещо за един играч да бъде помнен заради велики неща“, каза още Ангелос Харистеас.