За всяко значимо събитие в човешката история е характерно да създава собствен епос, собствена митология. Героите, чиито имена ще се помнят дълги години, след като всичко е станало прах и пушилка, са явление, без което не можем. Те не са просто обект на възхищение и повод за гордост. Техният образ има качеството да подтиква към търсене и попълване на още и още герои, по-близки до своето време. Съвсем скоро и ние ще започнем да се оглеждаме за такива по терените във Франция, които ще бъдат арената на Евро 2016. Затова продължаваме с нашата поредица, чрез която ще надникнем в богатата съкровищница на европейските финали по футбол.

ЕВРО 1964: Креативният ураган Луис Суарес

Неслучайно прозвището му е Архитекта. Лидерът на Испания по време на домашното Евро 1964 Луис Суарес по това време е ключово звено от големия тим на Интер. Дрибъл, пас, визия, движение по терена – бившият ас на Барселона разполага с всичко, което би му позволило да диктува събитията на терена. Въпреки неговото присъствие „ла фурия“ определено не е поставян сред фаворитите за трофея на второто европейско първенство в историята. Днес 81-годишният Суарес вижда защо. „Бяхме добър тим, но може би не най-силният, който страната ни имала. Много важни играчи липсваха – като Алфредо Ди Стефано (наскоро прекратил кариера по онова време – б.р.), а Франсиско Хенто и Луис де Сол останаха извън състава заради спорове с треньора. Имахме само един играч с много международен опит – аз! Бях най-възрастния (на 29 години – б.р.) и вече играех в чужбина. От значение обаче беше, че бяхме отбор, а не селекция от топ играчи. Екипната работа беше ключова за нашия триумф“, споделя плеймейкъра, който 3 години по-рано се е превърнал в най-скъпия футболист на планетата (Интер плаща на Барселона 250 милиона италиански лири, които в наши дни се равняват на 142 хиляди паунда).

Полуфиналът срещу Унгария е много тежък – испанците повеждат с гол през първата част, ала 6 минути преди края Ференц Бене праща мача в продължения с изравнителен гол. Все пак в 112-ата минута Амансио се разписва за 2:1, а младият отбор на Хосе Виялонга удържа преднината.

На финала Луис Суарес оставя своя отпечатък. „Десетката“ в червен екип е истински трън в очите на защитниците. Само след 6 минути игра той се измъква по фланга и праща идеално центриране за Хесус Мария Переда, който открива резултата срещу СССР с най-бързия гол в турнира. Съветският съюз показва защо е считан за фаворит - само 120 секунди по-късно Гализмян Хусайнов изравнява. Постепенно нервите и битката взимат връх, като се заформят страховити единоборства и прехвърчат искри. Луис Суарес като че ли остава незасегнат от всичко – маестрото не намаля ритъм, създава положение след положение, докато противникът все повече и повече се задъхва. Отново Суарес има пръст в ситуацията, която води до центрирането, което Марселино Мартинес засича с глава за крайното 2:1. Така звездата на Интер става първият играч, който вдига КЕШ и европейската титла по футбол в една и съща година.

„Имахме страхотна подкрепа от испанския народ. Може би те се идентифицираха с нас, понеже бяхме млад тим, борещ се да постигне нещо. Това ни помогна много, свали напрежението. Дори да допуснехме грешка – а с този млад състав рискът беше голям – феновете оставаха зад нас и ни помагаха. В нито един момент те не си позволиха да критикуват. Финалът е останал в спомените ми с невероятната атмосфера. „Сантяго Бернабеу“ беше пълен, а тогава капацитетът му бе много по-голям от сега, защото нямаше седалки. Изиграхме много силен мач, тогава Русия разполагаше с наистина силен отбор. Спечелихме заслужено, макар никой да не го очакваше“, припомня си още Суарес.

ЕВРО 2000: Европа е в краката на Франция и Зидан

Зинедин Зидан

източник: Gulliver/Getty Images

В края на ХХ век Франция написа златна глава във футболната си история – „петлите“ станаха първия тим, който спечели Европейското първенство като световен шампион. Триумфът от Мондиал 1998 беше огромен, но тоталното му узаконяване като че ли дойде с титлата от турнира, проведен в Белгия и Холандия.

И точно както всички велики отбори, този на Роже Льомер можеше да се похвали с онази фигура, която обединява, сплотява и дава посока в трудните моменти. Зинедин Зидан без никакви уговорки бе един от най-елегантните футболисти, които играта е виждала. Оплешивяващият гений не просто години наред диктуваше модата на Стария континент, той самият бе цяла една епоха с магнетичната си техника и усет към сътворяване на невъзможното. Плеймейкърът на Бордо, Ювентус и Реал Мадрид имаше още една способност, която го прави уникален – той не блестеше само когато отборът му играеше добре. Без да ламти за още заслуги, Зидан беше човекът, който пръв се хвърляше да вади горещите кестени.

На Евро 2000 Зидан показа тъкмо това си качество. В груповата фаза „петлите“ губят единствено от Холандия, а когато идва мигът за важните мачове Зизу излиза на преден план. В четвъртфинала срещу Испания той вкарва по убийствен начин от пряк свободен удар, за да изведе тима си напред. Гайска Мендиета скоро изравнява от дузпа, но още преди почивката Юри Джоркаеф връща аванса от един гол – 2:1. Испанците проиграват идеален шанс да пратят мача в продължение – в последната минута Раул не успява да реализира дузпа.

На полуфиналите французите имат още по-неприятен съперник в лицето на Португалия. След много битка и 1:1 в редовното време, решителният миг настъпва в 117-ата минута. Тогава Трезеге пробива през защитата на противника, а отскочилата топка попада у Силван Вилтор, който от малък ъгъл стреля по посока на вратата. Кълбото се удря в ръката на Абел Шавиер, а реферът посочва бялата точка. Продължителни протести бавят изпълнението, с което се нагърбва именно Зидан – 2:1 отново и Франция е на финал.

Срещата за титлата предлага още една драма със щастлив за „петлите“ завършек. Марко Делвекио вкарва за Италия, след което момчетата на Дино Дзоф се прибират да пазят резултата. Льомер рискува и довършва срещата с 4-има нападатели, което му носи успех – в четвъртата минута на „продължението“ Вилтор изненадва Толдо с шут под плонжа му, а в продължението Пирес пробива отляво, за достави чудесно центриране към Трезеге, чийто безмилостен шут влита под сглобката.