Грацията от ансамбъла на България по художествена гимнастика Стефани Кирякова говори пред сутрешния блок на NOVA – „Събуди се“. Едно от „златните момичета“ на България коментира тежката житейска драма, която я сполетя преди Световното в София, като говори за силата на духа, която ѝ е позволила да продължи напред.

Както е известно, майката на Кирякова получила инсулт малко преди началото на шампионата на планетата. Дни след края на състезанието Кирякова разкри в профила си в една от социалните мрежи за онова, през което е преминала и посвети спечелената световна титла във финала на пет обръча на жената, която ѝ дала живот. 

Освет златото на обръчи, Кирякова, заедно със Симона Дянкова, Елена Бинева, Мадлен Радуканова и Лаура Траатс завоюваха и бронз в многобоя, както и квота за Олимпийските игри в Токио през 2020 година.

„Не мога да повярвам, че сме световни шампионки. Само съм си мечтала и съм много щастлива“, започна Стефани Кирякова, която след успеха се завърна в родния си Бургас и в залата, откъдето е започнало всичко.

„Чувството е страхотно. Отново да съм с залата, с които съм израснала. Хората, които са ме изградили и отгледали, всички треньори в клуб Черномрец и съм много щастлива, че съм тук“, не скри емоциите си Кирякова.

„Много е красив златния медал от Световното.  Той олицетворява щастие, любов към гимнастиката, към съотборничките ми и към България“.

„Звучи странно на 17 световен шампион. Аз самата не се чувствам на 17, може би от малка спортът ме възпита да мисля като по-голяма и аз така разсъждавам“.

Малко след края на 36-ото Световно първенство по художествена гимнастика, провело се в София, Кирякова разкри за изключително драматичен момент, който е изживяла в личен план броени дни преди старта на надпреварата. Оказа се, че майката на грацията е получила инсулт, в резултат на което засегнат е бил говорът ѝ и двигателната ѝ активност на дясната ръка.  

„Бях на масаж след тренировка и звънях на нашите и исках да ги чуя. Обикновено всяка вечер говорехме. Този път обаче те не ми отговориха .Някак през главата ми се промъкнаха лоши мисли. После татко ми върна обаждането и той ми каза, че майка ми получила инсулт и сега е в болница. Просто беше една дупка, бях онемяла, не знаех какво да кажа. Мина ми през ума, че трябва да се върна и исках да си ида. Бе естествено. Но след това се осъзнах, че трябва да остана. Момичетата разчитаха само на мен. Ние сме ансамбъл аз ако липсвам нямам как да се готвим. След първите няколко дни, когато разбрах, че мама се подобрява изключих всички емоции и тренирах. Някак успях да се съхраня в себе си“, разказа за деликатната и трудна ситуация Стефани.

Бащата на Стефани - Радослав Киряков също застана пред камерата и сподели за семейната драма и за силата на духа, с която се преодоляват такива изпитания:

 „Да, имам си злато момиче. Има и свръхестествен елемент. Ние вярваме, че Бог ни подкрепя и мисля, че Стефани устоя на това изпитание и тази титла дойде като лекарство и съм благодарен на Стефани, че тя посвети този медал на майка си и това е най-доброто лекарство за нея. Много ѝ бе мъчно на жена ми. Тя плака и взехме решение да идем до София, пътувахме спокойно и аз я питах иска ли в залата да иде, тя каза „да“, добих кураж и отидохме още в първия ден на многобоя. Въпреки тези трудности бяхме заедно, Стефани знаеше, че сме там и сме с нея като семейство“.

„Смятам, че и от двамата съм наследила силния характер. Те са ме учили, че трудностите се преодоляват. Имах много трудности. Бях резерва в началото на година. Даже не мога да повярвам, че в началото бях резерва, а сега съм световна и европейска шампионка. Беше на пожар влизането ми. Мисля, че имах 2-3 седмици преди Европейското. Нямаше време за емоции. За нищо не съжалявам щом съм стигнала до тук“, коментира още Кирякова.  

„Когато съм в залата мисля за тренировките, извън нея мисля за всичко останало. Обичам да чета и пиша, да изливам емоциите си на лист хартия. Пиша книга всъщност в момента. Ще си я завърша, когато свърши спортната ми кариера. От малка си водя дневник и това остана в мен, да излизам емоциите си. Понякога ми се случват неща, които искам веднага да опиша“, разкри за първи път Кирякова.  

„Приятно е, когато 10 години назад работиш с едно човече, което виждаш как расте пред очите ти. Приятно е, когато постигне такива резултати. Гордост изпитваме. За мен най-голямото признание е, че тя самата не е забравила откъде е тръгнала. Малката Стефани бе на шест от първото си влизане при мен отвори тези сини очи и попиваше всичко. Беше ясно, че тя ще стане състезател и то на световно ниво. Аз не съм била световен шампион. Била съм републикански и получих след това контузия, която ме извади от спорта. Доволна съм от това, ,което правя. Н Имам титла мис съдия. Аз не го разбирам като конкурс за красота, но някои хора се вълнуват и от това, благодарна съм“, заяви, на свой ред, първата треньорка на Кирякова - Мария Калангерова.