Борбата винаги е била флагман на българския спорт на олимпийски игри и дори не особено добрите резултати в Лондон 2012 и Рио 2016 не могат да променят факта, че сега отново големите надежди и очаквания за медали падат върху нея. Най-вече заради много сериозното състояние на женската ни борба, която прави фурор след фурор в последните години. Работата на треньора Петър Касабов и щаба му е превъзходна и медалите валят като из ведро на всяко първенство. Разбира се, най-много се разчита на световната и двукратна европейска шампионка Тайбе Юсеин. Тежка контузия през миналата година, последвана от операция, я върна назад в подготовката, но на последните турнири Тайбе показа превъзходна форма.

Миглена Селишка, Мими Христова и Евелина Николова също демонстрираха класа на последните европейски и световни първенства и олимпийски квалификационни турнири. Всяка една от тях – при добър жребий и 100-процентово себераздаване, може да стигне до отличията.

Освен четирите момичета в Токио ще имаме и трима мъже – Георги Вангелов в свободния стил и Кирил Милов и Айк Мнацаканян в класическия. Президентът Христо Маринов очакваше повече от 7 квоти за Токио, но след последната олимпийска квалификация отсече:

„На олимпиадата ще броим не квотите, а медалите.“

И Милов, и Мнацаканян са били на подиума на световни и европейски първенства, което е признак на класа и самочувствие. Защо да не го направят и в Токио? Имат всички шансове с оглед на това, което показаха на олимпийските квалификации в Будапеща и София.

При свободняците Георги Вангелов може да изригне във всеки един момент. На квалификацията в Будапеща, където спечели квотата, а и на Световната купа в Белград през 2020-а Георги показа истинския си блясък и ясно заяви, че не го е страх от никого.

Георги Пехливанов / „Мач Телеграф“